Мечтата под Петрохан

В края на 2020 г. е завършено предпроектното проучване, сега ще се прави екооценка, а финансиране за тунела засега няма

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Проектът за тунел под Петрохан вече има избран вариант.
  • Според сегашните изчисления той ще е дълъг близо 7 км и ще струва над 600 млн. лв.
  • Информацията около това съоръжение обаче се пази от обществеността по неясни причини.

Петроханският проход е кошмарът на пътуващите между Монтана и София. Въпреки че е най-прекият път между двата града, той е натоварен с тежкотоварен трафик, възлов е и с много завои. Пътят е труднопроходим, като тази зима дори беше затворен за цяла седмица. Алтернативният път Е-79 в момента се разширява, но няма скоро да бъде готов. Затова и мечтата за тунел под Петрохан, която съществува от десетилетия, трудно ще бъде забравена. Проектът е ценен, защото ще съкрати пътя между София и Монтана, ще намали и пътните инциденти.

През 2020 г. по обществена поръчка на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) беше изготвено прединвестиционно проучване. То обаче не е публично и "Капитал" поиска достъп до него, но беше разрешено само преглеждането на 11 папки и класьори с техническа информация за кратко време. Част от данните все пак може да бъдат представени. Става ясно, че АПИ вече е избрала вариант - най-скъпият и дълъг тунел, който по сметки ще струва поне над 600 млн. лв.

Един стара идея

Ако се погледнат медийните заглавия през последните 15 години, идеята за тунел под Петрохан периодично е изтупвана от прахта, но после пак е прибирана в чекмеджетата на администрацията. Според няколко източници инженери проекти за тунела има още от времето на социализма.

Сега поне най-после е завършено прединвестиционното проучване. За трасето са били изготвени три варианта, които се анализират в проучването. Различните опции се сравняват по няколко фактора - екологичен, технико-икономически и колко земя има отчуждаване, за да се построи пътя. Разглежда се и колко пари ще са необходими, като оценката на строителството е извършена на база актуалните цени от изпълнените обекти през последните три години със завишение от 10% поради предположението, че процедура за възлагане на изпълнителите е малко вероятна да започне през 2025г.

На експертен технико-икономически съвет (ЕПИС) на АПИ на 7 декември 2020 г. са решили, че "в следващата фаза на проектиране светлосиния двупътен тунел да стане два еднопътни с по две активни ленти". От това става ясно и че светлосиният вариант е избраният. Видно от таблицата, той е най-скъп, най-дълъг, но и ще съкрати най-много пътя между София и Монтана. В проучването е посочена обща сума от 610 млн. лв. за пътно строителство, но след експертния съвет на една от страниците на проучването се посочва, че проектът ще струва общо 623 млн. лв. Не става ясно откъде точно идва тази разлика. Може би е прикрита в някоя от папките на проучването, но възможността за изчитане на стотиците страници бе ограничена (виж края на текста). В свой отговор до депутата Росица Кирова, бившият регионален министър Петя Аврамова обяснява, че светлосиният вариант имал най-късо трасе и се преодолявала най-голяма денивелация.

Проектът включва още обход на село Бучин проход, откъдето започва и нов път, следва източен обход на село Гинци и накрая - тунел с дължина 6.845 км под Петрохан. У нас досега не изграждан толкова дълъг тунел - най-дългият, който се строи в момента, е тунел "Железница" на магистрала "Струма", като той е 2 км.

Следващата стъпка е да се преценят екологичните процедури. Пътната агенция е изпратила писмо до Министерство на околната среда и водите за инвестиционното си намерение. Сега екоминистерството трябва да се произнесе какви процедури са необходими - за екологична оценка, оценка по въздействието на околната среда и т.н. на новото трасе. След това тепърва ще има и отчуждителни процедури и чак тогава може да се премине към техническо проектиране.

Все още няма и конкретен източник на финансиране, но се коментира вариант с публично-частно партньорство. Досега този модел не се е прилагал за голям пътен проект. През 2017 г. в отговор на депутатски въпрос бившият регионален министър от ГЕРБ Лиляна Павлова е обяснила, че с увеличените приходи на АПИ от тол такси ще може да се мисли и за инвестиции като петроханския тунел. Сега обаче, когато става ясно, че тол таксите изобщо не са толкова сериозни като приходи, ще се търсят алтернативи. Проектът не е включен в оперативните програми, защото е на твърде ранен етап.

Без достъп до тунела

Информацията за проекта и маршрута на трасето не е твърде подробна и за това има причина. "Капитал" поиска да получи по електронен път прединвестиционното проучването, което е завършено през 2020г. За него бе обявена обществена поръчка, която бе спечелена от "Трансконсулт-22" и Център за научни изследвания и проектиране към Университет по архитектура строителство и геодезия. Работата по проучването е платена с 330 хил. лв. от държавния бюджет.

АПИ обаче отказа да предостави по електронен път документите, а вместо това предложи преглед само в два определени дни в конкретен час. Аргументът беше, че в тях имало много техническа и аналитична информация, която журналист ще интерпретира грешно, ако получи на хартиен или електронен носител документите. Затова единственият вариант бе репортер да чете сам документите, без експерти от АПИ или който и да е друг, без право да снима, а само да води бележки. Същевременно например чертежите за това откъде точно минават вариантите за трасе няма как просто да бъдат преписани. Освен това обемът на информацията е сериозен - над 10 папки и класьори със стотици страници. Как при това положение се намалява риск от грешна интерпретация, не е ясно.

Пътната агенция отказа още една възможност за разглеждане на документите от журналист, защото не използвал целите два часа от първия опит. Така проектът определено е обвит в тайна и вместо да се коментира с експерти от проектантската гилдия или местните общности, пътната агенция взима решенията сама и без да предоставя проучването, което все пак е платено с пари на данъкоплатците.