Междувременно Пеевски вече официално притежава половината  империя (за всички останали издания, свързани с него,  можем официално да изказваме само предположения).  Публиката не е изненадана - в социалните мрежи се вълнуват най-вече кой и какво ще говори по телевизията му. Ще е същото, както сега -  през последната година "Канал 3" и печатните медии на Кръстева следваха една и съща редакционна политика и си "добавяха" стойност чрез взаимно цитиране.

Със сделката обаче става по-интересен фактът, че първите гости на ново публицистично предаване по същата телевизия бяха главният прокурор Сотир Цацаров, министри, водещи политически лидери и председателят на парламента. Подчертано позитивното отношение на "Канал 3" към управляващите (при ясната вече собственост) дори не поставя въпроса, а направо показва тежката обвързаност между новите управляващи, дошли на власт заради протестите срещу КОЙ, и самия КОЙ.

Дали Пеевски ще напусне парламента, за да направи ДПС приемливо за партньорство с ГЕРБ ( по думите на Борисов), няма никакво значение. Посланието е пределно ясно - те са навсякъде и завинаги. Защо му е на Пеевски да бяга от обществената ненавист (наричана нежно от Борисов "публично изхабяване"), след като може да ѝ се изсмее?

Проблемът с горивата

Не е ясно само какво не е ясно

От коментар на Иван Бедров в "Клуб Z"

"Нахално беше от тяхна страна да плащат по-малко ДДС в най-силните месеци, когато никой не слиза от колата." Това са думи на Бойко Борисов от 19 август на заседание на Министерския съвет. Така държавата даде знак, че забелязва, че в нейния джоб – хазната, са започнали да влизат по-малко пари. Много преди това българите забелязаха, че от техния джоб продължават да излизат много пари, докато международните цени на петрола се сриват.

Това обаче са два различни проблема –  евентуарлният картел, който държи високи цени, и евентуалната контрабанда, която ощетява бюджета с акциз и ДДС. Вместо да се търси отговор на тези въпроси, тръгнаха масови проверки на колонки и маркучи.

Проверките приключиха с открити нарушения при по-малко от 1% от разходомерите. Номерът не мина, тъй като не обясни защо е скъпо горивото.  През август българите купуваха най-скъпия дизел в целия ЕС. Да, цените на бензиностанциите не бяха най-високите, но когато извадим акциза и ДДС, българският дизел е безспорен първенец.

Това означава, че сборът от разходите за внос, преработка, дистрибуция и печалба са най-високите в целия евросъюз. При тези борсови цени  и при сравнително малки географски разстояния вие преценете откъде идва увеличението.

Премиерът и министрите му очакват Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да излезе с доклад дали има картел на пазара на горива. Преди четири години КЗК излезе с такъв "анализ" -  не откри картел, но записа извода: "Пазарът за реализация на дребно както на бензин, така и на дизелово гориво е с олигополна структура."

Това означава, че се контролира от малко на брой играчи, а влизането на нови е почти невъзможно. Производителят на практика е един, вносителите са няколко, всички са и дистрибутори на едро, и собственици на бензиностанции. В доклада числата са заличени, но има достатъчно ясни изречения: "Реализираните от "Лукойл България" количества бензин А95-Н значително надвишават тези, които са били внесени от други държави... При дизеловото гориво за 2010 г. се наблюдава рязък скок в съотношението на внесените количества спрямо тези, които са реализирани от "Лукойл България".

Човек си казва "има внос, няма как да има монопол". Горивото обаче трябва да бъде съхранявано в данъчни складове. Според същия доклад два от играчите на пазара държат огромна част и от нях. Към 2010 г. данните ясно показват, че най-големи са "Лукойл" и "Петрол". ( Виж и "Кой се бори за "Петрол" и как съдът му помага" в "Капитал").

"Когато ДАНС и прокуратурата ги внесат в съда, ще стане ясно какви са ги вършили. Да не говорим, че има рафинерии, които не са внесли един кораб със суров петрол" - Бойко Борисов пак на 19 август.

Според онзи доклад на КЗК "Основният производител на петролни продукти е "Лукойл Нефтохим Бургас". Съществуват още три фирми -  "Българска петролна рафинерия" , "Инса ойл"  и "Полисан", но количествата, които те произвеждат, са пренебрежимо малък процент. Това е причината обект на настоящия анализ да е поведението единствено на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД."

Не е ясно само какво не е ясно.