Законът за личния фалит - да поправиш една грешка с друга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законът за личния фалит - да поправиш една грешка с друга

Законът за личния фалит - да поправиш една грешка с друга

Какво казва законопроектът за свръхзадлъжнялост на физическите лица

10273 прочитания

© Капитал


На 12.02.2015 г. депутати от парламентарната група на АБВ внесоха в Народно събрание на Република България един твърде интересен законопроект за "защита" на физическите лица от свръхзадлъжнялост (Закон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица). 

Проектът изглежда като един своеобразен "флирт" с идеята за ново начало, на чисто, тост с идеята гражданите да имат свободата да се самообявят във фалит и след изтичане на тригодишен период да се освободят от всички свои необезпечени задължения към банки и други кредитори. 

Основните "общи" цели на законопроекта, както е посочено в мотивите към него, са премахване на фигурата на "вечния длъжник" и съобразяване на българското законодателство с "европейски практики", по-конкретно с параграф 9 от Регламент (ЕО) 1346/2000, регулиращ "несъстоятелността". 

Макар идеята на законопроекта да звучи привлекателно, текстовете му са в противоречие с основни принципи на българското право, той е изпълнен с вътрешни противоречия. Също така формулировката на текстовете му не позволява да бъдат постигнати общите цели най-малкото защото не важи по отношение на всички задължения, а само  на тези, които не са били обезпечени. Нещо повече - дори неюрист може да забележи някои абсурди в него, като например това, че законът се прилага само по отношение на кредити от 5000 лева. Тоест той би бил неприложим при по-големи или по-малки по размер, дори със стотинка, задължения. Тук е безсмислено да обсъждаме по-коректния въпрос как е изчислен прагът, тъй като всеки законопроект следва да е приет след оценка на въздействието – икономически и правен анализ, които обосновават нуждата от приемането му.

За да обсъдим неточностите на закона, можем да тръгнем от връзките му с европейски норми и да преминем към противоречието му с националните норми. Следвайки този подход, на първо място трябва да обърнем внимание за некоректното намесване на Регламент (ЕО) 1346/2000 сред мотивите за създаването на законопроекта. Всъщност този регламент регулира производства по "несъстоятелност" и правата на длъжници и кредитори в тях. Съгласно българското право "несъстоятелността" може да бъде образувана само по отношение на търговците - юридически лица и физически лица, но еднолични търговци, на които законът след надлежна регистрация в Търговския регистър позволява да извършват от свое име търговска дейност. Обстоятелството, че другите физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, не попадат в обхвата на разпоредбите на търговското законодателство и съответно срещу тях не може да бъде открито производство по "несъстоятелност", някак е убягнал на създателите на законопроекта. В самия регламент е посочено също задължително участие на ликвидатор в това производство.

Изключително важна правна фигура, която няма никакво участие в представения законопроект. Това объркване обаче е недопустимо за "професионалния нормотворец". Смесването на отделни, изначално несъвместими институти на правото, какъвто е опитът за приравняване на "несъстоятелността" при търговците с липсата на средства за плащане при физическите лица нетърговци, неминуемо ще доведе до големи "каши". За да стане по-ясно и на неюристите, това е нещо като опит да се смеси вода с олио.

Що се отнася до фигурата на "вечния длъжник", която този проект цели да заличи, българският законодател е създал отдавна солидна правна уредба, която успешно защитава правата на физическите лица длъжници, но същевременно държи сметка за сигурността на обществения интерес, а именно не да се генерират длъжници, а да се стимулират изрядните платци. Тази уредба прави една част от тяхното имущество "недосегаемо" за кредиторите и ги защитава по този начин - правният институт на "несеквестируемото" имущество. Това е имуществото, необходимо на всеки длъжник, за да съществува – например част от работната му заплата, част от имотите му и др., с които той и семейството му да продължат да живеят, докато дългът бъде изплатен. Трябва да споменем, че е твърде вероятно съществуването на фигурата на "вечния длъжник" да е една от причините българското обществото да се съобразява с възможностите си и да не се отдава на необмислено "консуматорство" като други западни общества, които преживяха далеч по-тежко дълговата криза. За това смятам, че с въвеждането на института на "свръхзадлъжнялост на физическите лица" ще се създаде самосъзнание за безнаказаност у една част от обществото и може да я тласне към неконтролируема злоупотреба с право.

Дори погледнат чисто юридически, този законопроект е доста противоречив. 

Първо, той съдържа разпоредби, които пряко противоречат на Конституцията на Република България. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България "всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние"

Посоченият принцип на равнопоставеност между страните е фундаментът на гражданскоправния ред на Република България. Съгласно същия на субектите следва да се осигурява равенство пред закона, равна възможност за придобиване и упражняване на права, за извършване на правомерни юридически действия. Явното противоречие с посочения принцип започва още в дефинираната цел на законопроекта, тъй като с него се цели да бъде прекратено състоянието на свръхзадлъжнялост на длъжниците, но липсва като цел справедливото удовлетворяване на кредиторите. 

Всъщност цялото производство по установяване на свръхзадлъжнялостта, от стартирането до приключването му, зависи от добрата воля на длъжника, който е явно заинтересован от изхода.

Така е суспендирано прилагането на принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Процедурата започва с молба от длъжника, който следва напълно добросъвестно да декларира всички свои кредитори, имущество, вземания – чл. 7, ал. 1. Молбата се разглежда в закрито заседание. Това означава, че по съществото си законопроектът създава един едностранен процес. На практика  може да бъде постановен акт, който има значение за правата и интересите на една от страните, без тя да бъде дори изслушана в процеса - кредитора. 

Законопроектът в противоречие с конституцията въвежда вътрешна неравнопоставеност и между самите кредитори. Според чл. 11, ал. 2 допълване на списъка с кредиторите може да изискват само кредитори със съдебно установени вземания. Тук въпросът е какво става с кредиторите с висящи производства, както и кредиторите с извънсъдебно признати от длъжника вземания, тоест тези, които не са посочени в декларацията на длъжника. На практика всеки кредитор, който има вземане към определен длъжник, непрекъснато ще трябва да следи особения регистър. И това се отнася и за физическите лица, тоест за нашите баби, дядовци, родители…

Нали разбирате, че за признаването на отделно вземане трябва да се води и дело. Това означава извънредно натоварване на съдилищата, а предвид кратките срокове за заявяване на участие в процедурата по свръхзадлъжнялост много от кредиторите ще бъдат лишени от участие. Това е наистина далеч от справедливостта. 

Съществува и друг огромен проблем. Вследствие на множеството дела срещу един длъжник дългът на същия може да нарасне значително с присъдените съдебни разноски, които не биха възникнали при нормално развитие на облигационната връзка между страните.

На следващо място законопроектът пряко противоречи на нормите на Закона за нормативните актове – нормативен акт, който пряко урежда усъвършенстването, подготовката, издаването и прилагането на всички нормативни актове в нашата държава. Това е индикация за пороци при самото изготвяне на законопроекта. 

Съгласно чл. 3 от ЗНА "законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения". От посочената разпоредба може да се направи напълно обоснованият извод, че всеки закон в Република България следва да бъде съобразен с разпоредбите на конституцията като основни принципи, върху които следва да бъде изграден общественият и правов ред.

Съгласно чл. 26. от ЗНА "Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност".

Тези и много други разпоредби на ЗНА са нарушени при изготвянето на този законопроект. 

Законопроектът борави с изключително непопулярни за езика на нормативните актове понятия като "разточителство", "инцидентни доходи", "приблизителна стойност", "временни затруднения", "притесняване", "невнимание", "основателно безпокойство", "разумно очаквани доходи" и др. За тези понятия липсват правни дефиниции и точно определение. Това неминуемо води до създаване на противоречия в тълкуването, противоречива съдебна практика, което води до липса на трайно уреждане на тези обществени отношения – нещо, което е изрично посочено в чл. 3 от ЗНА. 

Вече посочих, че в цялата процедура по приемане до момента не е изработена оценка на въздействието от законопроекта, което е в пълно противоречие на ЗНА и създава опасен прецедент. От мотивите на законопроекта не става ясно как са определени посочените в него цифри, проценти, срокове, какви са използваните методи за оценка, измерване, анализ. Законопроектът е изпълнен с празноти, които не могат да бъдат запълнени с тълкуване на другите разпоредби от същия.

Друг дефект е това, че той преурежда отношения, регулирани с нормативни актове от по-висок ранг – например кодекси. Това създава истински прецедент в законодателството. Например обединява се правната фигура на длъжника с тази на вещото лице (чиито функции и роля са уредени в Гражданския процесуален кодекс). В повечето случаи именно специалните знания на вещото лице решават изхода на даден съдебен процес. В случая длъжникът прави оценки на имущества с "приблизителната им стойност", а преценката за предоставените данни от длъжника е оставена на неговата добросъвестност, която в настоящия е приравнена на необорима презумпция и правна категория въпреки личният му интерес от изхода на производството.

Доста благородно изглежда и разпоредбата на чл. 6. С нея длъжникът е освободен от заплащане на държавните такси в производството. В алинея 2 от същия член дори е предвидена безплатна правна помощ. Казвам на пръв поглед благородно, защото никой не държи сметка откъде ще дойдат тези средства. Разбира се, всичко ще се отрази на "джоба" на данъкоплатеца. Предвид очаквания брой на разглежданите случаи говорим за хиляди, ако не и десетки и стотици хиляди лева, необходими за цитираната "безплатна" правна помощ и "освобождаване" от държавна такса. Мисля, че е време най-накрая всички да разберем, че безплатни неща няма, а за тази "безплатност" ще платим всички ние, добросъвестните данъкоплатци. 

Разгледаните по-горе проблеми са само част от множеството въпроси, които възникват за мен и други колеги, които работят в тази правна сфера. Вярвам, че всички са съгласни, че тези сложни и чувствителни обществени въпроси не бива да се уреждат абстрактно и противоречиво. 

Що се отнася до последиците, ако законопроектът бъде приет в този му вид, в което аз лично се съмнявам, ще бъде създадена явната неравнопоставеност между правата на длъжника и тези на кредиторите, ще се създаде възможност за длъжника чрез облекчен процес да се освободи от задълженията си и без санкции да се облагодетелства от неправомерното си и недобросъвестно поведение. Естествено накрая ще търсим изход от злоупотребите, но този път на длъжниците. Мисля, че поправката на една грешка с друга не може да бъде цел на нормотворчеството, а точно обратното. 

Авторът е младши съдружник в Penkov, Markov & Partners

На 12.02.2015 г. депутати от парламентарната група на АБВ внесоха в Народно събрание на Република България един твърде интересен законопроект за "защита" на физическите лица от свръхзадлъжнялост (Закон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица). 

Проектът изглежда като един своеобразен "флирт" с идеята за ново начало, на чисто, тост с идеята гражданите да имат свободата да се самообявят във фалит и след изтичане на тригодишен период да се освободят от всички свои необезпечени задължения към банки и други кредитори. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    След известна редакция и доработка един такъв закон може да бъде и полезен......

  • 2
    georgypalpurin avatar :-P
    Georgy Palpurin

    Е, както винаги някои са по равни от други:
    "Първо, той съдържа разпоредби, които пряко противоречат на Конституцията на Република България. Съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България "всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние". "

    Като например банките, които могат да си вадят изпълнителен лист само на база непотърдените им писменни твърдения, и го правят злоуптребявайки с равенството си, което няма никой друг освен държавата и общините!

    Или с две думи, банката може да предостави, каквото си иска и съда го приема без коментар издавайки изп. лист.

  • 3
    panayot.ivanov avatar :-|
    Хитър Петър

    Сигурен съм, че преложеният закон в тази си форма има доста недостатъците, но авторът пропуска доста неща (повечето не от правна гледна точка).

    Първо, последствия от личен банкрут ЩЕ има за лицето, което е обявило такъв. Може и да не се изразява в преки загуби (отнето имущество и т.н.) поради липсата на такива, но повярвайте ми, такова лице ще остава без достъп до кредитиране в бъдеще време.

    Второ, един такъв закон би бил полезен и за самите кредитори - ще направи сектора по-предпазлив и отговорен спрямо клиентите и конкурентите си.

    И не на последно място, ще пресече една доста неприятна (и лично според мен крайно нелоялна) проява на играчите от бранша - да продават лоши кредити на доста брутални "фирми за събиране на вземания" (мисля, че всички сме чували как процедират...)

    В почти всички развити страни такива закони съществуват и правят обявяването на личен фалит доста лесно (давайки възможност на "длъжника чрез облекчен процес да се освободи от задълженията си" и то без никакви санкции). Във Великобритания например, единственото нещо, което едно лице трябва да направи, за да обяви личен бранкрут, е да изпрати писмо до съда (последващи разходи по дела са за сметка на кредиторите).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK