Следващата икономическа криза: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следващата икономическа криза: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?

"Първият признак, че следващата криза може да е нов "Дот-ком" балон е, че…историята се повтаря, а хората обичат да правят същите грешки и то колкото се може по-скоро"

Следващата икономическа криза: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

19613 прочитания

"Първият признак, че следващата криза може да е нов "Дот-ком" балон е, че…историята се повтаря, а хората обичат да правят същите грешки и то колкото се може по-скоро"

© Shutterstock


Авторът Илия Живков Вълчанов е един от тримата победители в националния студентски конкурс на клуб "Финанси" към Икономически университет- Варна за есе на икономическа тематика. Есетата на другите двама финалисти ще бъдат публикувани в следващите дни.

За поредна година клуб "Финанси" към  Икономически университет - Варна проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година студентите трябваше да отговорят на въпроса "Какво според вас може да бъде причината за следващата икономическа криза". Публикуваме* есетата на тримата победители.

Започвайки разсъждения на тази тема, аз трябва да съм готов да се проваля. Защо? Има два варианта. Първи: да си изложа тезата, да я аргументирам, но да не достигна до задоволително заключение. Втори: да си изложа тезата, да я аргументирам, да направя велико откритие, което ще предскаже бъдещето и ще помогне на участниците в икономиката да се предпазят от следващата криза. Но това ще означава, че кризата е избегната. Реално, аз няма да съм предсказал следващата криза, защото тя въобще няма да се прояви! Усещайки, че вероятността за проявяване на втория вариант е нищожно малка, със съществен риск от провал, ще се опитам да представя някои очевидни и други нетривиални идеи, които се надявам, че биха повлияли позитивно на участниците в икономиката.

Всяка дискусия на тема: "икономическа криза" трябва да започне с т.нар. теория за кризите. Кризите са неразривна част от икономиката, с изключение на периода на Бретън-Удската система, когато поради ред причини (с най-голямо значение - законът на Глас-Стийгъл и централната роля на силния тогава долар) съществуват регионални пренебрежими смущения, но не и глобални. Няма точно определен модел за начало и край на кризите, но има доста прилики. Бих желал да отбележа, че всички разсъждения са с оглед на развитите страни. България, като част от Европейския съюз, и поради факта, че левът е фиксиран към еврото, ще бъде смятана като държава, която внася "добрите и лошите" тенденции от Западна Европа, съответно не е изолирана, а понася смущенията на световния пазар.

Семената на кризите се сеят през "добрите времена", когато икономиката расте, поради либерализиране на кредитирането или технологични иновации. Парите в икономиката се умножават, защото банките отпускат повече средства, дори за не толкова разумни проекти. Увеличените инвестиции от една страна създават работа (намалява безработицата), от друга създават богатство. И двете увеличават консумацията на хората, а инвестициите и консумацията подклаждат "добрите времена". Цените на активите се увеличават. Цените на активите се увеличават. Повторението е умишлено, защото ако преди пет секунди сте прочели първото изречение, силно възможно е цената му да се е качила, докато прочетете второто. Точно, когато всички хора си купуват нови къщи, земи и коли, в икономиката се появява някакъв шок (увеличаване на цената на горивото през 70-те, фалирането на Лемън Брадърс (Lehman Brothers) през 2008). Всичко, което следва, читателите все още усещат.

Съществуват три етапа.

1. Начало. Цените на активите започват да падат – балонът се пука. Никой не иска да държи актив, чиято цена пада, затова всички продават, което кара цените да се понижат още повече. Тук, финансовите институции, които досега са поощрявали разхищението, изпадат в опасност. Те все още дължат същите пари (в абсолютна стойност) на своите вложители, но главните им активи, а именно ценните книжа и заемите, губят стойност. След това се впускат в делевъридж (най-общо - намаляване на дълга). От своя страна, вложителите започват да се опасяват за средствата си и ги изтеглят, което прави задачата на банките още по-трудна.

2. Банкова криза. Икономическата активност замира. Участниците в икономиката или нямат пари, или се страхуват да ги използват. Банките започват да понасят загуби. Те се заплащат с капитала на съответната банка, който обикновено не е голям, защото "до вчера" е имало икономически бум и никой не е хеджирал срещу риска от криза. Когато капиталът на някои от тях падне под определена граница (в зависимост изискванията на регулатора), централната банка поема управлението на финансовата институция или де факто – настъпва фалит.

3. Дефлация. Цените на активите продължават да падат. Фирмите не печелят, колкото преди, и намалят заплатите. Работниците не могат да си позволят толкова много продукти, затова цените на продуктите падат. Продажбите са по-малки като обем, но дълговете на компаниите са същите, съответно последните не могат да обслужват кредитите си и или фалират, или взимат парите от заплатите на работниците си, което подклажда дефлацията.

Статистически данни от проучване на Барахас, Дел‘Арича и Левченко, проведено в 100 страни, посочват, че от 135 цикъла на огромен икономически растеж, 104 завършват добре, а в 31 има смущения, от които 23 водят до банкова криза. Какъв е изводът, който можем да направим? Ако използваме горепосочената теория, в 77% от случаите, ще грешим, в 7,7% горе-долу, а в 17% ще сме "уцелили". Как да идентифицираме икономическия растеж като проблем? Отговорилият на този въпрос би получил Нобелова награда.

След като основната теория е ясна, е време да изложа тезата си. Говорейки чисто икономически, смятам, че следваща криза може да е повторен "Дот-ком" балон. Икономико-политически погледнато, разпадането на Еврозоната, поне в сегашния й вид не е изключено. Двете гледни точки са като къса и дълга позиция на глобалната икономика. Ако тя започне да расте, технологиите определено ще получат своя дял, който ще е прекалено голям, имайки предвид средствата, които те получават дори по-време на рецесия! От друга страна, ако нищожният икономически растеж продължи още достатъчно дълго, еврото би могло да загуби доверието на някои страни от Еврозоната, което в случаят на Германия би било пагубно за валутата. В по-далечен план се заформя "студентска криза", изразена в отглеждането на поколение, което вече е задлъжняло до живот!

Първият, леко шеговит, признак, че следващата криза може да е нов "Дот-ком" балон е, че…историята се повтаря, а хората обичат да правят същите грешки и то колкото се може по-скоро! Може би най-чаканите първични публични предлагания в последните 3 години бяха на Фейсбук (Facebook) и Алибаба (Alibaba). Фейсбук започна със стартова цена от $38.00 и пазарна капитализация ~ $90млрд., като скоро след това падна съответно на $17.58 и $37.98млрд., а в деня, в който пиша това, след близо три години, една акция струва $82.76, а общата пазарна капитализация е $231.65 млрд. Приблизително 218% за три години, или ако сте купили на най-ниската цена – 470%, което (грубо) прави по 157% на година !!!

Но дали Фейсбук расте толкова бързо? Това, което създава цената на Фейсбук, са потребителите, които от 1 млрд. месечно активни през 10.2012 г. са се увеличили до 1.39 млрд. през 12.2014 г. Тези 39% увеличение на потребителите са довели до 470% в цената. Вероятно не е важен броят на хората, а обвързаността между тях, което прави връзката нелинейна. Или пък има друга причина? Как се оценява социална мрежа? Водещите оценители на първичното публично предлагане – Морган Стенли (Morgan Stanley), Джей Пи Морган (JP Morgan) и Голдман Сакс (Goldman Sachs) дадоха цена от $38.00, като дори имаше скандал за търгуване на информация (по тяхно мнение, което обаче не беше публична информация, цената е била двойно по-ниска!). Въпреки всичко, 3 години по-късно, разбираме, че са били много далеч от истината, но в грешната посока! Най-големите професионалисти в оценяването на компании са били 3-4 пъти по-далеч от настоящата цена (правим тази оценка с оглед на факта, че времево не сме толкова далеч)! Какво се случва? Първото правило на класическата икономика: "Търсенето и предлагането определят пазара". Очевидно хората вярват във Фейсбук – компания, която колкото и да е глобална, бива управлявана от последната дума на Марк Зукърбърг (независимо от броят акции, които притежават - дори 99% - , при купуването на част от Фейсбук, инвеститорите се съгласяват, че Марк има ексклузивното правото да взема решения). С други думи, ако утре Марк реши, че иска да уволни всички работници и да се отдаде на заслужена почивка, никой не може да му се противопостави (което е описано в докладите на оценителите на акциите при първичното публично предлагане).

Историята продължава с небезизвестното поглъщане на Уотсапп (Whatsapp) от Фейсбук за завидните $19 млрд., оставило противоречиви емоции както в инвеститорите на Фейсбук, така и в страничните наблюдатели. Бил Гейтс коментира с ентусиазираното: "Марк иска Фейсбук да бъде новия Фейсбук". От друга страна, известният не като технологичен гений, а като, може би, най-уважаван инвеститор в света, Уорън Бъфет, заклейми поглъщането с думите: "пълна лудост". Малко преди това, Снапчат (Snapchat) отказа оферта от $3 млрд. (2013 г.) и в момента се оценява на $10 млрд. - $20 млрд., като по данни на Citigroup – цената е $35 млрд. В същото време, Туитър (Twitter) дори не е на печалба, а се оценява на $30.58 млрд!

Човек може да отвори магазина за апликации на Епъл (Apple AppStore), да прочете имената на създателите на първите 100 най-теглени приложения и да е сигурен, че всички са от милионери до милиардери. Въпреки неразбирането ми относно космическата цена на Фейсбук (при пазарна капитализация на Майкрософт (Microsoft) от само $348 млрд., а да не забравяме, 95+% от потребителите на Фейсбук (без да се отчитат мобилни устройства) използват Уиндоус (Windows), за да влязат във Фейсбук), оценявам качествата на социалната мрежа. Повечето от другите компании, които са в този бранш не могат да оправдаят огромните си цени с продажби. Те го правят с т.нар. "потенциални продажби", поради голямата мрежа потребители, която са създали (визирам Снапчат, Туитър, Уотсапп). Интересното е, че дори "Ютюб" (Youtube) едвам излиза на нулата от собствената си дейност (без да се отчита приносът му към другите дейности на Гугъл). Единственият извод, който мога да направя е, че инвеститорите купуват, за да продадат на по-висока цена (тези компании почти никога не дават дивидент), а защо вярват, че цената ще продължава да расте, остава неясно.

Засега случаите не са толкова много, но определено са на огромна стойност. Тенденцията, която се наблюдава е, че се появяват и все повече стартъп-и. Какво е стартъп (Startup)? Значението вече е леко размито, но Пол Греъм определя един основен признак: бърз растеж. В съзнанието на човек изниква група млади хора, оригинална идея, стремеж към печеленето на бързи пари => бърз растеж и да не забравяме – първично публично предлагане или просто продаване на голям инвеститор. Какво е изпуснато в повечето определения на стартъп? Терминът става популярен по време на Дот-ком кризата. Та дори аз участвам в стартъп проект, наречен прекалено подходящо: #ezy#money ("лесни пари" с диез, напомнящ приложението Инстаграм (Instagram) ). Смятам, че последният пример включва в себе си всичко, характерно за един стартъп, и дава ясна представа за настроенията на сегашното поколение, което вижда перспектива не във финансовия сектор или пък в типичните части на реалния, а в технологиите.

Налице са достатъчно признаци, за да можем да кажем, че хипотезата е достатъчно възможна, за да бъде обмислена от читателя отново: странно високи цени на акциите, инвестиране в "потенциални вземания", стартъп-и, подходяща нагласа на младежта (бъдещите участници в икономиката). Смятам, че при евентуално разрастване на икономиката, когато хората имат свободни средства и съберат смелост, пазарът, към който ще се насочат, ще е точно този на апликациите (уебсайтове, Дот-ком). Въпреки това, дори да има финансова криза, тя няма да засегне банковия сектор сериозно, защото 1. в момента се възстановява и не е в позиция да играе активна роля в заформянето на балона (ако такъв съществува), 2. регулаторите вече работят усилено върху ограничаването на финансовите институции в бъдеще.

Другата страна на монетата в гореизложената теза е проблемът на еврото. През 2005 година един докторант заяви: "От много гледни точки, първите шест години на еврото преминаха безметежно". В случая на валута, това означава – успешно. След редицата препятствия, през които премина през последните седем години, очакваме да проследим последното – количественото облекчаване, за да можем да направим краен извод за успеха на еврото.

Активите, деноминирани в евро и долари, се считат за перфектни субститути от академичното общество. Това ни навежда на мисълта, че монетарните политики, практикувани от Федералния резерв би трябвало да работят и в Еврозоната. Количественото облекчаване е познато от около двадесет години в Япония, но никога не е било толкова сериозно дискутирано. След като Федералният резерв нямаше други идеи, започна закупуването на активи чрез печатане на пари и икономиката на Америка отбеляза забележителен растеж… номинален, т.е. инфлационен. Реалната икономика на Америка продължава да буксува, а реалната безработица е близо 23% (естествено, цитирам безпристрастна агенция, а не американското правителство). Европейската централна банка с няколко години закъснение реши да последва примера на Щатите. Скоро след обявяването на количественото облекчаване, еврото се обезцени, Швейцария отвърза валутата си, за да не се налага да изкупува милиарди евро, за да поддържа фиксирания курс, а двугодишните немски ценни книжа имат лихва (-0.25%), по-ниски от минималните изисквания (-0.2%), за да бъдат изкупени от ЕЦБ при количественото облекчаване. Първият резултат ще доведе до увеличение на износа и увеличение на икономическата активност, но след известно време. Вторият ще намали интеграцията на Швейцария с Европа и вече доведе до допълнителното обезценяване на еврото (ЕЦБ загуби голям сигурен "купувач на евро"). Третият остава загадка за мен и моя кръг от познати, но очевидно немските ценни книжа, деноминирани в евро, се ползват с по-голямо доверие от ЕЦБ сред инвеститорите.

Едни и същи политически и икономически решения имат различни резултати в Америка, Европа и Азия, заради структурата на пазара. Еврозоната има най-странната и "силна" (имайки предвид целта й, премеждията й и възрастта й) централна банка в света, но няма фискален съюз. По време на икономически шок, в Америка и Япония има свободно преминаване на работна ръка от зони с висока безработица в такива с ниска, свободно пренасочване на ресурси, с две думи: "обща глава". Европейският съюз е мечтата на Римската империя, Каролингите и Наполеон, но липсва общото вземане на решения. Въпреки това, Франко Бруни беше заявил: "В Европа няма фискален съюз, но Германия спаси Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, което е преразпределение на капитал от едно място на друго. Случва се при определени условия, но се случва". В същото време държавите, получаващи средства, не винаги се жертват за общата кауза (най-силен пример е Гърция). Системата в Европа работи по свой си начин, но определено не може да се нарече цялостна в сравнение с Америка и Япония.

До момента сме видели номиналния растеж на Америка (реалната стагнация) и 20-годишното лутане на Япония в дефлация. Какво следва в Европа? Вероятно различна история, но определено нелека. Това, което е сигурно е, че 1. При създаването на еврото като валута, няма описана процедура по напускането му и 2. ЕЦБ ще направи всичко по силите си, за да го запази. Проблемът не изглежда толкова настоящ, но решение на държава като Германия (припомням, че пазарите й вярват повече отколкото на ЕЦБ) да напусне еврото, ще е краят му във формата, в която беше създадено. Подобно събитие може да отприщи "кризата на кризите" – криза във всяка от страните от Еврозоната, тези свързани с еврото чрез валутен борд и близките им икономически партньори, де факто – целият свят.

Последната точка от тезата беше, че се заформя "студентска криза". Седемдесет процента (70%) от американските студенти в момента продължават образованието си във висше учебно заведение чрез студентски кредит. Общо има 40 млн. американци със студентски кредит на обща стойност 1.1 трилиона долара. Той е по-голям от дължимата сума по кредитни карти и лизинги на автомобили в Щатите. Единственият дълг, който е по-голям, е жилищният. Проблемът със студентските заеми е, че те са доста по-специални от нормалните. Човек не може да се откаже от него (да банкрутира), ще бъде вземан от бъдещи заплати, както и от възвърнати данъци, а длъжникът ще бъде съден до края на живота му.

За последните 10 години студентският дълг се е утроил! Линдън Джонсън заявява при представянето на първите кредити: "Бедността не трябва да е препятствие за обучението и обучението трябва да предлага изход от бедността". Федералните средства за обучение са се увеличили с 23% за 2014 година, а таксите за университети са отвърнали на удара – с 28%, карайки студентите да взимат все по-големи заеми. Освен това, съществуват професии, които се състоят в намиране на хора само със средно образование и убеждаването им да вземат заем и да започнат висше. Тактиките за набиране на нови студенти са удари "под кръста", напипвайки слабите места (комплекси) на "жертвата".

Този случаи някак много ни напомнят на кризата от 2008: невъобразимо голяма сума взети заеми, длъжници, които са буквално завлечени да вземат кредитите, невероятно тежки условия за погасяване, несиметрична информация. Като вземем предвид и недостатъка на работни места за новозавършилите (припомням - реална безработица в Америка от близо 23%), стигаме до заключение, че наблюдаваме балон от студенти, който няма да се пръсне, защото те няма как да банкрутират на заемите си, но икономиката със сигурност ще намери начин да отрази несъответствието между търсене и предлагане по един или друг начин.

Когато започвах разсъжденията си, представих два взаимно свързани варианта и трети, който назрява, но ще му отнеме доста повече време да излезе наяве. Вероятно съм се провалил в предсказанията си и нито един от трите варианта няма да се случи. И все пак… преди 2008 г., математиците на "Ей Ай Джи" (AIG) даваха оценка на риска от криза от 0,001%. Склонен съм да вярвам, че поне една от изложените идеи има по-голям шанс да се прояви и си струва вниманието.

*Есето на другия победител в конкурса - Теодора Димитрова Янакиева може да прочетете тук: 

Следващата икономическа криза: колапс в петролната индустрия, сриване на фондовия пазар или дълговете на Китай?

Авторът Илия Живков Вълчанов е един от тримата победители в националния студентски конкурс на клуб "Финанси" към Икономически университет- Варна за есе на икономическа тематика. Есетата на другите двама финалисти ще бъдат публикувани в следващите дни.

За поредна година клуб "Финанси" към  Икономически университет - Варна проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година студентите трябваше да отговорят на въпроса "Какво според вас може да бъде причината за следващата икономическа криза". Публикуваме* есетата на тримата победители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Голям кеф е да мислим апокалиптични сценарии, а!?

  • 2
    kyo50432893 avatar :-?
    Георги

    Българския лев беше вързан за германската марка при въвеждането на борда, така след евентуално напускане на съюза от Германия пак бихме били горе-долу добре :)

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Съгласен съм за потенциалната (и реалната) криза по спиралата цени на образованието/заеми във висшето образование на САЩ. За Европа този сценарии не е меродавен, поне като масово явление. Да не забравяме обаче съотношението на държавни/щатски срещи частни колежи, и особено бумът на "онлайн" програмите от типа на Феникс което допринася за тези изкривявания. Реалността е че цените на образованието в щатските университети са регулируемо и за жителите на щата те не са проблем. Разликата в цената между жител и не-жител, включително и чужденец обикновенно е 4 пъти, като в много щати има програми които освобождават напълно или в по-голямата част от учебни такси студенти с добър успех.

  • 4
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    "отглеждането на поколение, което вече е задлъжняло до живот"
    То това е мечтата на банкерите.

    А за по-добро разбиране на процесите в икономиката препоръчвам да прочетете книгата The Money Syndrome на Helmut Creutz.

  • 5
    dessides avatar :-|
    VT

    "...Как да идентифицираме икономическия растеж като проблем? Отговорилият на този въпрос би получил Нобелова награда...."
    в случая не икономическия растеж е проблем, а противопоставянето хора-банки. ясно е, че когато банките печелят, хората са на загуба (освен ако не са на високи позиции в банковия сектор) и обратното.

  • 6
    vassko avatar :-(
    Vassil Mladjov

    Sujelyavam, no ne mislya che sme v bubble tochno zaradi, eco -ssytema kato tazi na Apple. Zanimavam se malko sas tezi neshta i znam za kakvo govorya. Sega ima drup problem sas Unicorns, no i tam moje da ima micro burse, no ne tova koeto beshe prez 1999. VC slagat pari po drug nachin i se nauchiha (povecheto) ot greshkite si. Interesna teza, no ne varvi, sorry.

    Mnogo po golyam e problema obache s facta che tezi eseta sa pobedili!? Tova e mnogo losho zashto oznachava che nashata ubrazovatelna systema ne razbira novite digital markets i kak firmi se biyat za pazar v segashnite usloviya. Zashto tova se naricha ".com" bun ela mi go obysni. Ako po tozi nachin uchum detzata, nikoga nyama da se opravime. Da ne govorim che tzylata durjava pushva novoto digital robstvo v BG za outsoursvane, kudeto nie v BG ne pravime nikakvo valua add za samite nas, osven che golemite IT vendori namazvat....

  • 7
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Здравните задължения са с подобен "статут" на студентските по отношение на невъзможност за изчистване, и заедно всъщност правят по-голям дял от публичните задължения, отколкото ипотеките или ревалвиращите кредитни линии. Случва се, че са перманентни субститути - няма как да вземеш ипотека или кредитна линия, като имаш отворени задължения за образование или лечение - и то невъзможни за изчистване. Т.е. няма как пазарно да растат цените на имоти или стоки, щот не остава разполагаем доход за тях - освен ако доходът не започне изпреварващо да нараства над плащанията за образование и здраве...Този проблем е изместен към по-младите, които всъщност трябва да формират основите на бъдещо потребление, т.е. консуматорската верига се прекъсва.
    Така погледнато, следващата криза може да дойде от всеки един от тези четири компонента - ипотеки, здравни услуги, образование или потребление, и даже най-вероятно ще се случи едновремено. Потреблението се променя най-бързо, ипотеките веднага след това...така че, да фирмените оценки с най-голям експожър в бизнес за крайни потребители са най-изложени на риск.

    Туитър е такава смешка, изкуствено създаваха акаунти, за да изглеждат с голям ръст и да гепят висока първоначална оценка на пласиране... Тесла си играят счетоводно, плащат малко, излизат на печалба като продават емисионни квоти на другите американски производители на пикапи - за да могат според федералните регулации Форд и ГМ да си продават микса от автомобили с големи двигатели...Купища "облачни" фирми за дрил-ване на бази данни ядат от пазара на Оракъл и САП като просто предлагат по-ниски цени съвсем същите технологии, и.т.н. цялата съвременна хай-тек се движи от намаляване на разходите, а не увеличаване на благосъстоянието.
    Федералните и локални власти виждат опасността и се опитват вече силово да натискат доходите нагоре, но не мисля че ще успеят да изпреварят събитията. Пазара на имоти отново ще гръмне пръв - движи се от азиятски разходи изключително напоследък, а ние водим курс на изпокарване със всички азиатци; или поради конфликти и войни просто ще им секнат парите на азиатците в един момент. Не виждам и как може да се използва ре-финансирането на ипотеки за потребление - лихвите сега са на минимум, за разлика от същата ситуация преди 7 години. Освен ако не видим в един момент отрицателни лихви, като в Испания.

  • 8
    tnv1422179723388859 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Каква следваща криза ,като реално няма възстановяване. Просто началото на Голямата депресия на този век беше размито и отложено може би за тази ,най-късно за следващата година с печатането на пари. Този номер обаче не работи вече и възможностите за манипулации и въздействие се изчерпват. Разликата от преди почти век е , че светът днес е много по-обвързан икономически , че мащабът е друг и няма правителство и/или институция с достатъчно ресурси и власт.
    Причината за всички кризи е положителните обратни връзки и нарушаване съотношението между натрупване и потребление , производителност и доходи. Повишаването производителността на труда не води автоматично до пропорционално повишаване на доходите и потреблението в резултат на което се появяват излишни , а когато те са много и заплатите изостават, което води до силен дефлационен натиск. Преди век в резултат растящата производителност и потока от европейски имигранти от Европа след първата световна война , изчерпването на ефекта на границата , в САЩ се създават условия за дефлация със всички разрушителни последици . Днес това става поради глобализацията и голямата мобилност на капиталите . Когато една фирма аутсорсва у нас защото намира евтин труд, тя намалява разходите и продукта се разпределя в полза на капитала. Резултата няма как да е друг освен световно състезание по мизерия кой да работи по-евтино, къде данъците да са по-ниски за да са привличат и задържат капиталите. Така че Глобалната депресия всъщност вече е тука и ще се разрази всеки момент със пълната си сила. Спусъкът , черният лебед , не могат да се предвидят, но фундаменталната причина е налице . Много вероятно е опита да се повишат лихвите от ФЕД да е спусъкът и ще последва незабавна верижна реакция.

  • 9
    atanasshalapatov avatar :-|
    atanasshalapatov

    Г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява много добре - http://krizata.blog.bg/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684

    НО КОЛКО ХОРА ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ ??? ,че става въпрос за криза на системата и трябва нова система

    ''Къде се провалиха икономистите'' - Rex Weyler, съосновател на Greenpeace International също добре го казва - http://greentech-bg.net/?p=2147
    През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията. Ако си поставим цели, които укрепват човешкото и екологичното благополучие трябва да се научим да пестим, вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП

    Става въпрос за науки от геология(колко петрол има) до 1-2-3 закон на термодинамиката и съм ги обобщил нещата като 3 планетарни катастрофи - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/143102998717523

  • 10
    atanasshalapatov avatar :-|
    atanasshalapatov

    Земята е затворена система и не може да има постоянен растеж защото ресурсите свършват и има глобално затопляне ,и хората нямат по два стомаха за да консумират прогресивно(казано просто)

    Не откривам топлата вода и се ядосвам защото Жак Фреско още 1974год. говори системен подход и ресурсно базирана икономика след 4 минута - https://www.youtube.com/watch?v=Ed5w8JRnwRQ&index=2&list=PLFD4E354EA4AEF9F2

    Свършва петрола - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231

    Идеята ми е забрана на офшорки и т.н. регулации и данък лукс - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685

    с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

    за да се избегнат катастрофите и глобалното затопляне - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK