Мнения Daily - "Новата" формула на властта за пред хората и в действителност

"Новата" формула не е много "нова" - на практика в държавата става това, което иска ДПС, а участието на Реформаторския блок е само "за пред хората".

Мнения Daily - "Новата" формула на властта за пред хората и в действителност

И още: Икономика на простотията; И на монопола; С пацифизъм срещу "Ислямска държава"

5589 прочитания

"Новата" формула не е много "нова" - на практика в държавата става това, което иска ДПС, а участието на Реформаторския блок е само "за пред хората".

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


"Новата" формула на властта

За пред хората и в действителност

От анализ на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

"България се нуждае от нова формула на властта", обяви в първия ден на новата парламентарна сесия лидерът на ДПС. Призивът му е практически безсмислен. "Новата" формула отдавна е в действие. И той много добре го знае, защото е част от нея. Доказателството дойде веднага - още преди да заглъхнат тържествените, но кухи декларации за "съдбовни реформи", "диалог" и политика на "съгласие" и на "морал".

Най-напред рухна просъществувалият два месеца "исторически" компромис около конституционните поправки, насочени срещу главната крепост на статуквото в съдебната система, след като една от четирите партии в т.нар. управляващо мнозинство - АБВ, "изненадващо" се отметна от думата си и обяви, че няма да гласува за тях. Което със сигурност е добре дошло и за някои от останалите участници в "компромиса".

На другия ден бе отхвърлен и законът (целият!), насочен срещу сърцевината на корупцията. Това "историческо петно", в съгласие с "опозицията", лепнаха две от партиите в мнозинството - АБВ и Патриотичният фронт. Така още в началото на новия политически сезон бяха сринати два от основните стълбове, върху които се крепи смисълът на днешното управление.

Официалната "формула на властта" включва прокламираща се като дясноцентристка двупартийна коалиция плюс още две участващи/подкрепящи партии. Всички те са обединени (на книга) от предварително договорени приоритети и програма. Нещо като велосипед с едно голямо (ГЕРБ) и едно малко колело (РБ) плюс две помощни колелета - отляво (АБВ) и отдясно (ПФ).

Велосипедът би трябвало да се движи по предварително определен маршрут. На практика обаче той изглежда разглобен, а маршрутът - променен. Движението се осъществява чрез "резервно колело", което се нарича ДПС. Нещо повече - "резервното колело" може дори да определя скоростта и посоката - най-често в дух на дружелюбие и разбирателство с "голямото колело" на велосипеда, а понякога дори и на своя глава.

Двете "странични колела" могат да се използват според случая  - както при конституционните поправки и антикорупционния закон. От "конструктивна" гледна точка "малкото колело" е станало излишно.  Основанията за наличието му са само имиджови - за пред хората.

Дори и на най-старателните и паметливи наблюдатели на парламентарния живот ще им е много трудно да се сетят кога четирите партии в т.нар. парламентарно мнозинство са гласували заедно по някой важен законодателен въпрос.

Затова пък също толкова отдавна решенията по всички ключови въпроси съвпадат с начина, по който гласува ДПС - най-често в съгласие с ГЕРБ. На практика става онова, което иска ДПС. Това е "новата" формула на властта - приоритетите на управлението са подменени, а реформите са систематично окастряни и обезсилвани.

Затова пък в този парламент се намира мнозинство за всяко безобразие. Списъкът е дълъг: скандалният Закон за НСО, изборът на старите подуправители на БНБ, на новия омбудсман, свиването и отлагането на съдебната реформа, бламирането на антикорупционния закон, протичащото в момента "вадене на зъбите" на здравната реформа...

"Новата" формула на властта не е и много "нова". Неин първообраз бе първият мандат на ГЕРБ, прекаран безоблачно с плаващите мнозинства на винаги готови да се притекат на помощ независими депутати. Казано накратко, това е по-скоро поредното превъплъщение на модела "Кой".(

Гледна точка

Икономика на простотията

От коментар на Николай Киров в webcafe.bg

Простотията не е културен феномен, тя има дълбоки икономически измерения. Толкова дълбоки, че чак са страшни и както всяко друго нещо в икономиката, те създават вълни, заливащи обществения живот - от политиката до семейното огнище.

Дори структурата на икономиката издава дълбочината на простотията: хотел на морето без канализация, чалга клуб, шивашка фабрика с нископлатени роби, аренда на ниви за държавни субсидии - така се прави успешен бизнес в България. И накрая всички се напиват. Технологиите, иновациите и дългосрочното планиране са за други. Простотията е един от факторите за бавния икономически растеж.

С нея можем да се преборим само чрез повишаване на жизнения стандарт и с образование. И тъй като простотията е пречка за благоденствието, ще трябва да започнем с образованието.

Образователната реформа от времето, когато Пламен Орешарски бе само финансов министър, въведе делегирани бюджети за училищата, вдигна леко заплатите на учителите и всъщност не успя да реформира нищо в самото образование.С принципа "парите следват ученика" тандемът Вълчев - Орешарски използва едни от най-лошите образователни модели, за да въведе множество модели, които се провалят по света.

Идеята "парите следват ученика" на теория означава, че колкото по-лошо обучение осигурява едно учебно заведение, толкова по-малко ученици ще има и толкова по-малко пари ще получава. Резултатът дори пак на теория е по-лошо, а не по-добро образование.

На практика добре финансираните училища се съсредоточават в големите градове, където и стандартът на живот е по-висок. За учениците в по-малките селища остава с простотията. През миналата година близо 13% от учащите са отпаднали от образователната система по официални данни. Показателно е, че проблемът е най-сериозен в най-бедния регион - Северозападна България, където близо 21% от учениците не завършват училище.

В годините след финансовата криза в повечето държави от ЕС се проведоха образователни реформи, които намалиха броя на отпадащите от системата деца. Забележителен напредък в това отношение отбелязаха Великобритания, скандинавските страни и Франция.

Тези реформи не бяха финансови, а целяха ограничаването на неравенството и елитарността в началните и средните училища заедно с подобряване на ефективността и качеството на образованието. С идеята, че бъдещето на децата трябва да се определя от личните им качества, а не от социалната среда и произхода им.

Принципът "парите следват ученика" е погрешен в самата си същност. Образованието не е бизнес, а социална система. Прехвърлянето на пари от един джоб в друг не е реформа. А без добро образование няма как обществото и икономиката да вървят напред. Строителството на съвременна България започва от първи клас.

Коментар+

И на монопола

Мартин Димитров, депутат от Реформаторския блок, пред БНР

Дизелът в България миналата седмица беше вторият най-скъп в Европейския съюз без данъци. Това е проблем не просто за нас като битови потребители, а за цялата икономика, защото дизелът е в основата на транспорта.

Това пречи и на икономическия растеж. Наличието на такова отклонение в цените на горивата спрямо средните за ЕС показва, че има проблеми с конкуренцията. Какви точно са те не беше изяснено от специализирания орган КЗК толкова години и според нас тази КЗК никога няма да бъде ефективна по темата. Ще има нова комисия по предложение на Реформаторския блок.

Има проблеми и с ограничената конкуренция при вноса. И аз ще внеса питане към финансовия министър Владислав Горанов кой е собственик на акцизните складове. Според доклад от 2011 г. собственик е една фирма. Ако в момента продължава да е една фирма, ясно е, че тя не би се радвала да има по-евтин внос от чужбина. В момента изясняваме кой притежава тези складове. Предложили сме и междуправителствени споразумения между България и Румъния, за да могат да бъдат ползвани техни акцизни складове и директно там да се държат задължителните резерви и оттам да се внасят директно горива в България.

Българските професионални шофьори предпочитат да зареждат зад граница заради по-ниските цени и от това бюджетът губи.

Европа и бежанците

Изгубената логика на колективното действие

От анализ на Волфганг Мюнхау във вестник "Файненшъл таймс"

Множащите се кризи в Европа имат един общ белег. Независимо дали говорим за банки, за държавен дълг или за бежанци, за ЕС се оказва трудно да действа. Сблъскваме се с класически проблем на колективното действие, подобен на онзи, който бе описан от Мансър Олсън, политикономист, през 60-те години. Хората не успяват да действат в общ интерес, защото им пречат лични интереси.

Всяка от споменатите кризи е практически неразрешима от гледната точка на една гръцка банка или на Източната гара в Будапеща. Но ако погледнем на имиграцията от общоевропейска перспектива, картината е много по-нюансирана.

В ЕС живеят 500 млн. души. Ако не броим бежанците, нетната имиграция - разликата между пристигащите и заминаващите от ЕС - бе 539 000 през 2013 г., или около 0.1 процента от общото население. През 2010 г. беше по-висока през 2010 г. - 750 000 души.

Според агенцията на ООН за бежанците 300 000 бежанци и мигранти са пресекли Средиземно море между януари и август тази година срещу 219 000 за цялата 2014-а. При този темп до края на годината ще пристигнат около 450 000, или с около 230 000 повече от миналата.

Тези числа не показват цялата картина, тъй като много имигранти използват сухопътни маршрути. Така нетната имиграция тази година може да се окаже най-високата за последните години, но пак ще е нищожна в сравнение с общото население на ЕС. Това все още не е имиграционна криза. Но е криза на колективното действие. Нейното разрешаване нямаше да е проблем за централна власт с пълномощия да взема решения.

Само че ЕС не функционира така. Той действа чрез координация и хармонизация - чрез фискални правила, банково регулиране и политики спрямо близките съседи. Нищо от това обаче не предотврати кризите и никой от тези механизми не помага за решаването им. Проблемът не е в липсата на правила или политики, а в простия факт, че някои неща в живота просто не могат да бъдат координирани.

Докато Ангела Меркел заема правилна позиция, унгарският премиер популист Виктор Орбан демонстрира мисленето, което ражда проблемите пред колективното действие (миналата седмица каза, че това не е европейска, а германска криза, тъй като всички бежанци искат да отидат в Германия).

За проблема на колективното действие няма конкретен виновник. Той е дълбоко присъщ на системата. Работата на ЕС е да управлява програми за пазарна интеграция или да договаря сложни търговски споразумения. Когато възникне криза извън тясната му сфера на действие, инстинктът му е да постига политически компромис. Точно така се стигна до спасителния чадър за еврозоната и до създаване на неефикасен банков режим. Предложената сега квотна система за прием на мигранти е замислена в същия дух.

Вместо взаимно поемане или споделяне на рисковете държавите в ЕС споделят само процедури. Квотната система е твърде недодялана и политически неосъществима, както и фискалните трансфери между страните. Такива политики пораждат негодувание и в крайна сметка се провалят. Особено когато става въпрос не за консервени кутии, а за хора.

Реалната алтернатива в дългосрочен план е между разединение и взаимодействие. Дебатът няма да бъде за предаване на пълномощия от столиците към Брюксел, а дали възлагаме на ЕС задачи, които никой друг не може да разреши, и дали ще му дадем финансов ресурс за целта.

Опасявам се, че това дълго време няма да се случи - по две причини. По-маловажната е, че има хора като Орбан сред тези, които ще вземат решението. По-дълбоката е, че за европейците ножът още не е опрял о кокала, за да приемат "Логиката на колективното действие", както е озаглавена книгата на Олсън от 1965 г.

Коментар+

С пацифизъм срещу "Ислямска държава"

Коментар на Огнян Минчев, политолог, във фейсбук

За да избегне обвиненията, че отново налага авторитарен контрол върху Европа - макар и с икономически средства, които се засилиха във връзка с кризата в Гърция, както и за да обслужи за пореден път определени свои исторически комплекси, официална Германия взема самостоятелно важни решения, които ще имат драматично въздействие върху целия европейски континент.

Приемайки стотици хиляди бежанци в жест на човешка солидарност с техните страдания, Германия и нейният канцлер Ангела Меркел не споменават нито дума за това по какъв начин могат да бъдат решени дълбоките проблеми на Близкия изток, които са в основата на набиращия скорост многомилионен екзодус по посока Европа.

С пацифизъм ли ще победим "Ислямска държава"? С илюзорни стратегии за "демократизация" ли ще спрем хаоса, завладяващ тази част на света след свалянето на авторитарните режими от предходната епоха?

На фона на респектиращата хуманитарна акция на германското правителство да приеме 800 000 бежанци обаче започнаха поредица от спекулации за това как може да се изградят санитарни зони с бежански поселища "в периферията" на евросъюза" (Саркози).

Тези многозначителни подхвърляния се правят на фона на мощна пропагандна кампания на левите либерали в Европа, които обвиняват в ксенофобия и расизъм всеки, осмелил се да зададе практичните въпроси на деня:

Колко голяма вълна бежанци ни очаква?

Колко ще продължи всичко това?

Какво трябва да се направи, за да се реши проблемът в дълбочина?

По отношение на тези въпроси Германия и останалите основни европейски сили мълчат. Това е мълчалив и успешен опит за отказ от лидерство зад фасадата на милосърдието, което ние ВСИЧКИ дължим на бежанците.

Впрочем голяма част от настоящата бежанска вълна не идва от зоните на войната, а от Турция - от страната, която през последните две години подслони няколко милиона бежанци и неколкократно повтаряше, че харчи за тях милиарди долари/евро. От Берлин и Париж нямаше реакция.

Днес може би сме свидетели на ответна реакция на Анкара на тази дълго продължила незаинтересованост в основните европейски столици за цената, която се плаща за бежанците. Без да се калкулират в нея цената на разрухата, жестокостта на палачите ислямисти и страданията на милиони хора, невъзмутимо оставени да се гърчат в ръцете им. 

"Новата" формула на властта

За пред хората и в действителност


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Няма "нова" формула на властта.
    Това е действащата от години формула на властта! Властта не е видимото по телевизора, а невидимото...

    По време на официалното си участие в правителствата на г-дата Сакса и Станишев, г-н Доган методично инфилтрира свои хора на възлови места в правораздаването, следствието, прокуратурата, МВР, ДАНС, държавните агенции и министерствата, през които минават европарите. Така на практика г-н Доган стана незаобиколим фактор и всеки, който иска да прави политика в БГ трябва да се съобразява с него. Не да го кани във властта, а да сверява дейността си с него.

    Наскоро в един анализ попаднах на ужасяващото разсъждение, че съдебната система е непоправимо увредена от синдрома ДПС, защото дори по някакъв начин да се свалят от власт председателите на върховните съдилища, техните заместници, шефовете на отделения, главният прокурор, на тяхно място трябва да се назначат юристи от средния ешелон - председателите на окръжните съдилища и прокуратури, а те също предвидливо са "захлебени" от ДПС.

    Синдромът ДПС развращава. Няма българско политик, който да е показал имунитет срещу това.


  • 2
    info111 avatar :-|
    info111

    В България се създаде една на глед невероятна и много неприятна ситуация - на РБ е отредена ролата, точно същата роля, за която навремето бе създаден Бойко Борисов и ГЕРБ и го лансираха във власта - ДА СЕ ИМИТИРАТ ДЕМОКРАЦИЯ, ЗАКОННОСТ И РЕФОРМИ И ДА СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ ХОРАТА И ЗАПАДА, ДА СА "ПРИЕМЛИВОТО ЛИЦЕ" НА МАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ И ДИКТАТУРАТА Й, ОЛИГАРХО-МОНОПОЛИСТИЧНАТА ДИКТАТУРА!

    Понеже ролята и мястото на Борисов и ГЕРБ вече са пределно ясни - като капии на Доган и Гоце, и по-точно на олигарсите и мафията, ПОРАДИ АМОРТИЗАЦИЯТА ИМ, СЕГА ОСТАНАХА ЕДИНСТВЕНИ РЕФОРМАТОРИТЕ ДА КРЕПЯТ РЕХКИТЕ ОДЕЖДИ НА ПЕРВЕРЗНАТА БЪЛГАРСКА ПАРОДИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ!

    Интересно Радан Кънев и оставлите от РБ разбирать ли добре и ако да - кога ще дадат категоричен знак, че НЕЗАВИСИМО ТЕ НА КАКВИ ПОЗИЦИИ СА И КАКВО СИ МИСЛЯТ И ИСКАТ, КРАЙ ИЯТ РЕЗУЛТАТ Е, ЧЕ ТЕ В МОМЕНТ СА ПАРАВАН НА УПРАВЛЕНИЕ НА СЪШАТА МАФИЯ, УПРАВЛЯВАЩА, РАЗГРАБВАЩА И РУШАЩА ДЪРЖАВАТА, НАЧЕЛО С ГЕРБ И ДПС.
    А иначе изобщо няма съществено значение кой точно е начело и е спечелил изборите - БСП, ГЕРБ, ДПС,..., Атака, АБВ-та и прочие генно-политически инженерни творения на кукловодите - ТЕ СА ОНЕЗИ, КОИТО ИЗБИРАТ ПРЕМИЕРИ И МИНСТРИ Икато Олигарски), и шефове на служби (Пеевски, Йовчев, Драшков, Писанчев, Румен Петков и други мафиоти), пефове на БНБ (Йскров, ълчев),...КС, ВСС, главни прокурори!

    И това е главната истина и осн овният проблем на България, но вече и на ЕС - че в България МАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА!!!

    Интересно ми е кога Радан и колегите му ще решат, че е дошъл момента да го оповестят и да се разграничат, или ... ДА СЕ МАРГИНАЛИЗИРАТ, КАКТО КОЛЕГИТЕ ИМ ПРЕДИ ТЯХ. ВСИЧКИТЕ!

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "Колко голяма бежанска вълна ни очаква?" пита бай Огнян Минчев.... А то отговорът е повече от прост "голяма", само сирийските бежанци в момента се оценяват на 4-9 000 000 души по разни източници...
    След приема на Меркел, нови поне 10-20% ще си пробват късмета....

  • 4
    morgan. avatar :-P
    Морган

    Ранна подготовка за сезон пореден на култовото целодневно реалити: ОСТАВКА. Участие, без кастинг! Както се казва: полезный идиот/useful idiot


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход