С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 16 юни 2015, 10:54, 7939 прочитания

След Катуница, преди Орландовци

Кои са причините за конфликтите с етническа окраска, които се повтарят в навечението на всички местни избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Деян Колев е председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". 
"Ние сме на всеки километър – от тук до края на света!". Тази култова реплика от популярния в недалечното минало едноименен филм днес активно се повтаря от футболни фенове и "познати лица, които са от криминалния контингент" (по думите на шефа на "Национална полиция" Христо Терзийски). Само че с леко осъвременяване в стил "Ние сме до всяка ромска махала - от тук до местните избори!". Сериите от този филм се излъчват всяка седмица и се радват на все по-нарастващ зрителски интерес, а поредицата се повтаря на всеки четири години.

Пиша това "филмово комюнике" без да съм фен на конспиративните теории. Но и с невъоръжено око се вижда, че в навечерието на местни избори се повтарят едни и същи сцени - при предходните беше Катуница и последвалата я плеяда от градове, сега е Гърмен, Орландовци... Не искам да гадая кои са сценаристите и режисьорите - читателите сами ще се досетят. По-важният въпрос е защо зрителите не се уморяват да аплодират ставащото. И кога ще спрат да се вкарват в подобни филми.


Абдикацията на държавата

Според мен дълбоките причини за конфликтите с етническа окраска в България днес са свързани с три важи обстоятелства, като те действат заедно и това затруднява сериозно разрешаването им. Първото обстоятелство е болезненото чувство за несправедливост и за оттегляне на държавата от цели региони, селата и дори от определени квартали в големите градове, които се превръщат в истински гета. Те се оказаха най-големите губещи от прехода - селското стопанство, даващо поминък на стотици хиляди, беше ликвидирано по мафиотски и дори неграмотен начин; занемарена бе инфраструктурата; повечето институции, включително полицията, се оттеглиха от селата и крайните градски квартали. Всичко това, комбинирано с тежка бедност, лоши услуги и липса на перспективи за развитие, кара хората в посочените региони, райони и зони да се чувстват несправедливо забравени и дори умишлено ограбени.

Какви са възможностите за развитие на родените в село Долно нанагорнище например, което се намира в Северозападна България? Училището там е закрито, селското стопанство е в ръцете на зърнената мафия, лекар идва веднъж в седмицата. И ако някой иска децата му да получат качествено образование, а той да работи, трябва да се засели в голям град. Но и там шансът му да намери жилище, което може да плаща, е в квартал Горно нанадолнище, в който условията, макар да са по-добри от тези в селата, са далеч по-лоши от тези в централните части на града. Така с усещането за несправедливост живеят милиони и те искат да се върнат във филма, да променят живота си.



"Ама те не си плащат сметките"

Подобни изоставени региони и групи има във всяко общество и навсякъде те търсят справедливост и промяна в живота. Но в България това обстоятелство е съпроводено от две други. Силните анти-ромски нагласи и предразсъдъци, задълбочаващи се от кризата и умело подклаждани от някои политици, изкривяват социалното недоволство и го превръщат в етническо.

Средностатистическият българин не иска да живее в един квартал с роми, възразява дори на идеята децата му да учат заедно със свои връстници от ромски произход. Най-вече, защото свързва ромите с прослойката маргинали, които медиите му показват и дори "набиват в очите" всеки ден, а образованите и интегрираните роми той не разпознава като такива или великодушно хвали с "Ти не си като другите".

Така справедливият протест срещу тежките регионални и социални неравенства се насочва към тези, които най-много страдат от тях. Ромите не са причина за абдикацията на държавата от селата и крайните градски квартали - най-малкото, защото никога до сега не е имало и един министър от ромски произход, няма ром, чията банка да е завлякла 4 милиарда лева, няма роми, които да са посещавали системно съмнителни банкери и т.н. Нещо повече - ромите пострадаха най-много от разрухата в селското стопанство и промишлеността (загубиха работата си, а земя нямат) и от оттеглянето на държавата от крайните квартали.

Стратегии само на хартия

Другото съпътстващо обстоятелство е провалът на националните политики за интеграция на ромите. Този провал не е новина, той е предизвестен поне по две причини. Първата е липсата или неефективността на институциите, отговарящи за ромската интеграция на национално ниво. На много места в страната се случват добри неща – инициирани от училища, организации, общини. Но те не се пренасят в национален мащаб поради пасивността на съответните национални институции. Знае ли някой с какво се занимва т.нар. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси? Едва ли е случайно, че той не реагира под никаква форма на случващото се в Гърмен и Орландовци. Втората причина е липсата на политическа воля за реално изпълнение на интеграционните политики. Нито едно правителство до сега не се нагърби с ромската интеграция. Настоящото правителство не е изключение. Може би причина за това е и липсата на обществен натиск в тази насока. Да работиш за интеграция на ромите е непопулярно, а всеки политик иска да бъде популярен.

Така бермудският триъгълник на чувството за несправедливост, анти-ромските нагласи и провалът на интеграционната политика правят невъзможно разрешаването на който и да е от тези проблеми. И тъй като тях ги има навсякъде, без преувеличение можем да очакваме подобни конфликти в цялата страна.

Кой може да ни спаси от този триъгълник? Моят отговор е - единствено ние самите. Посочих три важни обстоятелства, които в своята взаимна обвързаност водят до етнически обагрени конфликти. Само ако има видими успехи в политиките за интеграция и те бъдат нормално представени пред обществеността, е възможно да бъдат намалени антиромските нагласи. Това ще спре пагубното предрешаване на сериозните регионални и социални неравенства като етнически и ще даде шанс гражданската енергия да се насочи към реалните причини за тези дисбаланси.

Съмнявам се, че политическият елит и институциите ще предприемат реални стъпки за ромска интеграция, ако не са подложени на граждански натиск. Единствено активни граждани (сред ромската общност и сред мнозинството), които са разбрали, че повтарящият се преди всички местни избори филм е долнопробна сапунена опера и тя трябва да бъде прекратена, могат да окажат ефективен натиск на институциите. Колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще излезем от ролята на пияни зрители, които винаги изпускат най-важното във филма и са вечно недоволни от неговото качество.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2492 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2255 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Когато спортът прегази човешките права

Покрай блясъка на Европейските игри в Баку не бива да забравяме да говорим и за тежките нарушения на закона

Още от Капитал
Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10