"Струма" през Кресна заседна в спор между регионалното и екоминистерството

Три работни групи предстои да решат откъде да мине магистралата, като най-готовият вариант не се харесва от Брюксел и еколози

Строителството на автомагистрала "Струма през Кресненското дефиле продължава да бъде нерешен въпрос.
Строителството на автомагистрала "Струма през Кресненското дефиле продължава да бъде нерешен въпрос.
Строителството на автомагистрала "Струма през Кресненското дефиле продължава да бъде нерешен въпрос.    ©  Цветелина Белутова
Строителството на автомагистрала "Струма през Кресненското дефиле продължава да бъде нерешен въпрос.    ©  Цветелина Белутова

Участъкът на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле се оказа повод за спор между две министерства, след като дълги години беше терен на сблъсъци между българското правителство, природозащитниците и Европейската комисия.

Първо, миналата седмица министърът на околната среда Борислав Сандов заяви пред Нова тв, че отсечката между Крупник и Кресна трябва да бъде изкарана изцяло от дефилето, за да бъдат спазени екологичните закони, а след това подкрепи и другият стар вариант - за дълъг тунел. В интервю за същата медия няколко дни по-късно регионалният министър Гроздан Караджов обаче посочи, че именно вариантът, който беше одобрен по време на ГЕРБ - в едната посока пътят да минава източното от дефилето, а в другата по съществуващия Е-79 - е най-благоприятен като цена и от екологична гледна точка.

Всъщност спорът откъде да мине магистралата в тази част тече от десетилетия и така и не беше изяснен докрай. Новото сега е, че тези конфликти ще бъдат изяснявани чрез работни групи от двете министерства.

И докато в България двете министерства спорят, то последната дума реално ще има Европейската комисия (ЕК). Тя трябва да отпусне финансиране по оперативна програма "Транспортна свързаност" 2021-27 г., а и да одобри откъде да мине трасето. Именно Брюксел поиска България първо да изпълни конкретни екомерки за защитените зони в дефилето, а после да мисли за строителство.

Финансирането на проекта, което струва около 1 млрд. лв., също остава загадка.

Кой е крив и кой - прав

Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) основният проблем за изграждането лот 3.2 на "Струма" е свързан с бележките на ЕК. В позицията си екоминистерството подчертава, че в решение по ОВОС от 2018 г. е изрично поставено условието преминаването през Кресненското дефиле да се проектира приоритетно. Независимо от това проектът на отсечката през дефилето беше изготвен последно от всички части на магистралата.

Екоминистерството уточнява, че въпросното трасе е разположено в чувствителен от гледна точка на околната среда район - Кресненски пролом, с богато биологично разнообразие, а и минава през защитени зони по "Натура 2000" - "Кресна" и "Кресна-Илинденци". Но не казват кой от обсъжданите през годините и оценени в докладите по ОВОС варианти на трасе предпочитат.

От регионалното министерство пък заявиха за "Капитал", че АПИ не е променила визията си за реализацията на проекта, който е одобрен и има решение по ОВОС - в посока Кулата да се използва съществуващият път Е-79, който ще бъде ремонтиран, и ляво платно, което да е ново строителство, изнесено източно от дефилето. Според МРРБ най-реалистичният за изпълнение вариант е избраният към момента, тъй като е най-напреднал като подготовка.

Факт е, че през 2017 г. докладът по ОВОС беше в синхрон с позицията на властта трасето да е точно такова.

Същевременно обаче ЕК има забележки относно идеята да се използва съществуващият път Е-79 или по-скоро до колко проектът в този вид напълно отговаря на българското и европейското законодателство. В случай че се наложи промяна на решението по ОВОС от 2017 г., ще бъдат предприети необходимите процедури по екологичното законодателство и процесът ще започне отначало.

На практика и двамата министри може да са прави. Проектът ще се забави и оскъпи, ако се промени вариантът. И все пак това може да се окаже задължително, както твърди Сандов, ако досегашният подход е бил в разрез с европейското законодателство и изискванията на ЕК.

Какво ще правят експертите

Пред "Капитал" Караджов потвърди, че ще изпълни решението, което се вземе от трите работни групи (за тях - по-долу). От техния анализ ще стане ясно дали ОВОС-ът е съобразен с българското и европейското законодателство, както и специфичните цели за защитените зони.

По информация от МРРБ проектът е под наблюдение на постоянния комитет на Бернската конвенция за опазване на европейската флора и фауна и природните местообитания. Той е поставил изискване към българските власти и неправителствените организации да изготвят съвместно общ доклад за визия по проекта за разработване на специфични консервационни цели в засегнатите от АМ "Струма" защитени зони по "Натура 2000". Впрочем през ноември 2021 г. Брюксел заведе иск в Съда на ЕС срещу България заради нарушение на Директивата за местообитанията точно защото страната не е приела такива цели за над 190 такива зони.

В резултат на изискването на Бернската конвенция България решава да направи три работни групи по темата. Едната ще се занимава със специфичните консервационни цели и мерки в засегнатите от проекта защитени зони. Другата работна група е за ревизия на екологичната документация на проекта, а третата - за социално-икономическите аспекти и тези, свързани с пътната безопасност. "Към момента се определя съставът на работните групи и се организира дейността им", посочиха за "Капитал" от МРРБ.

В рамките на работните групи ще бъдат включени експерти от различни области и неправителствени организации. Ще бъдат обсъждани и конкретни въпроси и предложения от гражданите. Ако в хода на развитие на проекта се наложи провеждане на нова процедура по ОВОС, ще бъдат проведени и изискващите се по Закон за опазване на околна среда обществени обсъждания.

Когато работните групи приключат със задачите си и се направи ревизия на екологичната документация, ще се вземе решение дали проведените вече тръжни процедури за трасето извън дефилето ще бъдат прекратени или ще продължат към подписване на договори. По тях вече има избрани изпълнители - "Грома холд" и ГБС.

А Брюксел къде е

Дали ще се получи одобрение за финансиране от ЕК, обаче не е ясно, особено след като веднъж вече през 2019 г. такова беше отказано именно заради нарушения по европейските директиви. В резултат на това и вземайки предвид тази забележка, МОСВ е възложило изработването на специфични консервационни цели, които са консултирани и с независими европейски експерти. Това беше потвърдено от ведомството и пред "Капитал".

"Срокът за извършване на новата оценка зависи изцяло от активността на

инвеститора в лицето на Агенция "Пътна инфраструктура", посочиха от МОСВ, макар че би трябвало това да зависи от работата на работните групи.

Финансирането на проекта също не е изяснено. От регионалното министерство отговориха за "Капитал", че за изграждането на лот 3.2 през Кресненското дефиле и други два големи инфраструктурни обекта - тунелът под Шипка и магистрала Русе - Велико Търново, се очакват 600 млн. евро от програма "Транспортна свързаност".

Общата стойност само на отсечката през дефилето засега е над 1 млрд. лв. обаче. Останалите средства ще бъдат осигурени от държавния бюджет.