С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 5 окт 2015, 8:46, 3109 прочитания

Дебат за Административно-процесуалния кодекс: Иван Тодоров за критиките към промените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В два материала, публикувани във Вашия уважаван вестник и сайт, се цитират мои материали и многократно се цитира моето име. Първият е на Васил Петров "Противоречивата реформа на административното правосъдие", а вторият е на Росен Босев "Върховен административен съд: Забранено за граждани".
Чудесно е, че един съдия в Софийския районен съд успява да отдели време и за докторантура в СУ "Св. Кл. Охридски". Чудесно е, че уважаван журналист като Росен Босев, с изявено отношение към проблемите на съдебната реформа, също е взел отношение по въпроса, като в голяма степен се е позовал на изразените от г-н Васил Петров становища. Радвам се и им благодаря, че и двамата приемат много от направените предложения като положителни. Позволявам си да не съм съгласен с много от изразените от тях тези. Ето и конкретните ми коментари.

В предлаганите промени се предлага събирането на доказателства да се изчерпва в производството пред първата инстанция, включително и когато административният акт по силата на закона се оспорва първо пред несъдебна инстанция (напр. КЗК), чието решение се обжалва само пред ВАС.

Според Васил Петров о този начин на практика несъдебните юрисдикции (най-вече Комисията за защита на конкуренцията) ще станат господари на фактите по правния спор, така че жалбоподателите, които впоследствие търсят защита срещу решението на юрисдикцията, няма да могат да оспорят фактическите изводи на несъдебния орган, нито да искат събирането на нови доказателства. Това е противоконституционно. Той посочва, че с решение №6 от 11.11.2008 г. по к.д. №5 от 2008 г. Конституционният съд допусна принципно да съществуват несъдебни правораздавателни органи, но само ако "последната и решаващата дума относно спазването на правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица и разрешаването на правни спорове ... принадлежи на съда", а това е възможно само ако съдът, който контролира акта на особената юрисдикция, може да провери не само дали правилно е приложен законът, но и дали са установени действителните факти по случая."

ВАС отдавна се е произнесъл, че обжалването на решенията по обществени поръчки на КЗК пред съда имат касационен характер. В касационното производство са допустими само писмените доказателства. А в КЗК широко се използват всякакви доказателствени средства, особено вътрешни и външни експертизи. Според разсъжденията на г-н Петров излиза, че и досега практиката на ВАС е противоконституционна, защото съдът не може да провери голяма част от доказателствата на КЗК – някои от които са решаващи.
Изводите на г-н Петров са неправилни. Според чл. 209 АПК касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:
1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.


Ако КЗК неоснователно не е удовлетворила искания на страна за събиране на доказателства, сме изправени пред съществено процесуално нарушение. Ако КЗК не е събрала нужните доказателства, тя съответно няма как да обоснове решението си. В такъв случай е изпълнено изискването на Конституционния съд че "последната и решаващата дума относно спазването на правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица и разрешаването на правни спорове ... принадлежи на съда".

В много държави, включително и САЩ, актовете подлежат на обжалване само пред особени юрисдикции и даже не достигат до съд. А КЗК като независим регулаторен орган има често пъти по-голям ресурс, специалисти и време, за да събира качествени доказателства. И за разлика от доста държави след нея стои и възможността от съдебно касационно обжалване.

По-нататък г-н Петров излага и други твърдения за противоречие на предлаганите промени на АПК с конституцията:
"С параграф 106 от проекта е предвидено, че в Закона за държавния служител актовете на назначаване на държавния служител и за прекратяване на правоотношението му няма да се наричат вече "административни актове", както пише в действащите разпоредби на този закон, а съответно "акт за назначаване" и "акт за прекратяване" и съответно ще подлежат на обжалване пред административния съд, а не пред ВАС. Целта на авторите на проекта е съвсем ясна – като "прекръстят" акта, той да престане да бъде индивидуален административен акт (по същия начин, по който средновековните монаси кръщават свинското риба, за да могат да го хапнат по време на пости). По този начин, доколкото актът за прекратяване на правоотношението на държавния служител се издава в много голям брой случаи от министър, няма да подлежи задължително на оспорване пред ВАС като първа инстанция и подсъдността ще може да се "свали" на ниво Административен съд - София-град. Този начин на разсъждения е неправилен. Чл. 125, ал. 2 от Конституцията предписва, че пред ВАС като първа инстанция се оспорват "актовете на Министерския съвет и министрите", а не само "административните актове на Министерския съвет и министрите". Без значение е дали ще кръстим заповедта за прекратяване на правоотношението на държавния служител в Закона за държавния служител "административен акт", "акт за прекратяване" или "уволнителна заповед" - щом е издадена от министър, тя може да са обжалва само пред ВАС."



В този случай г-н Петров прави една много съществена и, бих казал, недопустима грешка. И тя се изразява в това, че вътрешнослужебните актове въобще не подлежат на обжалване по АПК. Те въобще са извън приложното поле на АПК. И това е учебникарско положение. Да прекратиш служебно правоотношение вътре в администрацията е типичен случай за вътрешнослужебен акт. Въобще нещата, които се развиват вътре в администрацията, имат вътрешнослужебен характер. Ето защо, когато в чл.125, ал.2 от конституцията се говори за актове на МС и министрите, се имат предвид само административните актове, насочени към граждани и организации извън администрацията, а не вътрешнослужебните, включително служебните отношения в администрацията. Ако не беше така, всяко нареждане на министъра до секретарката му или до зам.-министъра му щеше да подлежи на обжалване. Тълкуването на употребените в конституцията термини следва да става в съответствие с общоприетите положения на правната теория и практика. Поради тази причина, за да се обжалват вътрешнослужебни актове, е необходима изрична законова разпоредба. Именно затова чл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител си служи с фикция (приравняване), като казва, че прекратяването става с административен акт: "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване". Ако актът си беше административен по естеството си, т.е. насочен към външни за администрацията лица и организации, нямаше да има нужда от този член. Още по-малко щеше да има нужда да се казва, че актът се издава в писмена форма, защото още от 1970 г. административните актове да се издават поначало в писмена форма. Актът се приравнява като административен и в редица още текстове на Закона за държавния служител - В чл.2, ал.1, в чл.9, ал.1, в чл.11, ал.1, в чл.13, ал.2. Така се оказва, че рибата си е риба, стига в закона да не я наричат свинско, като по този начин я приравняват със свинското.

Г-н Петров казва във връзка с държавните такси, че "Недопустимо е, когато един правен субект бива заплашен от налагане на публично наказание (в случая глоба или имуществена санкция), той да бъде принуден да заплати държавна такса и то пропорционална. Това е форма на допълнителна държавна репресия срещу преследвани административнонаказателно правни субекти, която противоречи на Конституцията." Тук се допуска грубо смесване на глобата и имуществената санкция с понятието "държавна такса". Четирите процента са държавна такса и именно защото тя е такава, тя се дължи от всяка страна, загубила делото – включително и КЗК. Така според думите на г-н Петров излиза, че КЗК също е подложена на публично наказание и на държавна репресия. Пропорционалната такса от 4% е мощен аргумент в защита на гражданите и организациите. Защото КЗК рискува, ако съдът й отмени акта, тя да заплати 4% държавна такса. Докато понастоящем тя без всякакъв риск налага наказания, без да може да понесе каквито и да било съществени отрицателни последствия, ако не е права. Размерът на държавната такса би противоречал на конституцията, ако е пречка за търсенето на съдебна защита. Но таксата се заплаща едва след приключване на делото от загубилата делото страна.

Г-н Петров посочва, че "Досега никога върховен съд, дори и по административни дела, не е решавал еднолично дела. Функцията на първата инстанция е преди всичко правилното установяване на фактите по спора, а едва ли може да се поддържа, че по делата, родово подсъдни на ВАС - а тук са делата срещу административни актове на Министерския съвет, министри и др., споровете са толкова прости от фактическа страна, че да ги разглежда само един съдия."

Само да започнем с това, че според предложенията за промени в АПК актовете на МС като колективен орган се гледат от тричленен състав като първа инстанция.

Това, че досега актовете във Върховен съд не са се гледали от едночленни състави като първа инстанция, си е просто слабост на законите досега. В повечето държави по света първоинстанционните производства се гледат от един съдия независимо в кой съд са. Чудесно е, че г-н Петров живее с идеалната представа, че тримата съдии се събират заедно и обмислят и решават делото. Ама нещата не стоят така. Поради претовареността на съдиите за заседанието в огромния брой случаи се подготвя само съдията-докладчик. И това не се изразява в цялостно прочитане на делото. Има и състави, които се произнасят след заседание, но те не са много. В други случаи има произнасяне в определени дни, когато съдията-докладчик е готов с проект за решение. Той разказва накратко за делото и в големия брой случаи останалите съдии се съгласяват с неговата теза, освен ако делото не е много специално. В интерес на истината има и няколко състава, където и тримата съдии се задълбочават в делото. В останалите случаи съдията-докладчик си написва решението и го пуска за подпис на останалите членове от състава, които просто го разписват – често без да го четат. Искам изрично да отбележа, че съдиите не са виновни за това – те са просто претоварени и гледат да отделят достатъчно време за своите дела. Още по-силно е изразено разказаното при петчленните състави, където съдиите съвсем нямат време да разделят вниманието си между 5 дела. При положение че имат чисти 4.5 часа, за да решат своето дело, по което са докладчици, представете си колко време могат да отделят за другите дела.
За какви усилия по уеднаквяване на практиката може да говорим при това положение?

Чрез редуцирането на съставите към едночленни и тричленни се отваря време на съдиите от тричленния състав да обсъдят внимателно аргументите на докладчика и да има реално произнасяне. Отваря се и време на съдиите да прегледат съдебната практика внимателно и да помислят за уеднаквяването й.
Г-н Петров казва: "С параграф 43 от проекта е предвидено в нова ал. 3 на чл. 170, че съдът "не е длъжен да напътва страните за разпределението на указаната в този член тежест на доказване", а това е тежестта на доказване по първоинстанионните дела за оспорване на административни актове.

С това правило се прави голяма стъпка към възприемане на чисто състезателното начало в процеса, което бе отречено дори по граждански дела с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2008 г. По административни дела важи принципът на засиленото служебно начало, тъй като страните в производството са гражданинът и организацията, от една страна, и администрацията, която се предполага да има надмощно положение, от друга."


Това е чудесно казано, но в чл.9 от общата си част кодексът е решил този въпрос и е излишно той да се преповтаря:
(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.
В чл.171, ал.4 изрично се казва:
"Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства."
Освен това проектът съвсем изрично е предвидил каква ще бъде доказателствената тежест:
"Чл.170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, както и лицата, които се ползват от настъпило мълчаливо съгласие, трябва да установят съществуването на фактическите основания и законовите изисквания за издаването на акта.
(2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.".

Едно е служебното начало, което се запазва и съдията следва да напътва конкретно страните, съвсем друго е буквален преразказ на закона, като при това по принцип този преразказ е излишен при наличието на задължение на съда конкретно да напътства страните.

Има и още нещо - пропускът на съда да даде разпределението на доказателствената тежест се води съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на решението, и делата се проточват двойно по-дълго заради тази формална грешка, което е в очевидна вреда на гражданите и организациите. Много по-полезно за страните е конкретни напътствия от съда, че нещо трябва да се докаже, а не наличието на формални и общи изявления. Нека не забравяме, че в кодекса има и изисквания за конкретни доказателствени съдействия на страните, в чиято полза не е издаден акта. Така едно общо напътствие може да обърка страните и да ги постави в неблагоприятно положение. Разбира се, много по-лесно е да се остави това задължение за общо напътване за доказателствената тежест – голяма работа, че ще доведе до повтаряне и забавяне на немалко дела и конкретни неблагоприятни последици за страните. По-важно е, че няма някой да пише как се целяло да бъдат прецакани гражданите.

Според г-н Петров "Проектът предлага създаване на чл. 257а, с който да се даде възможност на всяка страна по приключило дело да иска постановяване на решение за уеднаквяване на практиката на дадено отделение на ВАС, ако отделните състави на отделението имат различна практика по приложението на закона. Посочено е, че такова решението за уеднаквяване на практиката се постановява без мотиви и с мнозинство от съдиите в това отделение. Предложението звучи на пръв поглед демократично (дава се възможност на страни по дела да искат уеднаквяване на практиката). Звучи и прагматично и ефективно като процедура (не се пишат мотиви на тълкувателно решение, не се спазва относително дългата процедура за постановяване на тълкувателно решение, а бързо се отстранява противоречивата практика). Следва обаче да се има предвид, че разпределението на делата по материя в отделните отделения се решава еднолично от председателя на съда, а не от Пленума му и е в известна степен произволно, както и че има 8 отделения във ВАС и е много по-лесно да се установи неправилна или спорна съдебна практика сред 1/8 от съдиите на ВАС, отколкото сред мнозинството от съдиите във ВАС. Проблем е и, че никъде не е предвидено тези "мини-тълкувателни решения" да се публикуват, а това прави съдебната практика непрозрачна.
…Вместо да се предвиждат такива нови тълкувателни органи, следва да се активизира тълкувателната дейност на ВАС, броят на образуваните тълкувателни дела на година на който се брои на пръстите на едната ръка."


На първо място, не съм съгласен, че материята, с която се занимава дадено отделение, се определя от председателя на съда. Според Чл. 119 от ЗСВ Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии и определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд.

Когато се определят броят и съставът на колегиите и отделенията, това не може да стане, без да се каже с какво се занимават тези колегии и отделения. Не може да има решение например, че се създават 20 отделения, еди-кои си съдии ще са по отделенията, ама ще видим след време с какво ще се занимават тези отделения. Това са очевидни неща. В проекта за изменения на ЗСВ този въпрос е още по-ясно уреден – пленумът определя изцяло структурата на съда. А идеята е промените в АПК да влезнат в сила от 2017 г. – би следвало това да е след промените в ЗСВ. Поради това страховете, че някой конкретен човек ще пренарежда материята, с която се занимават отделенията, от правна гледна точка са очевидно несъстоятелни.

Практиката на ВАС е твърде противоречива, административните закони са десетки пъти повече от гражданските. Поради това и 20 тълкувателни решения на година да приема ВАС, това няма да реши проблемите с противоречивата практика.

Не смятам, че е вярно, че решенията коя практика да се прилага няма да се публикуват. В чл.137, ал.11 от предложенията за промени е написано: "Всяко съобщение или призовка, всяко искане или жалба, всеки подаден документ, всеки акт на съда и всяко друго правно действие по делото се публикуват в интернет страницата на съответния съд под номера на съответното дело в 3-дневен срок от постановяване на съответния съдебен акт или извършване на съответното действие."

Искането за уеднаквяване на практиката се прави САМО от страна по дело, гледано във ВАС. Свързаността с делото е съществено, за да се иска тълкуване. След като по искането има произнасяне на отделението във връзка с това искане, произнасянето следва да се публикува към това дело. Разумно е да се предвиди и изрично решенията на отделението да се публикуват в нарочен раздел на сайта на съда, но това вече е въпрос на регулиране не от АПК, а от ЗСВ. Защото АПК урежда конкретни отношения между държавни органи, от една страна, и граждани и организации, от друга, докато общата организация и функциониране на съда се уреждат в ЗСВ. Не бива да се излиза от предмета на АПК, ако се държи на юридическа стриктност. А иначе предложението е полезно и следва да се подкрепи за влизане в ЗСВ.

Според г-н Петров "В параграф 104 от проекта се предвижда изменение в ДОПК, според което решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 5000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и до 25000 лв., когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. С това изменение на практика се премахва достъпът на граждани на страната и на дребния бизнес до ВАС по голям брой данъчни дела. След като се признава, че данъчните дела са едни от най-сложните от фактическа и правна страна, как е възможно да се поддържа, че тези дела трябва да бъдат решавани в редица случаи еднолично от регионален административен съдия, без възможност за касационна проверка от ВАС и при неизбежната опасност от формиране на противоречива практика по множество въпроси?"

Всъщност касационното обжалване по административни дела е четвъртата инстанция, която се занимава с определянето на данъчни задължения. С това България определено държи едно от първите места в света. При съставянето на ревизионния акт е предвидена специална процедура по възражения. След това има обжалване на акта пред нещо като юрисдикция, съставена от данъчни юристи и данъчни специалисти, които нямат материален интерес от събирането на повече данъци. Там доста често се отменят данъчни актове или части от тях – знае го всеки, който се занимава с данъци. След това има първоинстанционен съд. Да, делото се гледа от един съдия. Но мисля, че горчиво грешат тези, които си мислят, че в тричленните състави на ВАС и тримата съдии четат данъчните дела и заедно ги обмислят. Както вече споменах – поради липса на време. Така че на практика и там делото се решава от един съдия. И причината е претовареността. Като се противопоставя на намаляването на тази претовареност, г-н Петров увековечава това да продължава по същия начин.

Невярно е твърдението, че след като делата с по-малък интерес се решавали окончателно от един съдия в административен съд, това се отразявало на съдебната практика. Съдебната практика не се определя от това дали делата са големи или малки, а от вида на казусите. Един и същ вид казуси могат да бъдат с голям или малък обществен интерес. Поради това всякакъв вид казуси равномерно ще продължат да отиват във ВАС и размерът на казуса няма да се отрази на наличието на практиката на ВАС. Но претовареността на ВАС ще се отрази на качеството на съдебната им практика.

Въпросът с таксите е най-лесният за решаване въпрос, ако се реши да се променят предложенията
– просто се сменят или премахват няколко цифри. Когато при промените в ГПК за производството по допускане във ВКС се беше предвидено плащане само от 30 лв., съдът беше задръстен с искания за допускане и съдиите от ВКС бяха силно претоварени. Много е популярно да слагаш ниски такси и ще ти ръкопляскат за голямата достъпност до правосъдие. А всъщност получаваш насрочване след повече от година и множество отлагания през дълги периоди от време, несигурност и добри хонорари за адвокатите. Това става и във ВАС, и във ВКС.

Намеците, че промените били в интерес на големите адвокатски фирми и директните изявления, че са срещу интересите на по-бедните граждани, са дълбоко неверни. При това очевидно неверни. Въвеждането на пропорционална такса при обжалването на данъчни актове ще намали тези обжалвания с около 20%, което ще засегне сериозно големите адвокатски фирми. Ограничаването на делата с по-малък интерес няма да донесе никакви доходи на големите адвокатски фирми. Въобще намаляването на делата намалява доходите на адвокатите. Не знам дали това е сложно за възприемане? И нека само да отбележа – доходите на адвокатите се плащат от гражданите и организациите. Така че намаляването на доходите на адвокатите ще увеличи доходите на гражданите и организациите. Мисля си, че ще е доста недалновидно от материална гледна точка да не препоръчам да паднат или поне да се запазят както досега всички такси. Защото неплащането на такси с нищо не засяга дохода на адвоката, а само увеличава делата и с това хонорарите му. От друга страна, уеднаквяването на практиката поради наличието на време за това и нови възможности ще накара още административните органи и първоинстанционните съдилища да се придържат към тази единна практика, което ще спести следващи обжалвания на хората, неразполагащи с достатъчно средства.

Много примамливо звучи предложението на г-н Петров делата, които се гледат от ВАС като първа инстанция, да не подлежат на касационно обжалване. Това се е обсъждало неведнъж, има го като практика в малко на брой държави, а също и, както посочва г-н Петров – и по царско време. Човек се запитва как никой не се е сетил да приложи това? Причината е доста проста – дали делата да са едноинстанционни или не зависи и от сложността им, и от уеднаквеността на съдебната практика, и от това дали преди това е имало компетентни административни юрисдикции. Когато например се обжалва обществена поръчка и е имало административно обжалване пред КЗК, тогава е съвсем естествено и законодателят се е сетил да го направи съдебната инстанция на ВАС да е първа и последна. Но когато има решения на министри по комплицирани въпроси, когато се обжалват решения на колективни органи и т.н., нещата невинаги са много прости. Не съм убеден, че една важна и сложна наредба на МС трябва да се решава едноинстанционно. Само премахването на втората инстанция в рамките на ВАС няма да отвори достатъчно време на съдиите, за да се занимаят всички заедно с решаването на въпроса. На сегашното равнище на съзнанието в България, втората инстанция има сериозно възпиращо въздействие върху възможностите за отклоняване от закона и съдебната практика в първата инстанция. А написаното от първата инстанция удържа втората инстанция от излагането на несъстоятелни аргументи. В това е смисълът на инстанционността по целия свят. И последен аргумент – нека не превръщаме един Върховен съд в районен съд, който гледа дела на първа инстанция. Идеята е ВАС да не гледа дела на първа инстанция. Извън това смятам, че има много видове случаи, когато може да се предвиди производствата пред ВАС да са едноинстанционни. И такова конкретно предложение ще е много полезно – стига някой да седне да го направи. След години, ако някога станем цивилизована държава, би следвало мнозинството дела да са едноинстанционни, а ВАС да се занимава преимуществено с уеднаквяване на практиката по тези дела. Защото администрирането (изпълнително-разпоредителната дейност) трябва да е бързо. А обжалването в сегашния му вид го прави изключително бавно, от което всички в държавата губят.

Г-н Росен Босев в статията си дава един пример по дело за достъп до информация от БНБ: "Представете си, че поискате по Закона за достъп до обществена информация от председателя на управителния съвет на БНБ за възнагражденията на членовете на управителния съвет и той ви откаже. Обжалвате пред тричленен състав на ВАС. Той конституира като заинтересувани страни членовете на управителния съвет (седем на брой), изслушва ги и в крайна сметка преценява, че е налице обществен интерес, който е над техния личен (да не разкриват данни за заплатите си), и отменя отказа за предоставяне на информацията. Всичките седем души подават жалба срещу решението и плащат общо 1750 лв. държавна такса. Петчленен състав на съда отменя решението на долната инстанция и ви осъжда да платите... 1750 лв. такса. Представете си сега, че заинтересуваните страни не са физически лица, а министерства. Тогава таксата е 5000 лв. за всяко от тях."

Забележете – 1750 лв., ако се загуби делото. А ако човек е прав – би следвало да го спечели и да не загуби нищо. Ще загубят само тези, които неоснователно са подали жалби. Г-н Босев изхожда от положението, че съдът действа против закона и загубата най-често е несправедлива. Такава нагласа е нормална, ако непрекъснато пишеш срещу недъзите на обществото и си се сблъсквал неведнъж с делата за достъп до обществена информация, по които често се осъществява натиск. Но нали затова се искат промени и в конституцията, и в ЗСВ, за да се стигне до положението, че съдът поначало ще отсъжда законосъобразно. Ако ще изхождаме от позицията, че най-често решенията са неправилни – всички промени са безсмислени.

Но възможна е и обратната ситуация на дадения от г-н Босев пример – печели се първоинстанционното дело за достъп до информация примерно срещу министерство и плащането на такса от министерството в размер на 5000 лв. да го спрат да подава неоснователна жалба.

Бих искал да кажа, че в двата материала се критикуват една много малка част от предлаганите стотици промени. Радвам се, че критиките са толкова малко – честно казано, очаквах много повече.

Искам да искрено благодаря и на двамата автори за това, че са се постарали да направят конкретни критични бележки, които са сериозно аргументирани. Приятно съм изненадан, че се правят и конкретни предложения. Още веднъж благодаря и за оценката на добрите според авторите предложения. Въобще и не мисля, че предложенията са съвършени. Те ще станат по-добри именно след една конструктивна дискусия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - На фона на Гешев ще съжаляваме за Цацаров Мнения Daily - На фона на Гешев ще съжаляваме за Цацаров

И още: Пред очите ни се изработва универсално кибероръжие; А дали НАП обработва данните ни законосъобразно

18 юли 2019, 863 прочитания

Чака ли ни двоен мониторинг Чака ли ни двоен мониторинг

Какво да очакваме от новия механизъм на ЕК за върховенство на правото, който ще се прилага за всички държави в съюза

18 юли 2019, 970 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Mнения Daily - Икономическата сметка зад 6-часовия работен ден

И още: Съдебният инспекторат - ще се окаже ли още първата стъпка "накриво"; Етнонапрежението - смазката на етнокорпорацията; Изненада - рязането на разходи печели избори

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти