Мнения Daily - Може ли Гърция да бъде преобразена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Може ли Гърция да бъде преобразена

Мнения Daily - Може ли Гърция да бъде преобразена

И още: Не е колко ще плати България, а какво следва; Примирие в пленената държава; Путиновата "вертикала на властта"

3292 прочитания

© AXEL SCHMIDT


От текст на Иван Кръстев за  NYTimes. Заглавието е на редакцията

Дали европейските лидери очакват Гърция да бъде променена по начина, по който беше преобразена Централна Европа през 90-те години? Възможно ли е епизодът с референдума – довел до шумно публично "не", но последван от отстъплението на Ципрас пред кредиторите – да стане повод не за унижението на гърците, а за тяхното превъзпитание?

Макар мнозина в Брюксел да се надяват, че гърците са си взели поука, по-вероятно е договореният нов реформен пакет да стане причина за по-нататъшната радикализация на определени части от европейската левица и до разрастването на апатията в Гърция.

Левият популизъм на Ципрас не успя да донесе на Гърция по-добра сделка. Но реалният политически победител най-вероятно ще бъде не умереният център, а антиевропейската десница. Цената, която Европа ще трябва да плати за това, че Гърция е спасена икономически, но загубена политически, ще бъде превръщането на съюза от проект, подхранван от надежди и стремежи, в проект, основан на споделените страхове и опасения в името на оцеляването.

Надеждата на канцлера Меркел, че Гърция може да бъде преобразена по примера на Централна Европа, се оказа погрешна – поне до този момент. Положението в Гърция днес не прилича на положението в Полша или България през 90-те години. Наистина по това време рецесията там бе сравнима с преживяната от Гърция, а и много от реформите бяха успешно прокарани. Но ако съществува фактор, който ярко да разграничава европейските посткомунистически страни от 90-те години и днешна Гърция, това са обществените нагласи за бъдещето: хората имаха склонност да виждат в реформите болезнен, но сравнително краткотраен етап към едно по-добро бъдеще. В Гърция обществените нагласи са доминирани от тотално недоверие и песимизъм: на реформите се гледа като на лишаване от бъдеще.

Това обяснява и защо реформите в посткомунистическа Европа бяха най-силно подкрепяни от младите, докато в Гърция мнозинството от младежите отхвърлят пакета с реформи. На изток политиците хвърлиха вината върху стария комунистическия режим; в случая на Гърция старият режим е ЕС. В Централна Европа на Брюксел се гледа като на приятел и съюзник; в Гърция – като на кредитор и противник.

Казано накратко, реформи, успешни във време на обществен оптимизъм, се провалят във време на публичен песимизъм.

Стопанска политика

Не е колко ще плати България, а какво следва

От текст на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

На фона на дебата за осигуряване на мостово финансиране за Гърция немалко политици, експерти и медии в България се пуснаха по пързалката на популизма с твърдия отказ страната да плаща за спасяването на Гърция.

Нито България ще плаща нещо, нито става въпрос за нова спасителна програма. Предложението на Европейския съвет е да се отпуснат 7 млрд. евро мостово финансиране на Гърция, за да може тя да посрещне предстоящи и просрочени дългови плащания. Отпуснатите средства ще бъдат от Европейския стабилизационен финансов механизъм (EFSM) и са за не повече от три месеца, докато се постигне споразумение за началото на поредната спасителна програма за страната, средствата от която ще бъдат използвани за погасяването на отпуснатия кредит от EFSM.

Защо България, както и никоя друга страна извън еврозоната няма да плаща за мостовото финансиране? ESFM не е фонд, в който 28-те страни, членки на ЕС, правят вноски от националните си бюджети и рискуват да начислят загуби. Това е финансов механизъм, който взима заеми от финансовите пазари, гарантирани от ЕС имплицитно чрез бюджета на съюза. Накратко – България не внася пари в EFSM и не отговаря за разходите за лихви.

Единственият риск е, че Гърция може и да не успее да се договори за новата спасителна програма навреме и да не успее да си погаси задълженията към EFSM, след което би следвало да се задейства имплицитната гаранция. Но страните извън еврозоната се пребориха да не споделят евентуалните загуби, така че България няма да пострада от евентуално неплащане от страна на Гърция.

Има обаче по-важни въпроси от това ще плащаме ли и колко - дали страните от еврозоната могат да повярват на едно правителство, което:

- първо отхвърля поставените му условия за нова спасителна програма - после насрочва референдум и призовава населението да гласува против нея

- накрая се съгласява на още по-тежки условия, въпреки че както правителството, така и населението са ги отхвърлили.

Освен това в хаоса от емоции, свързан с преговорите по новата спасителна програма, се прокраднаха тези, които не бяха чувани досега. Германският финансов министър постави на масата принципния въпрос за излизане на страна от еврозоната. Доскоро присъединяването на страна към единната валута се считаше за необратим процес от политическа гледна точка.

Тези въпроси са важни не само за страните от еврозоната, но и за всички в ЕС, тъй като 28-те членки са изключително свързани както търговски, така и финансово. Т.е. нестабилност в страните от еврозоната означава нестабилност и за останалите страни.

За България те би трябвало да са още по-важни, тъй като приемането на еврото отново се върна на дневен ред в политическия живот, макар това едва ли ще стане по-рано от 2018 г. Случващото се в Гърция и отношението на останалите страни от еврозоната би трябвало да породи дебат относно плюсовете и минусите от подобен ход. Решението на правителството безусловно ли е или зависи от справянето с проблемите в Гърция? Какви икономически рискове крие водената в еврозоната политика за справянето с кризата? Може ли да се каже, че това състояние на валутния съюз е близко до оптималното и готови ли сме да платим цената на реформите в него?

За съжаление след повече от 7 години членство в ЕС политическият интерес в България по подобни въпроси се изчерпва с това колко струва и веднага ли трябва да се плати или може да остане за следващото правителство.

Позиция

Рискът е голям, но опитът си струва

От коментар на Сабине Кинкарц за Deutsche Welle

Гърция не е функционираща държава. Нито пък е била някога, откакто е членка на валутния съюз. В такава държава всеки силов опит отвън за налагане на реформи и саниране с помощта на нечовешки лишения е също толкова непосилна задача, колкото и да се изчисли квадратурата на кръга. Който иска да е част от еврозоната, трябва да отговаря на определени условия. Напълно правилно. При тези условия обаче да искаш да се измъкнеш от блатото би означавало и да обречеш хората в Гърция на безкрайни мъки.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле знае това отлично. Самият той твърди, че непрестанно се бори за намиране на решение и смята, че добро решение би било временното излизане на Гърция от еврозоната, но то не можа да събере мнозинство в ЕС. Засега.

И въпреки това повечето са на мнение, че опитът за спасяване на Гърция си заслужава. Включително в Германия. За човещина при одобряването на третия помощен пакет за Гърция призова вицеканцлерът Зигмар Габриел. Той обрисува гърците като съседи, при които германците почиват през лятото, и припомни, че хиляди гърци живеят и се чувстват в Германия като у дома си. В същото време подчерта, че Гърция се нуждае от дълбоки структурни реформи и че корупцията, укриването на данъци и клиентелизмът означават унищожение.

А канцлерката Меркел се показа такава, каквато сме свикнали да я виждаме - разумна, спокойна, сдържана и делова. Нито думичка за някаква драма, за хаос или насилие.

Никой не може да предскаже дали ще бъде успешна третата спасителна програма. Пътят ще е много труден и все пак може да завърши с "грексит". И ако това се случи, ще е грешно да се обвиняват само гърците. Отговорност носят преди всичко онези, които въведоха еврото, без преди това да са създали един общ икономически и социален съюз. Но това е минало. Днес търсим решенията на последиците от тези грешки. Колкото и трудни да са те.

Гледната точка на скептика

Примирие в пленената държава

От текст на Петя Владимирова в "Дневник"

Главният прокурор и министърът на правосъдието си подадоха ръце и увериха гражданите, че заедно ще осъществят реформата на съдебната власт, а през екрана на телевизора върви надписът "Единна воля за съдебна реформа".

След като председателят на ДПС Лютви Местан най-сетне се обади по съдебната реформа и менторски раздели парламентарните партии на системни и несистемни, напрежението се сгъсти и премиерът призова да спрат "междуличностните" (?) противопоставяния. А след като близо 1000 души безпрецедентно извикаха пред Съдебната палата "Оставка", призивът на премиера очевидно се е превърнал в заповед.

С какво тръгват към помирението двете страни? Министърът има зад себе си промените на Закона за съдебната власт - мащабен и тревожещ статуквото с детайлите си проект, който, ако стане закон, би пробил номенклатурния щит над съда и прокуратурата и би дал глътка въздух и кураж на добросъвестните магистрати; настояването за конституционните промени, които да направят реформата неуязвима пред КС; компромисите, направени, за да се съгласи главният прокурор с промените; десетина години дълбаене и посвещаване само на проблема как да бъде променена съдебната система, за да има безпристрастно работещо правосъдие.

Главният прокурор има зад себе си серия разминаващи се с върховенството на закона действия, за които дължи обяснения, преди да декларира мир "в името на реформата". Ето някои от тях:

- Покриване на писмени доказателства. (Разпореди ли проверка за изчезването на тефтерите на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси, в която фигурират и инициалите ДП, и ако да, какъв е резултатът?)
- Фалшифициране на писмени доказателства. (Защо не се сезира от публикациите, че инициалите ДП в тефтера са преправени на 10 и не назначи проверка?) - Създаване на паника пред банка КТБ на 13 юни 2014, което е криминализирано действие в Закона за банките. (По сигнал на коя служба - ДАНС, ГДБОП, дирекция "Национална полиция" ли - в този ден прокуратурата изпрати униформени служители да застанат пред банката? Или инициативата беше на главния прокурор?) - По сигнал на коя служба бяха арестувани по същото време трима за подготовка на убийство на Пеевски? (Имаше ли проверка на сигнала преди сензационното съобщение и кой я извърши?)

- Нарушение в деня за размисъл на 12 май 2013. (На кое законово основание прокуратурата пусна съобщение в този ден, че образува дело за престъпление спрямо изборните права на гражданите, и вдигна паника, под чийто знак премина изборният ден?)

Докато тези питания не получат обяснения с доказателства, главният прокурор ще бъде основателно подозиран за свързаност с "корпорацията Пеевски". Отговорите, разбира се, са невъзможни. Защото България е пленена държава. В английския е познато словосъчетанието state capture - завладяване на държавата от нелегитимни интереси и "captured state" - завладяна, пленена, похитена държава.

При нея частни интереси диктуват вземането на решенията по неочевидни (и незаконни) канали. Похитени са в частен интерес институциите на изпълнителната, съдебната, законодателната власт  - на първо място прокуратурата, и те вместо гаранти на закона са станали агенти (и контрагенти) на похитителя.

Случаят КТБ е най-точната илюстрация на описания модел. И виновни няма - само бившият собственик. Няма ги институциите, вкл. БНБ, КФН, прокуратурата - те са мълчали или са действали като заложници в плен - само онова, което диктуващият похитител е изисквал. Няма го и най-важния гарант - независимия съд: петчленните състави на Георги Колев във ВАС (по административните дела) и прокуратурата (по наказателното дело) изпълниха волята на "невидимия диктуващ" и сега чакат осребряване на заслугите - стопиране на всякакви промени, които биха застрашили статуквото. Което обслужва едновременно похитителя и тях като негови контрагенти.

Когато заговорим за перспективите пред съдебната реформа, неизменно стигаме до КТБ - този скандал показа колко належащо е именно структурното преобръщане на съдебната власт - само тогава тя би могла да застане със силата на закона пред похитителя на държавата. Кой иска и кой не иска това - thats the question.

Та под огромен въпрос е съдебната реформа. Не може да има "единна воля за съдебна реформа" - според гледната точка на скептика, въпреки ръкостискането на конкретен министър и конкретен главен прокурор.

По пътя към Z

"Ако конституционните промени не съберат нужното мнозинство, това ще бъде политическа криза. Но не означава, че ще се оттеглим от управлението. Имаме план С, който включва следващ парламент, в който ГЕРБ и РБ да имат 160 гласа."

Радан Кънев, съпредседател на РБ, в съвместно интервю с министъра на здравеопазването Петър Москов за "24 часа"

Путиновата вертикала на властта

Жана Немцова, дъщеря на убития руски опозиционен политик Борис Немцов, в Zuddeutsche Zeitung

В една диктатура властта изисква от хората не просто подчинение, а и съгласие със случващото се – в някакъв смисъл съучастие. Да откажеш – това е въпрос на нравствен избор. Хората, които не искат да бъдат съучастници, се превръщат във врагове, дори ако те самите не подкрепят никакви насилствени действия за свалянето на властта. Такъв риск са поемали мнозина: Андрей Сахаров, Вацлав Хавел, Йежи Попиелушко. Същия избор направи и моят баща Борис Немцов.

През последните години Путиновият режим в Русия започна качествено да се променя. Първоначално той беше относително мек авторитаризъм, но после тръгна към тоталитаризъм, а след анексирането на Крим движението в тази посока е с бясна скорост. Да останеш встрани от политиката става все по-трудно. Мнозина вече са изправени пред нравствения избор - или да се преструват, че не се случва нищо особено, или на висок глас смело да говорят за кошмара на случващото се и за опасността, която представлява Путин.

Проблемът за нравствения избор е особено актуален за журналистите. Много от медиите са превърнати в инструмент за манипулация на общественото мнение в полза на властта. С тяхна помощ в обществото се насажда държавна идеология, близка с фашистката, и се създават реваншистки, ураджийско-патриотични настроения, които водят до война и агресия.

Частният канал РБК, в който работех, не влиза в системата на Путиновия агитпроп. Никой не ме принуждаваше да лъжа, но и не се чувствах напълно свободна. След анексирането на Крим ситуацията започна бързо да се влошава, а хората се разделиха в два неравни лагера. Аз се оказах в малцинство, защото осъждах анексирането на полуострова и ескалиращата агресивност на Русия.

Споделих тези свои проблеми с баща ми. Казах му, че според мен страната ни се намира на прага на нещо много страшно. Той винаги е бил оптимист, така че и в този случай ми рече: "Е, чак пък толкоз." Но след като го убиха, отново се оказахме изправени пред избора: да замълчим или да влезем в открит сблъсък с държавната машина за потисничество.

Нравствен избор правят малцина. Но те са голяма сила, която с течение на времето може да промени цялото общество. Много диктаторски режими с помощта на шовинистични идеи временно са успявали да консолидират обществото. Рано или късно обаче населението осъзнава тежките последствия от авантюристичния курс на своите правителства. Новите дисиденти и занапред ще разпространяват "вируса" на свободата. Вярвам, че благодарение и на техните усилия нашата страна един ден ще бъде свободна и процъфтяваща.

От текст на Иван Кръстев за  NYTimes. Заглавието е на редакцията

Дали европейските лидери очакват Гърция да бъде променена по начина, по който беше преобразена Централна Европа през 90-те години? Възможно ли е епизодът с референдума – довел до шумно публично "не", но последван от отстъплението на Ципрас пред кредиторите – да стане повод не за унижението на гърците, а за тяхното превъзпитание?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.