Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 окт 2015, 20:40, 3448 прочитания

Мнения Daily - Осигурителните прагове: рекордно увеличение плюс прецедент

И още: Ако наистина имаше местни избори; Свят, в който всеки си взима каквото му харесва, не може да функционира.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Минималните осигурителни доходи:

Рекордно увеличение плюс прецедент


Коментар на Института за пазарна икономика


След кратка пауза през 2013 и 2014 г. настоящият министър на труда и социалната политика отново се опитва да наложи вредната практика за административно увеличаване на минималните осигурителни доходи (МОД) в сектори, в които не е постигнато съгласие за размера им. След като административно вдигане на праговете бе направено от началото на тази година, разбираме, че такова се планира и за 2016 г.

При това процентът, с който ще се повишат праговете в недоговорилите се отрасли, е най-високият от 2009 г. насам – 7.5, и заплашва отново да потопи трудовия пазар "под вода". Което вече започва да се случва, ако се погледнат данните за новата заетост през 2014-2015 г. След  рекорден брой нови работни места през последното тримесечие на 2014 г. - 53 800, новите заети през второто тримесечие са едва 29 200 и тази тенденция се очаква да продължи през второто полугодие.



Предвид очакваното забавяне на световната икономика и негативите от "приземяването" на Китай за европейската и българската икономика нищо чудно заетостта в България отново да започне да се свива още в края на тази или началото на следващата година. Рекордното вдигане на осигурителните прагове може само да даде на работодателите още един аргумент да не откриват нови работни места (или пък да закриват съществуващи). Да не забравяме, че и бързият ръст на минималната заплата последните 1-2 години също налива вода в тази мелница.

Още по-интересното е, че административното увеличение на МОД за 2016 г. ще важи за всички сектори освен един – производство на тютюневи изделия, тъй като според социалния министър това е единственият сектор, при който не се наблюдава "ръст на икономическите показатели". Подобно изключение от административното увеличение на МОД се прилага за пръв път и е ясен знак за административен фаворитизъм на този специфичен сектор.

Няма как да знаем за кои точно "икономически показатели" говори министърът, тъй като административното покачване на МОД в недоговорилите се сектори се извършва по неписани правила, а последната дума е на министерството. При всички случаи обаче този сектор се характеризира със символично свиване на заетостта тази година – едва 5 (пет) души са изгубили работа през първото тримесечие (спрямо година по-рано) и 135 през второто.

За сравнение - загубата на заетост през 2015 г. е в пъти по-голяма в редицата други сектори. Така например в производството на текстил са загубени около 5000 работни места през първото полугодие на 2015 г. Много по-значима загуба на заетост се отчита и в производството на мебели, производството на базови метали, търговията на едро и дребно и редица други отрасли.   

Административното повишаване на осигурителните праговете в секторите, където няма договорка, безспорно е изключително вредна практика за пазара на труда. Тя заедно с постоянното и икономически необосновано покачване на минималната заплата увеличава разходите за труд и заплашва да задуши крехкото възстановяване на заетостта, което започна от 2014 г. и което вече започва да "издиша".


Позиция

Ако наистина имаше местни избори
От коментар на Веселина Седларска в reduta.bg

На теория и по нормативни документи гражданите не са нито безгласни, нито безпомощни. А общината не е сграда, тя е общността от хората, живеещи на нейната територия. И се предполага, че когато се вземат решения с гласуване в общинския съвет, те отразяват вижданията на общността. Това, което трябва да се случва преди гласуването, се нарича обществена консултация.

В Холандия не може да се внесе предложение за гласуване, ако преди това не е възложено на "Връзки с обществеността" да проучи мнението на гражданите – квартал по квартал, улица по улица, ако се налага и с анкети. Проучването постъпва в съответния отдел и едва тогава се решава какво да се внесе за гласуване. След което започва обратната връзка – брошури, листовки, срещи за обяснение какво ще се прави.
В правилниците на много български общини е записано, че това трябва да правим и ние. Не го правим. Жителите на Сливен се опитаха на два пъти да кажат мнението си по въпрос, чието гласуване предстои. Първият път беше за заплатите на общинските съветници – цинично високи на фона на градската бедност. Направиха го по всички правила на протеста – митинги, декларации, палатков лагер. Никакъв ефект. Съветниците си гласуваха неприличните заплати без никакви притеснения.

Но когато кметът внесе за пореден път предложението за продажба на 4700 дка гори край Раково, граждани просто нахлуха в залата за заседания с хайдушки изражения, знамена и закани. Предложението бе оттеглено. Значи може.

То е като всичко останало в България. Ставаме умни и активни само когато ножът опира до кокала. Когато трябва да се работи делово, от твърди граждански позиции и със самочувствие, не ни се получава. Нито ние долу сме достатъчно ангажирани с каузата, нито те горе се стряскат.

Ако наистина имаше местни избори, нормално би било да си говорим за такива неща. Само че сега просто се прави репетиция за следващите избори, президентски и парламентарни.


Кризата с бежанците

Свят, в който всеки си взима каквото му харесва, не може да функционира.

От интервюта в германски медии с известния германски икономист Ханс-Вернер Зин, ръководител на мюнхенския институт "Ifo", обобщени от "Дойче веле"

"Ако в Германия влизат по 800 хиляди бежанци годишно, на първо време страната ще плаща всяка година по около 10 милиарда евро. Разходите ще спаднат, когато тези хора започнат да се интегрират и да плащат данъци. Нужда от работна ръка в Германия съществува. Но тук пристигат доста хора от Афганистан, Ирак и Сирия без никаква грамотност, без образование и квалификация. (

Едно изследване на Института за трудовия пазар и професионалната квалификация показва, че 22 % от пристигащите нямат никакво образование. Пословичният "сирийски лекар" е по-скоро изключение, отколкото правило. И слава Богу, защото от него има нужда в собствената му страна.

С други думи, бежанците ще се ориентират най-вече към нискоквалифициран труд, а това ще доведе до по-ниско заплащане в този сегмент. Тоест, от увеличената конкуренция ще пострадат заетите именно с такъв вид труд. А в Германия това често пъти са пак хора със задграничен произход, заселили се тук по-отдавна. Новите мигранти ще влошат положението на старите мигранти.

И на всяка цена трябва да подбираме мигрантите с помощта на точкова система, а не просто да се надяваме, че нашата чудесна социална система ще привлече правилните хора. Налага се да изработим политика за привличане на по-квалифицирани мигранти, да ограничим хаотичното пристигане на все повече хора в страната и да реформираме правото на политическо убежище. Тоест - да се хармонизират европейските стандарти за политическо убежище.

Защото не може един кандидат за убежище просто да си избира държавата с най-удобните му закони. Да, вярно е, че не можем да обявим горна граница за броя на хората, които имат право да получат политическо убежище в Германия. Но такава граница фактически съществува - тя е очертана от капацитета на страната ни.

Сегашната криза показва, че Европа не разполага с подходящи структури. Европейската агенция "Фронтекс" не може да се справи с подсигуряването на границите. Изводът е, че е отминало времето на националните армии. Сега се нуждаем от европейско партньорство по сигурността, нуждаем се и от европейска армия", посочва Ханс-Вернер Зин.

Германският седмичник "Ди Цайт" поставя на известния икономист предизвикателни въпроси:

"Ди Цайт": Можем обаче да кажем и следното: когато бедните хора от юга идват насам, това води до по-равномерно разпределение на благоденствието по света…

Зин: Ако доведем това разсъждение до края, ще стигнем дотам, че аз трябва да отворя къщата си за всекиго, който иска да живее в нея. А подобна гледна точка игнорира факта, че съществуват отношения на собственост, че правото на собственост гарантира функционирането на всяко общество. Ако моята къща наистина ми принадлежи, тогава право да се настанява в нея няма всеки, комуто тя се харесва.

"Ди Цайт": Но държавата не е къща.

Зин: Напротив, е. Държавата е вид сдружение. Членството в това сдружение осигурява много ползи, вътре има и конкуренция за добирането до тези ползи. Защото когато едни се доберат до тях, други ще останат на сухо. Така е с градския транспорт, така е с инфраструктурата, с помощите за безработни, дори с природата, ако щете. Тъкмо по тази причина съществуват държавните граници, които гарантират, че не всеки произволно може да се добира до тези ползи.

"Ди Цайт": Шенгенските държави отвориха границите помежду си.

Зин: И тъкмо поради това трябва да подсигурят външната си граница. А ако не могат, тогава ще трябва да подсигурят националните си граници. Защото свят, в който всеки си взима онова, което му харесва, не може да функционира.

 

 

 

 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3714 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2983 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Вашата подкрепа с нашите пари за българските цигари

И още: Кой плаща сметката на новия данък храни; Местни избори - Всеки буден човек трябва да си защити интереса; Лош момент за обвързване с Турция

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10