Мнения Daily - Сирийската "левитация" на българската левица

И още: Икономическата логика на СУ е сбъркана; Триумф на правешката политическа школа

Българските леви се интересуват дали не се задава реванш на Москва и нови енергийни шлемове и комисиони.
Българските леви се интересуват дали не се задава реванш на Москва и нови енергийни шлемове и комисиони.    ©  Капитал
Българските леви се интересуват дали не се задава реванш на Москва и нови енергийни шлемове и комисиони.
Българските леви се интересуват дали не се задава реванш на Москва и нови енергийни шлемове и комисиони.    ©  Капитал

Мнение

Сирийската "левитация" на българската левица

От анализ на Илиян Василев в блога му "Писано и казано"

Всяко затруднение и криза в Европейския съюз, всяко препятствие по пътя на НАТО е източник на възторг и надежда сред левите интелектуалци и електорат у нас, че "тяхното време" ще се върне. Лидерите им смятат за по-важно да отстояват специфичните си отношения с Москва в битка с "Атака", отколкото да намерят европейска проекция и решения, с които да спечелят доверие и гласове.

Разминаването с европейския дневен ред е заложено в генотипа на прехода. МВФ, Световната банкаq Западът заложиха на реформаторите в комунистическата партия като двигатели на промяната и прехода. Те пък прегърнаха членството в ЕС и НАТО като необходимо зло, бутафорна маска, точно както се бяха научили да прегръщат като свои постулатите от конгресите на БКП.

Неизменна обаче остана свързаността със "съветските" ценности и незаменимостта на пъпната връв с Москва. Елитът на българската левица не се ориентира към европейската социалдемокрация, а разви способността да посредничи и обслужва интереси на наследника на СССР - Путинова Русия.

Най-новата й идейна левитация бе провокирана от развитието на сирийската криза, където "най-накрая" Русия успя да се изправи срещу САЩ. Европа отсъства от уравнението. За тях няма никакво значение какви жертви и страдания е причинил първият сирийски партиен и държавен ръководител Асад на своя народ, защото е "законен" диктатор.

Според философията на БКП преди и сега на нейните разклонения в рамките на своята държава диктаторите могат да правят каквото си искат. Е, как очаквате да се конвергират ценностите на европейската и българската левица при това постоянно притегляне към неосъветската орбита на Путин?

Ако ги питате какво се надяват да се случи в Сирия, едва ли ще получите адекватен отговор извън пропагандно екзалтираните щампи за неизбежната победа на Путин. Цялата медийна кампания и пропаганда се фокусират върху краткосрочния тактически хоризонт, върху медийните заглавия-бомби, а не върху задълбочения и обективен анализ на вероятното и възможното в сирийската криза.

Затова по страниците на контролираните от Пеевски медии едва ли ще прочетете стойностни анализи какво може да постигне Путин с 1500 души и 30 самолета в Сирия и колко дълго може да осигури финансово и логистично операция по поддържане на по-мащабен ангажимент на руските военни части. Да се чуди човек как да мери успеха на руския лидер - дали вътре в Русия, дали в Украйна, дали в Крим (студеният душ вече заля кримчани - програмите за централни субсидии се отлагат) или в Сирия.

Трудно може да се открие някакво прагматично или рационално обяснение за подобно поведение, още повече че и сегашните, и бъдещи поколения ляво настроени български политици няма да могат да заместят Брюксел с Москва. Не случайно техните деца учат и остават на Запад. Обяснението е свързано най-вече с българския властови модел, който стъпва върху неокомунистическа матрица и много по-близко до руския - бизнес чрез държавата и власт, която ограничава партийна и бизнес конкуренция в полза на политическите олигарси.

Ако сравним как се управлява у нас и в Европа, ще намерим много повече сходства с олигархичния модел в Русия. Социалистите в Европа се вълнуват от технологична революция, от възможността как да се справят с конкуренцията на либералните и консервативни идеи. Българските леви се интересуват дали с кризата в Сирия не се задава реванш на Москва и нови енергийни шлемове и комисиони.

Нашата левица, изглежда, се тревожи, че при европейска нормалност шансовете да спечели избори и да управлява успешно не са високи. Затова постоянно търси извънредна ситуация и революционен момент. Като Костинброд и като 9 септември.

Позиция

Икономическата логика на СУ е сбъркана

Светослав Божилов, финансист, учредител на фондацията "Комунитас", на дискусия за проблемите на СУ "Св. Климент Охридски"

Трябва да се мине през одит на разходите за всичко, за каквото се сетите - ток, чистачки... и да се стигне до одит на процесите вътре в самия университет. Трябва да се проверят икономиката, управленските структури, административната система на функциониране, приемът на студенти -  всичко, което може да подлежи на такива проверки, а оттам да следват прости указания какво да се прави. Това трябва да се прави всяка година и да се казва: прогрес има и е толкова, регрес има и е толкова. И това трябва да стане част от оценката на ректорското ръководство.

Нужно е разделение на научното и административното управление по много ясен начин. Би трябвало икономическото управление да има по-силна независимост да постига инвестиционните и икономическите си  цели. Това говори опитът ми - докато бях в настоятелството, възражението на ректора често пъти беше "това не мога да го прокарам, защото факултетите ще ме бламират". Тоест, ако има желание да се промени нещо, трябва и възможност то да се случи.

Икономическата логика на функциониране на факултетите и на самостоятелните звена в университета трябва да се смени, защото има абсурдни примери. Факултетите имат най-различни опции да правят бизнес - било заради площите, с които разполагат, заради месторазположението си, било защото имат специфични знания, които лесно могат да се интегрират към бизнес - стига да има желание и вътрешна организация с централното управление на университета, с ректората.

Но както разбирам, според вътрешна наредба само 20% от прихода остава за факултета, ако прави някакъв бизнес. Това е точно обратно на истинската логика. По тази причина няколко факултета, с чието ръководство ми се е случвало да разговарям, се отказват, защото разходите ще бъдат за тяхна сметка, а от приходите 80% ще трябва да дадат някъде. 

Има очевидна необходимост от сливането на факултети. Има факултети с дефицити по 3-4 млн. лева, с десет студенти на година, а са в сгради на голяма площ и с по 150 преподаватели. Това положение произвежда  дефицит. Сливането на близки по характер факултети в единно ръководство, в едни сгради, освобождаване на другите сгради за други цели, било за даване под наем или за правене на нещо друго, е очевидно решение, както и намаляване на персонала. Това в рамките на година-две може да промени нещата.

Ключовият въпрос е как да се убеди университетската общност в крайната необходимост от реформи. Защото дори ръководството да поиска някаква промяна, може да бъде бламирано заради начина на взимане на решения. Общността трябва да е съгласна, че икономиката на университета трябва да стигне до нулата, а оттук нататък проектите, които държавата финансира, биха давали допълнителни възможности.

FACEBOOK

Триумф на правешката политическа школа

Статус на Огнян Минчев, политолог, в социалната мрежа

В България вече няма да има избори. Когато през 2009 г. заедно с десетина граждански организации направихме първата кампания срещу купуването на гласове, основният ни аргумент беше ясната перспектива за подмяна на представителството с един нов феодализъм. За т.нар. политическа класа ставаше все по-удобно да купи гласовете на хората, вместо да се опитва да ги убеди да гласуват за една или друга партия.

Днес цикълът вече е затворен. След четвърт век блуждаене около демократичния принцип за гражданско представителство отново избрахме правешката школа на политическо устройство. Благата отново текат само отгоре надолу, пак само вертикално - населението няма вкус към и възможност за хоризонтална самоорганизация, трудещите се благодарят за кебапчетата, бирата и за някой лев "джеб парасъ", а социолозите са в отпуска. Дали някой заканително ги прати в отпуска, или те се скриха по собствено желание, не е много важно. Важното е, че си е голям риск да питаш хората за кого искат да гласуват, а на следващия ден някой да им даде по 20 лева, за да гласуват не както искат.

Всеки етап на дегенерация на българската политическа система обратно, до статута на правешки обор, започва с бичуване на социолозите, "че не са познали". На тези избори има и референдум. За него предвидливо се взе решение гражданските организации да не могат да агитират - не им влиза в работата. Тези, които имат право да агитират - партии и инициативни комитети, мълчат.

Политическият избор се свежда до щедро раздаване на по 20-30 лева на калпак, като в замяна се целува ръка за благодарност. Позициите са разпределени - един купува български мъртви политически души, другият - турски и цигански мъртви политически души. Вихри се консенсуален плурализъм с главни герои Бат Сали, Пиже и някои по-крупни дейци на новия български обществен живот. На 25 октомври тези, които са набелязани, ще отидат до урните.

Още от Капитал