Основното възражение срещу идеята за двете колегии е, че превесът на представители на парламентарната квота в прокурорския панел поставя прокуратурата в политическа зависимост. Парламентът обаче само избира част от членовете на ВСС, но след този избор те се ползват с абсолютно пълна независимост – нито могат да получават нареждания, нито могат да бъдат отзовавани. Ето защо аргументът, че парламентарната квота и нейният превес правят съда или прокуратурата "част от" законодателната власт, е напълно несъстоятелен.

Проблемът с настоящата уредба е в реалната безконтролност на прокуратурата и нейната доминация над ВСС. Тя се постига по два начина. Първо, монолитната група прокурори има решаващо значение при всеки по-щекотлив въпрос, по който останалите са разделени. Второ, наложи се съдебно-прокурорска омерта – вие няма да ни закачате, а и ние няма да ви се месим. На тази омерта ще бъде сложен край с разделянето на ВСС на два панела.

С две думи, идеята за двете колегии не е да се отнеме независимостта на прокуратурата, но дава по-добър шанс за търсене на отговорност от ръководството й за нарушения или злоупотреби.

Безконтролността на прокуратурата не е измислен проблем. Цяла парламентарна комисия наскоро не успя да забележи например, че срутването на КТБ започна с действия на прокуратурата. Да, в тази банка със сигурност е имало сериозни проблеми така или иначе, но има какво да се пита и за действията на прокурорите в ситуацията. При сегашната уредба такъв питащ, но не особено специализиран орган, е единствено г-н Хекимян. Създаването на прокурорска колегия би било далеч по-адекватно институционално решение.

Покрай експертния дебат за квоти и независимост се разгоря и чисто политически дебат – кой да вземе лаврите от поправката. ДПС поискаха да "осребрят" евентуалната си подкрепа чрез искания за ефективното изхвърляне на РБ от управленския формат. Или поне на министър Христо Иванов, който много е "обидил" тях, главния прокурор, ВСС и други примери на достопочтеност в обществения ни живот.

В крайна сметка ДПС имат основание да искат "компенсация" за своята подкрепа. Тази компенсация трябва да е в рамките на приличието обаче. Например не е прилично да се правиш на "обиден", когато в твоите редици (на челно и безспорно място) е все още притежателят на медийна империя, специализираща в персоналната дискредитация. В тази империя 95% от производствения капацитет се използва за персонално таргетиране и отстрелване на опоненти, а останалите 5% морализаторстват за упадъка на нравите и се правят на "обидени" (и то от хора, които обикновено са безспорно порядъчни и възпитани).

А дали ДПС трябва да бъде въвлечено в управлението на страната е въпрос към ГЕРБ и техните избиратели. Този въпрос няма да стои по различен начин след местните избори, както мнозина се надяват. Защото проблемът с ДПС не е в техния електорат – нито като бройка, нито като етническа принадлежност. Проблемът е в ръководството на тази формация, което ще си остане същото както по времето на Орешарски. Така че, ако ГЕРБ желаят да преминат от формат "Борисов 2" към "Орешарски 2", нищо - освен собствената съвест и уважението към избирателите им - не би могло да ги спре.

Фотограф: Надежда Чипева

Цитат на деня

"Със същия успех аз мога да кажа, че помиярската преса в България е радикалното крило на ДПС. Но и ние, и те знаем, че това не е вярно."

Радан Кънев, съпредседател на РБ, в отговор на твърдението на ДПС, че РБ е организаторът на протеста срещу главния прокурор

Новото ръководство на БНБ

Въпросите, чиито отговори не чухме

От позиция на "Протестна мрежа"

След половинчатия и изкривен доклад на парламентарната комисия за причините за фалита на КТБ виждаме втори обезпокоителен знак от сегашното коалиционно управление – начинът, по който беше гласуван от парламента новият управител на БНБ Димитър Радев, и начинът, по който предстои да се гласуват предложените от него подуправители Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова.

Смятаме, че истинска дискусия по проблемите на разклатената банкова система липсваше и отново цялата процедура по избора на управител централната банка маскираше предварително взето решение – точно както бе гласуван и управлявалият два мандата БНБ Иван Искров.

Особено сме притеснени от предложението бивш финансов министър от времето на банковите фалити през 1996-1997 г. да поеме надзора на банковата система (Димитър Костов - бел. ред.). Смятаме това за стъпка с тотално грешно послание, след като вече стана пределно ясно, че българските институции и регулатори не са научили нищо от тази банкова криза.

Ето какво не чухме от новия управител и предложения екип от подуправители, както и от управляващите: 

- Как точно смятат да върнат разклатеното доверие в банковата система?  - Ще разследват ли докрай какво се е случвало точно в КТБ и как точно се е допуснал този фрапиращ случай на регулаторен провал? 

- Как ще се запълни вакуумът в надзора на банките между БНБ, КФН и одиторите, който стана скандално видим в случая КТБ? - Как ще предотвратят в бъдеще отново да имаме бездействащ управителен съвет на БНБ, който се оказва и че не носи никаква отговорност, дори се преизбира отново? - Защо БНБ мълчи по важни журналистически разследвания относно български банки и не само не реагира, а дори си позволява натиск върху разследващите медии?

- Какви етични правила ще спазва новият екип или отново пеенето между регулатори и поднадзорни лица ще е само минимално провинение, "което не се отразява на техния обективен и професионален надзор"? - Ще има ли промяна в начина, по който се избира управителният съвет на БНБ, защото сегашният, меко казано, поставя много въпросителни за тяхната независимост и професионализъм? - Какво е възнаграждението на управителя и УС на БНБ и какви отговорности стоят срещу него?

- Не е ли дошло времето за международен конкурс за управител на БНБ?

Очаквахме да видим, че изводите от аферата КТБ са направени, но за съжаление това не се е случило. Остава ни единствено да се надяваме, че скоро ще има и европейски надзор над банковата система, за да чувстват българските граждани и фирми сигурност за своите пари както като спестители, така и като данъкоплатци, които накрая покриват сметката за банковите провали.