Спокойно мога да кажа, че сме редовни курортисти в Гърция. Сравнявайки морските ни почивки в България с тези в Гърция, съм убедена, че основният проблем се корени в отношението към туристите, независимо дали са българи или чужденци. Оставам с впечатлението, че в България бизнесът се отнася към тях сякаш идват веднъж и повече няма да се върнат. Гледа да спечели максималното с минимум инвестиции. Докато в Гърция имам чувството, че много държат да се върнем пак и действително се стараят да ни хареса.
Много съм далеч от мисълта, че в България няма страхотни хотелиери, хазяи, ресторантьори, които се стараят да са на ниво, инвестират, полагат усилия. Но сякаш са малка част от масовия туристически бизнес. Ще споделя впечатленията си от разликите като най-обикновен курортист.
Крайбрежието. В Гърция няма презастрояване. На път към плажа минаваме край зелени площи, маслинови горички и всякакви приятни за окото полянки. Нямаш усещането, че си в бетонова пустиня.
Разбирам от хазяйката ни, че тук правилата за застрояване край брега са изключително строги и дори да има корупция, крайбрежната ивица е останала незасегната от нея. Незаконните постройки се събарят. Права за строеж не се издават "с връзки". Сигурна съм, че и на местните им се иска да си построят кокетни вили на мястото на маслините и да печелят повече, но някак се примиряват, вместо да търсят начин да избегнат закона.
Искрено им завиждам на гърците, че са го постигнали. Това е изцяло въпрос на политическа воля.
Плажовете. Тъй като сме с малки деца, вместо многобройните диви и изключително приятни плажове търсим т.нар. плажни барове - големи пространства с чадъри, шезлонги, с чисти тоалетни и душове. Разполагат с големи паркинги с навеси. И са безплатни. Шезлонгите и чадърите - също, с някаква консумация, разбира се, но никой не ви виси на главата да поръчвате постоянно. Поръчваме кафе за 4 евро, носят ни безплатно и вода към него и ползваме цели четири шезлонга под огромен чадър от палмови листа (в България за сравнение последно плащахме 30 лв. за един чадър и два шезлонга). Може да си поръчате и само вода, която е 50 цента. И храната от бара не е безумно скъпа. Дотук гръцкият плаж ми излиза поне два пъти по-евтин от българския. На всичкото отгоре е и по-чист. И канализационните тръби очевидно не се изливат в морето. Това е и основната ми причина да се откажа от нашето Черноморие.
Докато хотелиерите не започнат да декларират реалната леглова база, за да може и пречиствателните станции да са адекватни, докато не се сложи край на презастрояването, този проблем няма да се реши. Дотогава нямам никакво намерение да се тровя с нашенските екскременти. Свободни сте да ме разбирате и преносно.
Ресторантите. В Гърция храната е вкусна. Просто защото подбират вкусни и качествени продукти, а не търсят най-евтиното. И поддържат хигиена. Не сте длъжни да оставяте бакшиш и никой не го очаква от вас.
Не ме разбирайте погрешно. Обичам българското море и имам страхотни спомени от него. Обичам да слушам българска реч около мен, да създавам морски приятелства. Но просто не мога да изтърпя проблемите, които съвсем сами си направихме -
дали от глупост, дали от недалновидност, дали от ламтеж за бърза печалба.
Нашето Черноморие сега посещаваме за някой уикенд, колкото да се видим с тамошните ни приятели. И така ще е, докато нещо не се промени изоснови. И нищо чудно някой ден да се окаже, че децата ми нямат никакви спомени от българското море. Ще излезе, че за тях "нашето море" е гръцкото. Жалко, нали?