Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност

Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност

Eдинствено от малък брой ученици се очаква да се справят с математиката и от това губи цялото общество

31592 прочитания

© shutterstock


Джон Майтън е създател на системата за преподаване на математика JUMP Math. Статията е публикувана от The Schwab Foundation for Social Entrepreneurship и е предоставена на "Капитал" от Института за прогресивно образование.

В много училища, които съм посещавал на няколко континета, съм срещал значителен брой ученици, които в пети клас са изостанали с два или три класа. В Онтарио - канадската провинция, в която живея, където децата се представят доста добре на международните математически състезания (например PISA), само 54 процента от шестокласниците покриха стандартите за съответното ниво на регионалните изпити през 2014 г. Дори в държави като Финландия и Сингапур, чиито образователни системи се дават за пример от медиите, резултатите от PISA показват, че поне 40 процента от населението биха имали проблем да работят на позиция, за която се изискват основни математически познания.

Имало е много идеи специалистите в образованието от САЩ и Канада да разберат как се преподава математика в страните с най-високи резултати, за да може да се преподава по същия начин и в Северна Америка. Би било добре да разберем също как държавите, които въпреки че обучават толкова силни ученици, дават такива минимални знания на почти половината от своето население. Отговорът на този въпрос може да ни помогне да подобрим преподаването на математика също толкова, колкото и опитите да следваме образователните практики на други държави.

Вярвам, че основната причина толкова много деца да имат затруднения с математиката, а също и с други предмети, е разбирането, че съществуват естествени йерархии по отношение на академичните постижения. Още в детската градина децата започват да се сравняват с връстниците си и да определят някои като талантливи или "умни" по отношение на дадени предмети. Дете, което реши, че не е талантливо, често спира да внимава в час или да полага усилия да се представя добре. Този проблем по-често се задълбочава в математиката в сравнение с други предмети, тъй като, когато в математиката пропуснеш една стъпка, обикновено е невъзможно да разбереш това, което следва.

Когато едно дете не се справя в училище, у него се затвърждава негативното му мнение за собствените му способности и ученето му става все по-неефективно.

За да създадем класни стаи, в които всеки мозък работи ефективно, е необходимо да започнем с преодоляването на мита, че само малък брой мозъци са родени с природен талант. В статията The Expert Mind, публикувана през юли 2006 г. в списание Scientific American, Филип Рос изследва последствията от научни излседвания, продължили цял век, за това как експертите развиват способности в шаха и други области. Неговите изводи силно подкрепят идеята, че способностите могат да бъдат развивани у учениците посредством интензивно обучение и упражнения: "Повечето псхихологически доказателства сочат, че експертите се създават, а не се раждат. Още повече, доказаната способност едно дете бързо да бъде превърнато в експерт – по шах, музика и редица други предмети, поставя ясно предизвикателство пред училищата. Могат ли педагозите да намерят начини да въвлекат учениците в изискващото усилия учене, което би подобрило уменията им по четене и математика? Вместо вечно да си задават въпроса "Защо Джони не може да чете?", може би трябва да попитат "Има ли нещо на този свят, което той да не може да се научи да прави?"

Научните изследвания в когнитивните науки също разкриват методите, с които учителите биха могли да развиват таланта на всички ученици. В тях се включва внимателното надграждане (раздробяването на задачите на постижими елементи), осигуряването на постоянна обратна връзка, както и на достатъчно упражнения и преговор. В едно сравнително изследване учениците, обучавани по математика с използването на тези методи, напреднали два пъти по-бързо от учениците от контролната група.

Когато сравняваме моментните резултати в образованието с тези, които науката предлага като възможни, става ясно, че интелектуалната бедност засяга дори гражданите на най-богатите страни. Загубите, които търпим заради неспособността си да решим този проблем, дори само в областта на математиката, са огромни.

Учениците, които се справят добре с математиката, е по-вероятно да завършат училище, да учат в университет и да имат по-добри доходи от тези, които срещат затруднения по този предмет. При малките деца математиката е много по-силен прогнозен показател за академичен успех от четенето. Според McKinsey & Company пропуските в постиженията по предмети като математиката водят до последствия, подобни на тези, които една постоянна национална рецесия би имала върху икономиката.

Съществува и друга, по-дълбока загуба, за която по-трудно може да се даде цена. Ако децата притежават нещо още от раждането си, това е усещането за невидимата красота и елегантност на света. Те обичат да откриват повтарящи се модели, да правят връзки, да намират решения на задачи. Но повечето от децата ще загубят способността да се удивляват и да проявяват любопитство още преди да пораснат, просто защото, като общество, ние очакваме толкова малко от себе си.

Всяко дете има правото да осъществи своя интелектуален потенциал, също като правото да има здраво тяло.

Не е необходимо да чакаме да назначим армия от супер-учители или да изобретим някаква чудодейна технология, която да ни гарантира това право. Вече притежаваме учителите, от които имаме нужда, за да трансформираме училищата си. Трябва само да им дадем начина, по който да обучават децата, като използват ефективни методи, подкрепени от солидни доказателства, за да можем да забравим веднъж завинаги мита за вродените способности.

Джон Майтън е създател на системата за преподаване на математика JUMP Math. Статията е публикувана от The Schwab Foundation for Social Entrepreneurship и е предоставена на "Капитал" от Института за прогресивно образование.

В много училища, които съм посещавал на няколко континета, съм срещал значителен брой ученици, които в пети клас са изостанали с два или три класа. В Онтарио - канадската провинция, в която живея, където децата се представят доста добре на международните математически състезания (например PISA), само 54 процента от шестокласниците покриха стандартите за съответното ниво на регионалните изпити през 2014 г. Дори в държави като Финландия и Сингапур, чиито образователни системи се дават за пример от медиите, резултатите от PISA показват, че поне 40 процента от населението биха имали проблем да работят на позиция, за която се изискват основни математически познания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

53 коментара
  • 1
    noidea avatar :-P
    noidea

    "Eдинствено от малък брой ученици се очаква да се справят с математиката", ко речи ?

  • 2
    noidea avatar :-|
    noidea

    иначе статията е супер !

  • 3
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Както се казва, насила не можеш да дадеш, но поне може да опиташ. Идеята за усвояване на знания на малки стъпки, упражняване и обратна връзка сякаш идва от мениджмънта с неговите пет управленски стъпки. Остава въпросът доколко това е приложимо. Не само в България деца и възрастни си мечтаят за лесните пари, без труд, усилия и поемане на риск. В такава ценностна система полагането на систематични, постоянни и дълготрайни усилия си е занимание за баламите.

  • 4
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Учениците, които се справят добре с математиката, е по-вероятно да завършат училище, да учат в университет и да имат по-добри доходи от тези, които срещат затруднения по този предмет."

    Дали обаче ще бъдат по-щастливи?

  • 5
    zcu00469861 avatar :-|
    zcu00469861

    До коментар [#4] от "2.50":

    Тази статия е писана точно за такива като теб, но уви поради казаното по-горе си неспособен да я разбереш...

  • 6
    tulsa avatar :-P
    тулса

    Могат ли педагозите да намерят начини да въвлекат учениците в изискващото усилия учене, което би подобрило уменията им по четене и математика?
    ......
    Могат..Да престанат да ги дондуркат сладките дечица и да ги налегнат да решават повече задачи.И да не забравят и двойките.

  • 7
    kihano avatar :-|
    kihano

    Реклама! Не знам за кой ли път я пускат тук. Зад тоя метод стоят (без)мозъчни тръстове, а те са известни с некадърност и нечестност. Нула доверие за тях! Не им вярвам! Развалиха всичко до което се докоснаха! Сега стигнаха до математиката. Долу ръцете от математиката!

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    Интересно как мозъчните тръстове ще борят "интелектуалната бедност", след като точно те са проводник на култивирано невежество, некадърност, нечестност и прочее пороци които водят не само до интелектуална, а и до духовна и дори физическа бедност!
    И естествено, зад мозъчните тръстове стоят не други, а вездесъщите частници! Заеха се да оскотяват населението в името на собствената си алчност и властолюбие. И са много близо до тоталния успех.

  • 9
    kalnik avatar :-|
    Калник

    "е необходимо да започнем с преодоляването на мита, че само малък брой мозъци са родени с природен талант"

    Защо? Не е ли редно първо да установим дали това е така или не? Много ясно, че при равни други условия, колкото повече се занимава едно дете с нещо, толкова по-добро ще стане в него. Но нали има и opportunity cost? Нали, докато му набиваме насила нещо в главата, то не може да се занимава с това, което му е интересно. Дали не е по-добре да се разбре какво му е интересно на всяко дете и да се поощрява в тази област, а в останалите да се поддържа едно общообразователно ниво.

    Аз съм завършил математическа гимназия и обичам математиката. Но кое от двете предхожда другото? Моето лично мнение е, че е второто. Още повече, че наистина обикнах математиката, чак когато отидох в университета. В училище по математика се учат много неща, които не бих нарекъл безполезни, но са с ограничена полза. Например трансформации на тригонометрични функции. Елементарната тригонометрия е важна, но всички тези формули за преобразуване между различни тригонометрични функции са важни само за хора, които ще се занимават професионално с математика. Според мен много по-важни са основите на математическия анализ - не аксиоматичното му изграждане, а по-скоро приложението (без него не може и класическата физика). Колцина тук знаят как да определят размерите на един цилиндър (например, консервна кутия), така че площта му (количеството тенекия за изработката на кутията) да е минимална при фиксиран обем? Честно казано, не знам защо на това му викат "висша математика" след като е по-просто и с по-голямо практическо приложение от, например, тригонометрията.

  • 10
    kalnik avatar :-|
    Калник

    Между другото, спомената статия от Scientific American (който е от август, а не юли 2006) я има за свободно изтегляне:

    https://wimse.fsu.edu/media/expert-mind.pdf


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK