Мнения Daily - Високите етажи ще попълват органа за борба с корупцията им

Комбинацията от големи правомощия и действия по анонимни сигнали отваря врата за произвол, политически атаки и популизъм.

Мнения Daily - Високите етажи ще попълват органа за борба с корупцията им

И още: Приватизацията на болници - стана ли ясно защо "да" и защо "не"; Мрачна синергия - четири кризи и един ЕС

4576 прочитания

Комбинацията от големи правомощия и действия по анонимни сигнали отваря врата за произвол, политически атаки и популизъм.

© Мария Съботинова


Позиция

Високите етажи ще попълват органа за борба с корупцията им

От анализ на адв. Александър Кашъмов, "Програма Достъп до информация", в "Медиапул"

Миналата седмица правителството внесе в парламента законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Докато в западния свят закони, посветени самостоятелно на превенцията на корупцията, са рядкост, в България за последните 15 години се приеха закони, стратегии и какви ли не документи паралелно с разрастването на проблема.

С предложения нов закон се въвежда единен орган за противодействие на корупцията – бюро, представлявано от директор. Предвижда се антикорупционният орган да бъде назначаван на практика от правителството. Според текстовете той се назначава от президента по предложение на Министерския съвет, чиято воля при повторно предложение не може да бъде ограничена.

Така се оказва, че проверки на обстоятелства, свързани със съдии, прокурори, конституционни съдии, президент, Сметна палата, народни представители, независими държавни органи ще бъдат извършвани от орган на изпълнителната власт. Нещо повече - в процеса на проверките той може с безгранично правомощие да изисква информация и обяснения от лица, като изключение от задължението за съдействие не се предвижда нито за роднини, нито например за адвокати. Като се прибави и възможността за самосезиране и работа по анонимни сигнали преценка от някого за "необяснимо богатство", нещата започват да изглеждат доста сериозни.

Сред известните проблеми в системата на действащото законодателство фигурира липсата на възможност за проверки по имотните декларации и липсата на ясна наказателна отговорност за деклариране на неверни данни.

А в публично достъпните чужди наръчници и указания за подаване на сигнали за корупция (каквито в България въпреки 15-годишната история на "борба с корупцията" до момента няма) изрично се съветват хората да избягват подаването на анонимни сигнали. Причината е в невъзможността институциите да проведат надлежно разследване и да изяснят всестранно фактите в тези случаи.

Лесно можем да си представим действията на бюрото по сигнали, като се сетим колко институции и в момента си позволяват да превишават правомощията си, за да притискат журналисти, критици и инакомислещи и така да цензурират обществения дебат по важни теми.

Комбинацията от големи правомощия за орган на изпълнителната власт и приемането на анонимни сигнали в неукрепнала в демократичните практики страна може да доведе до сериозни последици за баланса на институциите и защитата на правата на хората при и бездруго съмнителния резултат от работата по такива сигнали.

Резултатът от боравенето с неясени термини като "необяснимо богатство" ще бъде намеса в правната сфера на отделни хора, като е възможно това да се случи на основание анонимен сигнал. Така се отваря врата за произвол, политически атаки, популизъм и чисто човешка завист.

Бюрото за превенция на корупцията не бива да остава орган, пряко свързан и контролиран от изпълнителната власт. Затова най-важното е да му се гарантира независимост.

Здравната реформа

Приватизацията на болници - стана ли ясно защо "да" и защо "не"

Живко Иванов, финансово-счетоводна къща "Симбула"

Здравният министър Петър Москов се отказа от предложението си за промени в Закона за лечебните заведения, които да разрешат приватизацията на болници. Както при голяма част от промените в здравеопазването, и за това предложение не бяха посочения достатъчно ясни аргументи защо то ще доведе до подобрение в системата, да не говорим за статистика, която да подкрепи. Предложението беше оттеглено със същата липса на аргументация.

Какви биха могли да бъдат основните ползи и недостатъци от приватизацията на болници в настоящия момент. Важно е уточнението, че болниците са социални институции, но този статут в никакъв случай не ги освобождава от необходимостта да функционират секторно ефикасно и икономически ефективно.

Приватизацията им беше забранена през 2001 г., като едновременно с това пазарът на болнична помощ беше отворен за частни инвеститори, които изградиха нови лечебни заведения, вместо да обновят съществуващите.

Именно благодарение на частните инвеститори в България се появиха първите модерни медицински апарати, които в голямата си част бяха екзотика за публичните болници по онова време. Едва след 2006–2007 г. започна обновяването и на тяхната материална база и медицинско оборудване, но до голяма част, особено тези с общинска собственост, този процес още не е достигнал.

Забраната за приватизация е до голяма степен в основата на проблемите, които изпитва здравната ни система в момента. Освен че достъпът на мнозинството пациенти до модерно медицинско оборудване беше отложен с 5–6 години, се създаде пазар, отворен за всеки нов играч, но без механизъм за отпадането на неефективните участници. И това е в пряка връзка с постоянно нарастващите разходи за болнично лечение.

Разбира се, трябва да отчетем, че средата се е променила съществено спрямо 2001 г. Вече има над 170 частни болници, т.е. част от инвестиционния ресурс в здравеопазването е употребен. За обективна оценка на ефектите трябва да изследваме от какво се отказва държавата или общината с решение за приватизация на болниците.

Единственото право, от което се отказва, е контролът на собственик по смисъла на Търговския закон, и то в хипотезата на продажба на цялата си собственост. Исторически погледнато, този механизъм на контрол е доста слабо използван, а най-ярките примери датират от последните месеци. Всички останали механизми за контрол остават същите, като към тях могат да бъдат добавени предвидените в Закона за приватизация механизми за следприватизационен контрол.

От друга страна, задълженията, от които се освобождава публичният собственик, са много съществени. На първо място, да подпомага лечебното заведение финансово. Този ангажимент сега обикновено е под формата на покриване на загуби и дългове, ремонти, обновяване на материалната база и пр.

За периода 2009 – 2013 г. паричното изражение на това финансиране за държавния и общинските бюджети е близо 1.5 млрд. лв. И това е ресурс, отделно от плащания на НЗОК  за медицинската дейност на лечебните заведения.

На второ място, отпада задължението на публичния собственик да се грижи директно за ефективното управление на болниците, като при добре структуриран приватизационен договор то лесно може да бъде заменено от ясни цели, които новият собственик трябва да спазва.

По всичко изглежда, че отново сме склонни да се откажем от инструмент, който е в състояние да доведе до по-икономично, ефективно и ефикасно използване на ресурса за здравеопазване, защото политиците се страхуват от радикални промени в чувствителните социални сектори.

От Москов с любов

"Да не си говорим като в шпионските филми, но ще пратя леко кодирано съобщение към фармацевтичната индустрия. Ако не се получат договорените споразумения за промяна на риска, ще отидем на джъмбо рефериране. Те ще разберат".

Петър Москов, здравен министър

Мрачна синергия

Четири кризи и един ЕС

От анализ на Пол Тейлър, "Ройтерс"

Гърция съставлява едва 2% от икономическия продукт на еврозоната. Въпреки това фалитът след двата спасителни пакета, заради които европейските й партньори отпуснаха заеми за над 200 млрд. евро, би нанесъл огромен удар по престижа на ЕС.

Дори преди резултатите от неделния референдум атмосферата в Брюксел беше наситена с взаимни обвинения – гърците обвиняват германците, повечето от останалите обвиняват гърците, кейнсиански икономисти обвиняват манията за финансова строгост, а представители на ЕС подчертават успеха на спасителните пакети за други страни в блока.

Съдбата на Атина все още не е ясна, но тя вече показа на основателите на еврото, че са били заблудени, когато обявиха, че членството в единната европейска валута е неразрушимо. Сега партньорите на Гърция могат да опитат да й затръшнат вратата и да предприемат бързи мерки за сплотяването на останалите членове.

По този начин те може би ще поправят и някои от първоначалните недостатъци на валутния съюз, въпреки че германската опозиция най-вероятно ще предотврати каквито и да е ходове към съвместно издаване на държавни облигации.

Освен страданието в страната и загубата на милиарди за европейските данъкоплатци икономическият колапс на Гърция ще утежни останалите три кризи в Европа - ролята на Русия в Украйна, опитът на Великобритания да промени отношенията си с ЕС и имиграцията през Средиземноморието. Такова развитие ще дестабилизира и крехките Южни Балкани.

Гърция може да се обърне за помощ към Русия, която да получи в замяна вето върху следващото продължаване на санкциите на ЕС или дори достъп до военноморски съоръжения, някога използвани от САЩ.

Гладните за пари гръцки власти са повече от щастливи да видят заливащите страната им бежанци да търсят убежище на други места в ЕС. Не е трудно да си представим изгонено от еврозоната правителство, използващо имигранти, за да постави под напрежение страните от ЕС.

По-лошото може да предстои. Желанието на Великобритания да предоговори условията на членството си и да постави въпроса на референдум през 2017 г. изнервя Брюксел с риска ЕС да загуби втората си най-развита икономика, главен финансов център и най-голяма военна сила - въпреки успокоителните социологически прогнози и липсата на неосъществими условия, поставени от премиера Камерън.

Икономически срив на Гърция, придружен от обществено напрежение и политически хаос, може да подкрепи онези, които твърдят, че британската икономика е "окована за труп".

Москва възприема Великобритания като най-лоялния съюзник на САЩ и Путин би бил доволен от възможността британската икономика да се отдели от ЕС. Това би отслабило тези в съюза, които търсят решителен отговор на поведението на Русия в Украйна и Грузия. Подобна развръзка би намалила и шансовете на Украйна да възстанови контрола върху цялата си територия.

Рем Кортевег от Центъра за европейски реформи сравнява взаимно преплетените кризи с четиримата конници на Апокалипсиса от Новия завет, предвестници на Деня на Страшния съд: "Ако не може да бъде намерен европейски отговор, те  ще продължат да сеят хаос, нестабилност и взаимни обвинения в рамките на ЕС."  

Позиция

Високите етажи ще попълват органа за борба с корупцията им


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Политиците много добре знаят, че независимо обвинение е независим сьд ще ги вкарат масово на топло, затова имитират мерки.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал