Нека помислим защо акцизните стоки са толкова интересни на политиците и защо непрекъснато изникват някакви скандали около тях. Класическото обяснение за допълнителния данък върху тях е, че потреблението им води до определени негативни ефекти (болести от цигарите и алкохола и замърсяване на въздуха от бензина). Затова държавата решава, че трябва да се погрижи за "здравето на народа" и налага акцизите (наричани в икономическата теория данъци Пигу), за да дестимулира употребата на тези стоки.

В това има няколко очевидни проблема. Ако горното е вярно, тогава излиза, че смисълът на данък общ доход е… да ни стимулира да работим по-малко! Щом данък върху цигарите трябва да намали пушенето, данъкът върху изработеното не намалява ли работата?

На второ място, някак странно е съвпадението, че всичките стоки, за които плащаме акциз, са с относително ниска ценова еластичност – и потребяващите ги трудно се отказват от тях, дори и при скок в цената (например от увеличаването на акцизите). Това, разбира се, ги превръща в чудесен източник на сериозни приходи в хазната – политикът и чиновникът знаят от кои стоки може да се изземат допълнителни постъпления за собствените им джобове.

Фактът, че хората не се отказват от цигари, алкохол и горива, стимулира изобретателни търговци да търсят начини за заобикаляне на плащането на този данък, получавайки предимство пред конкуренцията, която калкулира в цената си държавната надценка. Дали ще прекара няколко стека през сръбската граница, дали ще пипа пломбата на бензиновите колонки, или ще вари ракия на село – ефектът е този на "контрабандата".

Наивно е обаче да мислим, че това са единствените хора, които се възползват от акцизите. Всъщност големите печеливши са тези, които се "борят" с контрабандата - не само защото управляват бюджета, но и защото имат свои "проекти", разчитащи на специални правила. Затова акцизите и митниците са нирваната за всяка власт – те печелят и от приходите, които взимат от нас, и от масивната контрабанда, която създават, контролират и/или регулират.

Например овластява се комисия, която трябва да защитава конкуренцията, а тя не само поддържа всички съществуващи и създадени чрез държавата картели и монополи, а си играе да наказва с милиони различни компании заради промоциите им, които били твърде щедри.

Политическият стремеж към регулаторна и данъчна намеса не е проява на майчинска загриженост, в него е калкулирана заявка за преразпределение от работещите и създаващите към групите зад лостовете на властта.

Скандалът с "Фолксваген"

В продължение на години канцлерът, подобно на предшествениците си, се стремеше да спести на германската автомобилна индустрия от бремето на регулациите за вредните емисии

Фотограф: Eric Vidal

Автомобилният кошмар на Меркел

От коментар на Матю Карничниг в сайта "Политико"

От множеството кризи в Европа, стоварили се на бюрото  на Ангела Меркел през последните години - от дълговата до бежанската, никоя не е изправяла германския канцлер пред такова предизвикателство, каквото представлява скандалът с дизеловите емисии на "Фолксваген".

"Заложена е на карта цялата германска автоиндустрия - а когато тя е заложена, е заложено почти всичко", написа берлинският "Тагесшпигел" в загрижения тон на всички германски медии по случая.  Принудителното оттегляне на изпълнителния директор на концерна Мартин Винтеркорн късно в сряда едва ли ще успокои бързо духовете.

Предвид важността на автомобилната индустрия за германската икономика - някои икономисти я определят като една четвърт от цялата продукция на страната заради дългата опашка от свързани с нея бизнеси - тревогите вероятно са оправдани. Европа - отвъд злорадството, което витае във въздуха, също трябва да е загрижена.

За първи път от много време Германия е част от проблема, а не от решението му. Последиците от това ще се усетят и отвъд автоиндустрията, защото може да затруднят усилията на Берлин да решава другите горещи въпроси в Европа, били те икономически или политически.

Казано по-директво, Германия загуби от превъзходството си. В продължение на години Меркел, подобно на предшествениците си, се стремеше да предпази германската автомобилна индустрия от бремето на регулациите за вредните емисии. Когато преди две години ЕС беше близо до споразумение за по-строги стандарти в това отношение, Берлин препъна тази развръзка от продължилите 5 години преговори, като в 12 без 5 настоя стандартите да бъдат смекчени. И в крайна сметка германските производители на коли получиха това, което искаха.

Тази политика даде предимства на VW и другите германски автопроизводители. Критиците й сочат като причина за хлабавата регулация традиционно близките отношения на водещите германски политици с автоиндустрията.

Досега германците не обръщаха особено внимание на това обстоятелство - в страната, която широко се почитат националните символи, марка като VW изпълва гражданите й с гордост. Сега обаче това може да се промени.

Позиция

Втечнено триплазмено видиотяване

От коментар на Красимир Грозев в webcafe.bg

"Втечнен триплазмен огън". Безумното словосъчетание упорито пълзи из нашенското интернет пространство вече няколко дни."Новото руско супероръжие изпепели ислямисти", тръби един някога авторитетен български ежедневник. Към новината върви видео, от което уж се вижда как руски специални части изпепеляват три блока, пълни с ислямисти в покрайнините на Дамаск. А изпепеляването се дължи на "Системата за изхвърляне на втечнен триплазмен огън". С леки вариации въпросната новина е копирана в няколко десетки информационни сайтове, а споменаванията на култовото словосъчетание за втечнения триплазмен огън според "Гугъл" присъства на над 500 места в българския интернет.

Разбира се, клипът е фалшив. Оригиналът показва нощни стрелби в част от оръжейно шоу в Кентъки, САЩ. А това, което е набедено за система за изхвърляне на втечнен триплазмен огън, е всъщност шестцевна картечница М134 Minigun. Максималната ѝ скорострелност е впечатляващите 6000 изстрела в минута, което е и причината за интересния ефект, наподобяващ непрекъсната огнена лента, който се наблюдава на видеото.

Съвсем отделен е въпросът за съществуването на нещо наречено "втечнен триплазмен огън". Най-малкото вещество, което се намира едновременно в два (течност и плазма) от четирите възможни агрегатни състояния, би унищожило физиката, която познаваме.

Мързеливо е да кажем, че подобно безумие е плод на кремълската пропаганда в България. Всъщност има две хипотези - оптимистична и песимистична. Оптимистичната е, че сътворилият новината и тези, които са я препечатвали, са идиоти. Песимистичната е, че въпросната "новина" е умишлено сътворена. Страшното в случая е, че абсолютните измислици, които доскоро бяха монопол на жълтите медии, вече усилено си пробиват път в уж сериозните информационни сайтове и вестници.

Най-тъжното е, че въпреки че разполагаме с възможност да достигнем до почти цялото човешко познание благодарение на компютрите, които разнасяме в джобовете си, ние се прощаваме с критичното си мислене.

Реакция

С какво ще задържим и българите

От коментар на Петър Хаджиколев в ureport.bg

Преди да влезе за срещата на върха в Брюксел Бойко Борисов обясни как в България има неколкостотин хиляди роми, за които България отделя милиарди от социалните си фондове… просто за да ги задържи на територията си.

В навечерието на 26-ата годишнина от началото на прехода равносметката показва, че страната е напусната от над милион българи. За тяхното задържане никой не направи нищо.