Стадионите на Пловдив: скъпа и незавършена мисия

Държавата и общината дадоха близо 45 млн. лв. в обектите на двата най-големи футболни клуба в града - "Ботев" и "Локомотив", но ремонтите няма да приключат скоро

За стадиона на "Локомотив" са отделени 12 млн. лв. от отпуснатите 37 милиона от държавата
За стадиона на "Локомотив" са отделени 12 млн. лв. от отпуснатите 37 милиона от държавата
За стадиона на "Локомотив" са отделени 12 млн. лв. от отпуснатите 37 милиона от държавата    ©  Красимир Юскеселиев
За стадиона на "Локомотив" са отделени 12 млн. лв. от отпуснатите 37 милиона от държавата    ©  Красимир Юскеселиев
Темата накратко
  • Държавата и общината вече изляха близо 45 млн. лв. в обектите на двата най-големи футболни клуба в града - "Ботев" и "Локомотив".
  • Но парите не стигат и те няма да бъдат завършени скоро.
  • Без анализ милионите на данъкоплатците отиват в спортни съоръжения, които няма да се ползват.

Държавата и община Пловдив изляха 45 млн. лв. за стадионите на двата най-големи футболни клуба в града - "Ботев" и "Локомотив". Дотук резултатът е започнати ремонти при спорни обществени поръчки и неясен срок за завършване на целите обекти. Така две години след като последният кабинет на Бойко Борисов задели 37 млн. лв. от парите на данъкоплатците, за да се хареса на футболните агитки в Пловдив, смисълът на финансирането е неизвестен. По аналог с изградената пак по времето на ГЕРБ спортна зала "Колодрума", която поскъпна до 50 млн. лв. и днес се ползва изключително рядко.

Задачата къде да отидат държавните милиони беше решена през март 2020 г. от Общинския съвет на Пловдив: 25 млн лв. (с ДДС) за стадион "Христо Ботев" и 12 млн. лв. (с ДДС) за стадион "Локомотив". След което общината обяви няколко обществени поръчки, като тази за "Христо Ботев" тръгна по съществуващия проект от времето на Цветан Василев, а тази за "Локомотив" беше и за проектиране, и за строителство.

Пловдив реши, че през 2022 г. ще даде свои почти 6 млн. лв. за двата обекта - за "Ботев" за седалки, терен и разделяне на проекта на етапи (защото явно държавните средства няма да стигнат), а за "Локомотив" - още проектиране и инфраструктура.

Извън двата клубни стадиона освежаване, но с частни средства, се очаква да има и на още един стадион - "Тодор Диев" ("Спартак"), където концесионер се е ангажирал да вложи над 5 млн. лв.

Най-много за "Ботев"

Поръчката за ремонт на стадион "Христо Ботев" отива в консорциума "Колежа", в който 99% се държат от транспортната ПИМК, а остатъкът - от "Валмекс". Кандидатите са били пет. Но до финала остава само спечелилият (отстранени са "Хидрострой", обединение между "Парсек груп" и "Пътстройинженеринг", ГБС и "Щрабаг"). Този подход беше ползван дълги години от управляващите в обществени поръчки, в които имат фаворит.

Договорът е подписан през декември 2020 г. и е за 43.6 млн. лв. (без ДДС), от които 21 млн. лв. (без ДДС) са осигурени от държавата. Накратко, строителството започва при налични само половината пари. Засега остава неясно откъде и кога ще дойдат останалите средства. Официално срокът за изпълнение на поръчката е 730 дни, или точно две години. Проектант на стадион "Христо Ботев" е арх. Георги Савов (архитектурно студио "Вамос"), работил по тренировъчната база на "Ботев" в Коматево, стадиона на ЦСКА, Касовия център на БНБ в Пловдив и др.

Или, готов стадион на "Ботев" няма на хоризонта в близките години.

"Локомотив" малко по-близо, но частично

По същото време, когато беше финализирана обществената поръчка за "Ботев", се подписва и договорът за стадион "Локомотив". И в нея остава само един участник - старозагорската фирма "Рудин". Пак на техническия етап са отстранени останалите три кандидата - "ГБС - Пловдив", "Артстрой", ДЗЗД "Спортклуб - Лаута" с водещ партньор "Некст лоджистикс", от групата на ПИМК.

Проектант на стадиона е софийската "ИНЖпроект" ООД, които според договора са подизпълнители на "Рудин" по изготвянето на проекта.

Задачата за стадион "Локомотив" е изграждане на три трибуни - северната ("Бесика"), южната (сектор за фенове на гостуващите отбори) и източната ("Спортклуб"). След изграждането и пускането им в експлоатация стадионът ще получи 3-та категория от УЕФА, а след приключване и на последната трибуна - 4-та категория.

В момента се работи по първата трибуна - "Бесика", където се събират най-запалените фенове на тима. От разрушаването ѝ през 2013 г. (когато спонсор на отбора е Веселин Марешки) с идеята да се построи наново трибуна липсваше, а на нейно място бе издигната временна конструкция.

Още и още общински пари

През август 2021 г. община Пловдив заделя от бюджета си малко над 300 хил лв. за двата стадиона. През октомври пък общинският съвет единодушно приема решение да отдели 5.7 млн. лв. (с ДДС) от бюджета за 2022 г. за обектите.

Първо, за стадион "Христо Ботев" и наложилото се препроектиране. Проектантът му арх. Георги Савов каза пред "Капитал", че това не променя плана от 2014 г., но заради липсата на пари се налага разделянето му на етапи, съобразявайки всеки от тях с наличните средства. Действието ще позволи съоръжението все пак да се ползва до момента, в който се намери останалата част от финансирането и стадионът се завърши, пояснява Савов. Според него допълнителните разработки ще са готови до началото на февруари, след което ще може да продължи работата на изпълнителя по стадиона. На този етап стадионът ще може да се ползва само за срещи от вътрешното първенство, тъй като няма да отговаря на изискванията на 4-та категория от УЕФА (както се планира, когато е готов).

Според заместник-кмета Пламен Райчев се изчаква цялата техническа документация и тогава щяло да стане ясно за какво ще стигнат средствата и колко още са необходими. Не дава детайли как и откъде ще се търси допълнително финансиране.

Втората порция общинско финансиране е за седалки и тревно покритие за стадиона на "Ботев". Те не са предвидени в обществената поръчка, тъй като тя е само за строителство. А закупените в миналото седалки се оказва, че не отговарят на сегашните норми на УЕФА. Арх. Савов отбелязва, че те трябва да са негорими, каквито наличните не са. Затова миналия декември е обявена обществена поръчка за седалки за 2 млн. лв. (без ДДС), но тя бързо е прекратена заради технически неясноти. Така че седалките явно остават задача за след месеци.

За стадион "Локомотив" пък общината дава пари за технически проекти. Там ще отидат 2.82 млн. лв. от тези 5.7 млн. лв. за изготвянето на проекти за етапите от реконструкцията, които не са обхванати от обществената поръчка, изпълнител по която е "Рудин". Следва да се изготви план за четвъртата трибуна, както и за благоустрояване и инфраструктура на стадиона. Окончателната разбивка и условията за разходване на средствата ще бъдат заложени в общинския бюджет за тази година.

За момента и двата стадиона са стопанисвани от общината. В интервю пред "Капитал" от октомври 2020 г. кметът Здравко Димитров заявява, че "след построяването им ще останат на нейно разпореждане". Проста сметка показва обаче, че управлението на стадионите ще представлява огромен разход за общината - тъй като това обуславя заплащането на данък сгради, такса смет, ежегодните амортизационни отчисления и още, и още.

Нещо повече, в обосновката за възлагане на друг пловдивски стадион на концесия - този на "Спартак", "Тодор Диев", който по седящи места е два пъти по-малък от стадионите "Локомотив" и "Христо Ботев", като основна причина е посочена именно "липсата на достатъчно средства в общинския бюджет за поддържането и стопанисването на стадиона".

Относно бъдещото управление на стадионите обаче заместник-кметът Пламен Райчев коментира следното: "След приключване на строителните дейности, тяхното приемане и въвеждане на стадионите в експлоатация общината ще потърси форми, при които да предостави стадионите за стопанисване и управление на техните ползватели - футболните клубове "Локомотив" и "Ботев".

И още стадиони

Стадион "Тодор Диев" всъщност може изненадващо да се окаже най-бързо модернизиран. В момента текат ремонтни дейности след сключения на 2 януари 2020 г. концесионен договор за строителство между община Пловдив и "ПФК Спартак - 1947" АД с мажоритарен собственик Динко Миленчев (съсобственик на гейминг клубове "Империя").

Договорът е за 35 години с възможност за удължаване 140 месеца. Средствата за текущия ремонт са осигурени изцяло от концесионера. Общата стойност на концесията по договор е 5.57 млн. лв. (без ДДС), а най-дългият срок, заложен за изпълнение на ремонтните дейности върху стадиона, е до 5 години след получаване правото на строеж (с изключение на двете мини футболни игрища, които се предвиждат).

От официалния сайт на клуба става ясно, че проектът предвижда 8200 седящи места, разпределени в 3 сектора, голямо електронно табло, ремонт на старата козирка и изграждане на нова, с която 80% от местата ще са покрити, и модерно LED осветление. Така стадион "Тодор Диев" ще отговаря на всички изисквания за провеждане на мачове от Първа лига и европейски клубни турнири.

Стадион "Марица" е друг общински стадион в кв. "Кършияка", който на база решение на общински съвет от 1994 г. се използва от ПФК "Марица". От клуба споделят, че състоянието на стадиона в момента е задоволително, като покрива критериите за Втора професионална лига. Те казват още, че последните извършени ремонти това лято са подмяна на цялото тревно покритие на терена, извършено изцяло само от отбора. А с помощта на общината и след изменение на бюджета, прието от общинския съвет през август 2021 г., са отделени 59 хил. лв., с които са ремонтирани трибуната, съблекалните и баните.

"Стадионът има нужда от постоянна поддръжка и ремонти, защото е строен много отдавна, като сумата, която е нужна за подобряване състоянието и поддръжка на стадиона, е 3-4 млн. лв.", заявиха от ПФК "Марица" пред "Капитал". Текущото положение на стадиона е и причината от тима да са имали очаквания да бъдат отпуснати средства за стадион "Марица" от делегираните от държавата 37 млн. лв. Въпреки че не получиха нищо от тях, изглежда, че надежда има. Заместник-кметът Пламен Райчев коментира, че след провеждането на обществена поръчка за купуване на нови седалки за стадион "Христо Ботев" кметът Здравко Димитров планира да направи предложение до общинския съвет част от сега наличните седалки да бъдат предоставени на ПФК "Марица" и да се извърши ремонт на трибуните на стадиона.

Емблемата на пловдивския спорт



Официално открит през 1954 г., градският стадион (носещ тогава името "Девети септември") има 55 000 седящи места, които го превръщат в най-големия стадион в България (за сравнение - Националния стадион има 44 000 седящи места). През годините през стадион "Пловдив" са минали всички български отбори, но и "Барселона", "Байерн", "Ювентус" и редица други. Един от безспорно най-славните му спортни моменти е домакинството на световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки през 1990. Но в силните си години стадионът е бил притегателна сила не само за спорт, но и за музика - концертът на "Металика" през 1999 г. е ключовото събитие, което мнозина помнят.

Стадионът е реконструиран на два етапа, като първият е през 1968, а вторият, започнал през 1988, така и не приключва заради промените, настъпили в страната. Към днешна дата стадионът не притежава Акт 16, потвърди заместник-кметът Пламен Райчев. Той каза още, че теренът се полза за тренировки от някои от детско-юношеските отбори на общинските футболни клубове, използва се и лекоатлетическата писта от общинските клубове, както и залата за художествена гимнастика.

През годините няколко пъти се подвига темата за реконструкция на стадиона, дори бяха представени и проекти, но до действия не се стига. Когато държавата отпуска въпросните 37 млн. лв., в публичното пространство се завърта идеята средствата да се насочат изцяло към стадион "Пловдив", а не към терените на двата клуба, които по подобие на други европейски отбори могат да споделят терена на градския стадион. Това обаче така и не се случва. Райчев споделя, че общината не предвижда реконструкция на стадион "Пловдив", като в бюджета за 2022 г. няма предвидени средства за такава дейност. Положението там остава "Опасно. Спри!", както гласят табелите, опасали стадиона.