Стъпка напред за магистралата между Варна и Бургас

ЕС одобри коридор 8 като част от TEN-T мрежата, а точно в него попадат и бъдещите магистрали "Черно море" и "Рила"

Магистрала "Черно море" от Варна до Бургас вече ще може да получи еврофинансиране.
Магистрала "Черно море" от Варна до Бургас вече ще може да получи еврофинансиране.
Магистрала "Черно море" от Варна до Бургас вече ще може да получи еврофинансиране.    ©  Надежда Чипева
Магистрала "Черно море" от Варна до Бургас вече ще може да получи еврофинансиране.    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Съветът на транспортните министри в ЕС одобри нов коридор в трансевропейската транспортна мрежа.
  • Българските участъци от този коридор са магистрала "Черно море", както и магистралата между "Струма" и границата с Македония.
  • Прогресът на трасето между Варна и Бургас е бавен, но пък то се приближи към европейско финансиране.

Коридор номер 8, част от който е бъдещата магистрала "Черно море" между Варна и Бургас, е включен в трансевропейската транспортна мрежа (т.нар. ТEN-T). Това решиха в понеделник транспортните министри на ЕС.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Съветът на транспортните министри в ЕС одобри нов коридор в трансевропейската транспортна мрежа.
  • Българските участъци от този коридор са магистрала "Черно море", както и магистралата между "Струма" и границата с Македония.
  • Прогресът на трасето между Варна и Бургас е бавен, но пък то се приближи към европейско финансиране.

Коридор номер 8, част от който е бъдещата магистрала "Черно море" между Варна и Бургас, е включен в трансевропейската транспортна мрежа (т.нар. ТEN-T). Това решиха в понеделник транспортните министри на ЕС.

Новината е особено важна, защото трасетата, които се включват в TEN-T мрежата, могат да бъдат финансирани с европейски средства. Така проблемът с парите за магистрала "Черно море" може да бъде поне частично решен. Засега обаче не е ясно кога ще може да се финансира този проект.

Въпросният коридор, част от направлението София - Скопие - Дуръс - Бари, ще влезе в обхвата на новия коридор Западни Балкани - Източно Средиземноморие. "Получих много благодарности от Северна Македония и Албания за тази битка, която България изнесе за общото благо", коментира министърът на транспорта Христо Алексиев.

Другата отсечка, която попада в рамките на коридора, е трасето между Гюешево и Дупница от автомагистрала "Рила", за която в момента Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) разглеждат офертите за изготвяне на идеен и технически проект с ПУП - Парцеларен план.

"По този начин европейският транспортен коридор Западни Балкани - Източно Средиземноморие придобива завършен характер и ще е в състояние да осигури значителна добавена стойност за ЕС в региона на Западните Балкани, особено в сложната геополитическа ситуация, в която се намираме", подчерта министърът на транспорта Христо Алексиев.

Черноморската магистрала

Вече има разширен идеен проект за седем варианта за трасето между Бургас и Варна. Той беше изготвен от обединение между три компании - "Капитал уотър системс" ЕООД, "Пи Ес консулт" и "Проес консулторес SA", срещу 9.5 млн. лв. с ДДС. В рамките на въпросната поръчка беше възложен и ПУП.

Пътната агенция е възложила на "Виа-план" да се прави одит за пътна безопасност на лилав вариант, като е сключила договор за 27 хил. лв. с фирмата в началото на ноември 2022 г. На практика така агенцията посочва, че е избрала вариант за трасе и той е лилав. "Капитал" изпрати въпроси по темата до АПИ.

През октомври 2022 г. пък Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е публикувало уведомление, че разширеният идеен проект сега ще бъде подложен на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС).

От документа става ясно, че Басейнова дирекция "Черноморски район" се противопоставя на лилавия вариант, както и че той засяга защитени местности. Затова и МОСВ очаква да се направи задълбочен анализ на ефекта на трасето върху околната среда.

Начало на магистралата ще бъде новопроектираната пътна връзка с АМ "Хемус" в района на с. Слънчево. Краят на автомагистралата ще бъде новопроектиран пътен възел при пресичането на път I-6 и АМ "Тракия", в района на с. Ветрен. Общата дължина на лилавия вариант, към който клони АПИ, е почти 119 км.

Как се стигна до новата мрежа

Във връзка с променената геополитическа обстановка през юли бяха публикувани промени в проекта за нов TEN-T регламент. Предложено е премахване на индикативните карти на Русия и Беларус и включване на индикативни карти на Украйна. Четири от предложените нови европейски транспортни коридори се удължават към Република Молдова и Украйна.

"Доколкото България няма обща сухопътна граница с Молдова и Украйна, ефектът има по-скоро косвен характер, изразяващ се в съгласувано развитие на транспортната инфраструктура на основата на общи технически и оперативни стандарти. Този подход би позволил безпроблемно и бързо преминаване на товарните потоци и постигане на хомогенно високо качество на превозните услуги. Отчитайки усложнената от военните действия обстановка в Черно море и увеличаването на таксите за преминаване през Проливите, сухопътните връзки през България се превръщат в алтернатива на морските превози", коментираха за "Капитал" от Министерството на транспорта.

С промените на ТЕН-Т се предвижда през България да преминават три европейски транспортни коридора (ЕТК) - Рейнско-Дунавски (водният път на р. Дунав), Балтийско - Черно - Егейско море и "Западни Балкани". Европейският транспортен коридор Балтийско - Черно - Егейско море повтаря в значителна степен направленията на съществуващите коридори Ориент/Източносредиземноморски, допълнен с жп и пътното направление Русе - Велико Търново - Стара Загора - Димитровград и жп направленията Нова Загора - Симеоновград, Карнобат - Синдел и Русе - Варна. Докато "Западни Балкани" преминава по направлението граница с Република Сърбия - София - Пловдив - граница с Република Турция и вече ще включва трасето София - Скопие - Дуръс - Тирана.

Ревизираният регламент дава на Европейската комисия повече правомощия за справяне със закъсненията в изпълнението, които могат да стигнат до намаляване или прекратяване на договореното безвъзмездно финансиране, ако забавянето е неоправдано. Финансирането на новите включени участъци ще се осигурява основно чрез Механизма за свързаност на Европа (CEF), както и частично с плановете за възстановяване.