Защо България трябва да влезе в банковия съюз
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Защо България трябва да влезе в банковия съюз

Европейската централна банка ще бъде отговорна за надзора над големите банки в България при влизането ни в банковия съюз. Това ще укрепи доверието в БНБ.

Защо България трябва да влезе в банковия съюз

Рецептата за бързо връщане на доверието в сектора минава през това

8378 прочитания

Европейската централна банка ще бъде отговорна за надзора над големите банки в България при влизането ни в банковия съюз. Това ще укрепи доверието в БНБ.

© Kai Pfaffenbach


Европейският банков съюз (ЕБС), едно от най-сериозните нововъведения, с които ЕС отговаря на финансовата и дългова криза, постепенно се превръща в реалност. На дневен ред отново е въпросът дали България трябва да се присъедини към него. В първия си доклад новооснованият Институт за европейски политики (www.eupolicy.eu) защитава тезата, че нашата страна следва възможно най-скоро да стане част от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) към ЕБС. За целта ние разглеждаме логиката на ЕБС и ефектите му върху България в четири основни области: доверие в банковия надзор, отражение върху финансовия сектор, участие във вземането на решения и цялостната стратегия за паричната политика на страната.

Нашият анализ показва, че присъединяването към ЕБС ще е от полза за България във всичките четири насоки. Това ще възстанови доверието в банковия сектор, като споделянето на отговорности с Брюксел е необходимата спирачка пред овладяването на регулаторните органи и политики от частни интереси. Същевременно, имайки предвид множеството чуждестранни банки, които доминират местния пазар, прехвърлянето на надзора на единен европейски регулатор би подобрило качеството на наблюдението срещу минимални разходи за финансовия сектор. Не на последно място, системата за вземане на решения на европейско ниво предоставя значителни гаранции, че българските позиции ще могат да бъдат адекватно представяни и защитавани. На европейско ниво ЕБС е често описван накратко като инструмент за прекъсване на порочната взаимна зависимост между банки и държави в Европа. След случилото се с КТБ това е повече от актуално и за България.

Надзор над надзора

Основната причина за поемането на политически ангажимент за присъединяване към ЕНМ, който е част от ЕЦБ, е разклатеното доверие в качеството и интегритета на банковия надзор в страната - БНБ. Тясното сътрудничество с ЕНМ ще помогне на обществото да възстанови отчасти изгубеното доверие, като функционира като един вид "надзор над надзора" обединявайки ефективно европейското и националното ниво.

Съгласно действащите правила ЕНМ ще поеме надзора над трите най-големи банки в страната (Уникредит, ДСК и Първа инвестиционна банка), наред с възможността във всеки един момент да се намеси във всяка друга банка. По този начин широките правомощия на ЕЦБ при наблюдението и преструктурирането на банки и възможността за директна намеса, дават допълнителни гаранции за стабилност. От друга страна, БНБ запазва пряка оперативна отговорност за повечето банки в страната (18 банки), като по този начин запазва и отговорността за надзора над повечето кредитни институции.

Допълнителният контрол на европейско ниво също така ще позволи да се ограничат възможностите за прикриване на политически сделки от страна на банковия надзор, по този начин увеличавайки цената за "регулаторно превземане".

Ефект върху финансовия сектор

Основната характеристика на повечето банкови системи в Централна и Източна Европа, включително и България, е силната им зависимост от западноевропейски банки. Това означава, че централизирането на надзора над банките-майки и техните местни подразделение ще доведе до по-пълна информация и съответно по-ефективно наблюдение. Същевременно, имайки предвид, че само три банки в България ще бъдат директно надзиравани, както и високата капитализация на банките в страната (около 20%), таксите, които банките ще трябва да платят на ЕНМ, ще са вероятно пренебрежително малки. Срещу тези минимални разходи, банките ще имат достъп до подобрен надзор, както и в бъдеще до споделени на европейско ниво финансови ресурси в случай на необходимост от преструктуриране.

Истинско участие при вземането на решения

Като при всяко прехвърляне на правомощия ЕБС поставя въпроса за участието в общите решения и съответно рискът България да трябва да изпълнява мерки, които противоречат на нейните интереси. Структурата на ЕНМ обаче разсейва до голяма степен тези страхове. Основният орган за вземане на решения, надзорния съвет (НС) на ЕНМ, включва всички участващи страни (от еврозоната и извън нея), като всеки има по един глас. Този надзорен съвет взема решения с обикновено мнозинство, които се приемат автоматично, освен ако управителния съвет (УС) на ЕЦБ няма възражения.

Страните извън еврозоната разполагат с допълнителни гаранции. Те имат възможност да възразят или на решение на НС или на възражение от страна на УС на ЕЦБ. Това довежда до нови обсъждания, но ако решението не бъде променено, България ще има право да напусне ЕБС незабавно, без да го прилага. Това би била драматична стъпка както за България, така и за ЕНМ, което обаче гарантира, че мнението на страна извън еврозоната ще има същата тежест като страна от валутния съюз. Заедно с това ЕНМ отчита своята дейност пред Европейския парламент, където представители от страните извън и в еврозоната са равнопоставени, като има и предвидена възможност национален парламент на държава извън еврозоната да поиска изслушване на председателя или член на надзорния съвет.

Като цяло структурата на банковия съюз поставя във възможно най-равноправно положение страните във и извън еврозоната при вземането на решения. Важно е да се отбележи, че решенията на ЕНМ ще има директно отражения върху българската система, а и банковите системи в целия регион, независимо от нашето участие в банковия съюз, тъй като те ще са задължителни за всички европейски банки. От своя страна тези европейски банки формират огромната част от банковите системи на страните от Централна и Източна Европа. Това означава, че за България е по-добре да участва във формирането на тези решения, отколкото само да посреща последствията от тях.

Стъпка към еврозоната

Решението за присъединяване към банковия съюз също така трябва да бъде взето в контекста на цялостната стратегия за икономическото бъдеще на страната. С договора за присъединяване към ЕС България се е ангажирала да приеме и еврото като своя валута, като в началото на юли бе сформиран и Координационен съвет за постигане на тази цел. Членство на България в еврозоната от своя страна автоматично означава и встъпване в банковия съюз. България обаче има интерес да влезе в ЕБС още преди да започне процедурата за кандидатстване в единната валута. По този начин една от необходимите стъпки за присъединяване към еврозоната ще бъде изпълнена, а при успешно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ ще се задълбочи и доверието в българската финансова система. В случай на криза комбинацията от валутен борд и банков съюз ще направи по-лесно евентуално решение от страна на ЕЦБ за предоставяне на ликвидност в евро.

Като цяло нашият анализ води до заключението, че аргументите за присъединяване към ЕБС имат значителен превес. Членството в ЕБС ще подобри стимулите за ефективен надзор от страна на БНБ, същевременно предоставяйки условия за реално участие във вземането на решения. В случай че България отложи присъединяването си към ЕБС до влизането си в еврозоната, решенията на ЕНМ отново ще имат директно отражение в страната, имайки предвид голямото участие на западноевропейски банки, за които те биха били задължителни.

Ивайло Яйджиев е старши изследовател към ИЕП и докторант в Оксфордския университет. Димитър Бечев е директор на ИЕП.

Целият доклад може да бъде видян на www.eupolicy.eu>

Европейският банков съюз (ЕБС), едно от най-сериозните нововъведения, с които ЕС отговаря на финансовата и дългова криза, постепенно се превръща в реалност. На дневен ред отново е въпросът дали България трябва да се присъедини към него. В първия си доклад новооснованият Институт за европейски политики (www.eupolicy.eu) защитава тезата, че нашата страна следва възможно най-скоро да стане част от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) към ЕБС. За целта ние разглеждаме логиката на ЕБС и ефектите му върху България в четири основни области: доверие в банковия надзор, отражение върху финансовия сектор, участие във вземането на решения и цялостната стратегия за паричната политика на страната.

Нашият анализ показва, че присъединяването към ЕБС ще е от полза за България във всичките четири насоки. Това ще възстанови доверието в банковия сектор, като споделянето на отговорности с Брюксел е необходимата спирачка пред овладяването на регулаторните органи и политики от частни интереси. Същевременно, имайки предвид множеството чуждестранни банки, които доминират местния пазар, прехвърлянето на надзора на единен европейски регулатор би подобрило качеството на наблюдението срещу минимални разходи за финансовия сектор. Не на последно място, системата за вземане на решения на европейско ниво предоставя значителни гаранции, че българските позиции ще могат да бъдат адекватно представяни и защитавани. На европейско ниво ЕБС е често описван накратко като инструмент за прекъсване на порочната взаимна зависимост между банки и държави в Европа. След случилото се с КТБ това е повече от актуално и за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    destino avatar :[email protected]
    destino

    Писал съм го и преди, не само в банковият съюз, ние трябва едностранно да си влезнем в евро-зоната. Пътят е начертан.
    Няма какво да си играем чакални, ЕРМ-та и прочее.

    Само едни спестени такси на бизнеса и репутацията на страна с валута в евро ще прибави поне 2-3% към БВП-то.

    Да, малко, но в дългосрочен план това е 1/3 нарастване на икономиката за 10г, само защото си въвел еврото!

  • 2
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Цветан Василев със сигурност ще бъде против. Но банковият съюз е едно добро нещо, понеже ще усмири някои доморасли банкери в България, а и ще постави юзди на БНБ.
    Еврозоната обаче е опасно място при закупените от ЕЦБ облигации на Гърция (160 милиарда), Италия, Испания. Нека първо се изчистят дълговете, за да не се наложи и ние да плащаме за авантюрите на Марио Драги.

  • 3
    pesheff avatar :-(
    Пешката


    До коментар [#1] от "destino":



    Абе вие наред ли сте бе??? Къде ги извади тия 2-3%? От гръцкия пример ли се водиш? Или Испанския, Португалския? Лавтийският може би???

  • 4
    destino avatar :-P
    destino

    [quote#2:"vxa15365434"]Еврозоната обаче е опасно място[/quote]

    По първи канал на руската телевизия предричат крах на еврото в най-близко време, и това е от създаването на валутата.
    За долара изобщо да не говоря, все си мечтаят да си продават нефта за рубли на борсата в Санкт Петербург, ама като дойде клиент с рубли, бързо хващат калкулаторите и прекалуклират цената в долари.

    Та и аз все чакам краха на долара, но той нещо не бърза.

    [quote#3:"Пешката"]Абе вие наред ли сте бе???[/quote]

    Явно не се занимаваш с бизнес и малко говориш наизуст.
    Пък и сигурно не знаеш, че сме във валутен борд, който пък е вързан за еврото. Нашите проблеми са различни от тези на Гърция, Испания, Португалия. Не казвам, че нямаме проблеми, просто те са различни от тези на горе споменатите страни.
    За малки и експортно ориентирани икономики като нашата е по-изгодно да сме в евро-зоната. Най-малкото защото инфлацията е ограничена, което пък е много дребно за народа като цяло.

    Да, друг вариант е да си помпаме икономиката чрез девалвация в най-добрите традиции на Турция и Русия.

  • 5
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Проблема на България е,че в каквито зони и съюзи да влизаме,голямата част от народа не усеща подобрение на живота си.

  • 6
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Не разбирам много от икономика, но тая цигания с КТБ не искам да се повтаря!

  • 7
    finland avatar :-|
    Finland

    [quote#1:"destino"] Да, малко, но в дългосрочен план това е 1/3 нарастване на икономиката за 10г, само защото си въвел еврото! [/quote]

    И аз съм за приемане на еврото, но ме притеснява да няма инфлация. Например кафето, което пия, от 1.60 лв. да го закръглят на 1 евро (или 0.99 евро). Това са си все едни 15% инфлация.

    Освен това симпатизирам на Стив Ханке и той много аргументирано каза че няма никакъв смисъл да бързаме.

  • 8
    destino avatar :-P
    destino

    До коментар [#7] от "Finland":

    Кафето ти сега струва 0.82 цента, вероятно ще стане 0.85 цента, но също може и до 0.80 цента. Това ще е един от малкото минуси. В Естония успяха да го вземат под контрол този въпрос, като държавата и гражданските организации работиха заедно.

    От друга страна, ти докато си мислиш за кафето, косвено или пряко ти взеха от джоба 2.500лв в случаят с КТБ, това е повече от 3.000 кафета на цени на едро.
    Ако бахме в ЕЗ, това намаше да е възможно.

  • 9
    destino avatar :-P
    destino

    Стив Ханке ние го направихме човек, моделът му е успешен само при нас. Не искам да го подценявам.
    Доверието ми към нашите институции е нула, предпочитам да сме немски протекторат, отколкото свободен да гледам самоунищожението на държавата ни.

  • 10
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Преди да възхвалявате влизането ни в ЕБС и въвеждане на еврото у нас, се запитайте защо Великобритания не е въвела това прехвалено евро?
    Ако не можете да си отговорите, по-добре си замълчете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK