"Ние сме на всеки километър – от тук до края на света!". Тази култова реплика от популярния в недалечното минало едноименен филм днес активно се повтаря от футболни фенове и "познати лица, които са от криминалния контингент" (по думите на шефа на "Национална полиция" Христо Терзийски). Само че с леко осъвременяване в стил "Ние сме до всяка ромска махала - от тук до местните избори!". Сериите от този филм се излъчват всяка седмица и се радват на все по-нарастващ зрителски интерес, а поредицата се повтаря на всеки четири години.
Пиша това "филмово комюнике" без да съм фен на конспиративните теории. Но и с невъоръжено око се вижда, че в навечерието на местни избори се повтарят едни и същи сцени - при предходните беше Катуница и последвалата я плеяда от градове, сега е Гърмен, Орландовци... Не искам да гадая кои са сценаристите и режисьорите - читателите сами ще се досетят. По-важният въпрос е защо зрителите не се уморяват да аплодират ставащото. И кога ще спрат да се вкарват в подобни филми.
Абдикацията на държавата
Според мен дълбоките причини за конфликтите с етническа окраска в България днес са свързани с три важи обстоятелства, като те действат заедно и това затруднява сериозно разрешаването им. Първото обстоятелство е болезненото чувство за несправедливост и за оттегляне на държавата от цели региони, селата и дори от определени квартали в големите градове, които се превръщат в истински гета. Те се оказаха най-големите губещи от прехода - селското стопанство, даващо поминък на стотици хиляди, беше ликвидирано по мафиотски и дори неграмотен начин; занемарена бе инфраструктурата; повечето институции, включително полицията, се оттеглиха от селата и крайните градски квартали. Всичко това, комбинирано с тежка бедност, лоши услуги и липса на перспективи за развитие, кара хората в посочените региони, райони и зони да се чувстват несправедливо забравени и дори умишлено ограбени.
Какви са възможностите за развитие на родените в село Долно нанагорнище например, което се намира в Северозападна България? Училището там е закрито, селското стопанство е в ръцете на зърнената мафия, лекар идва веднъж в седмицата. И ако някой иска децата му да получат качествено образование, а той да работи, трябва да се засели в голям град. Но и там шансът му да намери жилище, което може да плаща, е в квартал Горно нанадолнище, в който условията, макар да са по-добри от тези в селата, са далеч по-лоши от тези в централните части на града. Така с усещането за несправедливост живеят милиони и те искат да се върнат във филма, да променят живота си.
"Ама те не си плащат сметките"
Подобни изоставени региони и групи има във всяко общество и навсякъде те търсят справедливост и промяна в живота. Но в България това обстоятелство е съпроводено от две други. Силните анти-ромски нагласи и предразсъдъци, задълбочаващи се от кризата и умело подклаждани от някои политици, изкривяват социалното недоволство и го превръщат в етническо.
Средностатистическият българин не иска да живее в един квартал с роми, възразява дори на идеята децата му да учат заедно със свои връстници от ромски произход. Най-вече, защото свързва ромите с прослойката маргинали, които медиите му показват и дори "набиват в очите" всеки ден, а образованите и интегрираните роми той не разпознава като такива или великодушно хвали с "Ти не си като другите".
Така справедливият протест срещу тежките регионални и социални неравенства се насочва към тези, които най-много страдат от тях. Ромите не са причина за абдикацията на държавата от селата и крайните градски квартали - най-малкото, защото никога до сега не е имало и един министър от ромски произход, няма ром, чията банка да е завлякла 4 милиарда лева, няма роми, които да са посещавали системно съмнителни банкери и т.н. Нещо повече - ромите пострадаха най-много от разрухата в селското стопанство и промишлеността (загубиха работата си, а земя нямат) и от оттеглянето на държавата от крайните квартали.
Стратегии само на хартия
Другото съпътстващо обстоятелство е провалът на националните политики за интеграция на ромите. Този провал не е новина, той е предизвестен поне по две причини. Първата е липсата или неефективността на институциите, отговарящи за ромската интеграция на национално ниво. На много места в страната се случват добри неща – инициирани от училища, организации, общини. Но те не се пренасят в национален мащаб поради пасивността на съответните национални институции. Знае ли някой с какво се занимва т.нар. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси? Едва ли е случайно, че той не реагира под никаква форма на случващото се в Гърмен и Орландовци. Втората причина е липсата на политическа воля за реално изпълнение на интеграционните политики. Нито едно правителство до сега не се нагърби с ромската интеграция. Настоящото правителство не е изключение. Може би причина за това е и липсата на обществен натиск в тази насока. Да работиш за интеграция на ромите е непопулярно, а всеки политик иска да бъде популярен.
Така бермудският триъгълник на чувството за несправедливост, анти-ромските нагласи и провалът на интеграционната политика правят невъзможно разрешаването на който и да е от тези проблеми. И тъй като тях ги има навсякъде, без преувеличение можем да очакваме подобни конфликти в цялата страна.
Кой може да ни спаси от този триъгълник? Моят отговор е - единствено ние самите. Посочих три важни обстоятелства, които в своята взаимна обвързаност водят до етнически обагрени конфликти. Само ако има видими успехи в политиките за интеграция и те бъдат нормално представени пред обществеността, е възможно да бъдат намалени антиромските нагласи. Това ще спре пагубното предрешаване на сериозните регионални и социални неравенства като етнически и ще даде шанс гражданската енергия да се насочи към реалните причини за тези дисбаланси.
Съмнявам се, че политическият елит и институциите ще предприемат реални стъпки за ромска интеграция, ако не са подложени на граждански натиск. Единствено активни граждани (сред ромската общност и сред мнозинството), които са разбрали, че повтарящият се преди всички местни избори филм е долнопробна сапунена опера и тя трябва да бъде прекратена, могат да окажат ефективен натиск на институциите. Колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще излезем от ролята на пияни зрители, които винаги изпускат най-важното във филма и са вечно недоволни от неговото качество.
"Ние сме на всеки километър – от тук до края на света!". Тази култова реплика от популярния в недалечното минало едноименен филм днес активно се повтаря от футболни фенове и "познати лица, които са от криминалния контингент" (по думите на шефа на "Национална полиция" Христо Терзийски). Само че с леко осъвременяване в стил "Ние сме до всяка ромска махала - от тук до местните избори!". Сериите от този филм се излъчват всяка седмица и се радват на все по-нарастващ зрителски интерес, а поредицата се повтаря на всеки четири години.
16 коментара
Христо Комарницки онзи ден публикува в Сега карикатура по темата: в циганско гето къщите бяха нарисувани като изборни урни...
Това е истината. "Демокрацията" се изроди в контролиран вот от етническите малцинства, който да осигурява достатъчен рахат на 2-3 партии да векуват във властта.
И излиза много евтино - не инвестираш в образование, в работни места и доходи, в елементарно подобряване условията на живот на маргиналите, а напротив - само им пращаш тук-там агресори да ги сплотяват като стадо. Медиите вършат останалото: разпространяват новината мълниеносно . И циганите в Берковица разбират, че ако не се държат за ДПС/ГЕРБ/ББЦ ще го сполети същото, като ония от Гърмен, Орландовци, Катуница...
В същото време тия, дето смятаме, че това не ни засяга, защото било проблем на циганите и ултрасите, постепенно започваме да обитаваме една територия, която политическата борба за власт превръща в гето...
"окраска", случва се :)
[quote#1:"D-r D"]И излиза много евтино - не инвестираш в образование, в работни места и доходи, в елементарно подобряване условията на живот на маргиналите, а напротив - само им пращаш тук-там агресори да ги сплотяват като стадо.[/quote]
Как се разбива този затворен кръг? Очевидно политиците,на които миналата година дадохме власт, нямат нито компетентността, нито желанието да решават проблемите ни.
До коментар [#3] от "Сашо":
[quote#3:"Сашо"]Как се разбива този затворен кръг?[/quote]
С реална държавна политика. С принуда, ако трябва (а трябва) за образование, с ангажираност с труд, с осигуряване на доход, различен от социалните помощи. И на първо място - с премахването на гетата и разселването на семействата. Гетото е племето, стадото, в което управлява и осигурява прехраната водачът (барото).
Още не е невъзможно, но трябва държава и подкрепа на обществото. Трябва да приучим циганите на елементарни неща и да ги понасяме наоколо си, защото иначе след 10 години ще се наложи да ходим с пушки, за да се пазим от озверели от глад цигански тълпи.
До коментар [#4] от "D-r D":
Тоест - уличен натиск, с който държавата да бъде принудена да върши работата, за която й се плаща. За съжаление виждам малък шанс нещо такова да успее.
Цялата тази история с етническите сблъсаци е диверсия на Москва за дестабилизация на южното крило на НАТО. Подпалвачите са клиентите на путиновата пералня КТБ! А това са жалките фашизоидни партиики ДСБ, ПФ и Атака!
"възразява дори на идеята децата му да учат заедно със свои връстници от ромски произход"
А автора запита ли се защо възразяваме или само плеви ? Възразяваме, защото циганчетата са невъзпитани, бурни, плюят, викат и развалят дисциплината. Какви ще станат нашите деца после ? Благодаря, но нямам намерение да пускам детето ми в среда, в която ще върви назад, с илюзията, че изпуснатите години във възпитанието на циганчетата могат да бъдат наваксани като са заедно с нашите деца.
И също така не разбирам защо автора слага Катуница в кюпа. Кирил Рашков нито е бил дискриминиран, нито е бил маргинал. Той беше и продължава да е престъпник.
До коментар [#5] от "Сашо":
Не, уличният натиск много лесно се манипулира и изражда в подобни битки с полицията.
Гражданското общество има достатъчно лостове: имате кметове, общински съвети, депутати, държавни комисии и агенции, пред които могат да се поставят въпросите.
Когато се научим да си поставяме проблемите пред органите, които са създадени да ги решават, тогава ще стане.
Не а въпросът само аз да пиша писма на кмета, че фъшкиите на циганските каруци са пред вратата ми. Ако и поне 2/3 от съседите ми се дразнят от това и ревнем на кмета, смятате ли, че каруци ще продължават да обикалят столицата?
Това е общественият натиск.
Имам приятели с голяма фирма за хидроизолации. 90% от работниците там са цигани. И ако знаете как работят!
До коментар [#7] от "Симо": [quote#7:"Симо"]А автора запита ли се защо възразяваме или само плеви ? Възразяваме, защото циганчетата са невъзпитани, бурни, плюят, викат и развалят дисциплината. Какви ще станат нашите деца после ? Благодаря, но нямам намерение да пускам детето ми в среда, в която ще върви назад, с илюзията, че изпуснатите години във възпитанието на циганчетата могат да бъдат наваксани като са заедно с нашите деца. И също така не разбирам защо автора слага Катуница в кюпа. Кирил Рашков нито е бил дискриминиран, нито е бил маргинал. Той беше и продължава да е престъпник. [/quote] Добре бе симо, добре бе! Може и да съм съгласен с теб! Но теб никой не те пита! Господарите ти така искат, и така ще бъде! Това ти се казва "за сведение" :D
Редактори на "Капитал",
очевидно въпросният Деян Колев е абонираният пи писач по "циганската тема". Човекът пише и анализира относително интелигентно, в крак с избраната от вас линия на омекотяване и замазване на проблемите. Няма лошо. Но защо не разнообразите подбора от автори?
Ако ми дадете подобна територия, ще ви напиша един също така балансиран и аргументиран анализ, който оборва повечето му твърдения и съвпада с мнението на огромния процент българи, за което можем да се обзаложим. Не бих си дал труда да изливам толкова думи само във форума. Ако решите - пишете ми на milkostoyanov@hotmail.com