Мнения Daily - Съдебната реформа: Помирението невъзможно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Съдебната реформа: Помирението невъзможно

Седящите зад долнопробната кампания срещу радетелите за реформата не искат да я провалят, а да я подменят

Мнения Daily - Съдебната реформа: Помирението невъзможно

И още: Директорите на задлъжнели болници да четат внимателно закона

2424 прочитания

Седящите зад долнопробната кампания срещу радетелите за реформата не искат да я провалят, а да я подменят

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

Оптимизмът за приемането на съдебната реформа е прибързан, защото се разминава с реалните факти - допуска, че препятствията пред съдебната реформа са въпрос на "скръб и обида" и на недоразумения в междуличностните отношения, и забравя какво се случи преди това "помирение". Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости и да се затворят пролуките за нейното бъдещо овладяване. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях.

В първоначалния ѝ етап конкретните предложения бяха поставяни под съмнение и отхвърляни по принцип, без конкретни аргументи и с "опорни точки", като например, че такива промени могат да се приемат само от ВНС или че съдебната система ще бъде поставена в зависимост, сякаш сега не е.

Когато идеите придобиха конкретна писмена форма, съпротивата се ожесточи, за да придобие характера на истерична и отвратително долнопробна кампания, очевидно организирана, координирана и добре финансирана от единен център: всекидневни анонимни доноси, клевети и измислици в контролираните от депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка многобройни "медии"; активизиране в интернет на армия от платени тролове, разпространяващи "опорните точки" срещу реформата ("Да заменим модела "Кой" с модела "Свой", "Реформата е "стани, за да седна" и т.н.); фашизоидни анонимни плакати с лицата на привърженици на реформата с надпис "Психодесни" и обяснението, че те унищожавали българския съд; видео в същия стил с обвинението, че "те ни пречат да обичаме Русия"; малоброен, но озвучен с мощна уредба контрапротест на напълно неадекватни млади хора, настояващи за оставка на правосъдния министър, без да знаят дори името му.

Да, нивото на кампанията е обидно ниско. Но тя няма за цел да убеждава запознатите с реалностите в съдебната система и с идеите за тяхното реформиране, а да обърка всички останали, които всъщност са огромното мнозинство. Защото стоящите зад тази кампания не искат да бъдат сочени с пръст като отговорни за провала на реформата. Тяхната цел е не да я провалят, а да я подменят. Затова те може и да гласуват промените в конституцията на първо четене, но след това ще се опитат да ги "изчистят, коригират и шлифоват", така че под знамето на експертния консенсус да подменят сърцевината, да извадят жилото на реформата и да я лишат от основния ѝ смисъл.

Кои са "те"? Видимият кръг на съпротивляващите се срещу реформата е ясно очертан със своята съдебна (прокуратурата, ВСС, ВАС) и политическа квота (ДПС, БСП, АБВ). Има, разбира се, и невидими, задкулисни сили, спояващи и мобилизиращи този кръг.

А къде е мястото на най-голямата партия в управлението? На думи тя подкрепя реформата. Прави обаче впечатление, че сред мишените на долнопробната кампания, за която стана дума - нито в клеветническите вестникарски публикации, нито в "творчеството" на платените тролове или пък на анонимните афиши и обидните плакати – не се среща нито едно име от ГЕРБ. Лидерът на партията и министър-председател пък се прави на арбитър и помирител в спора, призовава всички "да се върнат крачка назад, да успокоят нападките" и обяснява всичко с някакви "междуличностни отношения".

Именно така се стигна до умилителната сцена на помирение. Нещо като тактическо отстъпление. "Цацаров е прав, призна министър Иванов", написа още на следващия ден с големи букви на първа страница вестникът - флагман на похода срещу реформите. Откровена дезинформация, която показва, че тактическото отстъпление е било безсмислено. Защото не става дума за междуличностни недоразумения и обиди, а за тотално разминаване в позициите. За битка с огромни залози – от едната страна са върховенството на закона, независимостта на съда и общественият интерес, от другата – контролът върху съдебната власт и употребата ѝ за лични цели.

Това е битка между искащите да реформират и онези, които трябва да бъдат реформирани. Помирение между тях не е възможно.

Позиция

Директорите на задлъжнели болници да четат внимателно закона

д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването

В разпространен от здравното министерство доклад за състоянието на търговските дружества с преобладаващо държавно участие се посочва, че повечето държавни болници се намират в тежко финансово състояние, включващо декапитализация, отрицателен финансов резултат и нарастващи необслужвани задължения.

Мнозина си мислят, че това е проблем само на държавата, но може да се окаже още по-голям проблем на хората, които управляват закъсалите дружества. Според закона това са управителите и контрольорите на дружествата с ограничена отговорност, изпълнителните директори и членовете на съвета на директорите на акционерните дружества, и прокуристите – всички те наричани по-долу "директори".

Директорите се страхуват единствено да не бъдат уволнени от министъра. Това е най-малкият проблем. Той може и да предяви обратни искове, ако прецени, че дълговете са натрупани в резултат на лошо управление. Освен това, ако болницата бъде обявена в несъстоятелност, те получават доживотна забрана да се регистрират като еднолични търговци, управители и контрольори на дружества с ограничена отговорност, да бъдат учредители и членове на съвета на директорите на акционерни дружества или прокуристи на което и да е от изброените видове дружества (чл. 21, 57, 141 и 234 от Търговския закон). Тази забрана се отнася не само за директорите, които са такива в момента на обявяване на несъстоятелност, но и за тези, които са заемали длъжността през последните две години.   

Нещата могат да станат дори по-лоши. Малцина от директорите знаят, че законът ги задължава сами да поискат обявяване на несъстоятелност от съда при неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост (чл. 607а от Търговския закон).  

Чл. 608 от Търговския закон дава дефиниция на понятието неплатежоспособност - търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка 2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, 3. задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Няма състояние на неплатежоспособност, ако затрудненията на длъжника са временни или той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.

За да се направи преценката на тези обстоятелства, обикновено се използва коефициент на ликвидност на дружеството – това е съотношение между активи на дружеството и натрупаните задължения. В доклада на МЗ се посочва, че едва 19 от всичките 63 държавни болници имат коефициент на ликвидност над 1.00. 

Следователно всички директори на останалите 44 държавни болници трябва да изпълнят задължение по чл. 226 от Търговския закон, според който: "Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност."

Какво ще стане с директор, ако не изпълни това задължение? Отговорът на този въпрос е в чл. 227Б на Наказателния кодекс: "Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон."

От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

Оптимизмът за приемането на съдебната реформа е прибързан, защото се разминава с реалните факти - допуска, че препятствията пред съдебната реформа са въпрос на "скръб и обида" и на недоразумения в междуличностните отношения, и забравя какво се случи преди това "помирение". Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости и да се затворят пролуките за нейното бъдещо овладяване. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.