Защо инвестициите в иновации в Югоизточна Европа са недостатъчни

България и Румъния са на дъното на класацията, сочи проучване на European Data Journalism Network

Един от основните показатели за измерване на нивото на иновации на дадена територия в ЕС е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство
Един от основните показатели за измерване на нивото на иновации на дадена територия в ЕС е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство
Един от основните показатели за измерване на нивото на иновации на дадена територия в ЕС е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство    ©  Reuters
Един от основните показатели за измерване на нивото на иновации на дадена територия в ЕС е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство    ©  Reuters

В рамките на ЕС Балканите са сред страните, които инвестират най-малко в научни изследвания и иновации. Европейските фондове имат положителен принос, но разликата с Европа все още се разширява. Причините за това са много. Доклад на Европейската комисия относно политиките на сближаване на ЕС, публикуван миналия февруари, разкрива, че въпреки намаляващата икономическа разлика между повече и по-слабо развитите региони на Европа различията в нивата на иновации нарастват. Това се отнася най-вече за Югоизточна Европа, се казва в анализ на European Data Journalism Network.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В рамките на ЕС Балканите са сред страните, които инвестират най-малко в научни изследвания и иновации. Европейските фондове имат положителен принос, но разликата с Европа все още се разширява. Причините за това са много. Доклад на Европейската комисия относно политиките на сближаване на ЕС, публикуван миналия февруари, разкрива, че въпреки намаляващата икономическа разлика между повече и по-слабо развитите региони на Европа различията в нивата на иновации нарастват. Това се отнася най-вече за Югоизточна Европа, се казва в анализ на European Data Journalism Network.

Причините за това са много, но се свеждат най-вече до липсата на достатъчно инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и до слабостите на иновационните екосистеми в по-слабо развитите региони на ЕС.

Преглед на иновациите в Югоизточна Европа

Един от основните показатели за измерване на нивото на иновации на дадена територия в ЕС е броят на патентите, подадени пред Европейското патентно ведомство. Районите с най-високи стойности са домакини на централите на най-големите европейски международни компании.

В случая с патентите разликата между повече и по-слабо развитите региони на ЕС е очевидна. През периода 2016-2017 г. Румъния, Хърватия, България и Гърция са регистрирали съответно средно едва 1, 2, 3 и 4 патента на милион жители. Около най-населените градове на тези страни не са регистрирали повече от 25 патента на милион жители с изключение на региона на Атина (59).

Контрастът със Западна Европа е очевиден - Дания има средно 246 патента на милион жители, Германия - 212, а Швеция - 180, докато средната стойност за ЕС е 111. Сред южните държави се открояват само Словения и Кипър, като и двете регистрират средно по 48 патента на милион жители, двойно по-малко от средното число за Европа.

Регионалният лидер

В Югоизточна Европа Словения инвестира най-много в научноизследователска и развойна дейност, като около 63% от вложенията идват от частния сектор. През 2020 г. словенското правителство насочи 1% от публичните разходи в научноизследователска и развойна дейност в сравнение със средно 1.4% за ЕС. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност от страна на словенските компании възлизат на 1.6% от БВП, което е дори по-високо от средното за Европа (1.5%).

Правителствата и компаниите на останалите страните в района инвестират в иновации доста под средното за ЕС с изключение на гръцкия и хърватския публичен сектор. През последните 5 - 10 години обаче има лек, но стабилен ръст на инвестициите почти навсякъде, с изключение на България и Румъния.

Случаят в България е особено критичен - през 2017 г. почти 32% от инвестициите идват от чуждестранно финансиране и едва 24% от държавни средства.

Причините

Изоставането на страните от Югоизточна Европа в областта на иновациите почти винаги се дължи на недостатъчни или неефективни инвестиции, не само от националните правителства. Друг проблем е ограниченият капацитет за усвояване на наличните европейски средства. Проучване на OBCT сочи, че повечето държави в Югоизточна Европа не успяват да изразходват парите, отпуснати от ЕС.

В това отношение най-добре се справя България, където са изразходвани 53% от европейските средства, предназначени за научни изследвания и иновации, в Румъния - 48%, в Словения - 46%, в Гърция - 44%, а в Хърватия - едва 23%. Освен че правителствата и местните органи често влагат недостатъчно средства, частният сектор в региона също инвестира недостатъчно в научноизследователска и развойна дейност.

Липса на кадри

От 90-те години на миналия век от страните е имало огромно "изтичане на мозъци" и все още се борят да задържат работници с високи умения. Още повече че между 2005 г. и 2016 г. се наблюдава спад на завършилите в страните, които са част от Европейския съюз. Във всички югоизточни страни в рамките на съюза с изключение на Словения и Гърция процентът на работещите в областта на научноизследователската и развойната дейност е много по-нисък от средния за Европа.

Липсата на висококвалифицирани кадри се дължи и на недостатъчните инвестиции от страна на компаниите - а дори бизнеси, които имат желание да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, често не успяват да го направят именно поради липсата на необходимата работна сила.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

Все още няма коментари
Нов коментар