Защо печатането на много пари е вредно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо печатането на много пари е вредно

Защо печатането на много пари е вредно

Какво е общото между високия риск, книжните пари, инфлацията и законът на един британски дипломат

17458 прочитания

© shutterstock


"Инфлацията винаги и навсякъде е монетарен феномен." Милтън Фридман дълбоко е променил разбирането за инфлация през 1963 г. Дотогава хората са си обяснявали инфлацията с високите цени на факторите на производство (суровини, енергия, работна сила), а не с печатането на пари. Фридман казал нещо друго: причината за инфлация се корени във възможността на централните банки да печатат пари.

През 2008 г. се развилня дълбока финансова криза, която не е преминала и до днес. Кризата почти изтри стойността на финансовите активи от балансите на банките и Федералният резерв напечата невиждано досега количество пари. През периода декември 2007 – октомври 2014 паричната база се увеличи близо 5 пъти. Очакванията бяха, че оздравените банки ще запретнат ръкави , щедро ще кредитират икономиката и кризата ще отмине. Но стана друго: въпреки монетарните и фискални стимули растежът беше анемичен, създаването на работни места бавно и инфлацията остана ниска. Защо инфлацията е ниска въпреки огромното парично предлагане и ниски лихви?

Какво правят банките

Това, което икономическите модели пренебрегват, е механизмът на вливане на парите в икономиката. Те допускат, че парите се разпределят горе-долу равномерно, все едно се хвърлят от хеликоптер на земята, хората ги събират, харчат ги бързо и стимулират икономиката. Но парите, които централната банка печата, влизат в банките. А банкерите не са толкова ентусиазирани да кредитират наред. По-интересни им се видяха други неща. Индексът Dow Jones се увеличи до главозамайващите 18 000, далеч над предкризисния връх от 14 000. Много компании взеха евтини кредити и изкупиха собствените си акции. По различни проучвания компаниите, които образуват индекса S&P 500, са похарчили близо 550 млрд. долара за изкупуване на собствените си акции. Обратното изкупуване допълнително разду борсовите индекси. Възстановяването на фондовия пазар беше далеч по-бързо от възстановяването на икономиката.

В производството на шистов газ и нефт се изляха повече от един трилион долара под формата на собствен и привлечен капитал. За да стимулира инвестициите, американското правителство неявно субсидира производството, като го изключи от Закона за чистата вода и други закони за чиста околна среда. Компаниите могат да дълбаят близо до къщите на хората, без да дават обяснения какви химикали използват и не харчат пари за обезвреждането им. Сега САЩ произвежда нефт почти колкото Саудитска Арабия. Шистова революция и енергийна независимост, тръби американската преса. Но има и друга реалност, която не е толкова шумна. Повечето производители на шистов газ и нефт са малки компании, потънали в дългове. Шистовата революция започна през 2010 г., когато Федералният резерв печаташе здраво долари, лихвите бяха ниски (и продължават да са ниски) и инвеститорите се оглеждаха за висока възвращаемост. Добивът на шистов газ/нефт е рисков занаят, рисковата надбавка е висока и възвращаемостта е по-голяма. Американците имаха технологията на хоризонтално сондиране и фракинг, изобилие от евтини пари и петролът беше скъп – над 100 долара за барел. Това бяха началните условия на шистовата революция.

Но след като започна голямото хоризонтално сондиране в шистовите пластове, цената на петрола падна, защото ОПЕК не намали прозводството. ОПЕК имаше интерес да запази дела си в световното производство, а не да го подари на САЩ и Канада. Инвеститорите търпят големи загуби, но си траят и се надяват високите цени да се завърнат. Много производители на нефт и газ имат контракти, които ги застраховат срещу ниски цени. Благодарение на тях продължават да работят. Кой плаща разликата между пазарната цена и цената на контракта? Тези, които са от късата страна на контрактите, същите, които кредитираха нефтения бум: JPM, Citigroup, Wells Fargo и пр. Производителите на нефт/газ обслужват дълговете си към тези банки благодарение на парите, които получават от тях по силата на контрактите. Общо взето, въртят се едни пари.

Когато лихвите са ниски, а парите - в изобилие

високорисковите проекти изместват нискорисковите. Защо? Защото добре премислените кредитни проекти носят ниска възвращаемост, а трябва да се плаща за привлечения капитал, да се възнаградят нетърпеливите акционери. И тогава парите се насочват към рискови проекти с висока възвращаемост. Те изместват проектите с нормален риск.

Очевидна е аналогията със закона на Грешам: лошите пари изместват добрите пари в търговията. Елементарното тълкуване на закона на Грешам е, че хората задържат добрите пари за себе си поради по-високото съдържание на злато. С лошите пари пазаруват, т.е. лошите пари движат търговията.

Но сър Томас Грешам едва ли е мислел толкова елементарно. Той се занимавал с банкерство и търговия със злато. Представлявал е британската корона в Ниските страни (приблизително днешен Бенелюкс) през ХVI век. Там e преговарял с кредиторите на Англия и от време на време шпионирал. Грешам е знаел, че парите имат различни функции: средство за размяна, увеличаване на богатството, валутни сделки. Металните пари могат да изпълняват различните си функции с различно съдържание на благороден метал.

Робърт Мъндел има интересни разсъждения за закона на Грешъм. Мъндел е на голяма почит в Европа, защото е измислил теорията за оптимална валутна зона (optimal currency area), която стои в основата на еврото. Събитията от 2009 г. насам показаха, че еврозоната без съмнение е валутна, но не и оптимална (но има шанс да се оптимизира, тъй като кризите често стимулират разумни решения). За да е в сила законът на Грешам, казва Мъндел, трябва да се случат две неща. Първо, лошите и добрите пари са законно средство за разплащане. Някакъв авторитет, например кралят, обявява монетите които сече кралският двор, за единствено законно средство за разплащане на територията на кралството. Няма значение какво е съдържанието на благороден метал в монетите, важна е номиналната им стойност. Стока, която струва 10 единици, може да се плати с добра или лоша монета, важно е номиналът да е 10 единици. Когато икономиката е в равновесие, съотношението между добри и лоши пари е, общо взето, постоянно.

Второто условие, за да се активира законът, е икономиката да излезе от равновесие. Например голяма суша, слаба реколта и необичайно висок внос на храни. Вносът се плаща с "добри" пари, защото в годините на златния стандарт останалият свят искал злато, а не номинални парични знаци. Волята на авторитета, който е казал "така да бъде", важи в границите на кралството му. Ако дефицитът се превърне в хроничен, парите с високо съдържание на злато (сребро) напускат кралството и остават лошите пари. В международната търговия добрите пари изместват лошите пари. Това, което казва законът на Грешам, е: когато добрите и лошите пари са законно платежно средство и икономиката се отклони от равновесно състояние, тогава лошите пари изместват добрите в националните граници.

Какво става, когато металните пари се заменят с книжни - долар, евро, лев? Книжните пари са в пасива на банковата система (централна банка и търговски банки) плюс собствен капитал, дълг, квазипари (депозити с различен матуритет). В актива са раздадените кредити и инвестициите в ценни книжа. Дали парите са добри или лоши зависи единствено от качеството на активите. Когато икономиката е в равновесие, няма особени проблеми: кредитите се обслужват редовно, икономиката расте, паричното предлагане е устойчиво, лихвите високи. Всички са доволни. През добрите години строителният бизнес процъфтя, кредитът растеше с двуцифрени темпове и така, докато предлагането далеч надхвърли търсенето.

Но през 2008 г. балонът на недвижимости се спука и системата излезе от равновесие. Федералният резерв отпечата около три и половина трилиона долара, с които изкупи съмнителни активи от балансите на банките и много държавен дълг. Така запуши огромните дефицити на големите банки. Малките регионални банки с недостатъчно капитал ги затвори. На публиката се говореха други неща. "Искам да породя по-високи инфлационни очаквания", казваше тогавашният председател на управителния съвет на Федералния резерв Бен Бернанке. "Затова печатам пари. За да не заприличаме на Япония". Печатницата спаси големите банки, но не спаси закъсалите домакинства, малък и среден бизнес. През октомври 2014 г. Федералният резерв престана да печата долари, но Япония и Европа поеха щафетата.

Новоотпечатаните долари заместиха съмнителните активи в банковите баланси. Недостатък на новите долари е, че не носят доход. По тази причина банките се насочиха към рискови проекти с висока възвращаемост. Във времето на книжните пари Законът на Грешам може да се предефинира така: когато икономиката излезе от равновесие и централните банки печатат пари, за да спасят твърде-големите-за-да-фалират, лошите кредитни проекти изместват добрите проекти.

Нормализират ли се икономиките?

*Валентин Чавдаров е икономист от закритата Агенция за икономически анализи и прогнози, сега е на свободна практика.

"Инфлацията винаги и навсякъде е монетарен феномен." Милтън Фридман дълбоко е променил разбирането за инфлация през 1963 г. Дотогава хората са си обяснявали инфлацията с високите цени на факторите на производство (суровини, енергия, работна сила), а не с печатането на пари. Фридман казал нещо друго: причината за инфлация се корени във възможността на централните банки да печатат пари.

През 2008 г. се развилня дълбока финансова криза, която не е преминала и до днес. Кризата почти изтри стойността на финансовите активи от балансите на банките и Федералният резерв напечата невиждано досега количество пари. През периода декември 2007 – октомври 2014 паричната база се увеличи близо 5 пъти. Очакванията бяха, че оздравените банки ще запретнат ръкави , щедро ще кредитират икономиката и кризата ще отмине. Но стана друго: въпреки монетарните и фискални стимули растежът беше анемичен, създаването на работни места бавно и инфлацията остана ниска. Защо инфлацията е ниска въпреки огромното парично предлагане и ниски лихви?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Аман... Аман от религиозни почитатели на Фридман, Пинера и неолиберализма!
    Идеите за Нерегулираната Пазарна Икономика, освободена от държавен контрол ни е довела до сегашното световно тюрлугювеч положение.
    Всички разумни хора разбраха, че това в Чили, корпорацията САЩ и навсякъде, въвеждано другаде НЕ РАБОТИ.. освен за супербогатите.
    Имаме глобализация, изземваща доход и работни места от едни части на света - към страни като Китай, където идеята е не на местните да се вдигне дохода.. просто се правят нови супербогати /разбира се, партийни кадри както нашите червени - от комунисти станаха най-големите капиталисти и експлоататори/.
    Имаме винаги някаква криза, която да направи неолибералните идеи лесни за хапване... нищо че от тебешир няма как да се заситиш.. Гледайте Русия и олигархичната им диктатура... Гледайте филма на Наоми Клайн по темата Шоковата доктрина
    https://youtu.be/UBm_9Sp_Xa0?list=PLB6269B0AD61CB513

    Имаме и свят, напълно объркан и встрани от нормалното си развитие, поради алчността на американски и британски банкерски елит, чиято единствена радост е БОНУСЪТ им от измамнически операции. Хубави пари.. лоши пари... тинтириминтири..
    Дори Майкрософт дава повече /технология/ спрямо тези ..измекяри..

  • 2
    m_style avatar :-P
    m_style

    До коментар [#1] от "Селофия":

    Разлика между феодализъм и капитализъм твоята глава прави ли?

  • 3
    jordani avatar :-|
    jordani

    Браво, изключително добра статия, анализ поднесен разбираемо за широката публика.
    Поздравления за автора ! Особено точно е описанието на бизнес модела на шистовият газ и нефт.

    За съжаление винаги ще има хора жадуващи да преразпределят чуждите пари, защото смятат, че ще са от страната на разпределящите - викат им за кратко социалисти.

    Доста държави в света в момента са в страната на чудесата наречена "лесни пари" - за съжаление еврозоната също влезна преди не много време в този клуб.
    В следващите до 20 години ще (трябва да) има една голяма световна криза/инфлация, последваната от деноминация - дефакто обратно изземване, за да изчезнат напечатаните пари. За съжаление световните кризи трудно се управляват и обикновенно са придружени с войни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.