Мнения Daily - Не приемайте даровете на Путин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Не приемайте даровете на Путин

Включването в инициативата му в подкрепа на Башар Асад ще повтори грешките от миналото.

Мнения Daily - Не приемайте даровете на Путин

И още: Цугцванг за Брюксел и Вашингтон; Европа е хваната във вилица; След фанфарите за завода софийският боклук пак ще пътува

4742 прочитания

Включването в инициативата му в подкрепа на Башар Асад ще повтори грешките от миналото.

© RIA NOVOSTI


Руската игра в Сирия

Не приемайте даровете на Путин

От статия на Андрю Фоксъл, директор на Центъра за проучване на Русия към международния мозъчен тръст "Хенри Джексън"

Западните сили не разполагат с добри възможности да се преборят с ИД, но не бива да стоят и със скръстени ръце. Или трябва да работят с режима на Асад в битката срещу джихадистите, или да започнат сами военна операция за изтласкването им.

До подобен избор се стигна заради провалената западна политика. Една личност разбира това по-добре от другите и това е руският президент Владимир Путин. На 14 септември той съобщи, че Русия доставя военна помощ на Дамаск срещу "Ислямска държава" и отправи призив за "някакъв вид международна коалиция за борба с тероризма и екстремизма". Това е в крак с неизменната от 2010 г. политика на Москва да бъде блокирана всяка подкрепяна от Америка инициатива за отстраняване на Асад от власт и вместо това Западът да го приеме като партньор.

Ислямският тероризъм е тема, близка до сърцето на Путин - той му помогна да дойде на власт. В продължение на няколко седмици през септември 1999 г. поредица от бомбени атентати разрушиха четири жилищни блока в Москва и в два други руски града. Загинаха близо 300 души и стотици бяха ранени. Ислямски терористи от южната руска република Чечения бяха обвинени за атаките. Това обаче е официалната версия. Критици сочат доказателства, че бомбените атентати срещу жилищни сгради са били извършени от руската Федерална служба за сигурност или най-малкото с нейно участие.

Подозренията, че Москва манипулира тероризма за собствени цели отново се появиха. През юли "Новая газета", един от малкото останали независими руски вестници, съобщи, че ФСС контролира потока на джихадисти от Северен Кавказ към Сирия, където мнозина се присъединиха към "Ислямска държава". Разследване на вестника беше установило, че ФСС е организирало "зелен коридор", позволявайки на ислямски радикали да пътуват през Турция, тъй като за Москва е по-добре тези джихадисти да воюват в Сирия, а не в Русия.

Дотук с ръководенето на международните усилия срещу тероризма. И пак същия месец президентът Обама заяви, че е "обнадежден" от телефонен разговор с Путин, в който обсъдили Сирия. Обама обаче не трябва да се заблуждава. Основният замисъл на Путин е ясен: западните и арабските страни, които влизат в антиислямската коалиция, да се съюзят с Асад заедно с кюрдските и иракските войски.  Иран, "Хизбула" и Русия също може да влязат в този съюз. Коалицията ще получи официален мандат от Съвета за сигурност и тогава ще победи джихадистите.

След това Русия ще върне Асад на масата за преговори и ще надзирава за опазването на режима му.  С инициативата си Путин се надява да се реабилитира, точно както направи след 11 септември. Тогава успя да задуши западните критики за руските жестокости в Чечения.

Ако се стигне до ново сближаване заради Сирия, Украйна ще бъде забравена, което е много удобно. Това може да подкопае западните санкции, свързани с Украйна, и да донесе на Путин мълчаливо признаване на анексирането на Крим.  Така Русия ще триумфира над световния ред, наложен от Запада след края на студената война. А враговете на Америка - от Китай до Иран, ще сметнат това за покана да предефинират отношенията си с Вашингтон.

Цугцванг за САЩ и Европа

От коментар на Юлиан Ханс в "Зюддойче цайтунг"

Известното от шаха положение цугцванг означава да оставиш противника си само с опции, които са в негов ущърб, а той е длъжен да предприеме ход.  Владимир Путин и неговият главен дипломат Сергей Лавров многократно доказаха способността си да поставят други - най-вече Брюксел и Вашингтон, в цугцванг. Дали е Сирия или Украйна, тактиката действа

В отговор на светкавичната руска инициатива отпреди две години за унищожаването на химическите оръжия в Сирия САЩ се отказаха от въздушни удари срещу диктаторския режим на Башар Асад. В същото време сирийската армия продължи войната срещу собствения си народ с мащабни бомбардировки, дори с газови атаки. От избухването на войната досега загинаха 250 000 души, повечето избити от армията на Асад.

Сега, когато в Сирия терористите от "Ислямска държава" (ИД) превземат територии на разпадащата се държава, Путин и Лавров обявиха: ако искате да ги победите, това може да стане само с нас. Да приемеш подобно предложение обаче, би означавало да се съгласиш на едновременно партньорство с двама непредвидими господари -  в Москва и Дамаск. Ето защо Вашингтон се колебае.

Наблюдатели си блъскат главите с въпроса какво иска да постигне Путин. Двете основни предположения не са самоизключващи се: от една страна, да запази и разшири руското влияние в Близкия изток и от друга – да се завърне като фактор на международната арена. Анексирането на Крим и войната в Донбас вече отидоха на заден план. Изведнъж Русия се явява като възможен партньор. Принципи губят значение. Докато Берлин, Брюксел и Вашингтон спорят дали Асад и Путин все пак не са по-малкото зло, Путин няма усещане, че е в положение на цугцванг.

Коментар+

Европа е хваната във вилица

От интервю на проф. Александър Кьосев за "Дойче веле"

И двата подхода към проблема с бежанците и мигрантите - моралният и прагматичният, крият капани. Моралният предполага, че съчувствието е лесна работа. Но то не е лесна работа. Първо: никой не може да си представи нещастие, което е умножено по толкова много хора.

Числото на бежанците е такова, че надскача способностите на човешкото съчувстващо въображение. Ние можем да съчувстваме на един човек, на двама души, на конкретни хора, които виждаме. Но когато става дума за няколко милиона - това вече влиза в сферата на абстракцията. Може би е по-добре да говорим за "хуманен дълг".

Истинските политици трябва да взимат решения с далечен прицел. В момента мнозина казват: "Европа застарява, трябва да си набавим работна ръка." Това са глупости. Да, икономическият проблем съществува. Да, възможно е прииждащата евтина работна ръка да ускори европейската икономика. Но животът не се състои само от икономика.

Мултикултурният модел на съ-съществуване се провали и се превърна в поредица от пожелателни заклинания. А за него се говори все още в нормативен смисъл, тоест така, сякаш той все още продължава да се реализира.

Онези, които мислят политически, трябва да могат да обяснят какво се случва. Когато не знаеш обяснението на нещо, ти не можеш да предвиждаш добре. Защото прогнозите се базират на изчисления на тенденции и причини. Когато не ги знаеш, става истинска каша. Тогава взимаш решенията си на базата на съвсем всекидневни, глупашки допускания.

В обобщение: има едновременно криза на моралния разум, криза на обяснителния разум, криза на експертния разум, който трябва да каже какво именно се случва в момента, и най-сетне - криза на политическия разум, който взима решенията.

Ние се намираме в следната легитимационна дилема: ако Европа, която е издигнала идеите за универсалните човешки права, реши да затвори границите си, тя в някакъв смисъл ще се отрече от фундаменталните си ценности, които я правят притегателен център за толкова много хора.  И това усилва най-важното обвинение към нея в момента: обвинението в двойни стандарти и в лицемерие.

В този смисъл каквото и да направи, Европа е хваната в една вилица и няма печеливш ход.

След фанфарите за завода

Въпреки предупрежденията на Брюксел и 6-те млн. лв. за консултанти беше избран най-скъпият за години напред вариант.
Фотограф: Мария Съботинова

Софийският боклук пак ще пътува

От коментар на Гергана Делчева в ureport.bg

Заводът за боклука тръгна, обаче столичните данъкоплатци ще плащат боклукът да пътува във вид на рециклирано гориво от твърди отпадъци, т.нар. RDF., до "Девня цимент", където да се изгаря. Ето това е картината зад лентите  и ножиците, големите приказки и тупането в гърдите заради близо 350-милионната инвестиция на премиер, министри, еврокомисар, кмет…

Обикновено когато се полива инвестиция за 347 млн. лв., 250 млн. от които отпуснати безвъзмездно от Брюксел, никой не помни обещанията, нито пита за проблемите.

През 2005-а Бойко Борисов, тогава кмет на София, заяви: "Не един, два завода за боклук ще има до края на мандата". Освен че не се случи, а първата копка беше направена четири години по-късно, заводът се оказа и твърде скъп. Но извън това – защото парите вече са похарчени, другият проблем е рециклираното гориво, което сега не може да се използва от софийската топлофикация  и съответно да намали цените на парното.

А не може да се използва, защото тя не е ъпгрейдната, за да гори RDF. Така столичани ще плащат за пътуването и на RDF горивото, както едно време плащаха, за да "погребват" балите софийски боклук из различни депа в страната.

Преди 4 години Брюксел категорично оспори тази технология като неефективна, защото високите транспортни разходи не просто ще занулят печалбата, но и ще докарат и много минуси. Въпреки предупреждението и разработените 3 варианта за технология от консултантите, на които бяха платени близо 6 млн. лв., общината се спря именно на RDF горивото. И цената на завода скочи от 90 на 170 млн. евро.

Сега най-тъмната страна в грандиозната инвестиция е дали ще е печеливша. Беше съобщено, че ще има нова поръчка за оползотворяване на брикетите. На предишната - за общо 25 млн. лв. за три позиции, "Холсим България" и "Златна Панега цимент" поискаха съответно по 32 и по 29.50 лв. за оползотворяване на 1 тон RDF, а "Девня цимент" предложи 0.05 лв./тон без включени транспортни разходи.

Каквото и да се случи, едно е ясно. Започва ново пътешествие на софийския боклук. И ще трае години. Поевтиняване на софийското парно ще има на куково лято. Със сигурност няма да е и на следващите местни избори през 2019.

Руската игра в Сирия

Не приемайте даровете на Путин


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    philipotel avatar :-(
    Durruti

    Първият текст е най-брутално манипулативното нещо, което съм чел в последно време. Еквивалентът на това са конспоративните тексчета, почващи с "както знаем, американците сами си бутнаха кулите". Само дето не съм виждал такова нещо да се публикува в издание, претендиращо за сериозност. И как пък от всички анализи от сериозните международни издания по този въпрос, избрахте точно това? Толкова ли държите единствените ви читатели да останат шепа фанатизирани русофоби?

  • 2
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    Ето например това разкритие на Гардиън, което поставя в съвсем друга перспектива западната игра в Сирия: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4986295

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не плюйте Софийския завод за боклук без крайна нужда!!!
    Първо избраната и изпълнена до момента, наистина скъпа технология, е платена 84% от ЕС.
    Второ изградения завод рециклира 50-60% от боклучивата маса като я връща в народното стопанство (метали, пластмаси, стъкло, хартия....)
    Трето RDF горивото, за което ще се плаща транспорт чак до Девня, след изграждане на котли за RDF на площадката на ТЕЦ София, (проектът е в движеение в момента) ще спестява поне 8-9% от използвания в момента природен газ от Топлофикация София.....
    Можело е да минем и по евтино, без RDF, може, но нали ЕС е платило 85% от масрафа!!!

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Пак по повод Софийския завод за боклук.
    По принцип най евтиното депониране на "градски" твърди битови отпадъци, които се считата за "неопасни" е депонирането на сметища като това при Суходол....
    Изграждането на Софийския завод за боклук спестява площи за новото сметище, когато Суходол се напълни 100%. За спестените площи обаче се плаща...
    В случая със София, ни спасява помощта от 300 000 000 лева дадена от ЕС, хем пестим площта на ново депо за отпадъци, хем не плащаме...
    Затова трайко му е майката!!!

  • 5
    vassilun avatar :-P
    vassilun

    [quote#3:"boby1945"]като я връща в народното стопанство [/quote]

    Много добро! Браво! "Народното стопанство!" :-)

  • 6
    botev82 avatar :-|
    botev82

    Долна манипулация. Вече не знам дали има човек, който да вярва, че Капитал е сериозна и независима медия.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK