Най-късата магистрала в България
След дългогодишното буксуване на проекта за АМ "Черно море" предстои да се избере вариант за трасето, но за строителство е рано
Бургас и Варна може да са във вечно съревнование, но връзката между тях е не по-малко важна. Затова и мечтата за магистрала "Черно море", която е приоритет за изолираната инфраструктурно Варна продължава да бъде жива. Тя датира още от 70-те години на миналия век, когато са разработени първите варианти за трасето с дължина около 100 км. Петдесет години по-късно от важния морски път са построени остават едва 8 км и проектът отново е с изтекла давност (виж карето).
Реабилитацията му дойде преди около половин година, когато Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) започна да изтупва прахта от остарелия вече план и за крайморската магистрала. За нея в момента се разработва разширен идеен проект, а в неговите рамки ще се изготви и трасето на "Черно море" (виж картата).
Очаква се идейният проект да е готов наесен, но все още липсва яснота за това каква ще бъде стойността на проекта и как ще се финансира той.
Между плана и екологията
През октомври 2020 г. пътната агенция предприе нова стъпка в работата по крайморската магистрала - тя сключи договор за изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП - Парцеларен план на АМ "Черно море". Срокът за изпълнение е една година, а изпълнител е обединение между фирмите "Капитал уотър системс", "Пи Ес консулт" и "Проес консулторес SA".
От Агенция "Пътна инфраструктура" обясниха в писмени отговори до "Капитал", че срокът за работата е разделен на три етапа, като първият - разработка на вариантни решения за автомагистралата, е завършен и те вече са внесени в АПИ. Предстои разглеждането на разработените варианти от експертния технико-икономически съвет към агенцията.
След това ще бъде открита процедура по Закона за опазване на околната среда и ще се работи по Доклад по оценка върху въздействие на околната среда (ОВОС). За избора на вариантно решение определяща ще бъде оценката за съвместимост с "Натура" зони, уточниха от агенцията. Разработването на втори и трети етап ще продължи по варианта, който компетентният орган - Министерството на околната среда и водите, одобри.
Във втория етап обединението от проектанти ще правят инженерно-геоложки проучвания, изработване на проекти за пътни възли, големи съоръжения и тунели, ще работят по решения за реконструкция или защита на наличната инженерна инфраструктура, изпълнение на всички мерки и условия от решението по ОВОС и разработване на пилотен ПУП - Парцеларен план. В третия етап проектантите предават на АПИ финалния разширен идеен проект и окончателен план след съгласуване с всички заинтересовани институции и експлоатационни дружества. Следващата стъпка ще е отчуждаване на земи и изготвяне на пълен проект по избрания вариант. Накрая ще се обяви обществена поръчка за проектиране и строителство.
Колко ще струва
Освен неяснота за това колко време ще отнемат стъпките за завършване на магистралата няма и прогноза колко ще струва проектът. В Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която беше приета през 2017 г., доизграждането на магистралата беше оценено на 450 млн. лв. Ако поръчка бъде обявена след 2-3 години обаче, сумата вероятно ще набъбне сериозно, особено предвид настоящите прогнозни стойности на търговете на АПИ. Въпреки че трасетата са различни и сравнението е грубо, 76 км от АМ "Русе - Велико Търново" са прогнозно около 980 млн. лв. без ДДС. Това значи, че 95-те км от "Черно море" надхвърлят двойно сметката от 2017 г. и сумата за скоростния път може дори да наближи 1 млрд. лв. Магистралата ще бъде финансирана от националния бюджет, или поне така е посочено в документите по програма "Транспортна свързаност" за следващия програмен период 2021 - 2027 г. Предвид факта, че в момента са заделени над 4.5 млрд. лв. за пътя Видин - Ботевград и магистрала "Хемус", е под въпрос дали държавата ще може да осъществи още една голяма инвестиция за пътна инфраструктура. Това остава политическо решение, зависещо от следващи правителства.
