Провалът на тол системата: вместо 1.3 милиарда само 400 млн. лв. приходи

Провалът на тол системата: вместо 1.3 милиарда само 400 млн. лв. приходи

Приходите едва покриват издръжката, а за печалби и дума не може да става. Отделно заради забравени глоби са загубени 70 млн. лв.

Анина Сантова
6557 прочитания

© Надежда Чипева


"До края на тази година трябва да съберем още 185 млн. лв., за да достигнем нулата и да кажем, че тази система се самоиздържа, а пожелателният приход, който слушахме от предното правителство за 1.3 млрд. лв. на година, е доста далеч от тези данни." С това изречение служебният зам.-министър на регионалното развитие Захари Христов обобщи състоянието на работещата от 2019 г. тол система.

Днес по време на пресконференция на МРРБ реално за първи път официално бяха изнесени и данни, които да покажат колко пари са събрани след старта ѝ. Досега "Капитал" получаваше тези отчети по Закона за достъп до обществена информация и забеляза разминавания с изказванията на управляващите, но цялостната картина за управлението на системата и комисионите, които събират посредниците за сметка на държавата, оставаше скрита.

Милиони назад

Числата, представени от Захариев, показват, че през 2019 г., когато са събирани приходи единствено от електронни винетки, сумата е възлизала на 392 млн. лв. През следващата година, когато вече са включени маршрутните карти и тол таксите, приходите са били с 600 хил. лв. по-малко. Но тук обяснението е в пандемията от коронавирус, която силно ограничи пътуванията. Сега обаче, до май месец 2021 г., когато икономическият живот се е възстановил почти напълно, са събрани 205 млн. лв. Което значи, че до края на годината трябва да бъдат събрани още 180 млн. лв. само за да се изравни сумата с тази отпреди две години. Шансът това да се случи не е голям, тъй като голямата част от приходите идват от годишни винетки, които се купуват в началото на годината. А логиката трябваше да е обратната - целта на най-голямата административна пътна реформа беше тежкотоварният трафик да започне да плаща повече и така да се увеличи държавният бюджет за ремонти и изграждане на пътища.

Трябваше да има пари и за поддържане на вече построените отсечки, което пък да спести държавни разходи за други сектори с нужди - здравеопазване и образование например. Затова и бившият вече премиер Борисов наричаше системата "печатница за пари".

Редица управленски грешки, за които сега вече се заговори и официално, обаче говорят за точно обратния ефект.

15 души срещу 3 хиляди фиша на денонощие

Освен с приходите от пътни такси тол системата не се справя и с глобите. Трупат се необработени нарушения през годините заради липса на адекватен софтуер и на капацитет въпреки платените милиони за системата. "Необработените нарушения за година назад до момента са около 200 хиляди на ориентировъчна стойност 70 млн. лв., които сме загубили от необработването им", коментира Захариев, който е и ръководил групата за проверка и анализ на тол системата към МРРБ, възложена от министъра на регионалното развитие Виолета Комитова.

Новият директор на тол управлението Иво Иванов посочи, че към момента 15 души трябва да обработват ръчно по между 2500 и 3500 фиша на ден, докато капацитетът им е до най-много 600. Една от причините за това е, че софтуерът, който би трябвало да извършва това автоматично, не е оптимизиран от една година.

Оказва се и че от изградените през 2019 г. 295 контролни точки с камери, засичащи товарни камиони до 3.5 т, реално функциониращи са между 30 и 70, а за тези за над 3.5 т вместо 117 камери функционират между 10 и 30 броя, сочат данните от проверката.

"Изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички контролни точки, но той не го прави и сега се прави ръчно и хората не смогват да обработят всички данни", коментира Захариев. А управителят на тол системата Иво Иванов обясни, че при добра организация е възможно до шест месеца да бъдат изпратени забавените глоби.

Софтуер за 2 млн. на месец

Друга "тайна" на АПИ също беше потвърдена - както "Капитал" писа в края на миналата година, агенцията е сключила договор за 141 млн. лв., които да се плащат в следващите пет години. Така на практика без търг беше прехвърлено оперирането на тол системата към частната фирма, изградила системата -"Капш трафик сълюшънс", срещу малко над 28 млн. лв. на година, или над 2 млн. лв. на месец.

Захариев обясни, че тези пари са само за месечна софтуерна поддръжка, неясно от кой екип на "Капш", докато физическата поддръжка и предоставянето на резервни части е отговорност на АПИ. "Трябва да се извършат допълнителни проверки има ли резервни части и да се реши въпросът дали АПИ поддържа системата", коментира той.

Официална причина да се възложи оперирането на системата на частна компания беше фактът, че пътната агенция не успяла да назначи достатъчно специалисти навреме, а и да им заплаща конкурентни заплати. После стана ясно, че Kapsch е предложил цена от 270 лв. с ДДС на час за работата на системен администратор и 264 лв. на час за програмист. Така, за пълна работна седмица излезе, че на IT служители се плаща над 10 500 лв., а за месец - над 40 хил. лв. Част от сумата ще остава за самата компания работодател. Но остана без отговор въпросът защо държавата трябва да плаща тези суми, след като твърдеше, че сама ще управлява системата след нейното изграждане.

Заявката на служебните министри сега е да се продължи да се правят проверки, които да позволят анализ на състоянието, както и да се затегне контролът.

"До края на тази година трябва да съберем още 185 млн. лв., за да достигнем нулата и да кажем, че тази система се самоиздържа, а пожелателният приход, който слушахме от предното правителство за 1.3 млрд. лв. на година, е доста далеч от тези данни." С това изречение служебният зам.-министър на регионалното развитие Захари Христов обобщи състоянието на работещата от 2019 г. тол система.

Днес по време на пресконференция на МРРБ реално за първи път официално бяха изнесени и данни, които да покажат колко пари са събрани след старта ѝ. Досега "Капитал" получаваше тези отчети по Закона за достъп до обществена информация и забеляза разминавания с изказванията на управляващите, но цялостната картина за управлението на системата и комисионите, които събират посредниците за сметка на държавата, оставаше скрита.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    tqb49541797 avatar :-|
    scott

    еми то като дереш на голо, човек престава да пътува и да ти пада в капана

  • 2
    edin131 avatar :-|
    Bai nik

    Цялата тази система , пари за източване ,кражби и рекет на пътуващите камиони , а парите даже не влизат в държавата ,а в частни фирми за фиктивна подръжка на фиктивна система ,която работи за да се перат един пари , по 40000 на програмист и какво точно програмира ,нищо .

  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ако обявилия поръчката за системата беше написал на лесно достъпно място какво мисли да изисква от фирмата, беше дал време граждани несвързани с фирмата да се регистрират за наблюдатели, всеки да може да даде идеи как ще е защитен по-добре държавния интерес и да трябва с някакво мнозинство да гласуват преди да се обяви конкурса съм убеден, че нямаше да ги има тия проблеми. Колкото до приходите май много бързо забравихме протестите покрай определянето на цените и за кои пътища се гласува да събираме пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход