Мнения Daily - Излишъци, придружени от дефицити

Фискална политика

Излишъци, придружени от дефицити

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Министерството на финансите (МФ) продължава да публикува новини за очакван бюджетен излишък по консолидираната фискална програма, но не обръща внимание, че държавата започна да "изяжда" натрупания до момента.

Реално през първите пет месеца на годината приходите надвишаваха разходите на месечна основа с изключение на февруари, когато имаше месечен дефицит. След май последваха два месеца на дефицити: юни – около 100 млн. лв., и юли – около 200 млн. лв. Така консолидираният излишък за първите пет месеца от близо 1.1 млрд. лв. намаля до 890 млн. лв. през юни, 790 млн. лв. през юли и по прогнози на МФ ще намалее до около 601 млн. лв. към края на август, което означава нов месечен дефицит от около 190 млн. лв.



Естественият въпрос - как едновременно правителството се хвали с преизпълнение на приходите и в същото време отчита дефицити, има твърде прозаичен отговор: разходите също се увеличават. Законът за държавния бюджет за 2015 г. съдържа средносрочна прогноза за 2015-2017 г., според която през тази година на консолидирано ниво бюджетните приходи се увеличават с около 400 млн. лв. в сравнение с 2014 г., разходите се свиват с около 60 млн. лв., а очакваният дефицит е около 2.5 млрд. лв.

През април Министерският съвет прие нова средносрочна рамка, според която приходите през 2015 г. са с около 1.7 млрд. лв. по-високи, но заедно с тях се планират и по-високи разходи – около 500 млн. лв. Така в края на годината очакваният дефицит намалява в до близо 1.3 млрд. лв., два пъти спрямо първоначално заложения.

След като бе приета актуализираната средносрочна рамка, увеличаваща годишните разходи, "кесията се развърза". Причина да се харчи много винаги има: преизпълнение на приходите; съзнателно недофинансиране на някои държавни дейности; избори. Оправданието за поддържане на бюджетни дефицити също е дежурно – България е с един от най-ниските размери на публичен дълг като процент от БВП, а в момента и лихвите са ниски. Така е в момента, а утре?

Към края на юли БВП на България е 28.4% от прогнозния. За сравнение, Румъния и Латвия фалираха с дълг от съответно 16% и 10%, защото кредиторите не гледат единствено размера на задължението. Лихвите са ниски, но неизбежно ще нараснат, като въпросът е само кога това ще започне. И ако България не е готова, ще има нови проблеми, ще се търсят нови виновници, а истината ще остане незабелязана – настоящото правителство просто не си е свършило работата навреме.

Постоянният номинален ръст на публичните разходи след 2009 г. беше защитаван със слабата икономика и необходимостта от фискален стимул. Икономиката в момента е по-стабилна, а приходите в бюджета са над очакваните нива. Само че правителството не трябва да харчи повече с обяснението "има повече приходи", а да води предвидима и стабилна фискална политика, каквато не виждахме през предходните години.

---

Стопанска политика

Насърчаване за обща сметка

От коментар на Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

Икономическото министерство публикува проект за изменение на правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Те включват както по-облекчени процедури за сертифициране на инвестиционни проекти, така и снижаване на критериите за получаване на държавна помощ. Чл. 67 предвижда инвеститорът да може да си възстанови част от разходите за обучение на служителите си за сметка на държавата, ако обучението включва поне 30 души, докато сега прагът е 50 души. Към тази мярка очевидно няма интерес, след като пет години няма нито едно обучение, съфинансирано от държавата по ЗНИ.

Друга промяна (чл. 64) пък намалява изискването за заетост за получаване на сертификат за приоритетен инвестиционен проект от 200 на 150 души. От 2004 г. досега са сертифицирани близо 200 инвеститора, които са създали заетост на близо 60 хиляди души, или 2.6% от заетите в страната.

Дали тогава намаленото с 50 човека изискване ще увеличи приоритетните за държавата инвестиции? Вероятно не, но подобна промяна би навредила на икономиката, тъй като нарочените за приоритетни проекти се ползват от доста спорни преференции.

Така например освен подпомагането с насърчителните мерки за клас А инвеститорите със сертификат за приоритетен инвестиционни проект могат да се възползват от безвъзмездна финансова помощ в някои икономически дейности и имат право на ползване или на собственост върху недвижими имоти по цени, по-ниски от пазарните. Подобна практика е абсолютно недопустима, особено при вече доказаните злоупотреби и случаи на корупция при управлението на държавното и общинското имущество.

Като цяло и двата снижени критерия за получаване на държавна подкрепа може би няма да насърчат повече инвестиции. Промените за опростените процедури при кандидатстване за сертификат са стъпка в положителна посока, но остава въпросът защо е нужно инвеститорите да са сертифицирани, за да получават по-бързо и по-ефективно административно обслужване.

---

На старта на новия политически сезон

Несъстоятелността на сегашната коалиция е в натрапчив синхрон с призива на Лютви Местан за преформатирането й. Фотограф: Анелия Николова

По съвест за старата "нова формула на властта" 

От анализ на Петя Владимирова в "Дневник"

Два дни от новия политически сезон бяха достатъчни, за да блесне ослепително фалшът, че тъй наречените политици искат реална реформа на съдебната система и реална борба с корупцията. В сряда партньорът в четворната коалиция АБВ даде да се разбере, че на него няма да се разчита в предстоящото първо гласуване на конституционните промени, което може би ще ги отложи за след изборите. В четвъртък пък АБВ с другия малък партньор - Патриотичния фронт, направо отрязаха проектозакона за борба с корупцията по високите нива на държавата, като се въздържаха от гласуване.

При тези две забележителни демонстрации лъсва все по-видимо несъстоятелността на този управленски формат, а тази тенденция е в натрапчив синхрон и с призива на Лютви Местан за "нова формула на властта". Не е изключено да се задава римейк на "историческия компромис" - както без ДПС не можаха да стигнат до консенсус за конституцията, така няма да стигнат без ДПС и до борбата с корупцията по най-високите етажи на трите власти. Така парадоксът на държавата, в която корупцията я бори разпределителят на порциите, продължава. 

Този е обективният резултат от двете демонстрации в парламента - в нашата отровена от най-мръсна и престъпна търговия с власт среда няма значение кой е политическият генератор за действията на организираните (и неорганизирани) политически групи.

Най-близко до ума е, че те гласуваха по съвест - да, защото се страхуват от антикорупционен закон, по който ще бъдат проверявани детайлно не само те, но и близките им. Затова фарисейски ни говорят, че законът бил опасен. Да, би могъл могъл да доведе до последствие, ако например властник придобие 6 апартамента за 2 години, без да докаже доход, след което шефът на НАП да му изкара чисти сметките и накрая политикът да прибере шефа на НАП в парламента под крилото на своята партия! Тази възможност трябва да продължи без последствия - този е смисълът на демонстрацията. 

Гласуваха по съвест, улеснявайки и приплъзването на управленския формат към "новата формула" на ДПС. ГЕРБ и премиерът Борисов са пред мрачни дилеми между натискащия за реформи Брюксел и текущите съглашателства (сочения за близък до ДПС Писанчев го назначиха за консул в Солун); съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев си задава екзистенциални въпроси за морала на консенсуса, докато вътре в блока си подхвърлят динени кори, ако съдим по интервюто на Даниел Вълчев пред бTV...

А ДПС пак чака да подкрепи във фаталния момент закон срещу корупцията, който няма да закачи порционноразпределителния модел. Предстои ни целият този тъжен сеир.

---

Коментар+

По формулата на Айнщайн

От текст на Николай Слатински на личната му страница

Независимо дали иде реч за политика или за национална сигурност, не може да се избяга от няколко жестоки истини:
  
1. Постпреходното статукво
Държавата и практически всички основни дейности в обществото ни са заклещени, стегнати, заключени, притиснати от железен, неразчупим и неразкъсваем корсет, който малко по-политологически се нарича постпреходно статукво.

ози корсет отрича всякакво развитие, унищожава в корена й всякаква мисъл за промяна, консервира катастрофичната ситуация и спира въздуха за каквото и да било по-добро съществуване на страната. Постпреходното статукво си има гръбнак - политически, икономически, финансови и медийни марионетки на реалните господари.

2. Държавното устройство
Начинът, по който държавата функционира – по формални демократични процедури и с дълбоко недемократична, олигархична, плутократска същност, не може да произведе нито сигурност, нито свобода, нито справедливост, нито жизнен стандарт, нито общи цели и бъдеще.

Ние като общество се превърнахме в роби на на "законовия цинизъм".  И тези закони - пошли, продажни, плодящи корупция, съсипващи бизнеса, разнормализиращи, ориентализиращи и изриващи духа на държавата - всъщност узаконяват беззаконието и генерират хаос и деевропеизация на територията, за която по инерция продължаваме да си мислим, че представлява държава.

3. Дълбокото разделение
Всички говорим за България. Но на практика ние вече имаме не една, а две Българии - тази на олигарсите и тази на останалите 90% българи. Пропастта между тях става все по-дълбока и все по-широка.

4. Липсата на воля за промяна
Изтичането на мозъци, работна ръка, талант, креативност, репродуктивност, енергия и воля за развитие, както и тоталното отдръпване на мислещите, образованите, можещите и знаещите хора от обществените процеси, от политиката оставиха България без критична маса от хора, които да искат обща, национална промяна. България е тежко болна от липса на воля за промяна.
 
Великият Айнщайн бе казал: "Нито един проблем не може да бъде разрешен от същото ниво на съзнанието, което го е създало." В този дух нито един фундаментален проблем на българската държава не може да бъде решен на нивото на функционирането й, което  го е създало. В рамките на сегашната конструкция и на сегашните закони лечението няма да се получи.