Мнения Daily - Подмененият диалог "държава - бизнес"

В тази връзка си струва да се припомнят добрите примери през 2015 г.  –  взаимодействието между Министерството на енергетиката и ЕРП за преодоляване на тежките последствия при обилните снеговалежи, търсенето на компромисни решения с американските централи, активното участие на ВЕИ сектора в изработване на поправки в законодателството, много по-голямата чуваемост с КЕВР.

Предложената пътна карта определено съдържа рационални елементи - за разграничение между енергийната и социалната политика; ценообразуване, което отчита направените разходи; оптимизация на държавните дружества, необходимост от яснота за ефекта напр. от фалита на НЕК и др. Но голяма част от идеите са лишени от икономическа, юридическа и пазарна логика.

Авторите на документа предлагат предоговаряне на условия по съществуващите договори с американските централи и промяна на собствеността, а аз лично не разбирам съвместяването на двете. А американските централи май се оказаха от страната на изненаданите, защото някои от работодателските организации, които би трябвало да ги представляват, излагат несъгласувани с тях позиции.

Предложението за  държавно "изкупуване на акции" явно е приоритетно за авторите, защото не само се търси нов инвеститор, но и се развиват някакви недообмислени тези за нови далекопроводи и т.н. Документът в тази му част естествено допълва намеренията на някои политици за прекратяване на съществуващите договори, която е обект и на законодателни инициативи.

Надявам се никой да не си представя, че в страна - член на ЕС, някой просто може да разпореди едностранно действия по трансформирането на частна собственост в държавна извън законово регламентираните като особени изключения случаи. Стряскащото е, че това идва от представители на бизнеса, които сигурно ще имат друга позиция, ако такива мерки се предвиждат спрямо тях. Отделно идеяна за нови далекопроводи поставят серия от юридически, електросистемни и други въпроси.

Друго предложение, което не трябва да бъде подминато, се отнася до КЕВР - за съжаление опитите за удари по енергийния регулатор и респ. за неговата дестабилизация продължават. Да напомня настоятелните искания именно на работодателските организации за оставката на председателя на енергийния регулатор г-н Иванов. Въпросът защо тези искания, започнали само три месеца след избора на новите членове на КЕВР, са активно възобновени буквално дни преди първите стъпки на енергийната борса все още няма отговор.

Работодателите предлагат допълнителен контрол върху регулатора на фона на предложетията от парламента, даващи достатъчно основание за ограничаване на неговата независимост. Те не само са вредни за пазара, но и са противозаконни – по закон оперативната работа на КЕВР не се контролира от парламента. Контролът върху решенията на комисията е съдебен. Регулаторът има задължение да се отчита пред НС, но фактите сочат, че и парламентарни комисии, и парламентът като цяло извършват действия, нарушаващи низависимия му статут.

Излиза, че и работодателските организации искат същото. А предложението за собственото им участие в състава на КЕВР е повече от интересно – ако се възприеме, институцията вероятно ще трябва да има поне петдесетина членове, защото равнопоставеността ще изисква такава възможност да бъде представена и на други организации – потребителски, браншови и т.н.

В същия дух е и предложението за участие на работодателските организации в управлението на държавните енергийни дружества. Вярно е, че тяхното управление следва да бъде подложено на критичен преглед, но това не бива да бъде свързвано с представителство на определени организации, а с професионалния подбор на мениджърските екипи за определен мандат, обвързан с икономическа ефективност на управлението.

За съжаление политическите назначения на неподходящи хора в тези дружества, някои от които "случайно" са на ръководни партийни длъжности, продължават, както и честите смени (НЕК смени десетина директори за 5 години).

Предложенията за  ВЕИ са най-императивно звучащите в пътната карта. Посочват се схеми за изкупуване на задължения, при това от конкретна банка. Възможно ли е това, какви и за кого ще бъдат последиците, съгласни ли са посочените лица – това са само част от въпросите, породени от едно-единствено изречение, които нямат и зачатък на отговор. Това предложение е още една илюстрация на подменения диалог и се надявам и правителството, и парламентът, и КЕВР да отчетат своевременно това обстоятелство.

В заключение - работодателските организации са изключително важни институции и е тяхно право да предложат вижданията си за реформи в енергетиката. Притеснителното е, че по-голяма част от идеите им изглеждат откровено недомислени, а някои от тях са и в противоречие със закона. А опитът да бъдат представени като едва ли не съгласувани с правителството е основание за размисъл.

Подмененият диалог за един толкова важен отрасъл като енергийния сам по себе си е предпоставка за объркване на настоящите и потенциални инвеститори в сектора. И съм убеден, че тази пътна карта със сигурност ще послужи като повод за преоценка на диалога "държава – бизнес", за да го насочи към тези, които действат конструктивно и обосновано, реално допринасяйки за подобрение на ситуацията в сектора в рамките на закона и европейските правила.

Екстравагантни идеи за сектора

От анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

След като работодателските организации поискаха да имат представител в бордовете на държавните енергийни компании, с което управляващите се съгласиха, сега искат същото и в регулагорния орган. Ако първото е класически конфликт на интереси, второто е крещящ конфликт на интереси, тъй като тези организации представляват не само потребители, но и производители на електроенергия. Искат освен това да им се даде възможност да сезират Конституционния съд и ако инициативите продължат в същия дух, скоро може да поискат да налагат вето на правителствени решения, назначаване на номинирани от тях министри, а защо не и те да съставят правителството.

Разумни предложения

Не всички предложения на работодателите са неразумни. Едно от тях е анализ на изграждането и дейността на ВЕИ производителите и налагане на санкции при установяване на нарушения. Този доклад уж трябваше да е готов до началото на ценовия период 2015-2016 г., последните очаквания са той да е готов до средата на октомври или два месеца и половина след началото му.

Добра идея е провеждането на публичен международен конкурс за избор на управители на държавните енергийни дружества - не става ясно, но би трябвало това изискване да се отнася и за членовете на бордовете им.

Интересно предложение е изготвянето на нова методика за ценообразуване, която да не е разходоориентирана. Използваната от КЕВР не се различава много от досегашните, но предни години работодателите не търсеха промени. Причината вероятно е, че тази година комисията се "сети" за законовия текст, според който разходите, произтичащи от задължения към обществото, се разпределят "по прозрачен начин между всички крайни клиенти". И това навежда на мисълта, че работодателите нямат принципна позиция по методите за  регулиране, а съвсем конкретен интерес – не желаят да плащат по-висока цена. С други думи, не възразяват само когато някой друг плаща високата сметка за неефективностите и злоупотребите в сектора.

Парадоксални тези

Разумните предложения обаче са последвани от екстравагантни идеи.

- Национализация. Работодателските организации, които би трябвало да искат повече пазарни отношения и по-малко държавна намеса, предлагат държавата да национализира ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. След което да се търси нов инвеститор, на когото да продаде дяловете си. Така след всичките си критики за неефективности и злоупотреби в държавните компании работодателите предлагат частните компании да бъдат одържавени?! За да бъдат препродадени... Малка утеха е, че поне министърът на енергетиката е против.

- Българската банка за развитие (ББР) да изкупи кредитите за ВЕИ. После да ги преструктурира и по този начин да бъдат намалени преференциалните им цени. Това отново крие огромни рискове и на практика представлява социализиране на сметката, тъй като банката работи с държавни пари. Освен това ББР няма капацитет да оцени инвестициите на стотици компании в сектора, както се предлага, защото става въпрос за оценка на редица рискове. ББР няма и финансов ресурс, за да изкупи кредитите. И ако държавата започне да изкупува кредити, дали пак няма да има злоупотреби, каквито са обвиненията за състоянието на сектора? Още повече че прозрачността към акционерите ѝ – данъкоплатците, е минимална.

- Задължения към обществото и при износа на електроенергия е друга парадоксална мярка, която доказано не работи, както стана ясно след налагането ѝ през 2012 г., доведеро до срив в износа. Нещо повече, препоръките и на ЕК и СБ от 2013 г. бяха за премахването на допълнителните разходи за износа, за да се подобрят приходите в сектора. Въвеждането на таксата доведе до влошаване на продажбите на електроенергия, което води до необходимост от допълнителни приходи и ако те не идват от износ, то единственият друг източник е увеличаване на цените на тока.

- Влизане в независимия регулатор е може би най-големият абсурд в предложенията. Това противоречи както на международните регулаторни практики и на европейските директиви, така и на Закона за енергетиката.

В заключение - вместо да се губи време за изготвяне, обсъждане, донагласяне, ново обсъждане и т.н. на мерки в сектора, може цялата тази енергия да се вложи в прилагането на отдавна предложени мерки от Европейската комисия и Световната банка.

Позиция

Първата мисъл на МВР е "Кого да покрия"

От коментар на Евгений Дайнов в "Дневник"

Министър Бъчварова поискала още 21 милиона за МВР. На министерството, което ни излиза най-скъпо, не му стигали парите, та да сме дали ние, данъкоплатците, още. За какво - за още по-нахални врътки, както се оказа в последващите дни?

Още журналистите не бяха стигнали до верижната катастрофа в тунела "Витиня", когато главният секретар на МВР с натъртване натресе официалната версия: несъобразена скорост. Когато обаче всички свидетели сочеха друга причина – разлети на платното огромни количества гориво,  МВР отсече отново: несъобразена скорост... Това не е хипотеза. Това е спускане "отгоре", върху разследващите полицаи, на удобната за МВР версия. Един вид: разследвайте каквото разследвате, но накрая го докарайте до несъобразена скорост.

Защо? Защото при всеки сблъсък със ситуация първата мисъл на полицията не е "Кого да подгоня", а е "Кого да покрия". Това, което работи полицията, не е "нашата полиция ни пази". Полицията работи друго: покрива, прикрива, протежира, потулва, притуля, дегизира, предпазва, маскира, премълчава и укрива лошите.

Това положение очевидно важи и за премиери. В същия стил Борисов ни осведоми, че пернишкият запис "Платихме си изборите" не се бил отнасял за гласове, а за застъпници. Вече било се изяснило от разследването. Разбира се, към онзи момент разследването не беше изяснило нищо подобно. Според разследващия прокурор записът бил току-що получен и още никакви разследвания не били провеждани. В традициите на МВР премиерът спуска инструкция: разследвайте каквото разследвате, но накрая искам да е онова, което казвам сега.

Покрай истерията с "гонките" по пътищата научих следната история. В блока на мой познат в столицата има сервиз, в който "тунинговат" автомобили за "гонките", като им добавят по още конски сили. Нощем ги изкарват от сервиза, за да ги изпробват, със съответния грохот, из кварталните улици. Жителите непрестанно сигнализират на МВР. От МВР непрестанно се правят на ударени. А после: "гонките това, гонките – онова".

Във всеки даден момент в МВР се знае кой разбойник къде се намира и с какво се занимава. Кварталните ченгета покриват кварталните разбойници. Висшите полицаи покриват висшите бандити. Всеки на нивото си. После, грабнали по 20 заплати на по 45-годишна пенсионна възраст, полицаите отиват да работят за онези, които са покривали, докато са били в МВР.

А министър Бъчварова, вместо да разрита всичко това и да направи модерна и работеща институция, иска да налее още 21 милиона наши пари в него. Намирам това за неприемливо и няма да го приема. Ако тя получи тези пари, аз пък ще обявя данъчна стачка, за което съм уведомил писмено финансовия министър, мерси.

Гърция без илюзии

От коментар на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис за "Проджект синдикейт"

Правителството на Ципрас се завърна на 20 септември с точно обратния мандат на предишното, ръководено от него: да изпълни исканията на тройката кредитори - наистина най-токсичният вариант.

И новата администрация на Ципрас го знае. Ципрас също знае, че това правителство се движи по тънкия лед на един бюджетен план, който не може да бъде изпълнен, и на един план за реформи, които неговите министри ненавиждат. Избирателите предпочетоха не консервативната опозиция, а Ципрас да изпълни програмата, която мнозинството от гърците мразят, но реалността на мерките за икономии тепърва ще провокира общественото търпение.

Правителството се ангажира да изпълни дълъг списък с такива мерки, част от които предвиждат данъчна лавина. Над 600 хил. фермери например ще трябва да платят допълнителен данък за 2014 г. и да предплатят над половината от прогнозния за следващата година. Около 700 хил. дребни предприемачи (включително нископлатени работници, принудени да се регистрират като частни доставчици на услуги) ще трябва да предплатят 100% (да, правилно сте прочели) от данъка си за следващата година. А от догодина всеки търговец ще плати 26% данък оборот от първото евро, което е спечелил, и заедно с това ще е задължен да предплати 75% от данъците си за 2017 г. В добавка се предвижда намаляване на пенсиите и пожарна разпродажба на публични активи.

Дори и най-реформаторски настроените гърци ще се сепнат от всичко това. Доколкото е несигурно дали ще получи ново облекчение за гръцките задължения, на Ципрас му остава защитната "паралелна" програма, комбинираще капитулацията пред тройката с един вътрешен дневен ред за реформи. Целта е да накара олигархията да даде средства, с които да се облекчи състоянието на най-бедните гърци. Този проект си струва, защото има потенциал да промени играта.

Но за да успее, правителството трябва да отреже наведнъж две глави на змея: некомпетентността на гръцката публична администрация и непресъхващия ресурс за една олигархия, която знае как да се брани, включително чрез изграждане на силен съюз с тройката.