Не софтуер, а abandonware*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не софтуер, а abandonware*

"Пази се от леопарда"

Не софтуер, а abandonware*

Защо огромна част от софтуерните проекти гълтат държавни пари и след това умират, без никой да разбере за тях, и какво е решението

6403 прочитания

"Пази се от леопарда"

© wikimedia commons


Божидар Божанов е софтуерен специалист, блогър и съветник на вицепремиера по административната реформа и електронното управление Румяна Бъчварова. Статията е публикувана за първи път в блога му и публикувана с неговото разрешение в "Капитал".

Държавите поръчват софтуер за техните на теория много специфични нужди. А правителството на ЕС (каквото на практика е Европейската комисия) поръчва "визионерски" софтуер, за който се предполага, че някой ден може да се използва от много страни-членки, които ще могат да комуникират един с друг.

За съжаление, много от платеният с държавни пари софтуер обаче всъщност е abandonware (от англ. abandon - изоставям - бел.ред.). Програмите се създават, никой от широката публика не вижда резултатите от това, и след това софтуертът умира. Преди време изброих няколко изоставени софтуерни проекти на ЕК. Някои от тях, предполагам, са наистина изследователски и резултатите може да бъдат важни за вбъдеще. Но аз не можах да открия тези резултати. Всичко, което е останало от тях, са изтекли домейн адреси и в някои случаи дълги документи. Но 100 страници документ за софтуер не е софтуер. Аз не съм виждал каквато и да е част от код. Единственото хранилище за код, което открих е, е на OntoGov, но всичко там е там са архивирани файлове с "bin" в името.

Въпреки че не се използва, може би софтуерът не е загубен (въпреки че агенцията зад някои от проектите вече не съществува), и може да се използва за нови проекти или дори от бизнеса. Но като обикновени хора просто няма как да знаем това. Вероятно платеният с държавни пари код е скрит дълбоко в някое бюро, в тъмно мазе, с табела "Пази се от леопарда" на вратата (по "Пътеводител на галактическия стопаджия").

Но проблемът не е само на равнище ЕС. Изоставеният код е проблем и на национално ниво. От юни съм съветник на вицепремиера по електронното управление и отвътре е очевидно, че през годините е създаван софтуер, който след това е забравен. Доста съм сигурен, че това е вярно за повечето държави.

Защо това е проблем? Не само защото е неефективно изразходване на публичните пари, но и защото много усилия потъват в бездънна яма. Понякога дори кодът да не е полезен в даден момент, той може да се използва като основа за бъдещи проекти, които наистина ще се използват. Сега всичко започва от нулата всеки път.

Решението, което аз застъпвам от известно време, е отвореният код. За това ще се върна към ЕС с неговата "Обсверватория за отворен код", за която съм абониран и получавам новини от всички видове държавни и европейски инициативи с отворен код. Наскоро видях един доста показателен пример.

Четох, че съществува софтуер с отворен код за редактиране на закони. Това звучи страхотно, защото в последните седмици участвам в създаването на закони и процесът на изпращане на документи в Word със "следи промените" по имейл сред дузина хора не е най-оптималният процес, който може да си представи някой разработчик като мен. Така че с нетърпение отворих линка и ...

Преглед на оригинала

Стигнах до първата страница на адреса /r/opensource и, след писах на администраторите, страницата вече е достъпна. И познайте какво? Там няма линк за кода или софтуера, а лицето за контакт не отговоря на моя имейл. Сега е сезонът на отпуските, но не това е най-важното. Въпросът е, че това не е реално отворен код. Всичкият мъртъв софтуер, за който говорих, е изоставен и безполезен, въпреки че може би ще откриете някой някъде, който да ви го даде.

В момента важните общоевропейски проекти, като тези под шапката на е-SENS (която обединява няколко проекта за трансграничен достъп - например електронното възлагане на обществени поръчки, електронно правосъдие, електронна идентичност) са практически недостъпни за широката общественост.

Надявам се да греша, но прогнозата ми е, че тези нови проекти ще последват съдбата на безброй други изоставени софтуерни програми. Освен ако не променим нещо. Решението не е просто да пишем "отворен код" в заглавието. Софтуерът трябва наистина да бъде с отворен код.

Добрата новина е, че всички нови публично финансирани проекти в България ще трябва да бъдат с отворен код от първия ден. Така не само е по-малко вероятно проектите да "умират", но и процесът ще бъде по-прозрачен. Ще бъде ясно какъв софтуер се създава, колко е качествен и колко струва.

Надявам се по този начин да получаваме много повече код за многократна употреба и много по-малко изоставен софтуер. Надявам се инициативата да се разшири и на равнище ЕС. Отвореният код не е самоцелен, а с идеята да носи по-високо качество.

Така надали ще елиминираме напълно изоставените програми, но поне ще ограничим напразно похабените усилия.

*аbandonware - от английското abandon (изоставям) и software (софтуер)

Божидар Божанов е софтуерен специалист, блогър и съветник на вицепремиера по административната реформа и електронното управление Румяна Бъчварова. Статията е публикувана за първи път в блога му и публикувана с неговото разрешение в "Капитал".

Държавите поръчват софтуер за техните на теория много специфични нужди. А правителството на ЕС (каквото на практика е Европейската комисия) поръчва "визионерски" софтуер, за който се предполага, че някой ден може да се използва от много страни-членки, които ще могат да комуникират един с друг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    ivailoa avatar :-|
    Ivailo Asparouhov

    Добре написано, но недовършено.
    Очаквах този спец/съветник да даде и някакви решения. Конкретни. 1, 2, 3...
    Иначе излиза, че това е поредното бла, бла и кервана продължава да си върви (в пустунята, на никъде)


    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    "Програмите се създават, никой от широката публика не вижда резултатите от това"

    Всъщност "Програми няма" , Поръчките се печелят на база 100 стр документация + информационнен сайт ., И си остават това . ЕК работи с руски софтуер + Американски виндолс.

  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis

    На мен пък не ми е ясно какво толкова специфично има в държавната администрация, че да й трябват специални разработки.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    tily_lily avatar :-|
    tily_lily

    До коментар [#3] от "orchis":

    Специфичното е, че са по-мързеливи- по-неграмотни юзъри и софтуера трябва да компенсира цялата им неадекватност и нежелание да свършат кавото и да е - извън далаверата в лична полза.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"ivailoa"]Добре написано, но недовършено. Очаквах този спец/съветник да даде и някакви решения. Конкретни. 1, 2, 3...[/quote]Предложението е съвсем конкретно - всички държавни софтуерни поръчки да включват условие сорс кода им да е отворен. Аз бих добавил изискване всички междинни версии на сорса да бъдат също отворени (т.е. да се изисква цялостна git repository). Защото междинните версии показват как е еволюирал сорса, което помага при по-нататъшното му използване.

    А иначе abandonware винаги ще има. Повечето проекти с отворен код също са abandonware.

  • 6
    yurukov avatar :-|
    Боян Юруков

    До коментар [#1] от "ivailoa":

    Не мисля, че дочете статията - решение вече има и е приложено у нас. На европейски ново няма такова решение. Участвах в един от проектите, за които Божо говори и знам много добре как изчезна всичко - просто никой не го използва накрая, а ЕК похарчи едни пари.


    До коментар [#2] от "xyha":

    Всъщност това далеч не е така. ЕК има страшно много полезен софтуер и част от стандартите са направени именно чрез такива проекти. А руски софтуер никой не използва освен тях самите.

    До коментар [#3] от "orchis":

    Очевидно не разбираш. Същия проблем го имат повечето корпорации и абсолютно по същия начин се харчат милиони за многогодишни проекти, които не достигат до никъде. В бранша съм и знам много добре, че публичната администрация далеч не е изключение.

  • 7
    dimitar avatar :-|
    Димитър

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    > "Аз бих добавил изискване всички междинни версии на сорса да бъдат също отворени (т.е. да се изисква цялостна git repository)."

    Точно така е формулирано – да е с отворен код от ден 1 на разработката и централното хранилище да е публично достъпно.

    Формулировката е в този кратък документ - http://www.eufunds.bg/document/7993

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "Димитър": Благодаря за инфото - знаех си, че едва ли съм първия дето е помислил за това :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK