Аве, Цацаров! Несъществуващите те поздравяват

Писмо до главния прокурор, с което един несъществуващ журналист се опитва да се върне към реалността

Протестът на несъществуващите?
Протестът на несъществуващите?    ©  Георги Кожухаров
Протестът на несъществуващите?
Протестът на несъществуващите?    ©  Георги Кожухаров

Уважаеми г-н Цацаров,

Казвам се Николай Стоянов, 33-годишен, не чак толкова успешен, но пък автор на няколкостотин статии във вестник "Капитал", сред които и прословутото вече разследване "Държавата КТБ".

Пиша Ви в уверение на това, че съществувам, с което се надявам да разсея Вашите публично изразени притеснения по темата вчера в bTV. Те резонно се разляха и сред мои колеги, близки и познати, а вероятно разколебаха донякъде и мен самия. Затова използвам това писмо смело да заявя: почти съм убеден, че ме има.

Абсолютна сигурност естествено, не може да има. Както ви е известно, философите от векове спорят дали може да се докаже, че материалният свят реално съществува и има сериозни физични хипотези в подкрепа на обратното. Но ако се ограничим до методите, които ръководената от вас институция използва за доказване истината, мисля че този факт може лесно да бъде проверен.

Тук не мога да не кажа и че съм изкушен от ползите от евентуално решение, че все пак за държавата съм несъществуващ. В такъв случай обаче ще ви помоля за съдействие пред НАП да уредим онази малка подробност с плащането на данъци.

Но ви разбирам донякъде. Има моменти, в които дори и собствената ми увереност в личното ми битие леко се разклаща. Визираният от Вас материал "Държавата КТБ" е такъв момент. Събирането на информацията за него беше доста дълъг процес и предполагаше известно откъсване от действителността и заравянето в солидно количество документи. Но все пак връзката не беше скъсана - практически всички те бяха с публичен достъп, което прави възможно засичането им с реалността (ако някога някой прокурор би искал да направи това).

Липсата на каквато и да е реакция от институциите след публикуването на статията през март 2013 г. (тогава Вие вече бяхте начело на прокуратурата), определено може да ме накара да се съмнявам, че действията ми остават незабелязани от околните. Но спокойно, далеч не бяхте сам в увереността си, че не съществуваме нито аз, нито проблеми в КТБ - и БНБ, и политици над една година след това активно не говореха по темата.

И сега продължават да мълчат за съществуването на публикации за нередности във финансови институции, както за тези в КТБ. Същите нередности, които вашите подчинени и специалната парламентарна комисия по казуса сега констатират открито. При това положение няма как човек да не добие усещане, че е изпаднал в някаква паралелна реалност и е станал невидим.

Но има и моменти, които ме изваждат от този солипсизъм и част от тях също са свързани с ръководената от Вас институция (за което съм Ви задължен). Например през лятото на миналата година по разпоредена от Софийска районна прокуратура проверка във връзка с друг писан от мен материал, ми се наложи да дам писмени обяснения в СДВР. Там за щастие (ако може да се дефинира така) не беше повдигнат въпросът за съществуването ми и дълго време бях убеден, че писаното от мен води до някакви последствия (макар и не винаги желани).

В опит все пак веднъж завинаги да изясним въпроса и да заема мястото си в реалния свят, уверявам, че съм готов да съдействам както мога на отговорните институции в установяването на съществуването ми. Ако ЕСГРАОН и другите регистри, до които прокуратурата има достъп, не са достатъчни, сигурен съм, че и преглед от записите на камерите от провелия се вчера протест пред Съдебната палата също би помогнал. Освен ако те не са констатирали други 1000-1500 също несъществуващи граждани, настояващи за вашата оставка.

С уважение,

Николай Стоянов

ПП. Използвам повода да ви привлека вниманието и към още един неизчерпателен списък на "невидими" медийни публикации, по които досега разследващите органи не са се сезирали.

Още от Капитал