Мнения Daily - Кой да се грижи за бедните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Кой да се грижи за бедните

С нарастването на разделението на труда ще расте и търсенето на хората без висока специализация.

Мнения Daily - Кой да се грижи за бедните

И още: И пак стана както иска ДПС; Когато наричаме "реформи" това, което не се случва; Основният въпрос си стои

2357 прочитания

С нарастването на разделението на труда ще расте и търсенето на хората без висока специализация.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Мнение

Кой да се грижи за бедните

От анализ на Даниел Василев в сайта за икономика ЕКИП

Един от най-често изтъкваните аргументи в полза на преразпределението на средства от страна на правителството чрез т.нар. държава на благоденствието гласи: "Ако няма държавни институции, които да събират пари под формата на данъци и след това да ги насочват към нуждаещите се (т.е. към бедните), вторите няма да могат да оцелеят."

Вниквайки в тази логика, лесно откриваме съдържащото се в нея имплицитно схващане, че относително по-бедните биха били излишни, ако трябваше да разчитат само на свободния пазар за препитанието си. Трябва да направим някои важни уточнения.

Тъй като относително по-богатите имат по-висок жизнен стандарт поради това, че икономически са по-производителни, дефиницията ни за "бедни" е: индивиди, които имат относително ниска (включително и изключително ниска) производителност на труда.  Тук не става въпрос за природни бедствия, войни и други катастрофи, които водят до спад на производителността поради унищожаване на капиталовите ресурси на дадена територия.

Едни от първите уроци, който студентите по икономика учат, е за разделението на труда. Накратко - когато отделните индивиди се специализират в производството на различни неща или процеси, материалното благосъстояние на цялата общност се подобрява.

В действителност най-големите професионалисти са изключително специализирани в една тясна и конкретна област, като е много вероятно в други области от живота да са лаици. Тогава ролята на хората, чиято производителност е по-ниска, силно изпъква.

За един ядрен физик алтернативната цена на това да чисти след всяка лекция е много висока. Президентът на една международна компания не би могъл да отделя по два часа на ден, за да готви за семейството си, защото цената (измерена в бизнес анализи, стратегии и оценки на фирмата му) е колосална.

И тук на сцената се появят индивидите, които имат ниска производителност в абсолютно изражение, но сравнителни предимства в предоставянето на определени услуги; т.е. онези, които според общоприетото определение дефинираме като "бедни".

Изведнъж трудът им става от голямо значение за икономиката. Следователно можем да достигнем до заключението, че колкото повече нараства разделението на труда и тясната професионална специализация, толкова повече тези, които днес дефинираме като бедни, ще бъдат търсени.

Икономическата наука е категорична: хората, чиято производителност на труда поради някаква причина е относително ниска, по дефиниция не биват изхвърлени от пазара на труда. Точно обратното – техният труд е ценен за всички останали, защото благодарение на него всички ние (включително и те самите) можем да се радваме на по-охолен стандарт на живот.

Това се дължи на факта, че благодарение на труда им други, много по-производителни от тях индивиди, могат да се заемат с производството на по-сложни капиталови и потребителски стоки. Всъщност, макар че мнозина не го забелязват, ежедневно ставаме свидетели именно на този феномен – той се проявява под формата на аутсорсинг, включително и в България, и на миграция на хора с по-различна производителност на труда между отделните страни.

Затова бедните нямат нужда от специалната закрила на държавата, ако на пазара на труда няма ограничения (като минималната работна заплата), ако компаниите нямат пречки, които ги спират да инвестират в относително по-бедни региони и ако пред търговията няма ограничения. Казано иначе, бедните могат да се погрижат достатъчно добре за себе си, ако правителствата им дадат възможност да го направят.

Изборното законодателство

И пак стана както иска ДПС

От коментар на Биляна Рилска в "Дневник"

В крайна сметка стана така, както искаше ДПС. Партията на Лютви Местан пак наложи волята си референдумът да е по въпрос, който ги устройва. За мнозина е ясно, че дистанционното гласуване дава колкото свобода за гласуване, толкова и възможности за контролирането му. Въпросът пак е как ще протича онлайн гласуването в български условия. Но пък това е бъдещето - близко или по-далечно.

Неразбираемо остава защо другите парламентарни сили се изплашиха да чуят хората какво мислят за изборните си права, след като пак по волята на ДПС допитванията останаха невъзможни. Преди седмица ГЕРБ (не)изненадващо склони на хората на Местан и запази високия праг за валидност на допитванията - в тях да са участвали толкова, колкото на последните парламентарни избори.

Едва ли на местния вот ще излязат да гласуват 3.5 млн. българи, страхът обаче издава, че всички са доволни от сегашното положение в парламента да влизат предимно послушниците на партийните ръководства, а сравнително ниската избирателна активност да поддържа ДПС като незаобиколимия партньор.

Двете гласувания в последната седмица около референдумите доказаха съмненията, че това е част от цената, която управляващите плащат, за да получат подкрепата на ДПС за промените в конституцията. Какво още включва тя предстои да видим, защото в деловодството на парламента вече чака предложение на ДПС за промяна в Изборния кодекс, с която на практика се обезсилва преференциалното гласуване на местните избори.

Фейсбук

Когато наричаме "реформи" това, което не се случва

Коментар на Николай Слатински

Моето скромно лично мнение е, че вероятно от това правителство и от този парламент има някакъв смисъл, само че аз не виждам смисъл (защото не виждам доказателства за обратното) в присъствието на Реформаторския блок в тях. Нямам историческо усещане за историческото значение на историческите компромиси. И туй то...

А на ум ми идва онзи виц, в който попитали един жител в село Людоедово има ли още людоеди в тяхното село? А той отговорил - няма, всичките ги изядохме вече!

Та така и в ГЕРБ и ДПС: в тях вече нереформатори няма, всичките ги реформирахме вече!

Когато това, което не се случва, наричаме "реформи", а лицето на неслучването са ГЕРБ и ДПС, то скоро те ще станат реформаторските партии и тогава от реформаторите вече няма да има нужда, а вероятно няма да има и избиратели за тях...

Но това е само моето скромно мнение, което става все по-нескромно, защото ежедневно получава доказателства, които го подкрепят...

Основният въпрос

  Преди време ГЕРБ искаха смяна на цялото ръководство на БНБ заради КТБ, включително подуправителите.  Кой управлява държавата и кой има силата да промени категоричните позиции на водещи политици от ГЕРБ?

Румен Гечев, депутат от БСП  

Мнение

Кой да се грижи за бедните


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Най-добре е да ги научат сами да се грижат за себе си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.