Едно от най-недопустимите сега съществуващи законодателни разрешения е в един съд да са и двете съдебни инстанции, какъвто в голям брой от случаите е ВАС.

Така например ако в тричленния състав делото се реши с три гласа "за, а в петчленния състав се отмени с 3 на 2 гласа, излиза че 5 върховни съдии са били за решението, 3-ма против, но се уважава волята на тримата. ВАС се разтоварва от множество дела, с които сега е натоварен от 30 специални закони. Премахват се седемчленните състави. В големия брой случаи петчленните състави стават тричленни, а тричленните – едночленни. Предвижда се в повечето случаи касационното производство да е в закрито заседание. И сега съдиите нямат време и не слушат плахите опити за пледоарии. Разтоварването на ВАС му дава възможност да отдели време за уеднаквяване на практиката си. А там има голям проблем с противоречива практика.

Предвижда се много опростена процедура по уеднаквяване на практиката и на отделенията.

Често те имат напълно противоречиви решения. Тогава по искане на страна по дело с приключило производство отделението следва да реши коя от противоречивите си практики да следва. Именно съдиите – специалисти в дадена материя, най-бързо и компетентно могат да решат този въпрос. Не се налага решението на отделението да се мотивира, нито се стига до отмяна на съдебни решения. Освен гореизброените, проектът предвижда и поредица от мерки за ускоряване на правосъдието.

Предвижда се насрочването в открито заседание да стане в тримесечен срок от постъпването на касационната жалба. При отлагане на делото, следващото заседание се насрочва в срок до един месец. Тази промяна е в хармония с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, ал. 1 от

Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Предвиждат се много по-точни критерии за процесуални нарушения, като са отчетени затрудненията в практиката на ВАС. Много съществено е, че въвеждането на по-късите срокове става постепенно, за да не се затрудни работата на съдилищата.

В настоящия момент административно наказателната отговорност по АПК просто не се прилага.

А не се прилага, защото няма механизъм за това. Проектът предвижда ефективни механизми, за да се реализира административнонаказателната отговорност. Сега се предвижда длъжностни лица от съда да съобщават на административно-наказващия орган за съществени процесуални нарушения, включително и за бездействие на длъжностните лица, довели до мълчалив отказ или мълчаливо съгласие.

Детайлно е уредено Мълчаливото съгласие, което е мощен инструмент срещу бездействието на администрацията

Така в специалните закони много по-лесно ще се въвежда мълчаливото съгласие, където това се сметне за уместно. Настъпването на ефекта да се счита, че административният орган е дал съгласие за искането на гражданите и организациите, ако не се е произнесъл в срок е мощен инструмент срещу бездействието на длъжностните лица. Предвижда се се неограничената отговорност на виновните длъжностни лица при бездействие, довело до настъпване на мълчаливо съгласие.

Издаването административни актове по начало си остават безплатно, запазват се символично ниските такси на първата съдебна инстанция – 10 лв. за граждани и 50 лв. за организации.  Процент от интереса ще има само за ограничен брой и то само касационни дела, т.е. на втора съдебна инстанция, където има блокиране на съда от прекомерен брой дела, което носи много повече вреди на гражданите и организациите. Корекцията на таксите само за  касационни дела е една от най-незначителните промени, но беше  преекспонирана. Даже се написа и каза, че едва ли не се вдигаха всички такси, което просто не е вярно.

Сега всеки подава касационни жалби без да го е грижа дали касационната му жалба е основателна или не. Естествено ВАС се задръства. Правосъдието става понякога толкова бавно, че граничи с отказ от правосъдие. Умерено се увеличават таксите при касационното производство на делата без интерес, за да се достигне някакъв нормален размер. Никоя държава не си позволява да си блокира върховните съдилища с неограничен достъп за разглеждане на касационни жалби. За гражданите и организациите бавното правосъдие нанася много по-големи вреди, води до повече разходи и несигурност.

Съдиите имат време по 4-5 часа да решат едно данъчно дело, където често има стотици страници. Съдиите просто нямат време да проучат делото. На какво правосъдие да се надяваме тогава. А на един претоварен съдия последната му грижа е да мисли за уеднаквяване на съдебната практика.

Нека например си представим, че гражданинът е спечелил на първа инстанция данъчното дело и е прав. Ако данъчният орган не обжалва, решението ще влезе в сила. По проекта за промени данъчният орган се равнопоставя на гражданите и вече ще трябва да плати пропорционална такса ако загуби касационното обжалване. И ако разбира, че не е прав, плащането ще го възпре от обжалване.  Така гражданинът ще си спести много нерви и средства и при това ще има бърз резултат и стабилност. Ако пък гражданинът е загубил делото, но смята, че е прав - таксата се плаща едва след края на делото от изгубилата страна и за гражданина няма финансова пречка да обжалва.

Това са очевидни предимства за гражданите от промените в таксите. Стига някой да ги прочете и да помисли.

Проекта за промени в Кодекса предвижда още редица положителни промени, които го правят много по-ефективен и бърз. И с основание при приемане на промените ще стане основна и голяма крачка в съдебната реформа.

* (бел. на автора) Проф. Иван Тодоров е член на работната група, предложила промените в АПК. Той беше един от говорителите и на работната група, изготвила и самия АПК. АПК е единственият български процесуален кодекс, който никога не е критикуван от ЕК. Председател на комисията, изготвила промените е проф. Кино Лазаров, а един от членовете – зам. председателят на ВАС Боян Магдалинчев.