Съдебното самоуправление не се равнява на независимо правоприлагане

Пакетът от реформи (предложенията за промени в конституцията и закона за съдебната власт, които се обсъждат от няколко месеца) съдържа няколко добри идеи. Най-важната от тях е, че прави важни стъпки в посока разплитането на неблагоразумното и контрапродуктивно сливане на системата от съдилища и държавното обвинение, въплътено в сегашния формат на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Държавното обвинение е неизменно обременено от политиката и не може да бъде сведено до институция, която просто прилага закона. Дори и в най-подреденото и мирно общество на земята броят на случаите, които би следвало да се разследват от прокуратурата, надвишава неколкократно човешкия (и всякакъв друг) ресурс, с който прокурорите разполагат. Затова е нужно да бъде взето решение кой случай е по-важен от другия. Това решение по същество е политическо и често има съответните силни политически ефекти. Тъй като в България - както и в много други посткомунистически страни - държавното обвинение продължава да има широки и по мое мнение прекомерни правомощия,  това важи с още по-голяма сила и за нея.