Ремонтите на "Витиня" и "Ечемишка" са без контрол, надзор и разрешително

Тежките ремонти, при които стана ясно, че тунелите са опасни, се оказаха "текущи ремонти", а АПИ не знае кой е реалният подизпълнител

Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Трагедията беше неизбежна." Това каза преди две години в интервю за "Капитал" проф. Николай Жечев, инженер и специалист по подземни и геотехнически съоръжения с дългогодишен опит, по повод ремонта на тунел "Витиня" на магистрала "Хемус". Причината за опасенията му беше фактът, че съоръжението, завършено през 80-те години, е опасно заради лоша конструкция и риск дори от срутване. Притесненията се засилиха, след като в дясната тръба на съседния тунел "Ечемишка" през 2017 г. падна лампа върху автомобил и уби жена. Ремонт беше направен - на лявата тръба на "Витиня" за 70 млн. лв., както и на "Ечемишка", но се оказва, че са извършени без контрол.

Това става ясно от отговори по Закона за достъп до обществена информация от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), предоставени на "Капитал" от източници. В тях възложителят на ремонтите АПИ изрично подчертава, че ремонтите нямат строителен надзор и разрешение за строеж, съответно нямат и акт 15 или акт 16. Същото се е случило и с ремонта на лявата тръба на "Ечемишка". "За възложените строително-монтажни дейности не се изисква разрешение за строеж и строителен надзор", отговориха от пътната агенция на "Капитал", попитани защо липсва контрол върху тези дейности, като добавиха, че причината е, че това не са основни ремонти, а строително-монтажни работи.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Трагедията беше неизбежна." Това каза преди две години в интервю за "Капитал" проф. Николай Жечев, инженер и специалист по подземни и геотехнически съоръжения с дългогодишен опит, по повод ремонта на тунел "Витиня" на магистрала "Хемус". Причината за опасенията му беше фактът, че съоръжението, завършено през 80-те години, е опасно заради лоша конструкция и риск дори от срутване. Притесненията се засилиха, след като в дясната тръба на съседния тунел "Ечемишка" през 2017 г. падна лампа върху автомобил и уби жена. Ремонт беше направен - на лявата тръба на "Витиня" за 70 млн. лв., както и на "Ечемишка", но се оказва, че са извършени без контрол.

Това става ясно от отговори по Закона за достъп до обществена информация от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), предоставени на "Капитал" от източници. В тях възложителят на ремонтите АПИ изрично подчертава, че ремонтите нямат строителен надзор и разрешение за строеж, съответно нямат и акт 15 или акт 16. Същото се е случило и с ремонта на лявата тръба на "Ечемишка". "За възложените строително-монтажни дейности не се изисква разрешение за строеж и строителен надзор", отговориха от пътната агенция на "Капитал", попитани защо липсва контрол върху тези дейности, като добавиха, че причината е, че това не са основни ремонти, а строително-монтажни работи.

На практика изключително тежките ремонти, които отнеха години на изпълнителите (и на шофьорите) и струват близо 100 млн. лв., са принизени до запълване на дупки на третокласен път или чистене на сняг.

Това не е задължително незаконно. Експерт по строителство и надзор коментира пред "Капитал", че Законът за устройство на територията (ЗУТ) не е достатъчно адаптиран за линейно строителство, а по-скоро за сградно, затова се получава така, че възложителят може да интерпретира "на ръба на закона" дали дадена дейност е основен или текущ ремонт. На практика АПИ чете закона като дявола евангелието и така си спестява време и усилия.

Но липсата на адекватен контрол и документация е единият голям проблем с тези договори. Другият е, че заради това възлагането се случва без конкуренция и търг, а сумите на възложената дейност в крайна сметка надхвърлят в пъти прогнозната стойност на договорите. Ремонтите на "Витиня" и на "Ечемишка" са част от схемата за пускане на особено скъпи, важни и големи проекти през договорите за текущо поддържане и зимно почистване, като така за тях няма и конкуренция.

В случая например пет години поддържане на "Хемус" в областите София и Ловеч е трябвало да е 42 млн. лв., а само ремонтът на двете десни тръби на "Витиня" и "Ечемишка" е близо 100 млн. лв.

Кой прави ремонта

Ремонтите на "Витиня" и "Ечемишка" се изпълняват по договорите за текущ ремонт и поддържане на "Хемус", сключени съответно през 2015 г. и 2019 г. с държавната фирма "Автомагистрали".

Когато "Капитал" попита през декември 2019 г. дали има подизпълнители, АПИ отговори следното:"Ремонтът на тунел "Витиня" на автомагистрала "Хемус" се изпълнява по договорите за текущ ремонт и поддържане на АМ "Хемус" от 2015 г. и от 2019 г. Изпълнител е "Автомагистрали" ЕАД. Подизпълнител и по двата договора е "Главболгарстрой Холдинг" АД."

Това явно или се е променило, или агенцията удобно е забравила, защото на въпрос на "Капитал" сега дали компанията ползва подизпълнители за тези дейности АПИ отговаря, че има редица подизпълнители на "Автомагистрали" като цяло и ги изброява. "Към момента на изпълнение на дейностите агенцията не е уведомена дали те се извършват от подизпълнители", твърдят от пътната агенция.

По време на започването на ремонта на власт са ГЕРБ, а председател на управителния съвет на АПИ е инж. Дончо Атанасов, който беше обвиняем по случая в "Ечемишка" със загиналата жена. През 2019 г. той подаде оставка заради проблеми с тол системата. След него шеф на АПИ стана Георги Терзийски, бивш областен управител на Ловеч.

Какво казва законът

Според ЗУТ основен ремонт" е "частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява или с удължава срокът на тяхната експлоатация".

Видно от описанията горе, и в двата тунела има нови елементи. Озадачаващо е обаче, че ремонт с такава сложност и мащаб не е основен, а просто "строително-монтажни работи", и горната дефиниция за него не важи.

Наредба на МРРБ за за поддържане и текущ ремонт на пътищата пък е документът, който регулира какво попада в тези дефиниции. В чл. 10 се описва какво е текущо поддържане - "комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с приетото ниво на обслужване. Към текущото поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и деформации по елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им развитие".

Очевидно ставащото в тунела не попада нито към окосяване, подравняване, профилиране и оформяне на банкети, нито към запълване и укрепване на откоси на отделни места, нито към почистване на малки свлачища и наноси и други, които са изброени в наредбата.

"Едно време, когато всичко е било държавно и нямало частни фирми, не е имало и надзор. През 2000 г. беше въведен надзорът. Преди това беше инвеститорски контрол, по време на комунизма това бяха експерти, назначени към възложителя. След 1989 г. възложителят си назначава физически лица", обясни експерт за "Капитал". Той уточнява, че прескачането на строителния надзор не е задължително да е заради корупция и злоупотреби и често се прави, за да се спестява време за назначаването му и чакането на разрешение аз строеж.

"Когато няма строителен надзор, строителят може да направи големи бели. За да свършат по-лесно и бързо проекта, възложител и изпълнител може да го претупат, да се правят промени в проекта", обясни той.

Хиляди тонове цимент в планината

Ремонтът на "Витиня" започва с дясната тръба през юни 2016 г., където приключи през 2017 г., и се премести в лявата в посока София. Там екипите констатират по-големи проблеми отколкото в тръбата в посока Варна - оказва се, че конструкцията е куха и в нея се инжектират няколко хиляди тона цимент, разказа проф. Жечев. Източници разказват, че в тръбите е имало варели и чували бетон, като няма информация кой и кога ги е поставял - вероятно са там още от 80-те. "Отчетено е, че заради развитието на деформациите състоянието на тунела е аварийно и ремонтните дейности са опасни дори и за работещите", обясниха за "Капитал" от АПИ през 2019 г. В рамките на ремонта е направена нова хидроизолация, но и са изградени три изцяло нови напречни връзки, за да съответства тунелът на европейски стандарти.

Ремонтът на "Ечемишка" е включвал нова хидроизолация, нова дренажна система, асфалтова настилка, пожароизвестяване, вентилация, видеонаблюдение, светофарна уредба, осветление и система за

светлинно водене, както и две нови напречни галерии.

Междувременно в края на 2022 г. АПИ все пак обяви търгове за тунелите "Правешки ханове" и "Топли дол", където, поне на хартия, ще има далеч повече контрол и открита конкуренция.

Колко струват ремонтите на "Хемус"

Платените ремонтни дейности за тръбата за София на тунел "Витиня" са за 58,2 млн. лв., а за тръбата за София на тунел "Ечемишка" до момента са платени близо 10,1 млн. лв. Общата стойност на възложените ремонтни дейности в тръбата за София на тунел "Витиня" е около 69.1 млн. лв., а възложените работи в тръба на тунел "Ечемишка" са за близо 27.5 млн. лв., отговориха от АПИ за "Капитал".

Преди три години, през декември 2019 г., от пътната агенция казаха за "Капитал", че прогнозната стойност на аварийно-възстановителните дейности в тунелната тръба в посока София е около 42 млн. лв. с ДДС, но тя е била надвишена сериозно.
Все още няма коментари
Нов коментар