Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 9 юни 2015, 9:20, 19135 прочитания

Следващата икономическа криза: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Илия Живков Вълчанов е един от тримата победители в националния студентски конкурс на клуб "Финанси" към Икономически университет- Варна за есе на икономическа тематика. Есетата на другите двама финалисти ще бъдат публикувани в следващите дни.

За поредна година клуб "Финанси" към  Икономически университет - Варна проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година студентите трябваше да отговорят на въпроса "Какво според вас може да бъде причината за следващата икономическа криза". Публикуваме* есетата на тримата победители.

Започвайки разсъждения на тази тема, аз трябва да съм готов да се проваля. Защо? Има два варианта. Първи: да си изложа тезата, да я аргументирам, но да не достигна до задоволително заключение. Втори: да си изложа тезата, да я аргументирам, да направя велико откритие, което ще предскаже бъдещето и ще помогне на участниците в икономиката да се предпазят от следващата криза. Но това ще означава, че кризата е избегната. Реално, аз няма да съм предсказал следващата криза, защото тя въобще няма да се прояви! Усещайки, че вероятността за проявяване на втория вариант е нищожно малка, със съществен риск от провал, ще се опитам да представя някои очевидни и други нетривиални идеи, които се надявам, че биха повлияли позитивно на участниците в икономиката.


Всяка дискусия на тема: "икономическа криза" трябва да започне с т.нар. теория за кризите. Кризите са неразривна част от икономиката, с изключение на периода на Бретън-Удската система, когато поради ред причини (с най-голямо значение - законът на Глас-Стийгъл и централната роля на силния тогава долар) съществуват регионални пренебрежими смущения, но не и глобални. Няма точно определен модел за начало и край на кризите, но има доста прилики. Бих желал да отбележа, че всички разсъждения са с оглед на развитите страни. България, като част от Европейския съюз, и поради факта, че левът е фиксиран към еврото, ще бъде смятана като държава, която внася "добрите и лошите" тенденции от Западна Европа, съответно не е изолирана, а понася смущенията на световния пазар.

Семената на кризите се сеят през "добрите времена", когато икономиката расте, поради либерализиране на кредитирането или технологични иновации. Парите в икономиката се умножават, защото банките отпускат повече средства, дори за не толкова разумни проекти. Увеличените инвестиции от една страна създават работа (намалява безработицата), от друга създават богатство. И двете увеличават консумацията на хората, а инвестициите и консумацията подклаждат "добрите времена". Цените на активите се увеличават. Цените на активите се увеличават. Повторението е умишлено, защото ако преди пет секунди сте прочели първото изречение, силно възможно е цената му да се е качила, докато прочетете второто. Точно, когато всички хора си купуват нови къщи, земи и коли, в икономиката се появява някакъв шок (увеличаване на цената на горивото през 70-те, фалирането на Лемън Брадърс (Lehman Brothers) през 2008). Всичко, което следва, читателите все още усещат.

Съществуват три етапа.



1. Начало. Цените на активите започват да падат – балонът се пука. Никой не иска да държи актив, чиято цена пада, затова всички продават, което кара цените да се понижат още повече. Тук, финансовите институции, които досега са поощрявали разхищението, изпадат в опасност. Те все още дължат същите пари (в абсолютна стойност) на своите вложители, но главните им активи, а именно ценните книжа и заемите, губят стойност. След това се впускат в делевъридж (най-общо - намаляване на дълга). От своя страна, вложителите започват да се опасяват за средствата си и ги изтеглят, което прави задачата на банките още по-трудна.

2. Банкова криза. Икономическата активност замира. Участниците в икономиката или нямат пари, или се страхуват да ги използват. Банките започват да понасят загуби. Те се заплащат с капитала на съответната банка, който обикновено не е голям, защото "до вчера" е имало икономически бум и никой не е хеджирал срещу риска от криза. Когато капиталът на някои от тях падне под определена граница (в зависимост изискванията на регулатора), централната банка поема управлението на финансовата институция или де факто – настъпва фалит.

3. Дефлация. Цените на активите продължават да падат. Фирмите не печелят, колкото преди, и намалят заплатите. Работниците не могат да си позволят толкова много продукти, затова цените на продуктите падат. Продажбите са по-малки като обем, но дълговете на компаниите са същите, съответно последните не могат да обслужват кредитите си и или фалират, или взимат парите от заплатите на работниците си, което подклажда дефлацията.

Статистически данни от проучване на Барахас, Дел‘Арича и Левченко, проведено в 100 страни, посочват, че от 135 цикъла на огромен икономически растеж, 104 завършват добре, а в 31 има смущения, от които 23 водят до банкова криза. Какъв е изводът, който можем да направим? Ако използваме горепосочената теория, в 77% от случаите, ще грешим, в 7,7% горе-долу, а в 17% ще сме "уцелили". Как да идентифицираме икономическия растеж като проблем? Отговорилият на този въпрос би получил Нобелова награда.

След като основната теория е ясна, е време да изложа тезата си. Говорейки чисто икономически, смятам, че следваща криза може да е повторен "Дот-ком" балон. Икономико-политически погледнато, разпадането на Еврозоната, поне в сегашния й вид не е изключено. Двете гледни точки са като къса и дълга позиция на глобалната икономика. Ако тя започне да расте, технологиите определено ще получат своя дял, който ще е прекалено голям, имайки предвид средствата, които те получават дори по-време на рецесия! От друга страна, ако нищожният икономически растеж продължи още достатъчно дълго, еврото би могло да загуби доверието на някои страни от Еврозоната, което в случаят на Германия би било пагубно за валутата. В по-далечен план се заформя "студентска криза", изразена в отглеждането на поколение, което вече е задлъжняло до живот!

Първият, леко шеговит, признак, че следващата криза може да е нов "Дот-ком" балон е, че…историята се повтаря, а хората обичат да правят същите грешки и то колкото се може по-скоро! Може би най-чаканите първични публични предлагания в последните 3 години бяха на Фейсбук (Facebook) и Алибаба (Alibaba). Фейсбук започна със стартова цена от $38.00 и пазарна капитализация ~ $90млрд., като скоро след това падна съответно на $17.58 и $37.98млрд., а в деня, в който пиша това, след близо три години, една акция струва $82.76, а общата пазарна капитализация е $231.65 млрд. Приблизително 218% за три години, или ако сте купили на най-ниската цена – 470%, което (грубо) прави по 157% на година !!!

Но дали Фейсбук расте толкова бързо? Това, което създава цената на Фейсбук, са потребителите, които от 1 млрд. месечно активни през 10.2012 г. са се увеличили до 1.39 млрд. през 12.2014 г. Тези 39% увеличение на потребителите са довели до 470% в цената. Вероятно не е важен броят на хората, а обвързаността между тях, което прави връзката нелинейна. Или пък има друга причина? Как се оценява социална мрежа? Водещите оценители на първичното публично предлагане – Морган Стенли (Morgan Stanley), Джей Пи Морган (JP Morgan) и Голдман Сакс (Goldman Sachs) дадоха цена от $38.00, като дори имаше скандал за търгуване на информация (по тяхно мнение, което обаче не беше публична информация, цената е била двойно по-ниска!). Въпреки всичко, 3 години по-късно, разбираме, че са били много далеч от истината, но в грешната посока! Най-големите професионалисти в оценяването на компании са били 3-4 пъти по-далеч от настоящата цена (правим тази оценка с оглед на факта, че времево не сме толкова далеч)! Какво се случва? Първото правило на класическата икономика: "Търсенето и предлагането определят пазара". Очевидно хората вярват във Фейсбук – компания, която колкото и да е глобална, бива управлявана от последната дума на Марк Зукърбърг (независимо от броят акции, които притежават - дори 99% - , при купуването на част от Фейсбук, инвеститорите се съгласяват, че Марк има ексклузивното правото да взема решения). С други думи, ако утре Марк реши, че иска да уволни всички работници и да се отдаде на заслужена почивка, никой не може да му се противопостави (което е описано в докладите на оценителите на акциите при първичното публично предлагане).

Историята продължава с небезизвестното поглъщане на Уотсапп (Whatsapp) от Фейсбук за завидните $19 млрд., оставило противоречиви емоции както в инвеститорите на Фейсбук, така и в страничните наблюдатели. Бил Гейтс коментира с ентусиазираното: "Марк иска Фейсбук да бъде новия Фейсбук". От друга страна, известният не като технологичен гений, а като, може би, най-уважаван инвеститор в света, Уорън Бъфет, заклейми поглъщането с думите: "пълна лудост". Малко преди това, Снапчат (Snapchat) отказа оферта от $3 млрд. (2013 г.) и в момента се оценява на $10 млрд. - $20 млрд., като по данни на Citigroup – цената е $35 млрд. В същото време, Туитър (Twitter) дори не е на печалба, а се оценява на $30.58 млрд!

Човек може да отвори магазина за апликации на Епъл (Apple AppStore), да прочете имената на създателите на първите 100 най-теглени приложения и да е сигурен, че всички са от милионери до милиардери. Въпреки неразбирането ми относно космическата цена на Фейсбук (при пазарна капитализация на Майкрософт (Microsoft) от само $348 млрд., а да не забравяме, 95+% от потребителите на Фейсбук (без да се отчитат мобилни устройства) използват Уиндоус (Windows), за да влязат във Фейсбук), оценявам качествата на социалната мрежа. Повечето от другите компании, които са в този бранш не могат да оправдаят огромните си цени с продажби. Те го правят с т.нар. "потенциални продажби", поради голямата мрежа потребители, която са създали (визирам Снапчат, Туитър, Уотсапп). Интересното е, че дори "Ютюб" (Youtube) едвам излиза на нулата от собствената си дейност (без да се отчита приносът му към другите дейности на Гугъл). Единственият извод, който мога да направя е, че инвеститорите купуват, за да продадат на по-висока цена (тези компании почти никога не дават дивидент), а защо вярват, че цената ще продължава да расте, остава неясно.

Засега случаите не са толкова много, но определено са на огромна стойност. Тенденцията, която се наблюдава е, че се появяват и все повече стартъп-и. Какво е стартъп (Startup)? Значението вече е леко размито, но Пол Греъм определя един основен признак: бърз растеж. В съзнанието на човек изниква група млади хора, оригинална идея, стремеж към печеленето на бързи пари => бърз растеж и да не забравяме – първично публично предлагане или просто продаване на голям инвеститор. Какво е изпуснато в повечето определения на стартъп? Терминът става популярен по време на Дот-ком кризата. Та дори аз участвам в стартъп проект, наречен прекалено подходящо: #ezy#money ("лесни пари" с диез, напомнящ приложението Инстаграм (Instagram) ). Смятам, че последният пример включва в себе си всичко, характерно за един стартъп, и дава ясна представа за настроенията на сегашното поколение, което вижда перспектива не във финансовия сектор или пък в типичните части на реалния, а в технологиите.

Налице са достатъчно признаци, за да можем да кажем, че хипотезата е достатъчно възможна, за да бъде обмислена от читателя отново: странно високи цени на акциите, инвестиране в "потенциални вземания", стартъп-и, подходяща нагласа на младежта (бъдещите участници в икономиката). Смятам, че при евентуално разрастване на икономиката, когато хората имат свободни средства и съберат смелост, пазарът, към който ще се насочат, ще е точно този на апликациите (уебсайтове, Дот-ком). Въпреки това, дори да има финансова криза, тя няма да засегне банковия сектор сериозно, защото 1. в момента се възстановява и не е в позиция да играе активна роля в заформянето на балона (ако такъв съществува), 2. регулаторите вече работят усилено върху ограничаването на финансовите институции в бъдеще.

Другата страна на монетата в гореизложената теза е проблемът на еврото. През 2005 година един докторант заяви: "От много гледни точки, първите шест години на еврото преминаха безметежно". В случая на валута, това означава – успешно. След редицата препятствия, през които премина през последните седем години, очакваме да проследим последното – количественото облекчаване, за да можем да направим краен извод за успеха на еврото.

Активите, деноминирани в евро и долари, се считат за перфектни субститути от академичното общество. Това ни навежда на мисълта, че монетарните политики, практикувани от Федералния резерв би трябвало да работят и в Еврозоната. Количественото облекчаване е познато от около двадесет години в Япония, но никога не е било толкова сериозно дискутирано. След като Федералният резерв нямаше други идеи, започна закупуването на активи чрез печатане на пари и икономиката на Америка отбеляза забележителен растеж… номинален, т.е. инфлационен. Реалната икономика на Америка продължава да буксува, а реалната безработица е близо 23% (естествено, цитирам безпристрастна агенция, а не американското правителство). Европейската централна банка с няколко години закъснение реши да последва примера на Щатите. Скоро след обявяването на количественото облекчаване, еврото се обезцени, Швейцария отвърза валутата си, за да не се налага да изкупува милиарди евро, за да поддържа фиксирания курс, а двугодишните немски ценни книжа имат лихва (-0.25%), по-ниски от минималните изисквания (-0.2%), за да бъдат изкупени от ЕЦБ при количественото облекчаване. Първият резултат ще доведе до увеличение на износа и увеличение на икономическата активност, но след известно време. Вторият ще намали интеграцията на Швейцария с Европа и вече доведе до допълнителното обезценяване на еврото (ЕЦБ загуби голям сигурен "купувач на евро"). Третият остава загадка за мен и моя кръг от познати, но очевидно немските ценни книжа, деноминирани в евро, се ползват с по-голямо доверие от ЕЦБ сред инвеститорите.

Едни и същи политически и икономически решения имат различни резултати в Америка, Европа и Азия, заради структурата на пазара. Еврозоната има най-странната и "силна" (имайки предвид целта й, премеждията й и възрастта й) централна банка в света, но няма фискален съюз. По време на икономически шок, в Америка и Япония има свободно преминаване на работна ръка от зони с висока безработица в такива с ниска, свободно пренасочване на ресурси, с две думи: "обща глава". Европейският съюз е мечтата на Римската империя, Каролингите и Наполеон, но липсва общото вземане на решения. Въпреки това, Франко Бруни беше заявил: "В Европа няма фискален съюз, но Германия спаси Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, което е преразпределение на капитал от едно място на друго. Случва се при определени условия, но се случва". В същото време държавите, получаващи средства, не винаги се жертват за общата кауза (най-силен пример е Гърция). Системата в Европа работи по свой си начин, но определено не може да се нарече цялостна в сравнение с Америка и Япония.

До момента сме видели номиналния растеж на Америка (реалната стагнация) и 20-годишното лутане на Япония в дефлация. Какво следва в Европа? Вероятно различна история, но определено нелека. Това, което е сигурно е, че 1. При създаването на еврото като валута, няма описана процедура по напускането му и 2. ЕЦБ ще направи всичко по силите си, за да го запази. Проблемът не изглежда толкова настоящ, но решение на държава като Германия (припомням, че пазарите й вярват повече отколкото на ЕЦБ) да напусне еврото, ще е краят му във формата, в която беше създадено. Подобно събитие може да отприщи "кризата на кризите" – криза във всяка от страните от Еврозоната, тези свързани с еврото чрез валутен борд и близките им икономически партньори, де факто – целият свят.

Последната точка от тезата беше, че се заформя "студентска криза". Седемдесет процента (70%) от американските студенти в момента продължават образованието си във висше учебно заведение чрез студентски кредит. Общо има 40 млн. американци със студентски кредит на обща стойност 1.1 трилиона долара. Той е по-голям от дължимата сума по кредитни карти и лизинги на автомобили в Щатите. Единственият дълг, който е по-голям, е жилищният. Проблемът със студентските заеми е, че те са доста по-специални от нормалните. Човек не може да се откаже от него (да банкрутира), ще бъде вземан от бъдещи заплати, както и от възвърнати данъци, а длъжникът ще бъде съден до края на живота му.

За последните 10 години студентският дълг се е утроил! Линдън Джонсън заявява при представянето на първите кредити: "Бедността не трябва да е препятствие за обучението и обучението трябва да предлага изход от бедността". Федералните средства за обучение са се увеличили с 23% за 2014 година, а таксите за университети са отвърнали на удара – с 28%, карайки студентите да взимат все по-големи заеми. Освен това, съществуват професии, които се състоят в намиране на хора само със средно образование и убеждаването им да вземат заем и да започнат висше. Тактиките за набиране на нови студенти са удари "под кръста", напипвайки слабите места (комплекси) на "жертвата".

Този случаи някак много ни напомнят на кризата от 2008: невъобразимо голяма сума взети заеми, длъжници, които са буквално завлечени да вземат кредитите, невероятно тежки условия за погасяване, несиметрична информация. Като вземем предвид и недостатъка на работни места за новозавършилите (припомням - реална безработица в Америка от близо 23%), стигаме до заключение, че наблюдаваме балон от студенти, който няма да се пръсне, защото те няма как да банкрутират на заемите си, но икономиката със сигурност ще намери начин да отрази несъответствието между търсене и предлагане по един или друг начин.

Когато започвах разсъжденията си, представих два взаимно свързани варианта и трети, който назрява, но ще му отнеме доста повече време да излезе наяве. Вероятно съм се провалил в предсказанията си и нито един от трите варианта няма да се случи. И все пак… преди 2008 г., математиците на "Ей Ай Джи" (AIG) даваха оценка на риска от криза от 0,001%. Склонен съм да вярвам, че поне една от изложените идеи има по-голям шанс да се прояви и си струва вниманието.

*Есето на другия победител в конкурса - Теодора Димитрова Янакиева може да прочетете тук: 
Следващата икономическа криза: колапс в петролната индустрия, сриване на фондовия пазар или дълговете на Китай?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3705 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2972 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Следващата икономическа криза: Грешна оценка може да срине целия пазар

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10