С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 14 сеп 2015, 11:39, 8656 прочитания

Гръцката трагедия на Европейския съюз

Може би е време да помислим за по-либерален вариант на валутен съвет в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Авторът е икономист в бившата Агенция за икономически анализи и прогнози, сега на свободна практика.
Икономическият упадък на Гърция илюстрира както слабата гръцка икономика, така и нeдовършената политическа и икономическа структура на Европейския съюз.

Европейският съюз е обхванат от политическа парализа и единственият активен играч е ЕЦБ. Нейната активност напоследък се изразява най-вече в ниска лихва и здраво печатане на евро. Печатат и нашите съседи. България няма парична политика и това я поставя в изключително неравностойно положение. Може би е време да помислим за по-либерален вариант на валутен съвет. Повечето валутни съвети са остатък от колониализма. Или са последен шанс на суверенни държави, просмукани от корупция и изчерпали всички други варианти на стабилизиране на икономиките си.


Ние такива ли сме?

Как започна европейската криза?

Когато ипотечната криза достигна европейския бряг, президентът на Франция тогава Саркози предложи да се създаде общ европейски фонд, който да рекапитализира банките в еврозоната. Но Меркел отказа. "Всеки да се оправя сам", беше нейното послание. При първата по-сериозна криза се появи дълбока пукнатина върху гладката досега повърхност на ЕС.



На 23 април 2010 г. гръцкият премиер Папандреу обяви пред телевизионните камери, че Гърция не може да обслужва дълга си. Предишния ден,  22 април,  Moody’s намали кредитния рейтинг на А3 от А2. В метриката на Moody’s дълговете с рейтинг A3 и А2 са нискорискови, т.е. вероятността държавата да фалира е много малка. Двайсет и четири часа по-късно Гърция фалира. Оттогава хората не вярват на кредитните агенции.

Тъй като ЕС нямаше нито опит, нито развито законодателство за държавни фалити, настоя за участието на Международния валутен фонд в стабилизационния заем. Експертите на МВФ настояваха за опрощаване на част от гръцкия дълг. Сметките показаха, че гръцката иконономика няма потенциала да расте и да обслужва голям дълг едновременно. За нещастие на гърците изпълнителният директор на МВФ тогава Доминик Строс-Кан имаше политически амбиции. Той искаше да става президент на Франция, подкрепян от социалистическата партия. Най-големите инвеститори в Гърция бяха френските и германските банки. Те щяха да загубят най-много пари при редукция на гръцкия дълг. А банките не обичат да губят. Дори когато са пълни с рискови инвестиции. Банкерите избутаха бащите на европейската интеграция в ъгъла и структурираха стабилизационния заем на Гърция - 110 млрд. евро за срок от три години с 6 процента лихва. Изключително нереалистичен заем. Но пък банките получиха време да изчистят поне част от гръцките активи  в балансите си. В началото на 2012 г. се структурира нов заем, защото Гърция отново изпадна в несъстоятелност. Тогава Гърция редуцира дълга си към частните инвеститори с повече от 60 процента от сегашната му стойност и получи още 100 млрд. евро, с които да обслужва натрупания дълг. Много инвеститори с основание нарекоха подстригването на частния дълг касапница. Въпреки касапницата държавният дълг на Гърция сега е 177 процента от БВП, икономиката се е свила с около ¼  от 2010 насам и безработицата гони 30 процента от трудоспособното население. Провалът е пълен, но ЕС и Гърция се договориха за нови 86 млрд. евро. С тях, както се досещате, ще се обслужват предишните два заема. МВФ стои настрана, защото не му се дават повече пари, които няма да се върнат. От време на време съветва ЕС да опрости дълга на Гърция. ЕС отговаря, че опрощаването е против правилата.

Много от условията на новия заем са откровено неизпълними. Например да се продадат държавни активи за 50 млрд. евро. Числото 50 млрд. се появи през 2011 г. като цел на "...най-голямата приватизационна програма в света". До началото на 2015 г. приходите от приватизация достигнаха скромните 3 млрд. евро.

Защо ЕС си мисли, че третият заем ще е успешен, когато двата предишни заема се провалиха, е загадка. След преговорите по заема управляващата партия СИРИЗА се разпадна, премиерът подаде оставка, президентът разпусна Народното събрание и назначи временно правителство. На 20 септември гърците отново ще избират народните си представители. Нереалистичните стабилизационни програми и липсата на перспектива най-вероятно ще се материализират  в силно фрагментиран парламент и слабо правителство, неспособно да изпълнява каквато и да било програма.

Гърция е приковала погледите на инвеститори и журналисти,  но южноевропейските икономики не са много по-добре.  Безработицата в Португалия, Испания, Италия и Франция е значително по-висока от предкризисните години. Бодрите съобщения в медиите за преход към растеж отразяват по-скоро политически желания, отколкото икономически реалности. Наскоро гуверньорът на испанската централна банка оптимистично заяви, че безработицата в Испания ще спадне до 20 процента през 2016 г. От 23 процента през тази година. Двадесет  процента безработица е дълбока криза, а не възстановяване. Изглежда, че в моделите на испанските централни банкери хората са особени същества, готови да мизерстват в името на нещо, което не разбират добре - макроикономическа стабилност. Много икономисти под стабилност разбират единствено нисък бюджетен дефицит. Икономиката някак си ще започне да расте, казват те, когато се стабилизира, т.е. бюджетният дефицит се свие до 3 процента от БВП. Защо три процента? Защото така пише в договора от Маастрихт. И се упражняват върху EXCEL-ски  таблици с 20 процента безработица и 3 процента дефицит.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2429 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2203 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Краят на приказката "Добре дошли в Германия"

И още: Всичко ли е наред със западното "съчувствие"?; И от вестник да си свиете цигара, все гушката на Пеевски пълните; Висшистите и пазарът на труда:колкото повече, толкова по-малко

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10