Магистралата - мечта на Русе

Магистрала Русе - Велико Търново би била ключова връзка между най-натоварения мост на река Дунав и останалата част на страната и южните ни съседки

Магистрала Русе - Велико Търново би била ключова връзка между най-натоварения мост на река Дунав и останалата част на страната и южните ни съседки
Магистрала Русе - Велико Търново би била ключова връзка между най-натоварения мост на река Дунав и останалата част на страната и южните ни съседки    ©  Надежда Чипева
Магистрала Русе - Велико Търново би била ключова връзка между най-натоварения мост на река Дунав и останалата част на страната и южните ни съседки
Магистрала Русе - Велико Търново би била ключова връзка между най-натоварения мост на река Дунав и останалата част на страната и южните ни съседки    ©  Надежда Чипева

Дунав мост, който свързва Русе - Гюргево, е построен през 1954 г. От северната му страна пътят от него продължава към Букурещ по магистрала. На юг от Русе обаче, на българска територия, вече 67 години автомобилите и камионите се движат бавно по двулентов път.

Магистралата между Русе и Велико Търново е планирана от години. Вече има идеен проект за трасето, което ще е дълго общо 133 км и засега пътната агенция твърди, че ще струва над 1.84 млрд. лв. Едва през 2020 г. проектът стигна по-решителна фаза - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви обществената поръчка за проектиране и строителство на 75 км на прогнозна стойност 1.18 млрд. лв. с ДДС.

Новата магистрала е важна по няколко причини. Първо, тежкотоварният трафик минава през моста над Дунава и след това стига бавните пътища в лошо състояние в Северна България.

Второ, участъкът между градовете Русе и Бяла е посочен като един от "емблематичните със своята опасност за участниците в движението по пътищата" от Българската асоциация на пострадали при катастрофи. От 1 януари 2017 г. до август 2021 г. са регистрирани 641 катастрофи, ранени са 252 души и са загинали 26, става ясно от данни, изнесени от вътрешния министър Бойко Рашков. Само през първите две седмици на август 2021 г. загинаха трима души в инциденти. Този първокласен път е един от най-натоварените и с висока концентрация на тежки пътни инциденти, посочват от агенцията, като уточняват, че с изграждането на магистрала броят на катастрофите ще намалее значително, тъй като движението ще бъде разделено в две отделни пътни платна, а транзитният трафик ще бъде изведен от населените места.

Трето, Северна България е изостанала сериозно, що се отнася до пътната инфраструктура, а от нея донякъде зависи и икономическото развитие на градовете в региона. Новата магистрала може да е фактор при привличането на нови инвеститори.

От Дунава на юг

Трасето на магистралата ще преминава през териториите на шест общини в област Русе и три общини в област Велико Търново. Нейното начало е при пресечната точка на граничната линия между териториите на Румъния и България с евентуалната следа на бъдещия втори мост над река Дунав при гр. Русе на три км източно от съществуващия мост. След това пътят продължава на югозапад до пресичането с пътя между Гара Бяла и Плевен при с. Пейчиново, след това пресича пътя Русе - Велико Търново - Габрово до Дебелец.

Сроковете за изпълнение, които са заложени в обществената поръчка за строителство, са между пет и шест години. Това значи, че ако пътната агенция успее да подпише договор до 2022 г., въпросните 75 км могат да бъдат пуснати за движение най-рано през 2028 г. За да се стигне до този момент обаче, има още казуси за решаване.

Магистрала с препятствия

До лятото на 2019 г. се водеше съдебна битка около екологичната оценка на пътя. През януари 2018 г. тогавашният министър на околната среда Нено Димов излезе с решение по оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), като с него бе избрано откъде да минава трасето. Жители на село Хотница край Велико Търново обаче обжалваха решението, като твърдяха, че трафикът ще има неблагоприятно въздействие върху местната природа, ще замърси въздуха и ще повиши нивата на шум. Според тях в процедурата по ОВОС не е разгледано и преценено правилно съществуващото състояние на околната среда и не е направен обоснован анализ на въздействията от строежа.

През ноември 2018 г. Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли възраженията и така даде зелена светлина на проекта. Гражданите подадоха касационна жалба срещу съдебното решение, но и тя бе оставена без разглеждане на основание на промените в Закона за опазване на околната среда, които бяха влезли в сила в началото на 2019 г. Тогава касационната инстанция беше премахната и решенията на първа инстанция са финални за жалбите на екооценки за обекти от национално значение, определени с акт на Министерския съвет. Магистралата е такъв обект от 2011 г. Теоретично промяната в закона беше приета, за да не се бавят значими проекти.

Чужда земя

Трасето е разделено на три отсечки, като за първите две - между Русе и Бяла и обход на Бяла, беше обявен търг чак през декември 2020 г., което е повече от година след съдебното решение. Вече осем месеца се разглеждат предложенията на кандидатите (виж карето).

Пътят до първата копка обаче ще е дълъг. Освен че тепърва трябва трябва да се разгледат офертите, да се избере победител и да се изчакат евентуалните обжалвания на конкуренти, успоредно има още сериозни задачи.

За същите тези участъци има изработен проект на подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП-ПП), казаха от АПИ за "Капитал". "Към момента проектът на ПУП-ПП се процедира съгласно разпоредбите на ЗУТ и се подготвя внасянето му в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за разглеждане и приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. След неговото одобряване от министъра на регионалното развитие и благоустройството и влизането му в сила ще стартира отчуждителната процедура съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост", пишат от агенцията. С две думи - имотите край магистралата тепърва ще трябва да се отчуждават. Тя е обект от национално значение, за които законът гласи, че може да има предварително изпълнение на отчуждаването, дори и собствениците на имоти да имат претенции към размера на обезщетението и да го обжалват в съда.

Агенцията трябва да обяви и търг за строителен надзор на строителството на въпросните 76 км, като АПИ твърди, че е изготвила тръжната документация, но в момента отразява коментари и забележки, получени от принципала МРРБ.

За следващите 57 км от магистралата тепърва предстои да бъде възложено изработването на ПУП-ПП, уточняват от АПИ. Най-вероятно скоро няма да бъде обявена обществена поръчка и за тях. Според данни, които агенцията посочва, участък 3 ще струва над 555 млн. лв. без ДДС. Сумата обаче изглежда ниска на фона на това, че първите 76 км са прогнозно над 982 млн. лв. без ДДС, и вероятно докато бъде обявен търг, ще се увеличи значително.

Засега е обявена обществена поръчка за 75 км от общо 133 км магистрала.

Големият въпрос с парите

Другият ключов елемент по проекта, който все още не е решен, е източникът на финансиране. В отговори до "Капитал" през 2019 г. от АПИ твърдяха, че парите ще дойдат от националния бюджет. През 2021 г. обаче служебното правителство изсветли факта, че агенцията многократно надхвърля наличния си бюджет с ангажименти за множество нови обекти и така не се планира адекватно как се харчат парите за пътища.

Приходите на пътната агенция трябваше да се увеличат значително заради тол таксите на тежкотоварните автомобили, но на практика няма повишение заради неефективното управление на системата. Затова и сега агенцията ще опита да плати за проекта с европейски средства.

В документацията към търга пише, че се планира магистралата да се финансира по новата оперативна програма "Транспортна свързаност" 2021- 2027 г. От АПИ обаче уточниха през лятото на 2021 г., че Европейската комисия все още не е одобрила програмата. На 1 юли 2021г. в Официалния вестник на ЕС бяха публикувани регламентите относно различните еврофондове за предстоящия програмен период. "След като Европейската комисия одобри програмата "Транспортна свързаност 2021 - 2027 г.", Управляващият орган на програмата (министерството на транспорта - бел. ред.) следва да разработи насоки за кандидатстване за финансиране, въз основа на които бенефициентите да могат да разработят формулярите за кандидатстване и да се определи процентът на финансирането. Поради това апликационната форма за финансиране на проекта АМ Русе - Велико Търново по оперативна програма "Транспортна свързаност 2021 - 2027 г." не е изготвена", пишат още от агенцията.

Точно заради това дори и АПИ да избере изпълнител съвсем скоро, няма как да подпише договор с него - условието е да има ясен източник на пари. Преди да е осигурено финансирането, независимо какъв е източникът, проектирането няма да започне.

Кой иска да строи АМ Русе - Велико Търново

Компаниите, които подадоха оферти в търга за 75 км от трасето

  • "ГБС - Инфраструктурно строителство"
  • "ХВП - Ябланица" ДЗЗД: "Хидрострой", "Водстрой 98", "Пътстрой Бургас"
  • ДЗЗД "АМ Русе Търново": "Европейски пътища", "Грома холд", "Водно строителство - Благоевград", "Пътпроект 2000" и "Автомагистрали Хемус"
  • ДЗЗД "Хемус-16320": "Инфра експерт", "Автомагистрали Черно море", "Пътинженерингстрой - Т" и проектантите от "Трансконсулт - 22"
  • "Русе 2021" ДЗЗД: Обединението "Русе 2021" ДЗЗД: "Иса 2000", "ПСТ груп", "Калистратов груп", "Пътпроект"


Още от Капитал