Защо на Борисовата градина й трябва още една пешеходна ос, а не Виенско колело
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо на Борисовата градина й трябва още една пешеходна ос, а не Виенско колело

Защо на Борисовата градина й трябва още една пешеходна ос, а не Виенско колело

Половината парк не става за разходка и колоездене, защото е непроходим. С малко усилия може да се създаде удобна алея от "София ленд" до "Цариградско шосе"

16351 прочитания

© Любен Гуляшки


Любен Гуляшки е кардиолог в интензивното отделение на УМБАЛ "Св. Анна", София. В периода 1999 г. - 2002г. специализира Вътрешни болести в САЩ. През целия си живот живее близо до Борисовата градина.

Публикуваме текста, който той изпрати до "Капитал", защото вярваме, че трябва да има широка гражданска дискусия за функциите и бъдещето на Борисовата градина, въпреки че Столична община не успява да организира смислен разговор по темата.

Над 100-годишната Борисова градина, една от емблемите на София, днес е на кръстопът. Решава се бъдещето й. Общината събира идеи как паркът да се промени. Сред най-смелите архитектурни предложения са да приюти Виенско колело, планетариум, наблюдателна кула, плавателен канал с лодки и културен център. 

Освен професионалистите, гражданите също имат право на мнение. Защото повечето софиянци знаят за трудното начало, за борбата да се създаде и съхрани този уникален по мащабите си парк. А и имат достатъчно причини да се отбият в него - за лежерна разходка, за медитация, спорт или творчество. 

Освен обаче да се радваме на възможността за почивка в сърцето на София,  

не трябва да забравяме може би най-важната функция на Борисовата градина - транспортната 

Защото паркът ни предоставя идеална възможност за бързо и здравословно придвижване в приятна среда, било пеша или с велосипед. Дава ни шанс да се избегнем задръстванията, да спестим време, бензин и нерви. 

За съжаление, точно тази негова функция е силно подценена и не достатъчно развита. 

От години придвижването пеш или на две гуми става лесно по направление, приблизително изток-запад - успоредно на булевардите "Цариградско шосе" и "Драган Цанков", една от най-натоварените оси на града. По тази "Ос 1", горе-долу дълга 2 км, всеки ден минават хиляди хора, избрали да не висят в задръстванията и да не се блъскат в метрото. Съответно по нея има изградена и постоянно развиваща се инфраструктура - алеи, подлези, нови пейки, осветление.

Перпендикулярно на "Ос" 1, в посока север-юг, минава тежко натовареният бул. "Пейо Яворов". Вечните задръствания по него доведоха до безкрайни опити да бъде "отпушен", свързани с дълги, мащабни реконструкции. Любопитно е какво се случва в самия парк по същото направление, свързващо два от най-гъстонаселените райони на София. Нека го наречем "Ос" 2 с дължина също около 2 километра. 

За съжаление, в Борисовата градина по "Ос 2" не случва нищо.

Въпросът е защо? 

Защо хиляди хора всеки ден преминават по "Ос 1", а по "Ос 2" няма жива душа? Нима никой не предпочита да се движи през парка, вместо да губи времето си и да диша изгорели газове в някое задръстване, било в колата си или в автобус 120? Защо повече от половината Борисова градина пустее? Отговорът е елементарен: Защото "Ос 2" е непроходима (виж инфографиката и "запушените" точки). 

Какво да се направи, за да се създаде още една пешеходна и колоездачна ос? На мястото на "София ленд" може да се изгради вход към парка. Така жителите на кв. "Лозенец" не само ще гледат гората от прозорците на апартаментите си, а и ще могат да се разходят из нея. Ако се направят алеи с осветление и пейки през определено разстояние, придвижването ще бъде удобно и безопасно. Първи ще го оценят майките с детски колички като най-смели, а след тях - всички останали. Пропускам дреболии като възможността хората да си купят пуканки и сладолед на входа на парка. 

Голямото предизвикателство обаче ще е да се направи връзка с другата, "далечна" (не като разстояние), облагородена част от парка. Защото, за да стигне човек благополучно от кв. "Лозенец" до Телевизионната кула или пък до тенис кортовете, първо трябва да успее да пресече бул. "Симеоновско шосе", а след това и бул. "Драган Цанков". Придвижването в околността изисква смелост и специални умения. Особено след като 

около Семинарията тротоарът "изчезна" след приключиля наскоро там мащабен ремонт 

Отсега е ясно, че самото кръстовище при Семинарията няма да бъде най-подходящотото място за пресичане от пешеходците. Сега е времето да се помисли къде и как е най-добре те да преминават през бул. "Симеоновско шосе", съобразено както с евентуалната бъдеща трамвайна линия и спирките, така и с цялостната стратегия за развитието на Борисовата градина. В противен случай може да се стигне до злополучна ситуация, като тази, при новата Южна дъга на Околовръстното шосе, където пешеходци не бяха предвидени и сега пресичат с риск за живота си (виж снимката).

Автор: Любен Гуляшки

Общината, а и ние, гражданите, трябва да решим по кой път ще се развива София. Като Лос Анджелис с основна роля на автомобилния транспорт? Или, предвид гъстотата на застрояване и по-късите разстояния, е по-добре да бъде град на пешеходците като Ню Йорк? Или пък на велосипедистите като Амстердам? Да не забравяме и още нещо. Никой от тези градове не разполага с парк с размерите на Борисовата градина. Ние, софиянци, притежаваме безценно съкровище. Остава само да измислим да разработим потенциала му, разумно.   

Както обаче се вижда, на този етап оптималните варианти не са на дневен ред. Бърз поглед върху проектите, допуснати за участие в конкурса за устройствена концепция на парк "Борисова градина", показва следното: в два от общо седем проекта не е предвидено развитие по направлението "Ос 2"; в пет проекта е предвидено пресичане на бул. "Симеоновско шосе" по "Ос 2"; всички варианти обаче свършват около новия подлез на бул. "Никола Вапцаров"; никъде алеята не достига до бившия "София ленд". 

Архитектите, и общината биха могли да обърнат внимание върху този факт. И да се замислят върху проблема за достъпността и проходимостта на Борисовата градина. 

Автор: Любен Гуляшки
Любен Гуляшки е кардиолог в интензивното отделение на УМБАЛ "Св. Анна", София. В периода 1999 г. - 2002г. специализира Вътрешни болести в САЩ. През целия си живот живее близо до Борисовата градина.

Публикуваме текста, който той изпрати до "Капитал", защото вярваме, че трябва да има широка гражданска дискусия за функциите и бъдещето на Борисовата градина, въпреки че Столична община не успява да организира смислен разговор по темата.

Над 100-годишната Борисова градина, една от емблемите на София, днес е на кръстопът. Решава се бъдещето й. Общината събира идеи как паркът да се промени. Сред най-смелите архитектурни предложения са да приюти Виенско колело, планетариум, наблюдателна кула, плавателен канал с лодки и културен център. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    moonerpang avatar :-|
    Moonerpang

    Покрай топенето на снеговете пътеките от Ос2 бяха в кал като на източния фронт, по тях от години няма дори чакъл.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Следете под лупа всички проекти за виенски колела, конгресни зали, експоцентрове, спортни и рекреационни съоръжения "с хотелска част" в Борисовата градина и Южния парк. Обширни площи от двата парка са прехвърляни в миналото на частни лица, чрез различни апорти, вдигане на капитала, продажби на обособени части и права на строеж. По различно време на черния пазар се въртяха оферти за цялата площ между мола на Арсеналски и басейн Спартак, целия стадион Народна Армия, цялата къпалня Мария Луиза. Офертите бяха във вида: продаваме за милиони, застроиш ли го - ще изкараш милиарди, твоя е задачата да разпределиш този "потенциал" между общинските съветници, правителството, съда и партийните каси, които поемат да съдействат.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "Moonerpang":

    Тук опираме повече до манталитет, отколкото до пари. Когато преместиха зоологическата градина от "Гурко" на Хладилника, тогава тръгвахме от НДК, през Южния парк, Кошарите, покрай Погребите, покрай лесничейството с чешмичката срещу Ловния парк (от 20 години недовършен и изоставен строеж), през днешната клиника Св. Лазар и влизахме от източния вход на зоопарка. Около 10 км почти само паркова среда, може би с изключение на Погребите, който тогава беше склад за реквизита на манифестациите, преди да изгори в един пожар. А това лесничейство срещу ловния парк поддържаше хранилки за сърничкте, които слизаха от Витоша.

  • 4
    subaru avatar :-|
    subaru

    Ако за изпълнението на всеки един от проектите е необходимо да се отсече дори само едно дърво, проектите не струват. Примерът с мега далаверата - "София Ленд", където има неработещо виенско колело/след време там се очаква грандиозно строителство/ е пред очите на всички.

  • 5
    usted avatar :-|
    Usted

    Прекрасно е, че Капитал публикува мнението на случаен гражданин, който е проявил интерес и обръща внимание на един наистина съществен въпрос.

    Само за сведение, всеки един от предадените проекти отразява в по-голяма или по-малка степен съображенията на господина като част от активното гражданско общество. Това ни навежда на два въпроса:

    - обществото взема отношение без да се е информирано докрай, т.е. взема се становище, което чак се и публикува от редактора на уважавана и доказала се медия, без нито един от двамата да е видял самите проекти (а те са достъпни в интернет, макар и леко забутани), с което се отправят, критики, които не са критики, защото са отразени в проекта;

    - по-лошото: дори и формирано само от медиите (не можем да очакваме всеки да чете всичко, за да има мнение), то показва, че медиите предоставят хаотична, често подвеждаща или направо неверна информация за важни събития, което изкривява общественото мнение.

    Тези двете горе може сериозно да опорочат публичната дискусия като я фокусират върху въпроси, които така или иначе не стоят, защото са безспорни, взесто да се обърне внимание на истинските ключови въпроси, за които трябва да решим: ще променим ли съществено облика на градината с допускането на сериозни визуални, как ще съхраним целостта на парка при наличието на различните режими на собственост, какъв да бъде цялостният подход - максимално съхраняване на съществуващата концепция и ограничени намеси в проблематични зони или търсене на изцяло нов прочит на мястото като драстични промени в алейната мрежа, изграждане на тежки структури, насищате с още нечисто паркови функции като въвеждане на нови зони за спортни и развлекателни съоръжения.

    Може би дискусията на гражданите трябва да бъде подкрепена от професионалисти, които да смелят подадените проекти през призмата на един критичен анализ, за да усведомим качествено населението (а не чрез полуграмотна дописка от медия със съмнителни професионални качества или откъслечен телевизионен материл), за да може общественото обсъждане да стъпи на здрави нозе?

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Тротоарчето от втората снимка съм го изпращал още по време на строежа в рубриката "Аз, фоторепортерът" заедно с мобилния ми телефон за мащаб, за да се знае отрано какво лайно ще се получи. Тогава под сурдинка ми отговориха тук на форума, че са пуснали аванта на "еколозите" (по-късно стана ясно, че това са героите с пирдопския рушвет), за да могат те да отчетат "извоювани цели по опазването на гъбично-мицелната флора", а работата да не спира. Сега пътеката е отбита успоредно през гората и понеже никога я е нямало, се вижда как хората мачкат жилите на живия бръшлян между дърветата, за да минат пеша.

  • 7
    italianpower avatar :-|
    Вечно ядосан

    "Да не забравяме и още нещо. Никой от тези градове не разполага с парк с размерите на Борисовата градина."
    Според гугъл площта на Централ Парк в Ню Йорк е 3.4 кв. км. Тази на Борисовата градина е 2.64 кв. км. Не само, че Ню Йорк(а вероятно и другите два споменати града) има по-голям парк, а дори и самата София може да се похвали с подобно "постижение". Северният парк е 4.17 кв. км. С другото съм съгласен, но да се хвърлят неверни данни в очите на хората, за да подкрепят определена теза на автора - с това не съм.

  • 8
    gouliashki avatar :-|
    gouliashki

    До коментар [#7] от "italianpower":

    Грешна информация имате за площта на Борисовата градина.

  • 9
    gouliashki avatar :-|
    gouliashki

    До коментар [#5] от "Usted":

    Ни най-малко не са забутани самите проекти. Вземете ги прочетете.

  • 10
    iceto_ avatar :-|
    iceto_

    До коментар [#8] от "gouliashki":
    ето ти линк с площите, точно толкова е защитената зона

    http://regag.eu/info?id=1&spr=2




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK