При възстановяването през 1996 г. на Върховния административен съд (закрит след 1944 г.) проф. Живко Сталев каза: "Истински правова държава е онази, която има развито независимо административно правосъдие, а то по същество е правозащитна дейност." В този смисъл езикът на мотивите към промените изумява с откровената подмяна на смисъла на административно правосъдие и свежда всичко до числа и стойности, които максимално да отдалечат ВАС от принципите на правовата държава.

Експертите, написали проекта, и внеслите го политици обаче предлагат разтоварване на върховните съдии, като се ограничат делата, така че до тях да стигат предимно жалби с висок материален интерес, като с процент от него ще се определя и таксата. Самото понятие "материален интерес по административни дела" е най-красноречивият израз  - като сложим финансовите бариери, ще разтоварим съдиите и ще ускорим правосъдието.

Нищо, внесено с такъв мотив, не може да е читаво. Промените слагат бариери точно пред тези, които всекидневно се сблъскват с произвола на администрацията - гражданите, малката и средната фирма. А оспорването само на една инстанция на ревизионните актове със стойност до 5 хил. лв. за граждани и 25 хил. лв. за фирми и организации изпразва от съдържание съдебния контрол над актове на властта и го заменя с парични стойности - опасен филтър за делата във ВАС.

Открито се неглижира публичният интерес в най-важните сфери за гражданите, като определят делата за тях с "относително ниска обществена значимост и липса на правна и фактическа стойност". Явно губят времето на върховните съдии за  делата с висок материален интерес, с които работят големите адвокатски кантори.

Като прибавим и идеята събирането на доказателствата да се изчерпва само в първата инстанция, включително и когато - сега внимавайте - "административният акт по силата на закона се оспорва пред несъдебна инстанция, чието решение се обжалва само пред касационна съдебна инстанция по реда на този кодекс", започваме да вдяваме колко далече са стигнали авторите. Преведено, казаното в кавичките означава, че органи като свръхважната и "независима" КЗК например, която е несъдебна инстанция, но е с административна юрисдикция, става господар на правния спор, защото там ще се изясняват фактите, а не при върховните съдии. Такова нововъведение е направо нагло, като знаем какво представляват нашите регулаторни органи, оплетени в олигархични зависимости и бълващи поръчкови решения...

Още по-разрушаващо представата за съд е предвиденото "бързо уеднаквяване на практиката без мотиви". Освен че тази драстична новост противоречи на конституцията, която възлага само на общото събрание на ВАС и ВКС да тълкуват и уеднаквяват противоречивата практика, самата идея - чрез гласуване от мнозинството в едно отделение да се определя правилната практика - е тоталитарна.  Това означава шефът на отделението да събере съдиите и да гласуват - която практика по идентични казуси посочи мнозинството, тя става задължителна. Без мотиви...

Проблемите с противоречивата практика във ВАС от закона ли произтичат или от порочни зависимости?  ВАС вече си е лепнал неизтриваеми петна с изпиране на закононарушения. В неговите отделения е впечатляващ броят на т.нар. командировани съдии, прибирани откъде ли не далеч не по компетентност, а по готовност за изпълнение на услуги - ако съдим по формирането на съставите, където случайният принцип е мираж.

Целта на този проект изглежда като укрепване на безконтролността и влиянието на ръководството във ВАС. Зам.-председателят му Боян Магдалинчев например (който се е проявявал като основен фактор по някои от най-важните дела, с понякога спорни решения, включително по отмяната на влезли в сила актове, свързани с устройствени планове) повишава своя статус чрез съавторство на проекта,  който от своя страна демонстрира свързаност с назоваващата се демократична част на политическия спектър - Реформаторския блок. Така де - няма само с ДПС да свързваме съдебните шефове...

Новият план за Витоша

От природен в ловен парк

От становище на коалицията  "За да остане природа в България" след обсъждането на проекта в сряда

Проектопланът отваря вратата за застрояване, сечи и лов, идентични с тези извън защитената територия, което обезсмисля съществуването на Витоша като най-стария природен парк на Балканския полуостров. Той премахва съществуващите режими за защита на планината и увеличава зоните за застрояване със сгради и съоръжения над 13 пъти.

Почти цялата северна част на Витоша се обособява в зони, в които основната цел е урбанизиране и изграждане на спортни съоръжения. Създават се условия за прокарването с последващ устройствен план на нови ски зони в парка, с което устройството и отговорността за управлението на парка се прехвърлят от Министерския съвет на общината.

Основната цел на проектоплана е изграждането на нов ски курорт, която е заложена чрез:

- обособяването на огромна зона за изграждане на сгради и спортни съоръжения на площ от над 4000 хектара при съществуващо застрояване 70 хектара - в тази зона се предвижда като приоритетна дейност на парковата дирекция изработването на специализиран застроителен план, какъвто през 2008 г. беше лансиран за новата ски зона над хижа "Алеко" и беше отхвърлен от екоминистерството

- премахване на всички досегашни забрани за промяна на предназначението на горите и пасищата, както и забраните за ново строителство с изключение на вили, хотели и промишлени предприятия. Така се отваря вратата за всякакви други строежи, вкл. ски лифтове, ски писти, резервоари за изкуствен сняг, нови пътища, паркинги и т.н.

Коалицията "За да остане природа в България" заявява, че проектопланът за управление на Природен парк "Витоша" подменя изцяло философията на планирането в защитените територии. Има сериозно разминаване между експертните оценки и заложените режими. 

От една страна се посочва, че е необходимо ограничаване на всяко човешко въздействие, което може да намали благоприятното природозащитно състояние в природния парк, и в същото време напълно необосновано отпадат действащите забрани, които предпазват парка от застрояване, като се планират и специализирани подробни устройствени планове с цел бъдещо застрояване.

Под байрака на ДПС

Отборът на пишман борците

От коментар на Иван Бедров в "Клуб Z"

Страшна борба пада срещу ДПС. То са декларации, то са интервюта. Браненето на българщината е денонощно и неуморно. Даже пот хвърчи от екрана. Сутрин обясниш как следващото изпълнение на "Кой уши байрака" с турски думи направо ще доведе "Ислямска държава" в Исперих, а на обяд подкрепяш предложенията на ДПС за подуправители на БНБ.

По икиндия искаш прокуратурата да забрани на ДПС да изпълнява възрожденски песни, а надвечер си на делова вечеря в хотел с име на град, дал име на стена.

На другата сутрин предлагаш да се влиза в затвора за говорене на турски, по обяд вече си дал интервю за някой от сайтовете му, а надвечер си гост на официалната трибуна на "Левски". Лягаш си рано, защото на следващия ден си на делова среща в Н-ския град, за да видиш там нещо онзи търг, нещо подизпълнителя там, нещо да мине отново с намигането му.

Удобно е да не забелязваш кой и как прибира лъвския пай от обществените поръчки, кой и как назначава ключовите позиции в съдебната система, кой и как пердаши всеки противник на статуквото с медиите си, кой и как е извън правила. Отвъд закона.  

По-сигурно е някак си да вееш байрака. Играта може да е елементарна, но и за теб сгодна, и за него. А силно охраняваният с държавни пари господар на сарая сигурно понякога въздъхва: "Ех, колко малък, но изключително прост народ сме... Как да не им се качиш на главата..."