С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 4 авг 2015, 15:42, 13113 прочитания

Омраза на показ

Докога ще се правим, че не виждаме все по-явните проблеми във футболните агитки в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Д-р Кирил Аврамов е политолог, главен асистент в НБУ.
Рядко България може да попадне едновременно на страниците на израелския "Хаарец" и британския "Дейли Мейл". Този успех обаче беше постигнат от публиката на ЦСКА. Заради нея кадри от шокиращите и стъписващи събития по време на вчерашния "приятелски" мач между столичния отбор и израелския "Ашдод" в центъра на София, обикалят световният новинарски обмен.

Няма смисъл да се коментират спортно-техническите качества на срещата или поведението на играчите и от двата отбора, защото те са трагични. Истината е, че ме боли и ме е срам от т.нар. "ултраси" , понеже не крия и никога не съм крил своите силни симпатии към "червения" клуб. Но тук става дума за нещо друго. Нещо, което ескалира с години и ние всички предпочитаме да игнорираме и/ли неглижираме, като го приписваме на фракция "маргинали", които "инцидентно" развалят спортните събития, докато ние лицемерно се крием зад фалшивото фасадно и абсолютно невярно клише на "най-толерантните" люде на Балканите.


Действителността обаче е по-грозна и всъщност "инцидентите" имат своята дълга история, като тяхното натрупване и общественото неглижиране ги правят опасно банални. Банални, понеже поведението и посланията на т.нар. "маргинали" са се превърнали в обичаен декор на почти всички мачове. Особено посланията на омразата, посредством графитите, транспарантите, татуировките по телата на "феновете", песните и скандирания им, стигат до всеки дом посредством директното излъчване "на живо" и до съзнанието на всички зрители, коментирани от дългогодишни "тартори" с безобидни прякори, като "Дучето" например.
Омраза на показ

Фотограф: Юлия Лазарова


Хунти, бригади и фронтове в мирно време

Самата форма и организация на най-фанатичните привърженици на съответните отбори говори много по отношение на "политизацията" на най-популярната игра. Връщайки се на родна почва и поглеждайки към софийските "грандове" с най-много привърженици, ще установим, че те самите се определят като "фракции" и "фронтове". Военно-политическата терминология е силно застъпена в техните "етикети" – червените "Офанзива", "Командоси", сините "Източен фронт", "Южна дивизия", "Синя хунта", железничарските "Железни бригади", зелените "Green Fighters"(от англ. "Зелени бойци") и още многобройни малки или големи организирани групи, обединени от общия знаменател "ултраси".



Достатъчно е да си пуснем телевизора, в който и да е уикенд по време на преките излъчвания на мачовете между тези отбори и няма как да не забележим и чуем чисто политическите скандирания и лозунги на въпросните "ултраси" които обикновено физически се групират в отделни сектори на стадионите, създавайки реална физическа общност, която "произвежда" и доизгражда собствена социо-политическа митология. Като по правило техните скандирания и напеви, както плакатите и транспарантите, които издигат по време на футболните срещи, особено ако те се излъчват пряко и "на живо", имат силно политически мотивирани послания и имат за цел именно "попадането" в центъра на общественото внимание, тъй като основните медии трудно могат да игнорират случващото се по трибуните.

Кадрите от "хореографията" на футболните агитки често запечатват разголените тела на "ултрасите" които сами по себе си представляват пана за татуиране на чисто политически образи и послания, свързани индиректно със съответната общност на привържениците на даден клуб. Истински живи "ходещи графити", чийто тела са покрити с радикални, расистки и нео-нацистки образи и слогани, вариращи от клетви за вярност към любимия клуб до портрети на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и символика свързана преди всичко с нео-нацизма. Подобни "произведения" включват свастики (от немски Hakenkreutz), келтски кръстове (т.нар. "пречупени слънца"), нордически руни (преди всичко, тези свързани със символиката на SS), "вълчи куки" (от немски Wolfsangel, отново свързани с хералдическата символика на Waffen-SS и емблема на 2-ра СС "Панцер" дивизия, както и на холандските национал-социалисти) и "мъртвешки глави" (от немски Totenkopf) – все "запазени марки" на нацизма. Впечатляващи са детайлите, размера и цветовете на подобни татуирани "графити" които се демонстрират с гордост от собствениците им на сбирките на "ултрасите" на и извън стадионите – те целят да внушат на съответните общности маркирането не само на физическа територия, но и на живи хора като елемент от стратегията за "сплотяване", "вярност" и "принадлежност" към съответната радикална група.

Мълчанието ражда чудовища

Истинска обществена реакция обаче липсва извън казионните лицемерни и леко тъповати официални изявления и писма от страна на ръководствата на съответните клубове и БФС. Просто няма как рязко да се разграничаваш от "дванадесетия си играч" от време на време, докато постоянно се радваш на неговата безрезервна подкрепа и се къпеш в неговата безмерна любов, дори когато скандира расистки лозунги и демонстрира явна омраза и подтик към открита агресия. Само за справка, австрийското министерство на транспорта миналата седмица разшири списъка на забранените комбинации на автомобилни номера вариращи от BH ("Blood & Honour" – или "Кръв и чест"), 420 (рожденият ден на Хитлер), до 1919 ("СС" – по смисъла на 19 буква "S" в латинската азбука), 18 (пак по смисъла на подредбата на латинската азбука "Adolph Hitler"), както и 88 (т.е. "Heil Hitler"). Във Виена отдавна са забранени комбинациите HJ (т.е. "Хитлерюгенд"), както и NS (т.е. "националсоциализъм"). У нас обаче подобно нещо няма – ние продължаваме да твърдим, че сме супер толерантно общество и насилието и омразата на показ са инцидентни и несвързани помежду си и са в резултат на действията на много малка група екстремисти, дори когато почти всяка седмица имаме физическо насилие срещу случайни граждани.
Омраза на показ

Фотограф: Анелия Николова

Показателни обаче са текстовете на транспарантите и "графитите-реплики" издигани от "митичните" сектори "Г" и съответно "Б", които варират от "Сила и чест ", "Един отбор, една борба", "Смърт за турците", "ЦСКА – турци", "ЦСКА-еничари", "Прасета умрете!", "Бог ги създаде българи! Тито постанови, че са македонци! Боже прати им просветление! "(по отношение на т.нар. "македонски въпрос", "И през трупища и кърви, Левски пак ще бъде първи", "Сектор "Б" – бастион на антикомунизма", "Синя зона – свободна от комунисти", "Славия – чифути", "Комунистически отрепки", та до " Бежанците-вън от България!" (по отношение на миграционния поток на сирийските бежанци към България). Тези провокации доказват неведнъж на практика, че са в състояние да предизвикат ескалация на напрежението в реално време с истински трагични последици.

През 2012, във втория квалификационен кръг на турнира Лига Европа, столичният "Левски" бива противопоставен срещу босненския ФК "Сараево". Психологическата "графитна" и имиджова война между ултрасите започва далеч преди първия двубой. Босненските ултраси обединени в агитка, наричаща се "Ордите на злото", изработват и популяризират изключително обиден колаж с образа на обесения национален герой на България Васил Левски преди първия мач със софийския гранд. Ответната реакция на българските ултраси не закъснява – на мачовете се издигат транспаранти с текстове "Нож, жица, Сребреница", "Сараево ще гори" и "Ратко Младич и Аркан ви е**ха, сега наред сме ние". В мача-реванш, който босненците печелят, се издигат още по-обидни текстове на английски и босненски с единствената цел – камерите да "уловят" езика на омразата и той да попадне в световния информационен поток.

Интересен феномен в този конкретен случай е и способността на слоганите и "графитите-реплики" да смесват транснационални послания на омразата и да ги поставят в конкретен локален контекст. В случая текстът "Нож, жица, Сребреница" е копиран от "четническите" (общо понятие за паравоенните формирования на сръбските крайни националисти, като например от типа на предвожданите от военнопрестъпника Желко Ражнятович, по прякор "Аркан") графити в Белград, свързани с войната и геноцида в Босна и Херцеговина след разпада на СФР Югославия в периода 1992 – 1995 година. Ако се опитаме да го "разшифроваме" ще получим приблизително следното: нож - оръжие, жица – бодлива тел, или метафора за война и Сребреница – символ на геноцида над мюсюлманското население на града, извършено под ръководството на ген. Ратко Младич през юли 1995 - най-жестокото клане след Втората световна война насам.

С други думи, омразата на показ е банализирана и приемана за нещо обичайно и незаслужаващо особено вниманиедо следващата трагедия свързана с насилие или смърт на самия стадион или извън него – справка всички скорошни или не толкова скорошни инциденти в Борисовата градина.
Омраза на показ

Фотограф: Красимир Юскеселиев


Партии и агитки - тъмният съюз

Същевременно, в българската политическа практика имаме достатъчно примери за използването на агитките и ултрасите, като "ударни" отряди на отделни политически партии, движения и организации, които предпочитат да ги използват като наемници за популяризирането на радикални каузи или като физическа сила и присъствие в моменти на пряка конфронтация с актуалния управляващ елит.

Механиката на подобен индиректен взаимноизгоден контакт между партиен елит на дадена партия, движение или идеологически мотивирана общност и организирани радикални "наемници" (суб-елит), редовно участващи в масови мероприятия от партиен, протестен, спортен или друг чисто политически характер, е добре изследвана от американската политоложка проф. Бони Мегид в "Партийна конкуренция между неравни: стратегии и електорални успехи в Западна Европа", публикувана през 2010 година.

В нейното обстойно изследване изкристализира връзката между "утвърдените" умерени партийни актьори на политическата авансцена и "нишовите" парти, организации, движения и неформални групи, които "обслужват" своите големи партийни спонсори, чрез разпространението и популяризацията на тези, които, ако биха били публично защитени от публичните говорители асоциирани с "големите", биха отблъснали и отвратили т.нар. средностатистически избирател.

Процесът на сближаване между основните партии обаче, се отразява негативно върху разпознаваемостта на техните идеологически послания, което води до логичния извод, че те се нуждаят от "кооптиране" и "шефство" над групи, на които да делегират правомощията да популяризират по-радикално идеологизираните си тези. Примерно, умерената консервативна десница, с удоволствие би "делегирала" на радикалните футболни привърженици и техните организирани фракции тезите, свързани с имиграцията и правата на малцинствата и примерно хомосексуалистите, а умерената социалдемокрация би използвала "гласа" на крайната левица по отношение на класовата борба и социалното неравенство, породено от пазарния капитализъм.

Така въпросът, кой има интерес от банализирането и неглижирането на очевадната "омраза на показ", остава с отворен отговор
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2670 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2381 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - След като почетохме и поплакахме

И още: Всичко е възможно в епохата на историческите компромиси ; Защо винаги ще има пари за кича на Божидар Димитров

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10