Най-късата магистрала в България

Най-късата магистрала в България

След дългогодишното буксуване на проекта за АМ "Черно море" предстои да се избере вариант за трасето, но за строителство е рано

Мила Чернева
61796 прочитания

© Надежда Чипева


Статията е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Варна и Шумен. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Бургас и Варна може да са във вечно съревнование, но връзката между тях е не по-малко важна. Затова и мечтата за магистрала "Черно море", която е приоритет за изолираната инфраструктурно Варна продължава да бъде жива. Тя датира още от 70-те години на миналия век, когато са разработени първите варианти за трасето с дължина около 100 км. Петдесет години по-късно от важния морски път са построени остават едва 8 км и проектът отново е с изтекла давност (виж карето).

Реабилитацията му дойде преди около половин година, когато Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) започна да изтупва прахта от остарелия вече план и за крайморската магистрала. За нея в момента се разработва разширен идеен проект, а в неговите рамки ще се изготви и трасето на "Черно море" (виж картата).

Очаква се идейният проект да е готов наесен, но все още липсва яснота за това каква ще бъде стойността на проекта и как ще се финансира той.

Между плана и екологията

През октомври 2020 г. пътната агенция предприе нова стъпка в работата по крайморската магистрала - тя сключи договор за изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП - Парцеларен план на АМ "Черно море". Срокът за изпълнение е една година, а изпълнител е обединение между фирмите "Капитал уотър системс", "Пи Ес консулт" и "Проес консулторес SA".

От Агенция "Пътна инфраструктура" обясниха в писмени отговори до "Капитал", че срокът за работата е разделен на три етапа, като първият - разработка на вариантни решения за автомагистралата, е завършен и те вече са внесени в АПИ. Предстои разглеждането на разработените варианти от експертния технико-икономически съвет към агенцията.

След това ще бъде открита процедура по Закона за опазване на околната среда и ще се работи по Доклад по оценка върху въздействие на околната среда (ОВОС). За избора на вариантно решение определяща ще бъде оценката за съвместимост с "Натура" зони, уточниха от агенцията. Разработването на втори и трети етап ще продължи по варианта, който компетентният орган - Министерството на околната среда и водите, одобри.

Във втория етап обединението от проектанти ще правят инженерно-геоложки проучвания, изработване на проекти за пътни възли, големи съоръжения и тунели, ще работят по решения за реконструкция или защита на наличната инженерна инфраструктура, изпълнение на всички мерки и условия от решението по ОВОС и разработване на пилотен ПУП - Парцеларен план. В третия етап проектантите предават на АПИ финалния разширен идеен проект и окончателен план след съгласуване с всички заинтересовани институции и експлоатационни дружества. Следващата стъпка ще е отчуждаване на земи и изготвяне на пълен проект по избрания вариант. Накрая ще се обяви обществена поръчка за проектиране и строителство.

Колко ще струва

Освен неяснота за това колко време ще отнемат стъпките за завършване на магистралата няма и прогноза колко ще струва проектът. В Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която беше приета през 2017 г., доизграждането на магистралата беше оценено на 450 млн. лв. Ако поръчка бъде обявена след 2-3 години обаче, сумата вероятно ще набъбне сериозно, особено предвид настоящите прогнозни стойности на търговете на АПИ. Въпреки че трасетата са различни и сравнението е грубо, 76 км от АМ "Русе - Велико Търново" са прогнозно около 980 млн. лв. без ДДС. Това значи, че 95-те км от "Черно море" надхвърлят двойно сметката от 2017 г. и сумата за скоростния път може дори да наближи 1 млрд. лв. Магистралата ще бъде финансирана от националния бюджет, или поне така е посочено в документите по програма "Транспортна свързаност" за следващия програмен период 2021 - 2027 г. Предвид факта, че в момента са заделени над 4.5 млрд. лв. за пътя Видин - Ботевград и магистрала "Хемус", е под въпрос дали държавата ще може да осъществи още една голяма инвестиция за пътна инфраструктура. Това остава политическо решение, зависещо от следващи правителства.

Един проект от прахта

Проектирането на "Черно море" започва през 70-те години, но процесът спира. Връщането към него е чак през 2001 г., когато са изработени нови предварителни проучвания по задание на Изпълнителна агенция "Пътища" (сега АПИ), става ясно от документи на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която бе закрита през 2016 г. Те са готови през 2002 г., минават през експертен съвет и се избира трасе, дълго 95 км. Оттогава обаче няма особен напредък. В началото на века се изготвя и анализ "ползи - разходи", а през 2007 г. Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (сега АПИ) възлага изготвянето на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за АМ "Черно море" и има готов доклад по ОВОС от юли 2008 г. Въпреки че тогава е изготвен вариант, явно давността му е изтекла и процесът започва отначало в наши дни. Според решение, публикувано на сайта на екоминистерството, през 2013 г. процедурата по ОВОС е прекратена, тъй като същата година се е извършвала актуализация на инвестиционния проект. Съдейки по настоящото развитие на магистрала "Черно море", процесът, свързан с изграждането й, периодично започва отначало, но все така буксува.
Статията е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Варна и Шумен. То излезе в печатен вариант през юни 2021 г.

Бургас и Варна може да са във вечно съревнование, но връзката между тях е не по-малко важна. Затова и мечтата за магистрала "Черно море", която е приоритет за изолираната инфраструктурно Варна продължава да бъде жива. Тя датира още от 70-те години на миналия век, когато са разработени първите варианти за трасето с дължина около 100 км. Петдесет години по-късно от важния морски път са построени остават едва 8 км и проектът отново е с изтекла давност (виж карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    kxs12649456 avatar :-|
    kxs12649456

    Имайки предвид нелепия избор на трасета за АМ Хемус, АМ Русе-Търново, тунела под Шипка, части от АМ Струма и пр., то едва ли може да се очаква адекватно такова и на АМ Черно море. Теренът не е лесен и рискът да оплескат всичко е сериозен.
    Със сигурност не може да се мине без големи тунели. Но най-важното е трасето да се проектира заедно с едно железопътно такова, което в бъдеще да свързва двата града като част от един високоскоростен ЖП-пръстен около страната. Тия неща следва да се мислят отрано как ще се съчетават, особено що се отнася до тунели и мостове.
    Освен това, магистралата да се разглежда като част от един по-голем черноморски коридор от Одеса до Истанбул/новия мост на Дарданелите/Александруполис. Съответно да се търси международно финансиране.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход