Mнения Daily - Икономическата сметка зад 6-часовия работен ден
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Mнения Daily - Икономическата сметка зад 6-часовия работен ден

Персоналът ще бъде по-мотивиран да извършва повече дейност за по-малко време.

Mнения Daily - Икономическата сметка зад 6-часовия работен ден

И още: Съдебният инспекторат - ще се окаже ли още първата стъпка "накриво"; Етнонапрежението - смазката на етнокорпорацията; Изненада - рязането на разходи печели избори

2424 прочитания

Персоналът ще бъде по-мотивиран да извършва повече дейност за по-малко време.

© BRENDAN MCDERMID


Когато филмът е шведски

Икономическата сметка зад 6-часовия работен ден

От обзор на публикации в чужди медии в webcafe.bg

Световните медии гръмнаха: бизнесът в Швеция е постигнал единодушие и скандинавската страна преминава към 6-часов работен ден. Това се случва в момент, когато все повече американци и европейци работят по средно 8-9 часа дневно, а редица правителства и индустрии се опитват да преодолеят кризата, съкращавайки разходи за нови работни места и с по-гъвкаво работно време. Според скорошно изследване върху здравето на работещите в САЩ, Европа и Австралия, което обобщава данни от общо 25 проучвания за период от 8.5 години и сред 600 000 души, по-дългото работно време (55 часа седмично) увеличава риска (33% повече) от сърдечен или мозъчен удар в сравнение с работата 35-40 часа на седмица.

Разбира се, дори в управляваната от ляво правителство и силно социална скандинавска страна преминаване към по-кратко работно време не се случва изведнъж. Всичко започва, след като няколко сервиза на автомобилния концерн Toyota в Гьотеборг съобщават още преди година, че преминават на 6-часови работни смени. Резултатите, отчетени от компанията, звучат много оптимистично: персоналът се оказал значително по-щастлив, текучеството намаляло, а кандидатстванията за работа се увеличили.

"Работниците имат повече време, за да стигнат спокойно на работа, където са по-ефективни", коментира изпълнителният директор Мартин Банк пред "Гардиън", добавяйки, че приходите на сервизите са нараснали с 25%.

Изглежда, че бизнесът в страната е готов изцяло да наложи този модел. "Мисля, че 8-часовият работен ден не е толкова ефективен, колкото се смята. За да останеш фокусиран върху дадена задача, 8 часа са твърде много", смята Ленус Фелдт, главен изпълнителен директор на стокхолмската компания за мобилни приложения Filimundus, която още миналата година премина на 6-часово работно време. Според него промяната не е наложила съществени промени в начина, по който работят хората.

Но намаляването на работните часове в неговата фирма е било придружено с едно, но много важно условие: служителите са помолени да стоят възможно най-далеч от социалните медии, както и от всякакви възможни лични занимания, които биха могли да ги разсейват. "Моето усещане е, че сега е по-лесно да се фокусираш интензивно върху работата, която трябва да бъде свършена, а когато напуснеш офиса, все още имаш останала енергия и за други дейности", казва Фелдт, цитиран от FastCoExit. Според него продуктивността не е намаляла за разлика от конфликтите сред персонала.

Икономическата сметка, която седи зад шведския социален експеримент, е, че ако работният ден е по-кондензиран, ще бъде и по-ефективен - персоналът ще бъде по-мотивиран да извършва повече дейност за по-малко време. Оптимизация на наличностите, така да се каже.

Изборът на съдебен инспекторат

Ще се окаже ли още първата стъпка "накриво"

От анализ на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Месеци наред общественото внимание е съсредоточено върху промените в конституцията, които означават само възможност за цялостна промяна в модела на управление на съдебната система. За да бъде използвана тази възможност, ще са нужни и промени в Закона за съдебната власт - те още дори не са внесени като проект, но битката за тях ще е не по-малко ожесточена.

Но преди всичко това Народното събрание трябва да направи избор, който всъщност представлява първата практическа (а не "на книга") стъпка в съдебната реформа – да излъчи новия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Този орган бе създаден с предишните промени в конституцията през 2007 г. под натиска на Европейската комисия, но така и не успя да оправдае очакванията. С непоследователността и избирателния си подход, с превръщането си на моменти в инструмент за саморазправа с неудобни магистрати той си остана само една от безкрайната поредица имитации на реформа, крепители на статуквото и част от него.

Сегашните конституционни промени обаче разширяват значително правомощията и отреждат на ИВСС качествено нова роля. Той ще трябва например да "прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите".

Предвижда се инспекторатът да бъде снабден и с много по-силни и ефективни инструменти за действие в ролята му на гарант за интегритета на магистратите и филтър за корупционните практики и зависимостите в съда и прокуратурата. Но продължава да съществува и рискът тази институция, избрана от най-силно политизирания орган - парламента, да застраши независимостта на магистратите да решават делата по съвест и по закон.

Изключително важно е първата практическа стъпка в съдебната реформа да не се окаже "накриво". Каквито и текстове да бъдат приети в конституцията и закона, ще са без значение, ако в инспектората не бъдат избрани хора, които не отговарят на най-строгите критерии за професионализъм, нравственост и независимост.

Готов ли е парламентът за тази отговорност? Досегашният опит в подобни ситуации не е окуражаващ. А крайно отрицателният пример е пред очите на всички – действащият Висш съдебен съвет, избран от Народното събрание, в което мнозинство имаше най-голямата измежду днешните управляващи партии. Тогава партиите се договориха тайно и предварително си разпределиха местата в съвета на квотен принцип, превръщайки публичността във формална привидност. И мотивите им едва ли са имали нещо общо с обществения интерес.

Излъчваните засега от парламента сигнали говорят, че партиите се готвят да повторят същия подход, като се пазарят за разпределение на местата в инспектората още преди да са известни кандидатите за тях. Тъй че отново има всички шансове органът, на който се възлагат толкова надежди, да се напълни със зависими партийни храненици и политически марионетки.

Ако това стане, цялата съдебна реформа ще бъде предварително минирана и обезсмислена.

Коментар+

Ако имаше опозиция, тази къщичка от карти щеше да се срине

От анализ на Борис Попиванов, политолог, във в. "Сега"

В изненадващото мнозинство за промени в конституцията всеки си оглежда наличния план "Б", брои резервните варианти и контраварианти и никой не мисли да си сложи главата в торбата, за да предизвика уважение и подкрепа.

Тази конфигурация поражда чудесната възможност да не стане нищо. Както по-рано се говореше, отложиха реформата за след местните избори и неизбежно я поставиха в светлината - или сянката - на техните резултати. Ако в България имаше опозиция, тази къщичка от карти просто щеше да се срине под тежестта елементарното си хитроумие.

Етнонапрежението

Смазката на етнокорпорацията

От седмичната колонка на д-р Тони Филипов в reduta.bg

Чудех се каква ли провокация ще измисли тая година ДПС, за да разядоса българите и да сплоти турския електорат. Изненадаха ме. Никога нямаше да се сетя за такъв ход. Да вземат песента за Райна Княгиня и да я преправят по турски. Ей тонинко (показвам си кутрето) не се съмнявам, че е съзнателна провокация. Старо куче нови работи не научава. Пък и що да научава, след като и старите вършат работа.

Не знам дали депесарите имат принос за избягването на етнически конфликт, но със сигурност много се стараят да не изгасне съвсем. Щото изгасват и те с него. Етнокорпорацията генерира етнонапрежение и от него се храни.

Пък от предизборния щаб на ДПС заявиха: "Няма нищо по-хубаво от това на митинг на ДПС да се пее патриотичната песен за Райна Княгиня, защото байракът, ушит от нея, е и наше знаме, защото всички живеем под него…" О, Шипка! Нашите отгоре… нашите отдолу…

*** По искане на OFFNews от МС дали справка, че новият участък от оградата с Турция ще струва 48 млн. лв. Договорите са сключени без обявяване на обществена поръчка. Щото са спешни, не за друго. Хората не могат да чакат.  И от оная страна на границата, и от тая…

През май на обвинение, че строи ограда, която е 4 пъти по-скъпа от оградата на "лошия Орешарски", Румяна Бъчварова контрира, че това е лъжа. Като гледам наистина е лъжа. Само 2.5 пъти по-скъпа е, а не четири! Сегашните 80 км ще струват по 600 хил. лв. на километър. А при Орешарски излезе по 250 хил. лв. При това нали не си мислите, че и тогава не се е откраднало? Дето се вика, само Слънцето свети без рушвети.

Срещу клишето

Рязането на разходи печели избори

От анализ на Пол Тейлър, "Ройтерс"

Противно на традиционното досега мислене в следващите няколко месеца може да се затвърди правилото всички европейски правителства, които са приложили непопулярни програми за съкращаване на разходи и вдигане на данъци, да бъдат преизбрани или да запазят силните си политически позиции. От Лисабон и Мадрид до Дъблин тъкмо тези управляващи печелят популярност в социологическите проучвания.

Едно от възможните обяснения е икономическото възстановяване, което е най-силно в Ирландия и Испания и набира скорост в Португалия, макар безработицата да остава болезнено висока, а стандартът на живот да са се понижил за мнозина.

Има и няколко други фактора – изнервените избиратели предпочитат да залагат на сигурно, след като вече са преглътнали свитите разходи и вдигнатите данъци, опозиционни партии не успяват да предложат убедителна алтернатива на антикризисните мерки, допълнително обезсилени от популистките и  националистическите.

Изглежда, политиците от еврозоната са намерили отговора на въпроса, зададен през 2007 г. от Жан-Клод Юнкер (тогава премиер на Люксембург): "Всички знаем какво трябва да се направи. Но не знаем как да се задържим на власт, след като го направим." Не че европейците изведнъж са се влюбили в намалените си заплати, отложеното пенсиониране, свитите социални помощи или ограничените обществени услуги. Но мнозина приеха подобни жертви в името на съхраняването на един по-скромен социален модел.

Във Великобритания на изборите през май консерваторите на Дейвид Камерън се върнаха самостоятелно на власт с мнозинство в парламента, въпреки че 5 години орязваха обществени разходи и социални помощи. В Португалия дясноцентристката коалиция на премиера Педро Пасош Куелю, заливана от стачки срещу помощния план на ЕС и МВФ, изпревари по популярност опозиционните социалисти. Фон за проведените в неделя избори бяха най-добрите икономически резултати от края на дълговата криза и почти рекордно високо доверие на потребителите от 2001 г. насам.

В съседна Испания премиерът Мариано Рахой увеличи с около 6 процентни пункта преднината на Народната партия пред социалистите, чийто електорат беше разпокъсан и от радикални левичарски партии, както и каталунските националисти. Въпреки че Рахой няма да има самостоятелно мнозинство след вота на 20 декември, мнозина анализатори очакват именно той да сформира коалиционно правителство, а не опонентът му при социалистите Педро Санчес. Радикалната "Подемос" се свива до около 15%, след като за кратко бе достигнала популярността на старите големи партии. Тя няма да може да диктува ситуацията, но ще отслабва още позициите на социалистите.

В Ирландия икономиката расте най-бързо в ЕС и вероятно ще приключи с близо 6% нагоре тази година. Това стабилно захранва подкрепата за премиера Енда Кени и партията му  "Фин Гейл". Клонящата вляво евроскептична опозиция "Шин Фейн" отстъпва, а дясноцентристката "Фиана Файл" е в стагнация. При ускоряващо се възстановяване дебатът се измести от седемте години на тежки съкращения и реформи към това дали хората живеят по-добре, защото безработицата и личното задлъжняване все още остават високи.

Разбира се, за всички тези избори трябва да се внимава, защото социолозите в Европа сбъркаха на няколко пъти и настроението на избирателите отново може да направи завой. До края на годината изключението вероятно ще се казва Полша. Единствената страна в ЕС, избегнала изпадане в криза, изглежда, ще накаже управляващите и ще си избере следващия месец партия, склонна да харчи повече.  


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK