Гръцката трагедия на Европейския съюз
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцката трагедия на Европейския съюз

Гръцката трагедия на Европейския съюз

Може би е време да помислим за по-либерален вариант на валутен съвет в България

8895 прочитания

© Shutterstock / Borislav Bajkic


Авторът е икономист в бившата Агенция за икономически анализи и прогнози, сега на свободна практика.

Икономическият упадък на Гърция илюстрира както слабата гръцка икономика, така и нeдовършената политическа и икономическа структура на Европейския съюз.

Европейският съюз е обхванат от политическа парализа и единственият активен играч е ЕЦБ. Нейната активност напоследък се изразява най-вече в ниска лихва и здраво печатане на евро. Печатат и нашите съседи. България няма парична политика и това я поставя в изключително неравностойно положение. Може би е време да помислим за по-либерален вариант на валутен съвет. Повечето валутни съвети са остатък от колониализма. Или са последен шанс на суверенни държави, просмукани от корупция и изчерпали всички други варианти на стабилизиране на икономиките си.

Ние такива ли сме?

Как започна европейската криза?

Когато ипотечната криза достигна европейския бряг, президентът на Франция тогава Саркози предложи да се създаде общ европейски фонд, който да рекапитализира банките в еврозоната. Но Меркел отказа. "Всеки да се оправя сам", беше нейното послание. При първата по-сериозна криза се появи дълбока пукнатина върху гладката досега повърхност на ЕС.

На 23 април 2010 г. гръцкият премиер Папандреу обяви пред телевизионните камери, че Гърция не може да обслужва дълга си. Предишния ден,  22 април,  Moody’s намали кредитния рейтинг на А3 от А2. В метриката на Moody’s дълговете с рейтинг A3 и А2 са нискорискови, т.е. вероятността държавата да фалира е много малка. Двайсет и четири часа по-късно Гърция фалира. Оттогава хората не вярват на кредитните агенции.

Тъй като ЕС нямаше нито опит, нито развито законодателство за държавни фалити, настоя за участието на Международния валутен фонд в стабилизационния заем. Експертите на МВФ настояваха за опрощаване на част от гръцкия дълг. Сметките показаха, че гръцката иконономика няма потенциала да расте и да обслужва голям дълг едновременно. За нещастие на гърците изпълнителният директор на МВФ тогава Доминик Строс-Кан имаше политически амбиции. Той искаше да става президент на Франция, подкрепян от социалистическата партия. Най-големите инвеститори в Гърция бяха френските и германските банки. Те щяха да загубят най-много пари при редукция на гръцкия дълг. А банките не обичат да губят. Дори когато са пълни с рискови инвестиции. Банкерите избутаха бащите на европейската интеграция в ъгъла и структурираха стабилизационния заем на Гърция - 110 млрд. евро за срок от три години с 6 процента лихва. Изключително нереалистичен заем. Но пък банките получиха време да изчистят поне част от гръцките активи  в балансите си. В началото на 2012 г. се структурира нов заем, защото Гърция отново изпадна в несъстоятелност. Тогава Гърция редуцира дълга си към частните инвеститори с повече от 60 процента от сегашната му стойност и получи още 100 млрд. евро, с които да обслужва натрупания дълг. Много инвеститори с основание нарекоха подстригването на частния дълг касапница. Въпреки касапницата държавният дълг на Гърция сега е 177 процента от БВП, икономиката се е свила с около ¼  от 2010 насам и безработицата гони 30 процента от трудоспособното население. Провалът е пълен, но ЕС и Гърция се договориха за нови 86 млрд. евро. С тях, както се досещате, ще се обслужват предишните два заема. МВФ стои настрана, защото не му се дават повече пари, които няма да се върнат. От време на време съветва ЕС да опрости дълга на Гърция. ЕС отговаря, че опрощаването е против правилата.

Много от условията на новия заем са откровено неизпълними. Например да се продадат държавни активи за 50 млрд. евро. Числото 50 млрд. се появи през 2011 г. като цел на "...най-голямата приватизационна програма в света". До началото на 2015 г. приходите от приватизация достигнаха скромните 3 млрд. евро.

Защо ЕС си мисли, че третият заем ще е успешен, когато двата предишни заема се провалиха, е загадка. След преговорите по заема управляващата партия СИРИЗА се разпадна, премиерът подаде оставка, президентът разпусна Народното събрание и назначи временно правителство. На 20 септември гърците отново ще избират народните си представители. Нереалистичните стабилизационни програми и липсата на перспектива най-вероятно ще се материализират  в силно фрагментиран парламент и слабо правителство, неспособно да изпълнява каквато и да било програма.

Гърция е приковала погледите на инвеститори и журналисти,  но южноевропейските икономики не са много по-добре.  Безработицата в Португалия, Испания, Италия и Франция е значително по-висока от предкризисните години. Бодрите съобщения в медиите за преход към растеж отразяват по-скоро политически желания, отколкото икономически реалности. Наскоро гуверньорът на испанската централна банка оптимистично заяви, че безработицата в Испания ще спадне до 20 процента през 2016 г. От 23 процента през тази година. Двадесет  процента безработица е дълбока криза, а не възстановяване. Изглежда, че в моделите на испанските централни банкери хората са особени същества, готови да мизерстват в името на нещо, което не разбират добре - макроикономическа стабилност. Много икономисти под стабилност разбират единствено нисък бюджетен дефицит. Икономиката някак си ще започне да расте, казват те, когато се стабилизира, т.е. бюджетният дефицит се свие до 3 процента от БВП. Защо три процента? Защото така пише в договора от Маастрихт. И се упражняват върху EXCEL-ски  таблици с 20 процента безработица и 3 процента дефицит.

Импликации върху България

Българската икономика е малка и отворена. Износът съставлява повече от половината от БВП, а ЕС е основният търговски партньор. Българската икономика е силно уязвима от европейската криза.

В допълнение на това България е във валутен съвет. БНБ не може да увеличава паричното предлагане по своя преценка, валутният курс евро/лев е фиксиран в закон и БНБ не е кредитор от последна инстанция освен в много специални случаи. Чл. 33 на Закона за БНБ казва, че централната банка може да предоставя кредити на банки, които имат ликвидни проблеми, за срок не по-дълъг от три месеца. Кредитът трябва да е напълно обезпечен с ликвидни активи (въпреки че банката изпитва недостиг на ликвидност). Също така размерът на кредита не трябва да надвишава левовата равностойност на брутните валутни резерви над паричните задължения на банката. При тези ограничения БНБ на практика не е кредитор от последна инстанция.

Търговските партньори на България имат важно предимство. Техните банки имат почти неограничено рефинансиране от Европейската централна банка. Много гръцки, испански, италиански, португалски банки съществуват благодарение на това финансиране. България няма инструменти да се противопостави на пазарните колебания, които най-вероятно ще се усилят в близко бъдеще. Разумно е валутният курс към еврото да се колебае в някакви граници, а не да е фиксиран на 1.96 лева за евро. Също така е разумно БНБ да има по-големи възможности да рефинансира банки. Защото бездействието бързо ще трансформира ликвидната криза в несъстоятелност. Защо срокът на рефинансиране да е ограничен до 3 месеца? Защо обезпечението трябва да е бързо ликвидно? Може и да не е толкова ликвидно, но да е качествено.

Най-солидната гаранция за заема на БНБ е преценката на банковия надзор за състоянието на банката, не обезпечението. Централната банка на републиката не е заложна къща.

Когато БНБ не е кредитор от последна инстанция, такъв кредитор става бюджетът. През юни 2014 г. бюджетът депозира 1.2 млрд. лева в Първа инвестиционна банка за срок от пет месеца. Защото банката имаше ликвидни проблеми. През ноември ПИБ върна 300 млн, но матуритетът на останалите 900 млн. се удължи до май 2016. Европейската комисия одобри държавната помощ. Но европейската санкция не значи, че бюджетната подкрепа е добра за икономиката. Европейските чиновници не се задълбочават много: криза е, мислят си те, България се оправя сама, разрешаваме държавна помощ. Трайното решение е БНБ да кредитира ПИБ. Не е работа на бюджета да спасява закъсали банки, блокирайки стотици милиони левове на данъкоплатците с месеци. А може и с години.

Законодателят не случайно е предвидил независимост на централните банки от националните правителства. Размиването на границата между централна банка и правителство с мотива "помагаме" води до печални резултати.

Като КТБ.

Авторът е икономист в бившата Агенция за икономически анализи и прогнози, сега на свободна практика.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • m17

    Айде пак любителите на хипер-инфлацията изпълзяха от дупките си.

  • 2
    bojko84 avatar :-|
    Компетентен

    Вместо да си говорим врели - некипели да запрятаме ръкави и да се работи за приемане на еврото.

    Никой вече не вярва на бг надзорните органи, за се позволят подобни заигравки с лева.

  • 3
    dqdomraz avatar :-|
    Дядо Мраз

    "суверенни държави, просмукани от корупция и изчерпали всички други варианти на стабилизиране на икономиките си.
    Ние такива ли сме?"
    Да, такива сме.

    "Най-солидната гаранция за заема на БНБ е преценката на банковия надзор за състоянието на банката, не обезпечението."
    Банковият ни надзор го видяхме колко е читав именно след като проспа случката с КТБ. БНБ е поредната институция, която се оказа "пробита" от едни хора, така че валутният борд е по-малкото зло в нашия случай.

  • 4
    kalnik avatar :-|
    Калник

    [quote#3:"Дядо Мраз"]Да, такива сме.[/quote]

    За съжаление да. С оглед на това, цялата статия след цитираното от Вас е напълна безсмислена.

  • 5
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    "Защото бездействието бързо ще трансформира ликвидната криза в несъстоятелност. "

    Кризата от 2008 НЕ Е ликвидна. Ако беше ликвидна, досега да сме я забравили. Кризата е структурна. По тази причина печатането на пари не помага.

  • 6
    pafel avatar :-|
    pafel

    Принципно авторът би бил прав,ако в аргументите му не присъстваше презумпцията,че БНБ би взела икономически решения,а не политически.Повече права за БНБ не означава по-малко за правителтството. Реално КТБ не се случи,защото БНБ бе принудена да стои и гледа безучастно без да има правомощия.Усещането,с което човек остана, е че КТБ се случи с активната или пасивната помощ от страна на БНБ,чието ръководство се избира от правителството.Затова няма как една централна банка да бъде независима,когато ръководстовто е в тежка зависимост от политческите нагласи. Назначенията в нашата страна са всичко друго, но не независим акт имащ за цел да намери най-доброто решения за обществените нагласи.Възползвайки се от презумпцията за банковата тайна,паника и прочее съвсем лесно БНБ ще може да раздава пари,за които няма да бъде длъжна да се отчита. Каква е гаранцията,че БНБ няма да кредитира под изфабрикуван предстекст някоя от любимите банки / гнили ябълки? Каква ще е ползата за обществото ако се възстанови един лост за натиск върху финансовия сектор? Кой ще гарантира,че тези кредити ще се случват на базата на равни за всички условия създадени на пазарен принцип? Каква е гаранцията,че БНБ реално ще върши това за което е създадена,а не това за което е назначено нейното ръководство?

  • 7
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    "Каква е гаранцията,че БНБ няма да кредитира под изфабрикуван предстекст някоя от любимите банки / гнили ябълки?" - Точно това е целта на упражнението. Дори не е изключено публикацията да е подпомогната от някоя такава банка. Вчера четох какъв ще е следващия проблем в сектора: Банките от "too big to fail" ще станат "too big to save".

  • 8
    buran avatar :-|
    buran

    Точно заради такива идеи за "по-либерален" режим на валутен борд приемането на в еврозоната трябва да бъде приоритет 1

  • 9
    nv avatar :-|
    nv

    Според мен оспорването на валутния борд у нас трябва да се криминализира, точно както в някои страни е криминализирано оспорването на Холокоста. ОК, знам, че е крайно, но такива статии са си направо игра с огъня.

  • 10
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    Ох, ако такива статийки зачестят, ще трябва да си превалутираме депозитите докато е време...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK