Основните съвети от международните институции (последните са отпреди няколко месеца) са за преразглеждане на системата на МОД, тъй като води до негативни последствия за заетостта, особено на нискоквалифицираните работници. Нещо повече - правителството се съгласи с критиките и преди година прие доклад, който предвижда усъвършенстване на механизма за определяне на МОД. И въпреки всичко за 2016 г. отново бе договорено те да се повишат по същия съмнителен начин, и то с двойно по-голям ръст спрямо този за 2015 г.

Средното увеличение от 8% за 2016 г. идва от споразуменията между синдикати и работодатели в 47 икономически дейности (от общо 85), които обхващат над 1 млн. осигурени (54% от всички). Първо, процесът на договаряне е порочен и в някои случаи договарящите не са представителни, т.е. възможно е споразумението за цяла икономическа дейност да се подпише от организация, която представлява, например пет фирми или 1/4 от работниците в сектора. Второ, веднага се заговори и за административно повишаване на МОД и за икономическите дейности, в които няма споразумение, със средното увеличение от 8%, което означава, че решенията ще засегнат цялата икономика.

Тази практика отново се възобнови, след като през 2013 и 2014 г. средният процент увеличение на праговете не се разпростираше върху секторите, в които не е постигната договореност. Въздържането от повсеместно повишение на праговете беше обосновано с трудното възстановяване на пазара на труда и бе прецедент от началото на въвеждането на МОД през 2003 г. По време на кризата имаше кратко замразяване и на минималната работна заплата през 2009 и 2010 г., но после тя отново започна стремглаво да расте и през 2016 г. ще бъде двойно по-висока от тази през 2008 г.

Това показва, че очевидно негативният ефект от изкуственото повишаване на доходите се забелязва и от управляващите, но популизмът и измамата, че по този начин хората получават повече пари, а хазната се пълни, вземат превес. Случва се точно обратното. Административното вдигане на доходите (без подобен ръст на производителността на труда) влияе на хората около минимумите и заради него много от тях вероятно ще изгубят възможността си изобщо да се включат на пазара на труда, други ще останат безработни, а трети ще преминат в сивата икономика.

Такова е и мнението на работодателските организации, които се обявиха против системата на МОД, именно защото увеличаването на разходите за труд ще доведе до скок на крайните цени, съкращения на нискоквалифицираните работници и преназначаване на длъжности с по-ниски прагове или на непълно работно време. Министърът на труда веднага измисли  решение – вместо МОД да се договарят минимални работни заплати (МРЗ) по сектори. Естествено това лекомислие още повече ще опорочи определянето на цената на труда, а министърът явно продължава да мисли, че може да увеличи доходите в икономиката просто с административно решение. 

Може да се очаква, че изкуственото повишаване на разходите за труд ще спъне сериозно възстановяването на пазара на труда, което започна миналата година. Последните данни до средата на 2015 г. показват, че то вече забави своя ръст, а двойният скок на МОД и третото повишаване на МРЗ за година, които се очакват от началото на 2016 г., ще бъдат огромна спирачка пред намаляването на безработицата.

Предизборно

Всички, които чакахме, вече идваха

От седмичната рубрика на д-р Тони Филипов в reduta.bg

Народът плаща и оглушително мълчи! Народе. Не слагам апостолските питанки, щото не питам, казвам. Един ми пише: Кой да дойде бе, докторе?!

Знам, бе! Няма на какво да се надяваме. Всички, които чакахме, вече идваха. В момента ситуацията може да се опише като "Изборът на Хобсън". Томас Хобсън (1544 – 1630) имал конюшня в Кембридж и давал под наем коне за езда на студентите. За да предпази най-добрите коне от преумора, Хобсън предоставял на клиентите следния избор - или конят, който е най-близо до вратата, или нищо.

Перифраза на този избор прави Хенри Форд когато пуска своя "Форд" модел Т: "In any colour you like, so long as it's black." Демек, можете да имате кола във всеки цвят, който пожелаете, стига той да е черен. Та в светлината на предстоящите местни избори Хобсън би звучал така: . Така ще звучи и на президентските избори догодина, и на следващите парламентарни. По-надалече не ни е съдено да виждаме.

Затова, вместо да седим и да се вайкаме, трябва да правим друго - да протестираме тематично! Например да протестираме срещу мародерските цени на горивата. Безсмислено е да сменяме управляващите, след като не можем да променим правилата. По-добре да накараме властта да свие малко перките на разпасалия се монополист. От КЗК подсказаха как трябва да се почне – държавни спогодби за ползване на данъчни складове в съседните ни държави.

После да излезем и да протестираме срещу грабежите в енергетиката. После… Абе, има много после, не мога да ги изредя. Трябва да почнем да подреждаме живота си малко по малко. Казвал съм ви, че държавата се обърква отгоре, но се подрежда отдолу. Има ли лиценз за търговия с ток АЕЦ "Козлодуй"? Има, баре от пет години го има. И защо централата да не си продава тока, а да го дава на частници?

Следизборно

Гърците продължават да смятат, че Ципрас може да намали цената на неизбежните реформи

От коментар на Спирос Москову, "Дойче веле"

Още през януари мнозинството от гръцките избиратели вярваше, че лидерът на СИРИЗА ще успее да смекчи социалните последици от икономиите, провеждани през последните 5 години в Гърция, и му даде мандат за управление. Тогава Алексис Ципрас обеща да сложи край на пестенето, но така и не успя да удържи това обещание. За да предотврати излизането на Гърция от еврозоната, той беше принуден в последна минута да договори с международните кредитори трети помощен пакет за страната.

Сега Ципрас получава втори мандат от народа си. Мнозинството от гърците възнаградиха неговото връщане към реалността и очевидно продължават да смятат, че той е в състояние да намали социалната цена на неизбежните реформи, които трябва да бъдат спешно проведени. В същото време отцепилите се от СИРИЗА леви радикалисти дори не успяха да влязат в новия парламент.

Въпреки това е твърде съмнително дали Ципрас и отървалата се от ултралевия си баласт СИРИЗА ще успеят да модернизират Гърция. За пет години се провалиха цели пет правителства с различна политическа окраска. А исканията на международните кредитори към страната си остават все същите: да има функциониращ обществен сектор, конкурентоспособна икономика и ефективна борба срещу корупцията и укриването на данъци.

Старите партии не успяха да постигнат нищо съществено в тази връзка. През седемте месеца от своя първи управленчески мандат СИРИЗА също не успя да докаже добра воля – онова, което тя предприе, беше по-скоро реверанс пред държавата като майка кърмилница за всички.

Ще бъде ли по-различно второто правителство на Ципрас? Едва ли. Веднага след края на гласуването стана ясно, че той смята да си осигури мнозинство в парламента с помощта на досегашния си коалиционен партньор - дяснопопулистката формация "Независими гърци" (АНЕЛ) на Панос Каменос.

Ципрас не си направи труда дори да помисли за привличането за партньор на някоя проевропейска формация, като например социалдемократите от ПАСОК или центристите от "То потами". Очевидно Ципрас не търси широка политическа подкрепа за трайно оздравяване на страната. Той хвали моралната и политическа чистота на своята левица, но се коалира с най-непоносимите десни популисти.

В един от редките моменти на искреност той чистосърдечно си призна, че осъзнал "силата на парите" чак по време на мъчителните преговори с партньорите на Гърция. Искрено се съмнявам обаче, че неопитният, но харизматичен политик е осъзнал необходимостта от модернизирането на Гърция. Неговата героична реторика, намирисваща на нафталин, упражняването на властта с всички порочни трикове и прийоми на наказаните вече утвърдени гръцки партии, както и лекотата, с която той застрашава жизнения стандарт на народа си, твърдейки, че го прави в името на този народ, не вещаят нищо добро. Очевидно не е случайно, че за пръв път в най-новата история на Гърция 45 процента от гласоподавателите изобщо не си направиха труда да се разходят до избирателните урни.