А сега накъде – пазарна икономика или държавен капитализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А сега накъде – пазарна икономика или държавен капитализъм

А сега накъде – пазарна икономика или държавен капитализъм

Ключов въпрос е как се справя държавата със сегашните си правомощия, преди да бъде поискано да й бъдат възложени нови

Мартин Димитров
7834 прочитания

© Капитал


Този текст е част от дебат за бъдещето и какви политики са нужни на България. Мартин Димитров излага своя възглед за нуждите на страната и накъде трябва да върви тя. Вижте алтернативния възглед на Драгомир Стойнев тук:

"Този път да го направим по своя начин"

След финансовата криза от 2008 г., в световен мащаб се проведе добре организиран опит причините за кризата да бъдат представени като провал на пазарната икономика и да се лансират твърдения, че е необходима нова икономическа система със засилена роля на държавата. Основно социалистите по света стигат и по-далеч, твърдейки, че новият ред трябва да бъде въз основа на "държавен капитализъм". Подобни тези се уплътняват с обясненията, че капиталите "били спекулативни, но можели да се социализират", което е средно между опитомяват и национализират. Друго ляво направление с близки тези твърди, че след финансовата криза единственото лекарство е в национализацията и колкото по-мащабно се проведе такава, толкова "по-спасително" би било за държавите.

В България се появяват все по-активни говорители, които споделят тази лява и изпълнена с вътрешни противоречия риторика. Специфично за България е, че левите говорители твърдят, че някакъв въображаем неолиберален модел се бил провалил и трябвало държавата да се върне в икономиката. Такъв естествено никога е нямало и нито един български политик не се доближава дори до Маргарет Тачър и Ронълд Рейгън, камо ли до крайните представители на това идеологическо течение. Често зад тези твърдения прозира и откровена носталгия към времената преди 1989 г.

Какво причини финансовата криза от 2008 г.?

Първото важно уточнение е, че кризата се дължи основно на погрешно държавно регулиране, включващо:

1/ Експанзионистична монетарна политика в САЩ, поддържаща дълго време ниски лихвени проценти, особено през периода между 2002 г. и 2007 г.

2/ Недалновидна политика на централните банки, които предоставят прекалено много ликвидност на паричния пазар;
3/ Силно изкривяване на строителния пазар в САЩ заради огромен брой рискови кредити, стимулирани от "Фани Мей" и "Фреди Мак" 4/ Провал на регулаторите по отношение на екзотични финансови инструменти и секюритизацията на рискови кредити

5/ Недостатъчна капиталова адекватност на редица банки.

Списъкът не е изчерпателен, но смисълът е, че няма провал на пазара, а провал на водената държавна политика и държавно регулиране. На тази основа тезата, че грешките на държавата трябва да бъдат лекувани с повече държава, звучи крайно неубедително и по-скоро би мултиплицирало проблемите, отколкото да намери решения.

След 1989 г. в България сме свидетели на мъчителни реформи, като никога не е установяван неолиберален модел, който да се налага да бъде разграждан и заменян от повече държава. Международните класации за икономическа свобода, класацията на Световната банка за условията на правене на бизнес показват значително изоставане на България спрямо водещите страни, което е пряко доказателство, че в България все още има много да се направи в областта на икономическата свобода, и да се говори за установяване на неолиберален модел е, меко казано, пресилено.

По-важно е да видим кои са успешните примери между страните, които се присъединиха от ЦИЕ към ЕС. От долната таблица се вижда, че след финансовата криза България и Румъния възстановяват съответно 13% и 15% от предкризисните нива на растеж на БВП, което е показателно за спиране на процеса на конвергенция със "старите" членки но общността. На този фон страни като Естония и Словакия успяват да възстановят съответно 53% и 33% от предкризисните нива на растеж на БВП и в условията на влошена международна финансова конюнктура продължават догонването на средноевропейските доходи.

Нито Естония, нито Словакия прибягват до държавен капитализъм, а, напротив, успяват успешно да се справят с високата международна конкуренция за привличане на инвеститори. Показателно е, че основните леви партии в тези страни се приближават повече до европейското разбиране за социалдемокрация и трайно се отдалечават от комунистическите традиции отпреди 1989 г.

Проблем за България е допускането на поредица вътрешни финансови трусове, които всеки път намаляват растежа и разклащат стабилността. Пръв такъв пример е Луканов и мораториумът върху външния дълг. Следва Жан Виденов с периода на хиперинфлация и фалити на банки, а накрая и кабинетът Орешарски, който се характеризира със спрени европейски фондове, политическа нестабилност и поставянето на КТБ под особен надзор. Всяка от изброените кризи връща България назад и има пряко негативно отражение върху растежа на БВП. Тези кризи са резултат от лошо управление и нямат нищо общо с какъвто и да било неолиберален модел.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Движеща сила на инвестициите и иновациите е частният сектор. Цялата интернет епоха, Facebook, Google са достижение на частната инициатива. Ролята на държавата като инвеститор трябва да бъде ограничена до инфраструктурата и свойствените за държавата дейности.

Държавните инвестиции не могат да заменят частните и опитите в тази насока са направо опасни. Първият ключов въпрос е как се справя държавата със сегашните си правомощия, преди да бъде поискано да й бъдат възложени нови.

Не по-голяма, а работеща държава

Вместо да се творят буквално щуротии, като например държавен капитализъм, и да се мислят несвойствени и направо невъзможни функции на държавата, е редно усилията да се насочат в подобряване на това, което държавата трябва да прави. Например подобряването на работата на държавните регулатори. Именно липсата на адекватен Банков надзор позволи източването на КТБ. Кой е виновен? Пазарната икономика или липсата на адекватно държавно регулиране?!                 

Справка, получена от Върховния административен съд, показва, че през 2015 г. (към 22.06.2015 г.) от отправени 16 жалби срещу решения на КЗК по отношение защитата на конкуренцията върховният съд е отменил всички постановени решения на КЗК, тоест 100%.  За същия период са отправени 213 жалби към ВАС във връзка с решения на КЗК по Закона за обществените поръчки. От тях ВАС отменя 81 решения, което е около 40%. Тези данни са основа за констатацията, че можем да имаме много сериозни резерви към ефективността и работата на КЗК. Кой е виновен? Пазарната икономика или липсата на адекватно държавно регулиране?! И това са само два примера.

Следващият съществен проблем е съдебната система, която трябва да гарантира инвестициите и договорите. Никой не инвестира там, където вместо за сигурност се говори за "гнили ябълки" и фирми на чужди инвеститори биват буквално откраднати с мълчаливото и/или активно съгласие на държавни институции. Кой е виновен? Пазарната икономика или съществуващи пробойни в съдебната система?!

Не ни е необходим държавен капитализъм, нито държавен комунизъм или някакви други приумици. Държавата трябва да си оправи "собствената градина", като създаде добра среда за бизнес и инвестиции, включително работещи регулатори. ЕС е едновременно общност, но и вътрешно състезание. До момента не се представяме особено добре в това състезание. Крайно време е да променим това!

*Мартин Димитров е депутат от Реформаторския блок, бивш председател на СДС. Бил е икономист от Института за пазарна икономика.

Този текст е част от дебат за бъдещето и какви политики са нужни на България. Мартин Димитров излага своя възглед за нуждите на страната и накъде трябва да върви тя. Вижте алтернативния възглед на Драгомир Стойнев тук:

"Този път да го направим по своя начин"

След финансовата криза от 2008 г., в световен мащаб се проведе добре организиран опит причините за кризата да бъдат представени като провал на пазарната икономика и да се лансират твърдения, че е необходима нова икономическа система със засилена роля на държавата. Основно социалистите по света стигат и по-далеч, твърдейки, че новият ред трябва да бъде въз основа на "държавен капитализъм". Подобни тези се уплътняват с обясненията, че капиталите "били спекулативни, но можели да се социализират", което е средно между опитомяват и национализират. Друго ляво направление с близки тези твърди, че след финансовата криза единственото лекарство е в национализацията и колкото по-мащабно се проведе такава, толкова "по-спасително" би било за държавите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-@
    D-r D

    О-о-о, моля! Пуделът на Костов ще ни учи на икономика...
    Като толкова знае, пък е и във властта, защо нищо от икономическата им програма не се случва и усилията им се стопиха веднага след като накацаха на клона?
    Лесно се леят лакърдии, там сте корифеи!

  • 2
    dimko avatar :-|
    dimko

    Пазарна икономика с модерна система на Политическа демокрация !!! ...
    Този е пътят, Авторе !!!
    Животът на хората не е само и просто хикономика, защото и при всичкото ни съобразяване с нея, Андрешко от крайградските села, без умора троши последните мототехники ...
    Обществото ни не работи като универсална общност на общностите !...
    В скиците на телевизионните си участия само се "плъзгаме" по сериозния Проблем, който трябва и най-активно да преодолеем - него да градим !!!...

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Пазарна икономика означава преди всичко свобода и самоинициатива, а двете заедно изискват лична отговорност. В нашата действителност, накратко държавата се възприема като зависимост и принуда, но най-вече като безотговорност, от която се печели винаги без да се губи стига да си във властта или с нея.

    Така се получава, че хем сме против държавата, защото не ни дава, а само взема, хем я искаме, защото ни дава сигурността, която липсва при пазарната икономика.

    Докато сме невежи и не можем да разберем, че двете неща взаимно се изключват ще продължаваме да си я караме, както и до сега. Проблемът е, че няма държава без правила, които да важат за всички и допускаща двойни стандарти, независимо кое от двете е водещото – социалното или пазарната самоинициативата изискваща и налагаща гражданско /колективно/ съзнание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK