Предизвикателството чист въздух в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предизвикателството чист въздух в България

Предизвикателството чист въздух в България

И защо то засяга основно нашата лична мобилност

11677 прочитания

© shutterstock


"Имам 4 автомобила Lamborghini, които не отговарят на стандартите за отработени газове на Американската агенция за защита на околната среда", казва героят на Том Круз във филма "Рейнмен", докато се опитва да ги внесе някак си в Щатите. Над 27 години години след премиерата на продукцията еврокомисията ще заведе дело срещу България в Съда на Европейския съюз заради трайно високите равнища на фини прахови частици, причинени и от остарелия автомобилен парк в страната. Което не би трябвало да е изненада за администрацията, тъй като преди година правителството получи и мотивирано становище относно проблема.

България трайно и устойчиво е с най-мръсен въздух в Европа според Европейската агенция за околна среда. В топ 10 на най-мръсните градове в Европа четири са български (виж инфографиката). Основно замърсяването идва от фини прахови частици, чиито причинители са автомобилният транспорт – леки и тежки превозни средства, както и    изгаряне на твърдо гориво за отопление и електропроизводство. Заболяванията са свързани с репродуктивната система, дихателната и сърдечната система и влияят негативно върху централната нервна система. Според изследване на ООН от 2011 г. България е на челните места по смъртност от замърсяване на въздуха. Според проучвания на ЕК всяка година лошото качество на въздуха е причина за преждевременната смърт на повече хора от пътнотранспортните произшествия.

За съжаление България е мрачен шампион в Европа и по замърсяване с въглероден окис, чийто основен причинител са автомобилите без катализатор. Българските институции са предприели стъпки в посока намаляване на замърсяванията на въздуха спрямо част от основните причинители. Развитието на чист градски транспорт е една от тях – в София се развива метромрежата, подменя се автобусният парк с такъв на газ с помощта на еврофондовете. Бургас и други по-големи градове също се движат в тази посока. От години са в сила по-строги изисквания към производството на електроенергия от въглища и повечето електроцентрали инвестират милиони, за да станат по-чисти и екологични.

По отношение на един от най-големите причинители на замърсяване – леките автомобили, държавата обаче е в дефицит на идеи и мерки. Средната възраст на автомобилите в Европа е към девет години. От регистрираните в България 3 800 000 превозни средства 2.5 милиона са над 15-годишни. Тази разлика е лесно обяснима, особено като се има предвид, че на година се продават около 22-25 хил. нови автомобила и над 250 хил. употребявани.

Нека сравним два средностатистически дизелови автомобила: първият на 20 години, отговарящ на изискванията на Евро 1, а вторият - нов, с новия стандарт Евро 6. На теория втората кола изхвърля с 96% по-малко твърди частици (сажди) и 84% по-малко азотен окис. На практика разликата е още по-голяма предвид достолепната възраст и обичайната липса на добра поддръжка и контрол на автомобила с Евро 1.

Разликата между парк от само Евро 1 и само Евро 6 автомобили, изхвърлящи твърди частици за една година в България, е огромна: 2311 тона срещу 83 тона. Изчисленията са направени при презумпцията, че 40% от парка в България е дизелов и всеки автомобил изминава по 30 км средно на ден. Теоретично Евро 1 дизелов автомобил изхвърля 0.14 г твърди частици на км, а кола с Евро 5/6 - 0.005 г. Държавата на практика обаче наказва собственика на нов и значително по-чист и ефективен автомобил, тъй като той обичайно ще плати до в пъти по-голям годишен данък, отколкото собственика на тровещото въздуха возило.

Бъдещето по света

През 2021 г. средно автомобилите трябва да отделят 95 г на км CO2. За миналата година този показател е бил средно 123.4 грама. Десетки милиарди евро инвестиции в нови технологии ще бъдат вложени, за да се достигне новият стандарт в следващите няколко години. Във Франция и Англия вече се чуха заявки от правителствата за ограничаване на дизеловите леки автомобили – най-големият източник на твърди прахови частици и азотни окиси. Френският министър-председател Манюел Валс неотдавна заяви, че страната му дълго време е фаворизирала този тип двигатели. Според него това е грешка, която интелигентно и прагматично ще бъде поправена. Тъй като дизеловото гориво изгаря при по-висока температура, отколкото бензина, в газовете има повече сажди.

Държавите стимулират замяната на автомобили с по-екологични чрез данъчни облекчения и дори забрана за влизане в центровете на големите градове на по-стари и замърсяващи автомобили. Развитието на масовия транспорт също може значително да подобри въздуха, който всички дишаме. Приоритизиране на релсов и електрически транспорт, замяна на дизеловите автобуси с такива на газ или ток са част от допълнителните мерки.

Що се отнася до леките автомобили, близкото бъдеще е сега. Бензинови двигатели с ниска консумация на гориво и CO2 са най-достъпната алтернатива. Още по-чисти са хибридните системи, особено тези, които позволят зареждане на батерията от електрическата мрежа и движение само на ток десетки километри. Засега обаче са скъпи за масова употреба, а още по-скъп е водородният двигател, който вместо отработени газове изхвърля водни пари.

И в България

За начало са нужни малки крачки към голямата цел – повече автомобили, замърсяващи минимално околната среда. Сред тях е промяна във философията на годишния данък. Той трябва да е обвързан със замърсяването на даден автомобил и Евро сертификата му - повече замърсяваш, повече плащаш. Въвеждането на подобни стъпки може да е прогресивно във времето, за да могат гражданите да реагират. Сравнително бързо може да се въведе система за ограничаване влизането в централните части на големите градове на автомобили, които например нямат Евро 5 или нагоре. Провеждането на обективни годишни технически прегледи е друга малка и необходима крачка, която минава през затягане на контрола от държавата. Същото важи за сервизите. Данъчни облекчения за ползващите електрически автомобили и зареждащи се хибриди, както и стимулирането на развитието на мрежа от соларни зарядни станции изискват публичен финансов ресурс и затова вероятно трудно ще бъдат приети веднага, но са необходими и такива мерки. Нужно е засилване на комуникацията, за да влезе темата във фокуса на обществения дебат, част от по-голямата тема за забавяне темпа на промяна на климата.

Не на последно място правителството и местната власт трябва да увеличат инвестициите в екологичен масов градски и извънградски транспорт, включително трябва да бъде спряно разрушаването на тролейбусните мрежи в някои градове. По-малко консумиращи гориво и по-малко замърсяващи нови автомобили означават много. Промените в климата са факт и това е една от големите стъпки за устойчиво бъдеще на планетата и децата ни. По-чист въздух означава и повече здраве за всички нас и повече ресурси за борба с други видове заболявания и причинители. Намалената консумацията на фосилни горива ще направи страната по-независима и конкурентоспособна. Страничен ефект би могъл да е намаляване на катастрофите или поне тежко пострадалите в тях вследствие на по-добрата защита на съвременните автомобили. Шансовете световен производител на автомобили да инвестира в местен завод определено се увеличават в страни, които имат ясна визия за развитие на екологична и съвременна мобилност.

Не може да се неглижира фактът, че част от българите по-трудно могат да си позволят екологичен и модерен автомобил. Но при наличие на политическа воля и визия може да се създаде устойчива и умерена политика за промяна, която постепенно да изведе България към по-чиста околна среда и конкурентна мобилност.

*Авторът е директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", вносител на Ford, Volvo, Jaguar и Land Rover в България. Мнението му не ангажира компанията

"Имам 4 автомобила Lamborghini, които не отговарят на стандартите за отработени газове на Американската агенция за защита на околната среда", казва героят на Том Круз във филма "Рейнмен", докато се опитва да ги внесе някак си в Щатите. Над 27 години години след премиерата на продукцията еврокомисията ще заведе дело срещу България в Съда на Европейския съюз заради трайно високите равнища на фини прахови частици, причинени и от остарелия автомобилен парк в страната. Което не би трябвало да е изненада за администрацията, тъй като преди година правителството получи и мотивирано становище относно проблема.

България трайно и устойчиво е с най-мръсен въздух в Европа според Европейската агенция за околна среда. В топ 10 на най-мръсните градове в Европа четири са български (виж инфографиката). Основно замърсяването идва от фини прахови частици, чиито причинители са автомобилният транспорт – леки и тежки превозни средства, както и    изгаряне на твърдо гориво за отопление и електропроизводство. Заболяванията са свързани с репродуктивната система, дихателната и сърдечната система и влияят негативно върху централната нервна система. Според изследване на ООН от 2011 г. България е на челните места по смъртност от замърсяване на въздуха. Според проучвания на ЕК всяка година лошото качество на въздуха е причина за преждевременната смърт на повече хора от пътнотранспортните произшествия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Ако облагането с данък МПС ще става на основа на изхвърлените фини прахови частици, то най-малко трябва да плащат собствениците на автогазови и метанови уредби. За АГУ се говореше, че обхващат 60% от личните автомобили.

    Ограничаването на автомобилния наплив в центровете на градовете с помощта на изисквания за Евро-Х е много слаб инструмент. Колите като цяло нямат работа в центровете на модерните градове, камо ли Люлин и Младост да се свързват през жълтите павета.

    Правителството и местната власт НЕ трябва да увеличат инвестициите в екологичен масов градски и извънградски транспорт, преди да са направили по-простото нещо: пълно отваряне на тези пазари за частна конкуренция на пазарен принцип, узаконяване на решения като Юбер, пълна свобода за споделените пътувания и споделените автомобили.

    Българите не биват да бъдат допълнително насърчавани да ползват автомобили - бр. коли на 1000 души е единственият показател, по който почти сме догонили богатата част на Европа. Дали големите градове понасят такова натоварване, си личи най-малкото по вида на автомобилите, повечето от които са издрани, очукани и ожулени като войнишки канчета.

    Ако авторът се е заел с мисия да повиши интереса към новите автомобили, то трявба да подеме кампания за подобряване на условията за ползване на автомобил, за да изчезнат гледките на коли за по 100 хил. лева , кАчени по изровените тротоари и калищаците около блоковете. Самият факт, че софиянците неусетно започнаха да казват "ъ кАчим колата", вместо "да паркирам колата" е достатъчно комично явление, несъвместимо с притежанието на нов автомобил.





  • 2
    sandman avatar :-|
    sandman

    ''Не може да се неглижира фактът, че част от българите по-трудно могат да си позволят екологичен и модерен автомобил. Но при наличие на политическа воля и визия може да се създаде устойчива и умерена политика за промяна, която постепенно да изведе България към по-чиста околна среда и конкурентна мобилност.''

    А може ли да се неглижира фактът,че дори софиянци масово се хранят нездравословно(няма пари за качествено папо)?
    Средностатистическия българин е БЕДЕН драги авторе.
    Иначе кой не иска да е здрав и богат,вместо беден и болен?!
    Направете условия за велосипеди,вместо да се чудите как да си продавате тенекиите.

  • 7
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Неееее!

    "3 800 000 превозни средства 2.5 милиона са над 15-годишни!"

    Каи честно!

  • 8
    indeo avatar :-|
    id

    Това са простотии измислени от вносители и търговци на нови автомобили.
    Те винаги смятат, че трябва да си купиш новата кола.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Сигурни ли сте, че автомобилите са големият замърсител на въздуха?

    Щото аз си мисля, че замърсяването е заради неподдържане на улиците и булевардите - прах има навсякъде. В другите страни мият редовно улиците със сапун даже и прах няма. Даже и коли да преминават. Тук прах има и духне ли вятър - ето ти мръсен въздух. Даже без една кола да мине.

    Строителните фирми не си чистят камионите, всъщност никой нищо не чисти - работничките от чистотата - вместо да махат праха, те взимат и го замитат в градинките/събират само големите боклуци/.. и докато се преместят и вятъра го връща обратно. Даже наскоро са измислили, листата да ги издухват с едни мобилни вентилатори.. вместо да ги изсмукват. Резултатът - запрашеност.

  • 10
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Много неща могат да се направят, за да си подобрим условията за живот в големия град, но да накараш българинът да слезе от колата си и да походи пеш или с велосипед по (на) работа е мисия невъзможна. Толкова сме се измързеливили с тия коли, че тепърва предстои да плащаме данък здраве от обездвижване. А и тези архитекти, които отговарят за оформянето на градската среда винаги дават приоритет на автомобила и ползването му навсякъде, така, че не знам как очаквате отсамосебе си да се решат тези проблеми...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK