Тол системата: сбъркана, частна и все така далече от милиарда

Приходите от електронни винетки и тол за 2021 година са близо 430 млн. лв. и 22.5 млн. лв. от глоби

Почти 90% от поставените рамки с камери функционират, твърдят от АПИ
Почти 90% от поставените рамки с камери функционират, твърдят от АПИ
Почти 90% от поставените рамки с камери функционират, твърдят от АПИ    ©  Цветелина Белутова
Почти 90% от поставените рамки с камери функционират, твърдят от АПИ    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Делът на продажбите от държавното дружество е 26.1% спрямо 73.9% в полза на частните доставчици.
  • Приходите от електронни винетки и тол за 2021 година са близо 430 млн. лв. и 22.5 млн. лв. от глоби.
  • Скоро винетната система трябва да отпадне за сметка на тол таксуване за всички.

Тол системата в България функционира вече две години от старта ѝ през март 2020 г. (една година след пускането на винетната система). Тя стартира скандално, с подписването на договор с австрийската "Капш трафик солюшънс". "Капш" бяха избрани от АПИ с обществена поръчка по договаряне без предварително обявление за близо 150 млн. лв. - един от най-големите договори за обществена поръчка в България. По-късно условията по договора им с агенцията бяха предоговорени на "четири очи".

Това странно начало хвърли сянка върху самата система, но по-големия въпрос с нея в момента е как тя функционира и как ще се промени.

Резултатите от 2021 г. показват приходи от близо 430 млн. лв. от продажби на винетни и тол такси и 22.5 млн. лв. от глоби. Винетните такси продължават да са най-голямото приходно перо - те носят два пъти повече пари от тола. Това е повече от 2020 г., когато приходите са били 378 млн. лв. Но дори и така резултатите са далеч под шумно обявяваните в началото 1 млрд. лв.

От числата става ясно, че основният печеливш от системата в момента са двете частни дружества, които оперират заедно с държавата. Другото, което се вижда, е, че товарния трафик продължава да плаща много по-малко от автомобилния, което трябва да бъде променено, ако държавата иска да поддържа качествено пътищата си. А новината е, че скоро всички вероятно ще плащат тол такси вместо винетки.

Основните играчи - игра на цифри

Към този момент дружествата доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси са три - две частни и едно държавно (виж карето), но има и четвърти кандидат.

Сравнението не е на страната на държавата. Делът на продажбите от държавното дружество е малко над 26% спрямо 74% в полза на частните доставчици. Разликата е във всички сегменти на системата - държавата продава по-малко и при винетни такси, и при тол такси.

Дружеството "Интелигентни трафик системи" е с най-голям пазарен дял - 60% от продажбите от системата са минали през тях.

Държавното дружество също така не предоставя един от двата възможни начина за таксуване на тол. Системата работи с GNSS (Глобална навигационна сателитна система), т.е. с бордови устройства на тежкотоварните автомобили. Отчитането чрез тези устройства се осъществява автоматично. Другата опция за ползване на услугата е чрез маршрутна карта. Всички дружества, които предлагат GNSS или GPS устройства чрез сключване на договор с доставчик на декларирани данни, са частни. Държавното дружество предлага единствено закупуването на маршрутна карта.

От съюза на превозвачите уточниха за "Капитал", че "като цяло българските превозвачи използват и двата метода на заплащане, но по-голямата част от ползвателите ползват първия", което отново дава превес на частните доставчици пред държавния такъв.

Частните дружества получават 7% комисиона от всяка продажба.

Далечният 1 милиард

Заветният и обещаван от управлението на ГЕРБ милиард приходи вече втора година не може да бъде достигнат и наполовина.

Причината за това според МРРБ е в опита да се запази баланса едновременно между интересите на държавата, превозвачите и ползвателите на услугата, а може би и на доставчиците. "След заявките за протести на превозвачите Министерският съвет взема решение, с което приетият обхват и тарифа са значително орязани и се стигна до компромисен вариант за освобождаване на второкласните пътища от такса за тежкотоварните автомобили и намаляване на ставката за останалите пътища с до 50%", припомнят от сегашното ръководство.

Така според екипа на Гроздан Караджов планираните приходи са намалени наполовина. Другият фактор, разбира се, е кризата с COVID-19 и наложените ограничителни мерки, които доведоха до намаляване на международния и националния трафик.

Таксите ще се вдигат, не е ясно кога

Особено притеснителен е фактът, че делът на приходите от винетки продължава да надвишава този от тол, което на практика означава, че издръжката на пътищата продължава да лежи на плещите на леките автомобили вместо на тежкия трафик. Една от причините за това е фактът, че в България тарифите за превозните средства над 3.5 тона са много по-ниски от тези в ЕС и съседните на България държави.

Това обаче не е всичко - както нееднократно е документирано, тежкотоварните автомобили продължават да се движат по второкласни пътища и да заобикалят обхвата на тол системата, като същевременно рушат пътната инфраструктура. За ремонт на тази инфраструктура след това плаща отново държавата, и то без да е получила приход за ползването ѝ.

МРРБ признават в отговор за "Капитал", че "в момента леките автомобили плащат е-винетка при преминаване по второкласните пътища, а МПС над 3.5 т. не плащат, с което е нарушен основен принцип на Европейския съюз "ползвателят/замърсителят плаща".

Министерството казва, че ще предложи увеличение на таксите за тежкотоварните превозни средства и ще включи втори клас пътища към платената пътна мрежа, но не казват нито кога, нито как.

"Промените ще се обсъдят с превозвачите и всички заинтересовани страни, каквато е процедурата при подготовката на подобни нормативни актове. Размерът на таксите ще е обвързан с масата на пътното превозно средство, екологичната му категория, както и с класа на пътя. Стойността се изчислява на изминат километър, като всяко навлизане в тол сегмент, както е и до момента, ще се приема за пълното му изминаване", отговориха за "Капитал" от МРРБ.

Краят на винетките

По отношение на леките автомобили и замяната на винетката за тях с тол такса на този етап не се предвиждат промени, потвърдиха от МРРБ. Това обаче ще се случи в бъдеще.

Предстои публикуване на нова Директива в ЕС за постепенно премахване на таксуването на база време (винетка) за леки автомобили и преминаване към таксуване на база изминато разстояние (тол). "При публикуването й ще се посочи какъв е срокът за държавите членки, за да я транспонират в националното законодателство", се уточнява в писмото.

Това ще значи промени освен за ползвателите, така и за дружествата оператори. Според министерството след транспонирането "ще бъде прецизиран методът за определяне нивото на възнагражденията на доставчиците". От МРРБ отказаха да се ангажират с позиция дали ще се увеличат или намалят комисионите, както и дали ще се сключват нови договори.

Гроздан Караджов назначи ревизия за дейността на тол системата и НТУ от създаването й до 31 декември 2021 г. На основание на резултатите от нея се очаква да бъдат предложени промени за подобряване на работата на тол системата. "Одитът включва и доставчиците на услуги. В това отношение се анализират сключените договори между АПИ и трети лица във връзка с дейността по електронното събиране на пътни такси. Проверяват се законосъобразността на тези договори, финансовата обоснованост на размера на възнагражденията на предоставяните услуги, наличието на ограничителни и/или дискриминационни технически изисквания към елементите на оперативната съвместимост и други задачи", поясниха от МРРБ.

Какво обхващат камерите

Към момента работят 88.5% от инсталираните 295 портални контролни рамки на Националното тол управление. На Г-образните портални рамки има средно по 6 камери. На големите портални рамки на автомагистралите в зависимост от платната за движение са монтирани между 14 и 20 камери. Останалите контролни рамки са в техническа неизправност вследствие на удар рамки при пътни инциденти или прекъснато електрозахранване. Националното тол управление предприема действия за възстановяването им.

За сбърканите винетки и сбърканите глоби

Превозвачите твърдят, че има проблеми при отчитането на данните от маршрутните карти и въведените декларации. Голяма част от санкциите, казват те, са за едни и същи пътни участъци в страната.

МРРБ предвижда нормативни промени в две посоки. Първата е отстраняването на проблемите с грешките при въвеждане на данни в електронните винетки и втората е решаването на посочените от превозвачите проблеми с тол системата.

Предвижда се изменение на Закона за пътищата и Зaкона за движение по пътищата, с които да се предостави еднократна възможност за коригиране на вече издадена електронна винетка, както и за ненаказуемост на действието в случай на подобна еднократна корекция.

По отношение на тол таксуването се предвиждат законови промени за разграничаване случаите на нарушители и тези, които неволно или неумишлено не са подали тол данни до АПИ за част от изминатия път. "Обмисля се намаляване на административните санкции за тези ползватели на пътя, като се избегне несправедливото им санкциониране с големи по размер глоби."

Кой оперира тол системата

- Национално тол управление (НТУ), или bgttoll.bg, е държавното дружество на АПИ, което е единият доставчик по тол системата. В него работят на щат 911 служители.

- Интелигентни трафик системи (ИТС), или vinetki.bg, са едното частно дружество, доставчик на услугата. Те са единият от приемниците за България на услугите на "Капш трафик солюшънс". ИТС получиха преференциално отношение от АПИ, защото през декември 2018 подписаха договор с нея, без официално да е обявено, че се търсят такива фирми посредници.

- "Диджитол смарт инфраструктура", или digitoll.bg, е второто частно дружество, което има право да продава. То също е приемник на услугите на "Капш".

- "Тол сървисис" е четвъртият кандидат за участие в предоставянето на услуга за тол системата. В отговор за "Капитал" от МРРБ поясниха, че дружеството е вписано в регистъра на ЕУЕСТ доставчиците, но това е първата стъпка преди подписването на договор и постигане на оперативна съвместимост с електронната система за предоставяне на услугата.
Все още няма коментари
Нов коментар