Мнения Daily - Прокурорите са ни и скъпи, и много
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Прокурорите са ни и скъпи, и много

Разходите за съдебната власт са сред най-високите като процент от бюджета, а по среден брой на прокурорите сме начело в ЕС.

Мнения Daily - Прокурорите са ни и скъпи, и много

И още:Политическият картел; Академикът на българщината; Енергийната бухалка на Кремъл омеква

2669 прочитания

Разходите за съдебната власт са сред най-високите като процент от бюджета, а по среден брой на прокурорите сме начело в ЕС.


Недосегаеми за реформа

Прокурорите са ни и скъпи, и много

От анализ на Любомир Авджийски на сайта на Института за пазарна икономика

Българите плащат едни от най-високите разходи за съдебна власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи. Това показва доклад на Съвета на Европа върху европейските съдебни системи от 2014 г. Разходите за българската съдебна власт са 4.2% -  за сравнение, Полша отделя 3.2%, Естония - 1.6%, Румъния - 2.2%.

България е на второ място по брой на магистратите (съдии и прокурори) на глава от населението сред 47-те изследвани страни. Общият им брой през 2012 г. е 57.8 на 100 хил. от населението, от които 27.1 са прокурори и 30.7 - съдии. За Румъния данните са 20.2 съдии и 12.0 прокурори на 100 хил. души, в Хърватия - 45.3 съдии и 14.5 прокурори на 100 000, във Финландия – 18.1 професионални съдии, 40.6 непрофесионални Lay judges и едва 7.4 прокурори на 100 хил. души.

Па среден брой на прокурорите България е на второ място сред всички изследвани страни - след Украйна, като средно за изследваните страни броят на прокурорите на 100 хил. души е 13.3, т.е. два пъти по-малко в сравнение с нашата съдебна система.

От посочените данни е видно, че съдиите и прокурорите в България са с почти изравнен брой и ако прокурорският щат продължи да расте със същия темп, скоро ще надмине този на съда. Прокурорите и следователите обаче се занимават единствено с наказателни дела, докато компетентността на съдиите е разделена в граждански, наказателни, търговски и административни отделения и колегии. В 47-те  изследвани страни средният брой на прокурорите на 100 хил души е около 6 пъти по-малък от този на съдиите.

Въпреки големия брой прокурори в България, не може да се каже, че натоварването на българската прокуратура е сред най-високите в Европа. Средният брой образувани дела в България е 1990 на 100 000 души, което отрежда средно ниво в таблицата на натовареността сред изследваните страни. Сред най-натоварените прокуратури са френската, която образува годишно по 7996 дела на 100 хил. души, немската, италианската и австрийската.

Една от причината за високата численост, но ниската ефективност на българската прокуратурата е големият брой висящи дела и изключително дългата продължителност на наказателните производства. Това е и причината България да е сред страните с най-много осъдителни присъди от Европейския съд по правата на човека (на 6-о място сред 47 страни). Всеки прокурор наблюдава по 520 спрени досъдебни производства, което забавя и претоварва системата. Средната продължителност на наказателните дела в България е 842 дни, от които 540 дни са в досъдебното производство (при прокурор и разследващи органи).

Въпреки че сроковете за разследване по НПК са 6 месеца с възможност за удължаване само при дела с изключителна сложност, в прокуратурите има преписки и дела, които "отлежават" с години. Сериозен проблем е, че сроковете в НПК се отнасят само за досъдебните производства и са инструктивни, но не и за предварителните проверки (преписките), които могат да бъдат "влачени" с години, без контрол за срокове и реална ефективност (данните са от Доклад на прокуратурата за 2011 г.).

Щатната численост при съдилищата е близка до средната за изследваните страни, но тук проблемите са от различен характер. Сериозен и неразрешен с години е казусът с неравномерната натовареност на различните съдилища. Една от причините за свръхнатовареността е, че жалбите на граждани срещу административно-наказателните постановления са насочени към районните съдии от наказателно отделение.

Това означава, че един наказателен съдия, който разглежда дело за кражба, измама или изнасилване, решава също и дела за глоби поради превишена скорост примерно. Вторият вид дела трябва да бъдат пренасочени към административните съдилища, където средната месечна натовареност на един съдия е 15.25 дела, докато в свръхнатоварените районни съдилища се гледат средно 70 дела месечно.

Разходите на българските данъкоплатци за съдебната власт са сред най-високите като процент от държавния бюджет, но по-важно е дали тези средства се харчат адекватно и ефективно.

Мнение

Политическият картел

От анализ на Петър Чолаков в "Дневник"

Последната половин година парламентарен живот потвърди съществуването на плаващи картелни споразумения в българската политика. Това е стара тенденция, която отдавна се наблюдава в редица държави.

Концепцията за политическия картел, публикувана най-напред през 1992 г. и развита от покойния ирландски професор по политология Питър Меър съвместно с професор Ричард Кац, е изградена по аналогия с икономическите процеси. В същността си тя гласи че, когато за участниците на политическия пазар е по-изгодно да се споразумяват и действат съвместно, вместо да се конкурират (както предполага политическата логика a prima vista), се образува картел.

В икономиката картелът цели фиксирането на (взаимно приемливи) цени за фирмите, изолирането на определени играчи, разпределение на клиенти и територии, тръжни манипулации (bid rigging) и т.н. Сходствата с политическите (които винаги са и икономически) процеси и явления в нашата действителност са достатъчно видими и не се нуждаят от допълнителни обяснения.

Телеграфният анализ на изминалите месеци откроява няколко извода.

Първо, ГЕРБ се утвърди като арбитър. Позитивите за партията на Борисов от тази роля са очевидни.

Второ, Реформаторският блок е миниатюрен, но ключов партньор, чиято активност и ангажираност го поставя в позицията на особен вид bladerunner (бегач по острие, от едноименния филм). Двойствеността на тази ситуация се състои в това, че предприетите реформи издигат престижа на малките десни партии. Същевременно те, последните, са живият щит или бушон на правителството.

Трето, наблюдава се излизане от сенките на ДПС и завръщане в светлината на прожекторите.

Четвърто, БСП е в пристъп на сталинизация…

За разлика от други колеги не очаквам преформулиране на споразумението между реформаторите и ГЕРБ след местните избори. Партията на Борисов се стабилизира; предвиждам нейно силно представяне. Не мисля, че резултатът на реформаторите може да засили техните "преговорни позиции".

Очаквам обаче нови смайващи чудеса, подвизи на "вълшебното копче" в парламента през есента и Раданови вълнения... Не трябва да се забравя, че политическият картел е реакция на ниската избирателна активност, партийната фрагментация и нестабилните мнозинства.

Парадоксът е в това, че "причудливите решения" и странни партньорства тип "опасни връзки" на политиците само задълбочават проблема и лесно могат да доведат до още по-голямо отчаяние и деструктивна холеричност мнозинството избиратели. Ако тази тенденция се задълбочи, хората отново масово ще излязат на улиците.

Всички заедно

"В Гърция правителството е в оставка, в Турция - в оставка, в Македония - в оставка, в Румъния премиерът подаде оставка (само като лидер на партията си - бел. ред). Виждате какво става в региона. Затова  благодарих и на БСП, и на АБВ, и на всички, които поддържат коалицията - Реформаторски блок, Патриотичен фронт... за това, че имаме правителство и всички заедно поддържаме стабилността в държавата."

Бойко Борисов, премиер, цитиран БНР.

Еманацията Б. Димитров

Академикът на българщината

От коментар в webcafe.bg

Може и да няма професорска титла, но вече получи предложение да стане академик. Това, разбира се, може да се случи само на професора на държавата и "почетен професор" в УниБИТ Божидар Димитров. Една организация, наречена  Българска академия за наука и изкуство (БАНИ), му предложи да го дари и с титлата академик - заради "патриотичната му и безкористна дейност за защита на българското историческо наследство и пропагандиране на българската култура".

Димитров наистина доста е заслужил. Кой, ако не истински учен, може да каже:

- Опитът на футболиста Благой Георгиев да си напише името върху колона от римския Колизеум, който грози със съд и затвор нашия юнак, поне в България не заслужава да бъде толкова порицаван. Защото драскането по стени, колони и прочия древности е част от българската народна култура от много стари времена;

- Историците и археолозите знаят, че средновековните българи са драскали по камъните на крепостните стени, по стените на църквите и дворците надписи-графити. Повечето са с "мръсно" съдържание. Текстът им е приблизително следният: "Аз Пено Овчар слязох на реката за водопой на овцете. Там Пена переше ризи. И аз клецах Пена." Да, Божидар Димитров заслужава да стане академик. Така или иначе под бутафория, пророчества и вампири скоро няма да остане много от българската култура.

Sic transit...

Енергийната бухалка на Кремъл омекна

От статия във "Вашингтон пост"

Години наред Русия можеше да плаши Европа със спиране на кранчето на енергийните си доставки всеки път, когато напрежението със Запада се изостри. Откакто цените на енергоносителите трайно се понижиха обаче, газовата политика на Кремъл изглежда все по-малко заплашителна.

Гигантът "Газпром", наричан бухалката на Кремъл, отчита спад на търсенето на доставки от него до най-ниското равнище в постсъветската история. Страните, които преди бяха изцяло зависими от неговия газ, сега имат и други възможности за снабдяване. А воденото от ЕС антимонополно дело срещу руската компания може да я принуди да се откаже завинаги от досегашната си тактика в Европа.

Ядреното споразумение с Иран вероятно ще изпрати вълна от персийски петрол и газ към Европа, от което "Газпром" ще загуби още повече влияние. В Западна Европа дори бе изпреварен от Норвегия, която няма толкова експанзионистични амбиции. Това е рязък обрат за компания, която през последното десетилетие е спирала два пъти подаването на газ за Европа през зимата заради политически спорове с Украйна.

"Газпром" сега е в много несигурна позиция - бори се за пари, но вече няма пазар без конкуренция, от който да пълни хазната си", отбелязва Михаил Крутихин, енергиен анализатор в консултантската фирма RusEnergy в Москва.

През 2008 г. шефът на "Газпром" Алексей Милер каза, че до средата на новото десетилетие компанията ще струва 1 трилион долара. Вместо това капитализацията й се стопи до една седма от стойността й през 2008 г.

Балканските страни, както Унгария и балтийските, все още почти изцяло зависят от руския природен газ. Русия все още снабдява Европа с около една трета от необходимия й природен газ. Но под постоянната заплаха за енергийното си снабдяване Европа даде начало на строителен бум, за да улесни получаването на газ от други доставчици и да пренася газ от една европейска страна към друга.

"Руснаците пожънаха, каквото посяха. Изведнъж установяваме, че имаме изобилие в предлагането на газ", коментира Дитер Хелм от Оксфордския университет.

Сега от руските лидери идват сигнали за примирие. Милер заяви през юни, че президентът Владимир Путин му е възложил да води преговори за продължаване на доставките към Европа през Украйна - признание, че опитите за други маршрути като "Южен поток" засега са нереалистични. Ръководителите на "Газпром" обявиха също, че искат да постигнат компромис с ЕС по антимонополното дело, след като първоначално твърдяха, че не са обект на европейската юрисдикция, тъй като са придатък на руското правителство.  

Антимонополното дело има капацитета да принуди "Газпром" да възприеме съществено различни бизнес практики в Европа, като цените бъдат обвързани по-тясно с доставките и производството, а не с уязвимостта на клиента. ЕС разполага с инструмент за влияние, тъй като "Газпром" се нуждае от парите на Европа повече, отколкото Европа се нуждае от газа, твърдят анализатори.

Недосегаеми за реформа

Прокурорите са ни и скъпи, и много


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.