Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност

Eдинствено от малък брой ученици се очаква да се справят с математиката и от това губи цялото общество

Джон Майтън е създател на системата за преподаване на математика JUMP Math. Статията е публикувана от The Schwab Foundation for Social Entrepreneurship и е предоставена на "Капитал" от Института за прогресивно образование.

В много училища, които съм посещавал на няколко континета, съм срещал значителен брой ученици, които в пети клас са изостанали с два или три класа. В Онтарио - канадската провинция, в която живея, където децата се представят доста добре на международните математически състезания (например PISA), само 54 процента от шестокласниците покриха стандартите за съответното ниво на регионалните изпити през 2014 г. Дори в държави като Финландия и Сингапур, чиито образователни системи се дават за пример от медиите, резултатите от PISA показват, че поне 40 процента от населението биха имали проблем да работят на позиция, за която се изискват основни математически познания.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


53 коментара
  • 1
    noidea avatar :-P
    noidea

    "Eдинствено от малък брой ученици се очаква да се справят с математиката", ко речи ?

  • 2
    noidea avatar :-|
    noidea

    иначе статията е супер !

  • 3
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Както се казва, насила не можеш да дадеш, но поне може да опиташ. Идеята за усвояване на знания на малки стъпки, упражняване и обратна връзка сякаш идва от мениджмънта с неговите пет управленски стъпки. Остава въпросът доколко това е приложимо. Не само в България деца и възрастни си мечтаят за лесните пари, без труд, усилия и поемане на риск. В такава ценностна система полагането на систематични, постоянни и дълготрайни усилия си е занимание за баламите.

  • 4
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Учениците, които се справят добре с математиката, е по-вероятно да завършат училище, да учат в университет и да имат по-добри доходи от тези, които срещат затруднения по този предмет."

    Дали обаче ще бъдат по-щастливи?

  • 5
    zcu00469861 avatar :-|
    zcu00469861

    До коментар [#4] от "2.50":

    Тази статия е писана точно за такива като теб, но уви поради казаното по-горе си неспособен да я разбереш...

  • 6
    tulsa avatar :-P
    тулса

    Могат ли педагозите да намерят начини да въвлекат учениците в изискващото усилия учене, което би подобрило уменията им по четене и математика?
    ......
    Могат..Да престанат да ги дондуркат сладките дечица и да ги налегнат да решават повече задачи.И да не забравят и двойките.

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano

    Реклама! Не знам за кой ли път я пускат тук. Зад тоя метод стоят (без)мозъчни тръстове, а те са известни с некадърност и нечестност. Нула доверие за тях! Не им вярвам! Развалиха всичко до което се докоснаха! Сега стигнаха до математиката. Долу ръцете от математиката!

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    Интересно как мозъчните тръстове ще борят "интелектуалната бедност", след като точно те са проводник на култивирано невежество, некадърност, нечестност и прочее пороци които водят не само до интелектуална, а и до духовна и дори физическа бедност!
    И естествено, зад мозъчните тръстове стоят не други, а вездесъщите частници! Заеха се да оскотяват населението в името на собствената си алчност и властолюбие. И са много близо до тоталния успех.

  • 9
    kalnik avatar :-|
    Калник

    "е необходимо да започнем с преодоляването на мита, че само малък брой мозъци са родени с природен талант"

    Защо? Не е ли редно първо да установим дали това е така или не? Много ясно, че при равни други условия, колкото повече се занимава едно дете с нещо, толкова по-добро ще стане в него. Но нали има и opportunity cost? Нали, докато му набиваме насила нещо в главата, то не може да се занимава с това, което му е интересно. Дали не е по-добре да се разбре какво му е интересно на всяко дете и да се поощрява в тази област, а в останалите да се поддържа едно общообразователно ниво.

    Аз съм завършил математическа гимназия и обичам математиката. Но кое от двете предхожда другото? Моето лично мнение е, че е второто. Още повече, че наистина обикнах математиката, чак когато отидох в университета. В училище по математика се учат много неща, които не бих нарекъл безполезни, но са с ограничена полза. Например трансформации на тригонометрични функции. Елементарната тригонометрия е важна, но всички тези формули за преобразуване между различни тригонометрични функции са важни само за хора, които ще се занимават професионално с математика. Според мен много по-важни са основите на математическия анализ - не аксиоматичното му изграждане, а по-скоро приложението (без него не може и класическата физика). Колцина тук знаят как да определят размерите на един цилиндър (например, консервна кутия), така че площта му (количеството тенекия за изработката на кутията) да е минимална при фиксиран обем? Честно казано, не знам защо на това му викат "висша математика" след като е по-просто и с по-голямо практическо приложение от, например, тригонометрията.

  • 10
    kalnik avatar :-|
    Калник

    Между другото, спомената статия от Scientific American (който е от август, а не юли 2006) я има за свободно изтегляне:

    https://wimse.fsu.edu/media/expert-mind.pdf


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал