С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 15 юли 2015, 19:26, 2616 прочитания

Мнения Daily - Може ли да се вярва на България

И още: Енергийните поправки - съсипващ ефект за инвестиционния климат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От текст на Георги Папакочев в Deutsche Welle

От влизането си в ЕС досега България всячески се опитва да гради доверие, но все още усилията ѝ не носят осезаеми резултати. Пример за това е трайната неохота на страните от Шенген да приемат страната и Румъния в зоната без граници.
Още в началото на 2011 г. холандският вътрешен министър Херт Леерс предупреди, че макар София и Букурещ да изпълняват техническите критерии, "трябва да има и доверие, така че ако дадем ключа си за границите на цяла Европа на България и Румъния, те ще се грижат добре за него". Казвала го е и бившият еврокомисар по вътрешните работи Сесилия Малстрьом: "Допускането в Шенген се базира не само на технически критерии, но и на доверие. За съжаление това доверие още липсва."


"Избягвайте правителствените институции!"
В началото на тази година БНБ констатира, че доверието на чуждестранните инвеститори към България е "на едно от най-ниските си нива в историята". Тази оценка беше потвърдена и от министъра на икономиката Божидар Лукарски: "Има оплаквания заради корупцията и неизвършената реформа в съдебната система, както и конкретни опасения, че може да се въздейства върху съда."
А миналия месец постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън заяви, че ако чуждите инвеститори искат да имат успех в страната, те трябва "да избягват правителствените институции, независимо дали правителството е регулатор или клиент".

КТБ и доверието

Покрай фалита на КТБ България бързо и успешно разруши имиджа си на страна, която макар и бедна, дотогава се славеше с относителна банкова и макроикономическа стабилност. "Доверието в надзора на българските банки, градено от 1997 до миналата година, бързо рухна покрай казуса с банката на Цветан Василев. Сега трябва да си оправим двора и да възстановим трудно спечеленото доверие", казва  анализаторката от ИПИ Десислава Николова. Тя обяснява бързането на сегашния кабинет за влизане в еврозоната с автоматичното членство в Единния надзорен механизъм, който е допълнителна гаранция за доверие и надеждност на българската банкова система.
А новоизбраният управител на БНБ Димитър Радев в интервю наблегна върху необходимостта от "стрес тест на активите на банките, за да се възстанови доверието в цялата система". Казусът КТБ силно разклати доверието в българския банков надзор.

Властта се взима, доверието се печели
През 2011 г., в хода на президентската кампания, кандидатът за поста Меглена Кунева припомни на колегите си политици, че "властта може и да се вземе, но доверието се печели".
Четири години по-късно най-новото изследване на агенция "Галъп" констатира, че недоверието към българските институции продължава да е много ниско - едва 30% доверие срещу 60% недоверие в правителството; под 20% доверие срещу 70%  недоверие в парламента; песимистите за развитието на държавата са над 60%, а 40% очакват икономическата ситуация да се влоши още повече.
Така става ясно, че запасите от доверие и надеждност, тази дефицитна за България валута, остават критично ниски, като най-тревожни са изводите за съмнителния авторитет на политиците, за зависимостта на съдебната система, за корупцията и отклоняването на публични средства, за пълната липса на респект към институциите. Затова едно постепенно възстановяване на доверието на българина към собствената му държава може да се окаже първа крачка към възстановяване и на доверието към страната отвън.


Енергийните поправки

Съсипващ ефект за инвестиционния климат

От изказване на съпредседателя на РБ Радан Кънев при гласуването на промените в Закона за енергетиката на първо четене във вторник, които ще доведат и до поправки в Закона за ВЕИ

С предвидения нов член 32А от Закона за енергията от възобновяеми източници се сменя цялостният инвестиционен модел, при който добри или лоши инвеститори са инвестирали. В условията на един ясен, законно установен модел, изключително глупав, създаващ огромни условия за непропорционална печалба, впоследствие многократно коригиран, но ясно законно установен модел.
Преобръщане на модела с ретроактивно действие и с предвидено приспадане на вече получени приходи, значителна част от тях получени като печалби, има няколко последици, които българската икономика не може да поеме и постоянно трябва да си даваме сметка за това.



На първо място, ефектът върху инвестиционния климат в държава, която си позволява такива мерки, е съсипващ. Ние сме държава, която отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отчаяно се опитва да ги изгони с непрекъснати политически действия от най-високо до най-ниско ниво, но в случая става въпрос за най-високото ниво на държавата.

На второ място, стабилността на банковата система, всички тези проекти са изградени с кредити от български банки, всички те са изградени на принципа, че държавата законодателно е гарантирала определена доходност на кредитополучателя. Предоговарянето на всички тези кредити по новите условия и последващата необходимост от провизиране на тези активи, а в процентите на банките може да има наистина непредвидими, изключително тежки последици в момент, когато всички ние имаме основателни тревоги и от състоянието на банковата ни система сама по себе си, и от ефекта на гръцката финансова криза върху части от българската банкова система.

На трето място, напълно неясно е какво се случва с печалбите на тези дружества, които в този момент ще им бъдат отнети? Данък печалба ще им върнем ли? Какво става с начисленото ДДС? Как можем изобщо да си мислим да водим този разговор без да сме чули финансовия министър по тези въпроси? Ние знаем ли какви са преките последици за българския фиск? По отношение на необходимото обратно начисляване на ДДС и на връщане на данък печалба ще става дума за десетки милиони левове.  По отношение на исковете към българската държава става дума за стотици милиони левове. Крайният резултат от една подобна авантюра ще бъде тежка счетоводна загуба и неизмерими загуби в инвестиционни възможности за държавата.

Н
е можем да караме нито един инвеститор, дори да е реализирал прекомерни печалби, да плаща политическата безотговорност на предишни управления, защото ние точно това се опитваме да направим. Оттук насетне с внимателно изчисляване на корупционния риск, защото той е значителен, ние можем и може би трябва да минем на индивидуално остойностяване и договаряне. Но законодателно да променим установен модел, който работи от 7-8 години насам, е нещо, което просто не можем да си позволим.

Facebook
Как Ирена Кръстева би ползвала марката "Кой"



Фотограф: Красимир Юскеселиев


Фирма "Пресмаркет", собственост на Ирена Кръстева, е кандидатствала за запазване на марката "Кой", стана ясно в сряда от информация на журналиста Мирослав Иванов и справка в онлайн регистъра на Патентното ведомство. Марката вече е била запазена в периода 2001 - 2010 г. за едноименното списание, което Петьо Блъсков издаваше. С пет години закъснение майката на Делян Пеевски, която купи вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика" от Блъсков, решава отново да запази марката, която в последните 2 години се превърна в символ на задкулисните политически и бизнес договорки, които движат много процеси в държавата във вреда на нейните граждани.
Във фейсбук юристът Емил Георгиев, адвокат и представител по индустриална собственост в сферата на марките, географските означения и промишлените дизайни, пояснява как майката на депутата от ДПС евентуално може да се възползва от нея в настоящия контекст.

"Дори да получи ‪#‎регистрация‬, може ли нейният притежател да ‪‎забрани‬ на трети лица да я използват, например за коментар на актуални събития у нас? Не, не може.

Това е така, защото съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО): "Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в ‪търговската‬ ‪‎дейност‬ знак, който:
1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;
2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката".

А така насоченият коментар, това знае всеки, не попада в хипотезата на "използване в търговската дейност".

Какъв тогава е смисълът от заявката и евентуалната ѝ регистрация ли?
Вероятно се търси ефект на сплашване, тъй като мнозинството от неопитни потребители би било респектирано от наличието на регистрирана марка.
Да не забравяме, че у нас нарушението на право върху марка представлява престъпление от общ характер, което се преследва по почин и инициатива на прокуратурата.
Да не забравяме също така, че прокуратурата доста често разпорежда досъдебни производства срещу лица, колкото и безпочвени и безсмислени да са обвиненията срещу тях.

Такава е тя, прокуратурата.
А всички ние знаем #Кой е шефът там, или?"



Хибридната война
Москва финансира с милиони пропагандата в България


От статия на Жан-Батист Ноде със заглавие "Голямата игра на Москва и Запада на Балканите" във френския Le Nouvel Observateur

25 години след падането на Берлинската стена съперничеството между великите сили продължава на Балканите – този беден и неспокоен регион. От 90-те години на ХХ век в мълчаливата и много често тайна война на Балканите, включително в България, се изправят от едната страна Русия, а от другата американците и европейците.
Залозите в тази игра са големите газови проекти и политическото доминиране в този стратегически важен регион, служещ като коридор между Европа и Изтока.
Москва залага на историческите връзки в региона, на "братството" между православните народи, на своите огромни природни ресурси и внедряването на своите тайни служби. Европейците и американците притежават огромна финансова ударна сила, кибервъзможности и мощта на НАТО.

В навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз руският посланик в Брюксел Владимир Чижов откровено заяви: "България ще стане нашият троянски кон в ЕС!". Струва си да отбележим, че Москва едва скрива своята игра в София. За Владимир Путин европейската интеграция на България се превърна в нетърпимо историческо оскърбление: отношенията между Русия и България датират отдавна и са дълбоки.
Националният празник на българите е освобождението на страната от турското робство през 1878 г., извършено от Русия. Но от момента, когато получават своята свобода, българите непрестанно правят опити да се освободят от прегръдката на своите освободители.
Днес Кремъл се стреми да поддържа близки контакти с най-предания си съюзник от епохата на СССР благодарение на тесните си връзки с бившите комунисти. Последните запазват своята власт в сферата на икономиката и медиите. Те са се превърнали в "червена олигархия", тясно свързана с руския бизнес.

България почти напълно зависи от Русия при доставката на енергийни ресурси. Русия също така е представена достатъчно широко в други сектори на българската икономика като туризма и недвижимите имоти.
Според бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски щатът на руските тайни служби в България наброява най-малко 120 офицери, което потвърждава интереса на Кремъл към тази страна. По данни на добре информирания източник Москва харчи всяка година за пропаганда в България над 10 млн. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3160 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2599 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Борбa за безконтролност и лаври

И още: Новото ръководство на БНБ - Въпросите, чиито отговори не чухме

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10