Мнения Daily - Скъпата неефективност на българското правораздаване

- Прокуратурата не е де факто съдебната система, но е самостоятелна, а съдът е тази система, но не е самостоятелна нейна част;

- Прокуратурата е всъщност главният прокурор, тя е низходяща от него подйерархия;

- Този прокурор е самостоятелен играч, king-maker, защото неговият мандат е най-продължителният (с изключение на председателя на Сметната палата) – трае повече от всички други мандати и попада между и отвъд изборните цикли за президент, законодателно събрание, премиер, управител на БНБ.

- Независимо от личните качества на заемащия длъжността, тй е изложена на изкушението да служи – и служи - на различни политически конюнктури;

Тъй като и следователите се разглеждат като част от системата, се получава, че: a) Главният прокурор има мнозинство във ВСС и b) Съдиите и съдът са подчинени на ВСС;

Резултатът е, че България е единствената страна в ЕС, където конституцията възпроизвежда за прокуратурата модела "Вишински" по примера на конституцията на СССР от 1937 г. с тази разлика, че "Сталин" е някой невидим и обитателите на юрисдикцията  да се питат "кой е той". 

За съдиите е отредена ролята да са виновни за всичките недостатъци на системата. И докато конституционната уредба се запазва, ползващите се от нея не са изложени на никакъв риск.

Това положение е бетонирано с Решение на Конституционния съд №3 от 10 април 2003 г. Според него понятието "форма на държавното управление" трябва да се "тълкува разширително" и да включва "система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт, тяхната организация и начина на формиране и мандата им. Иначе казано, само Велико народно събрание може да променя тези неща.

Според мен това решение е обида за нормалната правнофилософска логика, но по-важно е обаче да се разбере колко близка до невъзможността е всяка една промяна на конституционната уредба в каквато и да е положителна посока.

Ако договорените промени все пак станат факт, от изброените по-горе характеристики на завареното положение биха отпаднали следните:

-Същинското мнозинство на прокуратурата и главния прокурор;

- Зависимостта на съда - съдът става самостоятелна част на системата и получава шанс да се превърне в действителното й лице.

Онова, което остава, е:

- Независимостта на главния прокурор и изкушението тази фигура да е king-maker;

- Прикритието на личното участие във вземаните решения;

- Възможностите за имплицитно влияние на прокурора и негов сговор с Някой.

Има анализи за икономическите последици от сегашната уредба, които се виждат като резултат в благосъстоянието, но това не се разбира от мнозина политици и правници. Ако положението се запази, може да се очаква следното:

- Запазване на слабостта на съдебната система в осигуряването на предвидимост на правата на собственост, изпълнението на договорите и стопанската среда - по този показател позициите на България в международните класации за конкурентност са незавидни.

- Липса на напредък в ефективността на системата (въпреки че тя е по-добре финансово осигурена и включва повече персонал от тази на други страни с по-високи доходи на населението);Запазване на относително дългата продължителност на съдебното дирене и процес – в  ЕС тя е по-дълга само в Словакия и Гърция;

- Незадоволително усещане за надеждност, предвидимост и чистота на системата. Усещането за неефективност и несправедливост ще засили опитите за намиране на чудотворни решения, каквито и в момента отлежават в парламента, като например: някои от промените в ГПК, предлагани от ПФ, АБВ и БСП, регулирането на търговците (БСП), принудителното изпълнение и частните съдебни изпълнители (БСП), защитата на потребителите и здравето (РБ) и намеренията за изменение в несъстоятелността на търговците (ГЕРБ) и физическите лица (АБВ);

- А дори редките смислени предложения за регулиране в тези области не биха били осъществени от непроменена съдебна система.

Скъпата неефективност на българското правораздаване

Изводи в доклад на Световната банка, представени от  "Дойче веле"

Българската съдебна система е определено сред най-неефективните, непредвидими, тромави и корумпирани институции за прилагане на законите не само в Европейския съюз, но и в света. Актуален анализ на Световната банка (СБ) по проблемите на икономиката и производителността на труда в България нарежда съдилищата и правораздаването в страната сред основните причини за неразвитата икономика, за липсата на сериозен стопански растеж, за бягството на инвестиции и за нездравия вид на малкия и средния бизнес.

Предходен доклад на банката за глобалната конкурентоспособност през 2014–2015 г. нарежда България на 110-о място сред 144 страни по степен на защита на правата на собственост, което е срамно за държава от ЕС. Картината на българското правосъдно пропадане се допълва със заеманото от страната 124-то място в света по ефективност на правната рамка при уреждане на спорове и 126-о място по независимост на съдебната власт. В страните със слаба съдебна система фирмите са по-малки и по-уязвими спрямо управлението, се посочва в доклада на СБ. Обратно, налице е ясна позитивна връзка между предвидимото и бързо правораздаване, от една страна, и потоците на задграничните инвестиции към икономиката, от друга.

Липсата на достатъчно гаранции от съдебната практика за контрола върху изпълнението на договорите пък води до поскъпване на банковите кредити. Дефицитът на доверие в административното правораздаване е сигурна спирачка пред правенето на нови инвестиции и икономическия растеж. Неефективните съдилища затрудняват и навлизането, и излизането от пазара, а калпавите и бавни решения по търговските и трудовите спорове влияят зле на заетостта, твърдят експертите на институцията.

Според тях непрекъснатото влошаване на работата на българската съдебна система и съмненията за нейната деградация категорично не се дължат на недофинансиране. Средствата, които българските данъкоплатци заплащат за правораздаване, като относителен дял от бюджета на страната са съпоставими с данните за държави като Словения, Великобритания и Полша.

Над 90% от бюджета на съдебната власт в България отива за заплати на магистрати и съдебни чиновници. В българските съдилища работят прекалено голям голям брой съдии и съдебни служители. С 31 съдии на 100 000 души от населението България се нарежда на четвърто място в евросъюза по брой на магистратите. И това положение не се е променило, въпреки че през последните три години броят на новите дела е намалял с 10 на сто, отчитат експертите на СБ. 

С 83 съдебни служители на 100 000 души от населението българската съдебна система също заема челно място в евросъюза – средният показател за останалите страни членки е 71 души.

Равносметката от "историческия компромис"

Местан оседла белия си кон

От коментар на Петър Чолаков в "Дневник"

Добрата новина е, че споразумение за съдебната реформа най-после има. В него очаквано не участват обичайните заподозрени – БСП и "Атака". Основният въпрос е: възможно ли е "корпорацията ДПС" (по сполучливия израз на Корман Исмаилов) благородно да се съгласи на "исторически компромис", без да получи нещо в замяна? И какво (ще) спечели ДПС?

Отговорът е кратък: възможността да бъде окончателно обезсилен категорическият императив на десницата.

След предсрочните парламентарни избори през 2014 г. този императив дълго време гласеше: "Всички без ДПС!"… Днес няма друга политическа партия в България, която толкова да се нуждае от политическа реклама. Да си image maker на ДПС е може би най-каторжническата работа в политическия маркетинг у нас. Грижата за този "образ" е незавидна задача, която само малцина биха могли да оценят подобаващо…

Привидният парадокс е в това, че нищо, изглежда, не може да помрачи изборните успехи на движението. Показват го анализите на политическата подкрепа за ДПС през последните 25 години. Но освен първородния грях на етническия й характер в общественото съзнание на съвестта на партията лежат "със страшна сила" и оловните окови на "обръчи от фирми" и "хидроинженери", през последните години и медийни магнати – "тежки" експерти в областта на националната сигурност...

В контекста на масовите протести срещу модела "Кой?" обликът на ДПС, който дотогава можеше в най-добрия случай да бъде представен чрез нюанси на сивото, придоби съвсем пепеляв, мъртвешки оттенък. И "грижите" само за неговите (в огромната си част) покорни избиратели вече не са достатъчни.

Отказът на ДСП да се съобрази с реалността би го извадил от неговата жизнена стихия  "на балансьор" и "стожер на българския етнически модел". Първият опит за пречистващ ритуал в очите на обществото беше театрално наведената в смирение глава на Лютви Местан и заемането на "резервната скамейка" при конструирането на втория кабинет на Бойко Борисов. "Жестът" бе съчетан с щедро, рицарско предложение за "безвъзмездна подкрепа" (която, разбира се, беше отказана).

Едва ли някой се е заблуждавал, че категорическият императив на десницата можеше напълно или окончателно да "извади" ДПС от властта. Водещата вътрешнополитическа новина ще позволи на движението стремглаво да тръгне по пътя на трансформирането си в гарант за установения в страната правов ред. Местан оседла белия си кон. Предстои триумфално завръщане през парадния вход.

КТБ остава ключовият тест за ДПС

От блога на Даниел Смилов, политолог

Нищо не се е променило в позицията на ДПС спрямо властта – движението е там, където си беше. Нито повече, нито по-малко интегрирано. Беше ясно, че без ДПС или БСП конституционни поправки не могат да минат. Решението на БСП да не ги подкрепи остави единствено ДПС като вариант. Безспорно движението регистрира червена точка, показа тежест в политическия живот. Но всичко това не променя сложната управленска геометрия, която се наложи след изборите. Ключовият тест за позицията на ДПС не е толкова конституцията, а КТБ и нейното разследване. Засега по-скоро ДПС си осигурява сериозен чадър за интересите си и това е реално притеснителното. По този въпрос ГЕРБ се отклоняват от предизборните си заявки и официално оповестени позиции.

 Позиция

Приватизация на политиката

Доц. Кристиян Таков, преподавател по гражданско и търговско право, пред "Дневник"

Усещането за безпринципност е това, което най-вече характеризира поведението на днешните политически лидери. Решенията, които вземат, могат във всеки момент да се променят рязко, което оставя усещането за пълна безпринципност, търгашество, извличане на чисто лично ползи и приватизация на политиката.

Достатъчно е един остър сигнал от Европа, за да се възцари любов и съгласие у досегашен яростен противник на реформата - главния прокурор Цацаров. И достатъчно е леко успокоение, че пак ни се е разминало, за да навири ДПС отново гребен.

Достатъчно е да се предложи някаква облагица, за да се заприказва от най-високи места в държавата за "консенсус", който, преведен на човешки език, означава мимикрия на реформа.

Това говори, че цялата ни политическа класа с микроизключения е негодна, безотговорна, безценностна и по тази причина доразрушава държавата.