Мнения Daily - Защо допускаме да ни ограбват търтеи

И още: Обръчите им все по-корпулентни, куфарчетата - кевларени; Ходовете на Путин: впечатление за влияние

"Всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва".
"Всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва".    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
"Всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва".
"Всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва".    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Позиция

Защо допускаме да ни ограбват търтеи

От изказване на Сашо Дончев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), пред членовете на съвета

Трябва да признаем, че търтеите доста успешно копират поведението на производителите - те също създават фирми. Но не за да могат по-ефективно да произвеждат, а за да си присвояват част от това, което "балъците" ще произведат. Въпрос на време е било да се досетят, че най-ефикасна за постигане на техните цели може да бъде фирмата, която има право по законен начин да отнема част от произведеното от друг. И са създали "социалната" държава като фирма-експроприатор. Временно управляващите фирмата за законен грабеж се сещат, че могат да въведат регулации и така определени, най-често доходоносни права престават да бъдат общодостъпни, а се предоставят по тяхна воля само на правилните икономически субекти.

Резултатът е отчайващ. За да произвеждаш, ти е нужно съгласието на някого, който не произвежда нищо; парите отиват не при онези, които търгуват със стоки, а с влияние; много хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, а не чрез работа; нашите закони не закрилят нас от тях, но закрилят тях от нас; всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва.

Това не е художествената представа на Айн Ранд за живота в несвободното общество. Това е нашият живот. Никога досега справедливостта не е била толкова масово потъпквана. Никога досега нашето общество не е било толкова дезинтегрирано. Никога досега нихилизмът не е владял толкова българи едновременно.

Къде в тази ситуация е БСК? Навсякъде сме декларирали, че защитаваме интересите на своите членове. От кого ги браним? Кои са техните врагове? А знаем ли точно какви са тези фирми, които ние определяме като представители на българския бизнес? Как бихме могли да защитаваме техните интереси, ако не сме наясно какви са тези компании; как те правят бизнес; какви са ценностите, които те изповядват; какви са техните визия и мисия? Възможно ли е съществуването на организация, ако нейните членове не си приличат (поне) по тези характеристики? Възможно ли е такава организация да има ясен образ и да провежда понятна за обществото политика?

Предприемачите са хората, за които трудът не е досада или бреме, а възможност за изява и реализация на способностите им в полза на всички. Те не "ходят на работа", за да получат месечен доход срещу ежедневното "задължение" да отброяват секундите на тези струващи им се безкрайни 8 часа. Те са тези, които 24х7 не спират да мислят и да творят. Тези, които създават технологиите и откриват полезни за хората приложения.

Дали ние, Управителният съвет на БСК, защитаваме интересите на предприемачите, чиито права и стоки са обектът на грабеж от страна на държавата? Можем ли да им отговорим как, за какво и от кого се ползват отнетите им права и пари? Не можем. Докога ще приемаме да ни будалкат със схематични отчети за използваните от бюджета средства? Защо не можем да ги принудим да отговорят какво количество и с какво качество са предоставените на обществото продукти (стоки и услуги)? Знаем ли кой, защо и как е поръчал тези продукти? И дали всичко това не е могло да бъде "произведено" с по-малко средства?

Време е да си отговорим на тези въпроси! Откровените отговори ще ни спестят неизбежното взаимно разочарование от откритието, че не мечтаем в една и съща посока. И не на последно място - ще помогнем на обществото да си поправи държавата, за да може тя да му служи, а не обратното. Нали всички искаме нашите деца и внуци да имат възможност да се реализират тук, в България?!

Този филм сме го гледали

Само куфарчетата станаха кевларени

От коментар на Дияна Костова в webcafe.bg

Исперих, кал до ушите. Върху буците пръст - червен килим. В "почетните" ремаркета се е настанил целият ръководен драмсъстав на ДПС - от партийния председател Лютви Местан до вогонското* перо Мариана Георгиева.

Охранителите от НСО, които пазят Местан, са прилепнали плътно до него. Един носи дискретно куфарче с кевларено (противокуршумно - бел. ред.) одеяло - току виж електоратът от Лудогорието открил огън в знак на признателност за всички тези 25 години права и свободи. За всеки случай електоратът е обособен с въженца на респектиращо отстояние.

Който плаща, той поръчва музиката. "Кой уши байрака, кой му тури знака... Аз съм Райна Попгеоргиева-а-а", пее мустакат славей, след което продължава с либрето на турски език. Каросериите се поклащат в блаженство с пълното съзнание какво ще последва.

Топчето пукна, опозицията скокна. Кметът на Панагюрище (също в предизборна кампания, но от ГЕРБ) се самосезира с кърваво писмо срещу "грозното зрелище", по време на което е изпята свещената песен за Райна Княгиня. В знак на протест панагюрци се готвят за групово изпълнение на обезчестената песен. Без майтап.

Тоя филм вече сме го гледали. И не е турски, а съветски. Преди 10 години Ахмед Доган го измисли - ден преди парламентарните избори обяви в национален ефир с цялото самодоволство, на което е способен, че той държал обръчите от фирми, а в България нямало бизнесмен над средното равнище, който да е изкласил без "една моя усмивка".

През 2009 г., преди възкачването на ГЕРБ на власт, пък дойде второто му "откровение" от с. Кочан: "Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата." Между двата тура на президентските избори през 2011 г. Доган подари властта на Росен Плевнелиев, като смачка в мечешката си прегръдка конкурента му Ивайло Калфин.

ДПС е перфектният възпламенител на електорални страсти. Възбужда и чужди, и свои. Резултатът е положителен за всички играчи. "Свещената война" срещу ДПС стои в генната модификация на n-на брой "патриотични" фракции, от които поне три са намерили място в Народното събрание, за което ползват държавна субсидия.

Междувременно обръчите на Доган се разшириха до корпулентни мащаби, а партията на Пеевски едва се сдържа да не измести официално столетницата като втора по големина политическа сила в страната. Само куфарчетата станаха кевларени.

* "Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена" ("Пътеводител на галактическия стопаджия")

Ходовете на Путин

Впечатление за влияние

От коментар на Ан Епълбаум, директор в лондонския неправителствен институт Legatum, във "Вашингтон пост"

Когато пишеш за руския президент, винаги е изкушаващо да се впуснеш в геополитическо бръщолевене. Макар че студената война приключи преди четвърт век, все още сме свикнали да мислим за Владимир Путин като за глобален играч.

За Путин влизането в Сирия, подобно на почти всичко, което е сторил, е част от собственото му усилие да се задържи на власт. През първите му 10 години като президент извличаше легитимността си приблизително по следната логика: "Може да не съм демократ, но ви давам стабилност, икономически ръст и плащане на пенсиите навреме".

Във времена на поевтиняващ петрол и икономически санкции (да не говорим за масовата корупция в публичния сектор) този аргумент вече не работи. Руснаците тази година са видимо по-бедни и, изглежда, положението ще се влошава. Затова новият му аргумент звучи така: "Може да не съм демократ и икономиката може да потъва, но Русия си възвръща полагащото ѝ се място в света".

В действителност Путин не разполага с военна сила, за да окаже истинско влияние в Близкия изток. Той няма да може тайно да натрупа силите си, както стори в Украйна. Нито ще получи някаква изгода от съюза си със съсипания сирийски диктатор Башар ал Асад. Но ще създаде впечатление, че влияе, и това е единственото, което има значение.

Разбира се, акцентът не е върху сирийския народ, нито върху руския. Инвазията на Путин в Украйна беше нещо лошо за сънародниците му и за страната му и трагедия за Украйна. Очаквайте същия резултат и от нахлуването му в Сирия.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    gruycho avatar :-|
    истинският.груйчо

    Поздравления за Сашо Дончев.

    Понякога си струва да кажем, че царят е гол. А той добре го е казал.

  • 2
    tnv1422179723388859 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Хем е прав, хем не е прав. Държавата е услуга без която бизнесът е невъзможен. Не се възпроизвежда само капитала ,за което отговарят неговите собственици и което е особено важно , а обществото като цяло.Казано иначе гледната точка е едностранчива и показва едно ограничено мислене. Проблемът не е държавата , а корупцията в държавата и неправилното разпределение на ресурсите ,с които разполага , схемата ПАРИ-ВЛАСТ- още ПАРИ, която описва този умник. Бизнесът има нужда от сигурност и равенство пред закона , от качествени човешки ресурси . Кой може да му ги осигури , кой ще осигури равен достъп до образованието . Претенцията че всички, които не са работодатели са им длъжници е върховно нахалство , защото бизнесът е само част от процеса но възпроизводство и развитие . А къде е науката , образованието, здравеопазването, инфраструктурата , полицията , съдебната система и т.н. Растящата производителност на труда не е заслуга само на частната инициатива и бизнесът, а на образованието , науката и тези ,които работят за тях. Може би искат да им се плаща за великите дела вместо да плащат данъци? А какво са без останалите? Би ли могъл Сашо Дончев да забогатее ако го оставим сам на тази планета и се изнесем. Има ли човек който може сам да поддържа стандарт на живот по висок от този на дивак, ако е сам на самотен остров? В разделението на труда ,правеното на бизнес, управлението му е само част от необходимите умения. Всичко останало го правят тъпите наемници и те трябва да целуват ръка на бизнеса заедно с цялата държава . За мен това е мислене на изроди .

  • 3
    lcc1413301630379234 avatar :-|
    Stanislav Andreev

    Ан Епълбаум е и авторка на книгата "Лагерите на смъртта.ГУЛаг" (Пулицър 2004г.)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал