Гърция убедително гласува за необслужване на дълговете си към МВФ и ЕС и това е голямо поражение за канцлера Ангела Меркел и предвожданата от нея тройка, която твърдеше, че няма вариант Атина да не си плаща задълженията.

Вотът в неделя е голям урок и за всички, споделящи убеждението, че става въпрос за дилетантско правителство на крайнолеви идеалисти, които си мислят, че могат да прескочат закона заради някаква чегеваристка илюзия. Грешка. Става въпрос за това какво означава капитализмът.

От самото начало Меркел и ЕС действат от позицията на доста странното еднопосочно допускане, че ако дадеш на някого пари назаем, той задължително ще ти ги върне. Това обаче не е начинът, по който свободният пазар работи.

Взимането на заем не дава гаранция за бъдещото му изплащане. По-скоро е риск, който кредиторите поемат с надеждата, че ще бъде изплатен. И ключовата дума тук е "риск". Ако поемете риска, ще получите или дивидент - под формата на лихва, или ще загубите парите си. И Гърция току-що отговори на германския блъф.

МВФ даде на Атина 1.5 млрд. евро, които трябваше да бъдат платени през юни, но не бяха. Други 3.5 млрд. трябва да се платят на Европейската централна банка (ЕЦБ) през юли, но точно сега изглежда много съмнително това да се случи. Така е при капитализма.  И е забележителен фактът, че правителство, чиито кабинети са украсени с портрети на на Ленин, Енгелс и Че Гевара, трябваше да даде този урок на Германия.

По-удивително е, че всички знаеха, че Гърция не може да плати тези суми, още преди да започнат преговорите. Достатъчен е бегъл поглед върху гръцкия БВП. За да може да се плащат дългове, икономиката трябва да расте - това е основен закон. А гръцката от доста години само се свива.

Има и друг ключов момент. Първоначално този дълг беше към частни инвестиционни банки като Goldman Sachs. Но МВФ и ЕЦБ под ръководството на Жан-Клод Трише взеха самоубийственото решение да бъде прехвърлен от тези банки на европейските институции и фонда, за да се "спасява" Гърция.

Така огромните й задължения бяха стоварени на европейските данъкоплатци. Заедно с това Атина се съгласи с пакет от мерки, предвиждащ тежки съкращения на разходите и структурни реформи, в замяна на 110 млрд. евро нови заеми.

Грешката, която направи Трише, е колосална и елементарна. Мястото на рисковия дълг е на частните пазари. Рискът по никакъв начин не бива да се носи от централните банки, които разчитат на парите на данъкоплатците за преодоляване на затруднения.

Ако си беше останал в частните банки, днес заглавията щяха да са от рода "Goldman Sachs "гълта вода" заради гръцкия дълг". Това щеше да засегне акционерите в банката и клиентите й, но нямаше да предизвика криза в самото сърце на ЕС.

Сега в Италия, Испания и Португалия внимателно наблюдават случващото се и може би се питат дали и те не биха могли да се измъкнат от финансовите си бъркотии. Нужен е реализъм.

Сега Гърция може да започне да печата собствената си обезценена драхма. И няма да има достъп до кредит. Със сигурност зехтинът, фетата и узото ще поевтинеят силно на чуждите пазари. Туризмът може да стане страхотен, но най-вече може да стане ужасен. Безработицата ще расте с по-нататъшното сдухване на икономиката.

Но Гърция вече е по своя път и решава собствената си съдба - и в това има нещо възхититeлно.

В западната преса

"Не"-то на европейците би било по-мощно

"Ню Йорк таймс: Сега Европа трябва да реши дали ще превърне Гърция в пример. Лидерите й са изправени пред следния избор: ако изпълнят исканията на гръцкото правителство, ще дадат лош пример на всяка страна, която пожелае да възрази срещу структурите на ЕС, и ще кажат на избирателите в Португалия, Испания и Италия, че ако вдигнат достатъчно шум и изберат екстремистки партии, ще получат споразумение с доста смекчени условия.

Така те ще дадат сигнал, че дадена страна може да вземе какъвто си иска заем, да не го обслужва и да накара останалата част от Европа да плати сметката.

Ако пък отхвърлят исканията на гръцкото правителство и отрежат финансирането, гръцката банкова система ще се срине и страната няма да остане в еврозоната, а това ще е знак, че ЕС е изключително крехък. Освен това Гърция може да потърси сближаване с неприятелската на ЕС Русия. Изпадането й в хаос и нестабилност би струвало на Европа много повече и от най-щедрите спасителни планове.  

"Уолстрийт джърнъл": Въпросът, който възниква сега, е дали европейските лидери могат да преговарят с правителство, което отхвърли условията им за оставане във валутния съюз, след като принудиха Португалия и Ирландия да следват подобни мерки в рамките на спасителни програми.

"Ханделсблат":  Гръцкото "не" не засилва преговорните позиции на Атина. Всъщност само вариантът GREXIT може да помогне. Безкомпромисната позиция на Ципрас, Варуфакис и компания бе подкрепена от мощно "не" на сънародниците им срещу предложенията за реформи на ЕС.

Имат ли обаче те право да диктуват условията си на останалата част от Европа? Не, нямат. Никой в Европа не иска повече да подкрепя страна, в която предоставените кредити за милиарди просто потъват. Ако в европейските страни идната неделя има референдум за нови помощи за Гърция, отговорът със сигурност ще бъде още по-мощно "не" от гръцкото.

Целият отбор евроспасители са наясно с това настроение. Те нямат мандат да продължат да дават на държава като гръцката нашите пари. Ние не искаме да заемаме парите си на такава система, защото сме сигурни, че никога повече няма да ги видим.

На ЕС не му остава нищо друго, освен да остане твърд, докато правителството в Атина не направи решителни реформи, няма да получи повече и едно евро. Това е единствената позиция, която европейските лидери могат да представят пред собствените си народи. И която единствено предпазва еврото от това да свърши като валута, крехка като рохко яйце.

"Гардиън": Истинското затруднение за гръцкия премиер Ципрас може да не е толкова Германия, колкото другите страни в евросъюза. Витае усещането, че Гърция получава специално отношение.

Сред онези, които ще се противопоставят на нови отстъпки, не са само държави като Ирландия, която успешно преодоля болезнени спасителни мерки, а и "нови" европейци като Словакия и балтийските страни, които направиха огромни жертви, особено Латвия, за да изпълнят условията за присъединяване към еврозоната.

А какво да кажем ние с гайдите

От коментар на Мирослав Спасов в webcafe.bg

"Обяснете на българите откъде накъде ще трябва да плащат, за да може гърците да поддържат начина си на живот." Доживяхме германски депутат да потърси сметка на Гърция от името на българския данъкоплатец. Изявлението му се появи в атмосферата на иначе безбрежна апатия от страна на българските власти спрямо историческия референдум в Атина.

Дори президентът Росен Плевнелиев, този изтъкнат поборник за пряката демокрация, някак се разсея от коментар по твърдото гръцко OXI. А само след няколко дни самият той ще разлее олиото на референдума по линията на "радикална" промяна на избирателната система в България. После да не стане "Ох"?

В ГЕРБ замълчаха многозначително в изчакване да отмине оня гибелен гняв на Ангела Меркел. Вместо финансовия министър Владислав Горанов думата взе бившият му началник Симеон Дянков - превърнал затягането на колани в национален спорт и изпълнил със съдържание вица за оня, който тъкмо научил магарето си да не яде и то взело, че умряло.

Меглена Кунева се впечатли най-много от душевните терзания на Жан-Клод Юнкер, когото не пропусна да изтъкне, че познава лично. Божидар Лукарски, който вече 9 месеца се титулува министър на икономиката, едва днес установи, че е време да се направи анализ на рисковете от гръцката криза.

От външното министерство настояват, че не е важно какви ще са последствията за България, а че България отдавна се е подготвила да ги посрещне. Как? Ами като пренасочва търговията извън Гърция. Няма бизнес, няма проблем.

А какво да кажем ние с гайдите, питат от публиката. Гърция е страна, в която живеят, работят и почиват стотици български семейства; с която България поддържа значителен оборот и която поддържа четири дъщерни банки у нас. И не звучат никак солидно успокоенията в стил "нас това не ни засяга". Диалогът между властта и гражданите в България за гръцката криза е обидно елементарен.

И нека да не ви учудва после възходът на популистите. Сънят на разума ражда чудовища.

Гърците искат да изтъргуват бъдещото си страдание като фючърс

От коментар на Деян Кюранов в "Дневник"

За честитка по случай левия референдум на СИРИЗА ще цитирам левия Ленин: "В дюкяна не ти казват, че за стоките трябва да плащаш с пари. Това и така всеки го знае." С пожелание да няма десен референдум на Камерън ще цитирам десния Адам Смит: "Англия е нация от бакали."

А пък с мисъл за нас перифразирах в заглавието разобличителя на тоталитаризма Оруел: "Гърция е по-равна от всички в ЕС!" Седнали сега гърците да плачат: "Цял живот да работя за някакви си деветстотин евро пенсия, а те искат да ми ги ограничават!" А какво да кажем ние с гайдите? Сега те говорят за страданието – сегашно и бъдещо.

Добре, ние познаваме това страдание по-добре от тях. И не сме го оценявали в пари. В пари то няма цена. А гърците искат да го превърнат в общи пари. Искат да изтъргуват бъдещото си страдание като futures.

Като мълчим, повличаме се по схемата, че решението или нерешението на гръцката криза зависи от правилното количество пари, и почваме да калкулираме: ако съюзът им даде толкова, ще е загуба, но еврото може да не се срине; ако не им даде, ще е икономия, но еврото може да се срине...

Ако приемем това сметкаджийство, приемаме и най-бакалското разбиране за евросъюза – че той е основан на пари. Грешка! Европейският съюз е основан не на пари, а на принципи. И основният принцип, както на всеки истински съюз, е солидарността – не сиромахомилството. Принципът е ценност, взета като ръководство за реално действие. Реалното действие предполага дисциплина. И да си държиш на дадената дума. Който не прави така, не е солидарен. Значи, не е за съюза. Това е очевидно.

Facebook

Колажът е на Иван Червенков

Да се обречеш на бедност

@Никола Пенев: Съчувствам на обикновените гърци, чийто живот ще става все по-труден. Разбираемо е, че след години ограничения, липса на смислени реформи и некадърно управление гърците са уморени. Но да твърдиш, че отказът да си платиш сметките е някакъв високоморален граждански акт, е просто нелепо. Невероятно е че си вярват, че това ги поставя в силна позиция.

@Nikolay Slatinski: При всички случаи Гърция е обречена на обедняване, ясно е, че друг шанс да вземат каквито и да било заеми, камо ли пък за милиарди евро, няма да имат в близките 20-30 години...

Референдумът най-вероятно ще се окаже ритуално самоубийство на народ-камикадзе - в основата на безумния акт стоят сляпа вяра и радикален екстремизъм.

@ Shmatko: Виж кой от FB приятелите ти подкрепя изхода от референдума в Гърция и си отбележи никога да не му даваш пари на заем.

Блиц

 Очакваме всички партии да подкрепят съдебната реформа

Гюнтер Крихбаум (ХДС)q председател на комисията по европейски въпроси в германския Бундестаг, пред "Дневник"

- В България все още има много работа да се свърши, докато и нейните граждани получат възможността да се ползват напълно от членството на държавата си в ЕС. Европейското единство доведе до по-задълбочено демократизиране на държавите членки. Свободата и правовата държава са сред основополагащите принципи. Особено "правовата държава" заслужава специално внимание. ЕС очаква държавите членки да полагат всички усилия за постигането и поддържането й. 

Една от големите теми в България в момента е именно съдебната реформа, в същото време в тази сфера се сравняваме с Румъния, предстои и т.нар. устен доклад от мониторинга.

Всъщност и двете държави стоят пред голямото предизвикателство да реформират съдебната си система изоснови. Това би трябвало да е отговорност на всички партии, защото тази реформа е от полза за собствената им държава. В Румъния в последно време наблюдаваме радващ напредък в тази област, в България все още очакваме да видим такъв. Затова много би ми се искало всички български парламентарно представени партии да разпознаят "проекта съдебна реформа" като проект за бъдещето на собствената си държава. Мислейки по този начин, трябва да бъде направено възможното за осигуряването на конституционно мнозинство.    

Защо и от външна гледна точка качествената съдебна реформа е толкова важна? 

- Не бива да забравяте, че функциониращата съдебна система и осигуряването на правов ред са и най-важният аргумент за германските инвеститори при взимане на решение в коя държава да се ангажират и инвестират. А без такива инвестиции не могат да бъдат създадени работните места, от които се нуждае не само нашето, а и следващите поколения.