Над половината от тях - близо 50 млрд. евро, са останали неусвоени, а другите са прахосани в около 1 милион дребни и маловажни проекти.

Накрая може да се окаже, че всеки кмет и общински съвет си е сбъднал по едно желание "безплатно".  Неапол например е похарчил близо 6 млн. евро за морска регата,  организирането на театрален фестивал в Кампания е струвало 10 млн. евро, а Пулия пък е спонсорирала с 6 млн. евро издаването на компактдискове с местна традиционна музика. Списъкът е безкраен.

"Югът умира. Който може, бяга оттук. Най-вече добре образованите младежи отлитат "на ята". Дори мафията се изтегля към Севера или в чужбина, защото по родните й места няма какво повече да се издои", написа в открито писмо до министър-председателя Матео Ренци разследващият журналист и писател Роберто Савиано, осъден на смърт от италианската мафия.

"Онези, които наистина обичат Италия, трябва да престанат да я атакуват", отговори му премиерът.

Мнение

Няколко автогола в края на сезона

Петър Щурм Константинов в анкета на "Дневник" 

Хубавото е, че все пак съдебната реформа се задвижи през отминалия политически сезон. Лошото е, че остава вкусът, че отново се играе по правилата на ДПС. Голямата (историческа) истина обаче е, че все още нищо не е приключило. Не е ясно дали постигнатият компромис ще се превърне в наистина действаща реформа, защото до реални промени в законите има да се извървят още много стъпки.

Аз лично не съм напълно сигурен дали няма да има още бавене от противниците на реформата. А в крайна сметка, ако проектът на  Христо Иванов (с компромисите) се превърне в написан закон, ще е необходимо още време, за да се види наистина какви са резултатите от него.

Избирането на Мая Манолова за омбудсман ми напомни за избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А поведението и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок е необяснимо за мен. Не зная дали е част от някаква задкулисна договореност, или е политическа импотентност, или най-вероятно срамна комбинация от двете, но при всички положения за няколко дни управляващите партии успяха да си вкарат няколко автогола - гласуването за референдума, това за омбудсман и говоренето за исторически компромис.

В новия сезон ще видим дали управлението ще деградира под собствените си проблеми или ще засили темповете на работа, за да може да се похвали, че е свършило нещо за обществото. Но истината е, че ДПС отново не е изцяло извън властта. И винаги намира начини да влияе на политическия живот без значение от официалната си позиция в парламента.

Защо пазарният ред е най-човешката институция

От статия на Дъглас Расмусен, професор по философия в St. John’s University, публикувана в сайта ЕКИП

В известен смисъл тук по-малко означава повече. По-малкото подчинение на командите и директивите на публично ниво би означавало по-голямо почитане на етиката като цяло. Ние не казваме, че свободата на пазара ще направи хората по етични.

Можем да смятаме, че това е възможно и дори вярно, но нашата теза е, че този начин на организация на обществото – предоставянето на прости правила на хората, които са свободни да взаимодействат помежду си на базата на личните си интереси, планове или проекти – придава огромна важност на етиката в обществото. Под "огромна важност" се има предвид, че в условията на прости общи правила обществото ще предостави на етиката много по-важна роля.

Разбира се, човек може да не живее добре дори и при плурализъм и свобода. Пазарният ред може да позволи на някой да злоупотребява със или да загърби изобщо отговорността си да живее добре. Така изглежда, че пазарът не е нито поддръжник, нито противник на добрия живот.

Той може да се използва по двата начина от всеки отделен човек. Но този отговор не ни помага да разрешим социалния проблем, в резултат на който се повдига въпросът за етиката. Ние вече знаем част от отговора: нуждаем се от някои правила, за да можем да живеем сред други хора.

Тези правила трябва да отговарят на две характеристики едновременно. Първо, трябва да са еднакво приложими към всички в обществото. Недопустимо е те да се прилагат към някои хора, а към други - не. Правилата трябва да се прилагат към всички, но и да вземат предвид факта, че има различни начини да се живее добре. Това означава, че етичните норми трябва да отчитат плурализма, като в същото време да продължават да третират всички еднакво.

Не можем да си позволим отново да паднем в капана на опитите да принудим всички хора да живеят по един и същ начин. Това ще унищожи разнообразието, необходимо за постигане на етически плурализъм, което пазарът щедро ни позволява да развиваме. Не можем да заемем и позиция, отричаща основните правила. Трябва да гледаме общото и конкретното на нещата едновременно.

Изглежда, все още сме в безизходица по отношение на въпроса какъв вид правила или принципи могат да се приложат към всички, да предоставят плурализъм при формите на добър живот и в същото време да не ни тикат към един тип живот за сметка на друг.

Пазарният ред не трябва да бъде разбиран като етична философия – и за това има добра причина. Той трябва да бъде установен, за да гарантира възможността за етично поведение. Това може да е далеч от житейската философия, но е в хармония с истината, че добрият живот може да бъде постигнат само от хората, които са отговорни за собствените си действия.

Има солидни доказателства в подкрепа на аргумента, че либералният ред увеличава благоденствието на хората, но сякаш остава невидимо това, че той позволява едно по-дълбоко и по-важно нещо. Либералната организация позволява на индивидите да бъдат хора, и по-точно да използват своите специфични човешки качества – да разсъждават, да преценяват и да изпитват социална загриженост – когато формират целите си и методите за тяхното постигане.

Пазарният ред в такъв случай не е дехуманизираща институция, а най-човешката и етична между всички.