С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 25 май 2018, 10:00, 3917 прочитания

Безвремието на Европа свърши

Брекзит е зов за решителни реформи и икономически растеж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Симеон Дянков и Андерс Аслунд в излязлата на български книга "Накъде върви Европа", чието представяне в София ще е на 29 май, вторник

Още по темата

Стефан Дион: Канада ще следи за действията на компаниите си в чужбина

Страната вижда ЕС като силен съюзник и споделя притесненията за САЩ, казва специалният пратеник на Джъстин Трюдо за съюза

7 юни 2018

Преходът след Brexit приключва в края на 2020 г.

Това е датата, на която настояваше ЕС

19 мар 2018

България в спокойни води

По-голямата част от растежа се дължи на икономическия подем в Европа, но истинският въпрос е какво ще се случи след след 2020 г.

15 фев 2018
Брекзит повдигна екзистенциален въпрос, който притиска Европа да действа решително, за да продължи напред. Може да се намерят много обяснения за този вот на разочарование и те се намериха. След това.
Хората бяха загрижени, че имиграцията излиза извън контрол. Тези, които усещаха, че не са спечелили от международните инвестиции и търговските потоци, протестираха срещу глобализацията. Много често местните политици обвиняваха Брюксел за собствените си пропуски и за липса на решителност. Каквото и да се случи до и след 29 март 2019 г., Брекзит ще има пряко и дълготрайно въздействие върху ЕС.

Сред очакваните ефекти е Европа да тръгне в по-малко либерална посока и към по-рестриктивна имиграционна политика. Видим е застоят в създаването на единен капиталов пазар, за който отговаряше британският еврокомисар Джонатан Хил. На по-заден план остават и въпросите за енергийния съюз и дерегулирането на бизнес средата.

Но това може да се окаже и онази тежка криза, която да рестартира ЕС. За да премине през мащабното изпитание, Европа ще трябва да планира по-далеч от непосредственото справяне с щетите от Брекзит. През последните четири десетилетия ЕС беше твърде безучастен към ниския растеж, дължащ се на прекомерната бюрокрация и твърде малкото иновации. Европа вече не може да си позволи това безвремие.

ЕС и институциите му губят доверието на хората. Според резултатите на "Евробарометър" то отбелязва пик през 2007 г. с 57 процента. През есен­та на 2015 г. вече е спаднало до 32%, а в националните правителства е само 27 на сто – по усреднени за ЕС-28 данни. Това едва ли е изненадващо.

През последните седем години повечето правителства не са успели да осигурят растеж на своите граждани. За това са нужни основни реформи: намаляване на неоправданите социални разходи, отваряне на пазара на услугите, пазара на труда и цифровите пазари, намаляване на данъчните тежести върху труда, подобряване на образованието, насърчаване на развойната дейност.



Сегашната ситуация е достатъчно лоша, за да стимулира основни реформи за насърчаване на растежа. БВП на съюза нарасна само с 1 процент общо за седемте години от 2007-а до 2014-а. За този период населението на 28-те страни членки се увеличи с 2 на сто – от 498 на 508 млн. Така на практика Европа отчита спад от 1 процент на реалния БВП на глава от населението. Очаква се седемте години на стагнация да бъдат последвани от десетилетие на минимален растеж. Европа трябва да може да се изправи и да извърши промени по-рано.

Миграцията също е един от факторите, които притискат Европа да се реформира. Тя може да бъде регулирана, но не и спряна. Докато Европа е значително по-богата от Африка и Близкия изток и докато има ниски нива на раждаемост, миграцията ще бъде начин за попълване на работната й сила.

Икономическото въздействие на миграцията не е даденост, а зависи от прилаганите политики. Имиграцията е едновременно предизвикателство и възможност. Без нея Европа може да бъде осъдена на икономическа стагнация, каквато Япония преживява през последните две десетилетия. В Швеция води до увеличаване на населението въпреки ниската раждаемост и до по-здрава възрастова пирамида, което прави бъдещото финансиране на социалната система по-устойчиво. Повечето развити страни страдат от недостиг на работници със специфични квалификации – нещо, което имигрантите могат да предложат. Много от тях носят със себе си търсени умения, от които дадена страна може да се възползва.

ЕС трябва да въведе дисциплинирана миграционна политика с квоти и критерии, с баланс между професионалната имиграция, събирането на семейства и тази на чисто хуманитарни основания – както успешно са направили Австралия и Канада. Регулациите на трудовия пазар, социалното подпомагане и данъчното облагане трябва да бъдат приспособени към приема на мигранти - но така, че гражданите да усетят, че и те, и мигрантите сключват добра сделка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - От името на "българите в чужбина" протестирам срещу тези протести Мнения Daily - От името на "българите в чужбина" протестирам срещу тези протести

И още: Операторите на политически марионетки посегнаха и на емиграцията ни; Защо ЕС не прилича на СССР

19 сеп 2018, 2002 прочитания

Мнения Daily - Новата тактика на Борисов 1 Мнения Daily - Новата тактика на Борисов

И още: Кому е нужен арестът на разследващи журналисти; На Изток няма кой да спре наченките на диктатура

18 сеп 2018, 2810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Хазартът - имам една мечта...

Вероятно сме единствената страна в ЕС, в която лотарията е организирана в частен интерес

Финансовият 11 септември

Фалитът на Lehman Brothers отвори нова глава в икономиката и политиката. Тя все още се пише

Икономика с висока температура

Румънският растеж започва да се забавя, а прогнозите стават все по-мрачни

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ein Mass, bitte!

Всичко, което трябва да знаете за тазгодишния "Октоберфест" в Мюнхен (22 септември - 7 октомври)

Среща на халите

Най-интересното от третото издание на квАРТал (14-16 септември)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Швейцарската Lem разшири софийския си завод, складът гигант на "Юск" е почти готов, кои са най-големите земеделски компании

Емисия

DAILY @7AM // 20.09.2018 Прочетете